Р Е Ш Е Н И
Е № 185
Гр. Сливен, 10.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Иван Иванов
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 169 по
описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230200544 по описа
на Районен съд - Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 159/27.07.2021
г. по АНД № 20212230200544/2021 г. на Районен съд – Сливен е отменено Наказателно постановление № 22-0000227/14.04.2021 г. на Директор
на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА, с което на М.И.Ю., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушение по чл. 178в ал. 5 предл. трето от Закона за движението
по пътищата и на основание същия текст е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, чрез процесуален представител го обжалва в срок с
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на същото. Твърди се
неправилност в изводите на съда за малозначителност на нарушението, както и неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон. Наличието на удостоверение с изтекъл срок се
приравнявало като правни последици на липса на такова. Снабдяването на водача с
валидно удостоверение непосредствено след проверката не можело да обоснове извод
за по – ниска степен на обществена опасност, тъй като наличието на удостоверение
за п. г. било изискване за упражняване на правно регламентираната дейност. П.
и. на водачите на МПС имало за цел да установи п. им г. като гаранция за
безопасност на пътното движение, включително здравето и живота на самия водач и
на останалите участници в движението. Заявява материална и процесуална
законосъобразност на постановения санкционен акт и моли съда да отмени
първоинстанционното решение, с потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се
представлява.
В о.с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява.
В о.с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е
основателна. Превозът на товари бил дейност, която се характеризира с висок
риск за живота и здравето на участниците в движението, поради което не смята,
че нарушението може да се квалифицира като малозначително.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е установено следното от фактическа страна:
На 08.04.2021 г. в
г. С. до д. на път I-6 с посока на движение г. С. длъжностни лица
при РД „Автомобилна администрация“ – Бургас спрели за проверка водач на състав
от ППС, включващ влекач марка „Волво“ с рег. № ******** и прикачено към него
полуремарке с марка „Вилтон“ с рег. № ******** и извършващ обществен превоз на
товари. При извършената документална проверка водачът представил Удостоверение
за п. г. № 437573, валидно до 23.03.2021 г. Съставен бил Акт за установяване на
административно нарушение сер. А-2019 № 278730/08.04.2021 г., в който
установеното деяние било квалифицирано като административно противоправно
такова по чл. 178в ал. 5 предл. трето от ЗДвП. В акта водачът М.И.Ю. вписал
като възражение, че е регистриран за п. и., но му било заявено, че такъв не
може да се проведе заради пандемичната обстановка. Отделно от това Ю. депозирал
и писмени възражения срещу акта по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, в които с
позоваване на чл. 4 ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и за преодоляване на последиците формулирал молба административнонаказателното
производство да бъде прекратено. Въз основа на съставения акт било издадено и
процесното Наказателно постановление № 22-0000227/14.04.2021 г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА, с което на М.И.Ю., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушение и на основание чл. 178в ал. 5 предл. трето от ЗДвП
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин)
лева.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция е приобщено издадено на 11.04.2021 г.
Удостоверение за п. г. № 695741 на М.И.Ю..
За да отмени
наказателното постановление, решаващият съд е приел, че в срока между съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление изискуемото удостоверение е
представено на наказващия орган. Последният е следвало да съобрази това
обстоятелство и да приеме, че деянието е маловажен случай, като предупреди
дееца, че при повторно нарушение ще бъде глобен. Съдът е приел още, че
наказващият орган е следвало да отчете дали от деянието са настъпили вредни
последици, дали обществената опасност е значителна, като изходи от личността на
дееца – начина на извършване, мотивите и подбудите на нарушителя. При такива изводи,
с позоваване на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН, първоинстанционният съд е обосновал
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и е постановил
неговата отмяна.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд, при следните съображения:
Видно от събраните
по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното
нарушение липсва реално нанесена щета, нарушението е извършено за пръв път, нарушението
е извършено само две седмици след изтичане срока на удостоверението, а и, както
правилно е приел първоинстанционният съд, преди издаване на процесното
наказателно постановление деецът Ю. вече е преминал изискуемото п. и. и е
придобил последващото валидно удостоверение по смисъла на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП. Последното сочи на положена от страна на санкционирания водач необходима
грижа за изпълнение на нормативно установеното задължение. С визираната по –
горе разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия орган да
освободи от административна отговорност извършителя в случаите на
малозначителност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ.
освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира
на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на
административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното
нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за
нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай: липсват вредни
последици, нарушението е извършено за пръв път, срокът на валидност на
удостоверението е изтекъл малко преди проверката, а преди издаване на
наказателното постановление Ю. е преминал п. и. по реда на Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Тези обстоятелства са подкрепени с категорични и
безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
производство. Същите са били налице от фактическа страна и при издаване на
процесното наказателно постановление, но наказващият орган, като не ги е
съобразил, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе
предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият
съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т.см. е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т.н.д.
№ 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е сторил това, Районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо са неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени
съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за
незаконосъобразност на Наказателно постановление № 22-0000227/14.04.2021 г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА, с което на М.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 178в ал. 5 предл. трето от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500,00 (петстотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 159/27.07.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 20212230200544/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.