№ /
.07.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1263 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „Ив Мар 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна против Решение № 433 от 09.01.2020 година, постановено по НАХД № 4826/2019 година по описа на Районен съд - Варна, ХХХVІ-ти състав. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви по всяко едно от наведените основания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са описани относимите факти, в резултат на което не може да разбере в коя от двете хипотези на чл. 96 от Закона за данъка върху добавената стойност е подлежал на регистрация. Твърди, че съдът неправилно е приел, че е достигнат облагаем оборот от 50 000 лева, тъй като не е съобразил кредитно известие от 02.05.2018 година към фактура № 1/27.04.2018 година, както и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че данъкът за периода м. 01.06 – 23.07.2018 година е начислен през м. октомври и не е съобразил приложимостта на чл. 180, ал. 3 и 4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав. Евентуално моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да измени наказателното постановление, като намали размера на имуществената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 24.06.2020 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 409507-F40476
1 от 18.02.2019 година директорът на Дирекция „Контрол“ при Териториална
дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е наложил на „Ив Мар 1“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна имуществена санкция в размер
на 25 075,43 лева, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност затова, че за периода 17.06. – 23.07.2018
година е останало задължено с данък върху добавената стойност в размер на 25
075 лева върху реализираният оборот от продажби на стоки в размер на 150 452,60
лева.
С Решение № 433 от 09.01.2020 година, постановено по НАХД № 4826/2019 година, състав на Районен съд - Варна е потвърдил наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Приел е, че влязлото в сила Решение № 687/04.04.2019 година, постановено по адм.д. № 3403/2018 година по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на „Ив Мар 1“ ЕООД срещу Акт за регистрация № 030421801521436/23.07.2018 година, издаден от инспектори по приходите при Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 245/11.10.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите го обвързва досежно датата на достигане на оборот от 50 000 лева за два последователни месеца – 17.06.2018 година. Приел е, че дружеството не се е регистрирало до 25.06.2018 година по Закона за данъка върху добавената стойност, а това е станало по инициатива на органите по приходите на 24.07.2018 година. Приел е, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Приел е, че данъкът е само начислен, но не и заплатен, поради което не е налице хипотезата на чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Настоящият състав на съда споделя извода на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията по чл. 42, т. 1 – 10 и чл. 57, ал. 1, т. 1 – 10 от ЗАНН. От обстоятелствената част на акта и наказателното постановление е посочено, че облагаемият оборот е за период от два последователни месеца 01.05. – 17.06.2018 година, поради което за дружеството са възникнали основанията по чл. 96, ал. 1, изр. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност. Посочено е, че дружеството не се е регистрирало до 25.06.2018 година, а е служебно регистрирано на 24.07.2018 година, поради което за периода 17.06. – 23.07.2020 година дължи данък върху добавената стойност върху реализирания оборот.
Настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че е обвързан с влязлото в сила Решение № 687/04.04.2019 година, постановено по адм.д. № 3403/2018 година по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на „Ив Мар 1“ ЕООД срещу Акт за регистрация № 030421801521436/23.07.2018 година, издаден от инспектори по приходите при Териториална дирекция-Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 245/11.10.2018 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите досежно датата на достигане от „Ив Мар 1“ ЕООД на облагаем оборот от 50 311,47 лева на 17.06.2018 година.
Актът за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който се издава в административно производство. За разлика от него наказателното постановление представлява правораздавателен акт, който решава със силата на пресъдено нещо административнонаказателноправен спор и налага административно наказание/имуществена санкция. Влезлият в сила индивидуален административен акт представлява писмен диспозитивен документ, който трябва да бъде съобразен от съда наред с всички останали доказателства. Това произтича от задължението на съда, при произнасянето си, да съобрази всички доказателства. В някои случаи законът ограничава свободата за преценка на доказателствата, като задължава съда да приеме за доказани определени факти при наличие на определени доказателства. Такъв е случаят с формалната доказателствена сила на документите и материалната доказателствена сила на официалните документи, арг. чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс. Тази обвързваща доказателствена сила не е необорима. Тя се оборва било чрез оспорване и доказване неистинността на документа, било чрез доказване на обратното. Изцяло е изключена свободната преценка на доказателствата относно факти, чието съществуване или несъществуване е установено с влязла в сила присъда, арг. чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс. В Наказателно-процесуалния кодекс обаче, приложим по препращането на чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, липсва подобна уредба. От това следва да се изведе извода, че наказателният съд не е ограничен в свободната си преценка на доказателствата. Актът за регистрация, като конститутивен акт, с който се променя данъчния статус на лицето – от нерегистрирано в регистрирано лице. Решението, с което съдът е отхвърлил жалбата срещу този акт не формира сила на присъдено нещо досежно подлежащите на установяване в административнонаказателното производство факти. С влизане в сила на съдебното решение провереният административен акт става стабилен. Обективните предели на стабилитета на акта са с обхват даденото разпореждане, т.е. лицето е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност, считано от 24.07.2018 година. Стабилитетът на акта не обхваща мотивите му, или в конкретния случай датата на която дружеството е достигнало облагаем оборот от 50 000 лева. Субективните предели на акта са с обхват участвалите в производството по издаването му страни.
Административнонаказателното производство е самостоятелно и в него подлежат на установяване, с всички доказателствени средства относимите факти. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 година на Върховния касационен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2009 година, ОСНК, докладчик съдията Капка Костова.
Предвид изложеното съдът намира, че актът за регистрация не обвързва съда досежно датата, на която дружеството е достигнало оборот от 50 000 лева и съдът е бил длъжен в производството по оспорване на наказателното постановление да изследва този факт. Същия този факт подлежи на изследване и в евентуално ревизионно производство, в което ще бъде установен дължимия данък върху добавена стойност на основание чл. 102, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
С оглед на горното съдът намира, че решението е постановено при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК – съществено нарушение на процесуалните правила и подлежи на отмяна. Доколкото настоящата касационната инстанция е втора дължи произнасяне по същество, арг. чл. 227, ал. 1 от АПК.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по НАХД № 1173/2019 година е видно, че дружеството е достигнало облагаем оборот от 51 212 лева на 15.06.2018 година. Експертизата е посочила, че през м.април е издадена фактура № 1/27.04.2018 година на стойност 35 213,54 лева, като с кредитно известие от 02.05.2018 година сумата е върната. С оглед на е намален реализираният оборот за м. април 2018 година. Експертизата е установила облагаемия оборот на дружеството за периода 15.06 – 23.07.2018 година в размер на 154 765,54 лева и размера на данъка върху добавената стойност в размер на 25 794,26 лева. На допълнително поставен въпрос с определение от 21.11.2019 година по НАХД № 4826/2019 година вещото лице е отговорило, че с три справки-декларации от м. 11 и 12.2019 година и м.03.2020 година жалбоподателят е декларирал сумата от 150 452,60 лева.
Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи :
В
разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност
е предвидено налагането на имуществена санкция в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В ал. 3 и
4 са предвидени привилигировани състави на нарушението.
Съобразно
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност в
приложимата редакция (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът.
В конкретния случай оборотът от 50 000 лева за два
последователни месеца е достигнат на 15.06.2018 година и лицето е било
задължено да подаде заявление за регистрация на 22.06.2018 година (петък).
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че кредитното известие следва да
намали оборота за м. май. Известието намалява оборота за м.април, тъй като
касае доставка от този месец.
Периодът за който лицето дължи данък е 15.06. – 23.07.2018 година, арг. чл. 102, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Реализираните от дружеството облагаеми доставки за периода са на стойност 154 765,54 лева, като размерът на данъка върху добавената стойност възлиза на 25 794,26 лева.
Настоящият
състав намира, че бездействието на жалбоподателя да начислили
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
този закон в срок е осъществено за периода 15.06. – 23.07.2018 година.
Възведеното обвинение е с по-тесен обхват, а именно за периода 17.06. –
23.07.2018 година и за размера от 25 075,43 лева и същото безспорно е
извършено.
С три справки-декларации от м.11 и 12.2019 година и м.03.2020 година жалбоподателят е декларирал сумата от 25 794,26 лева, представляваща дължим данък върху добавената стойност за периода 15.06. – 23.07.2018 година, като сумата от 24 763,31 лева е декларирана през м.11.2018 година, сумата от 0,55 лева е декларирана през м.12.2018 година и сумата от 311,57 лева – през м.03.2020 година.
Съдът намира, че жалбоподателят е начислил по-голямата част от данъка в 6 месечен срок – 24 763,31 лева, поради което отговорността му следва да се ангажира по чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Размерът на санкцията възлиза на 1 253,77 лева (5 на сто от дължимия данък).
Предвид
горното съдът намира, че наказателното постановление следва да се измени
досежно основанието за ангажиране на отговорността и
размера на имуществената санкция.
Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 433/09.01.2020 година, постановено по НАХД № 4826/2019 година
по описа на Районен съд - Варна, ХХХVІ-ти
състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 409507-F404761 от 18.02.2019 година на директора на Дирекция „ Контрол“ в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, с което на „Ив Мар 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25 075,43 лева, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА размера и на 1 253,77 (хиляда двеста петдесет и три и 0,77) лева, на основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.