РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110261 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по искова молба на Н. В. Л. и Н. К. Л. против
„Изи асет мениджмънт” АД, с която са предявни осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.
1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че между наследодателя им К. Л. и ответното дружество бил
сключен договор за паричен заем 07.07.2015 г., който бил недействителен на основание
чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 11 ЗПК, 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за нарушаване на
добрите нрави. Сочат, че един от тримата наследници направил отказ от наследство.
Считат, че поради недействителността на договора, получената сума за
неустойка и лихва била без правно основание. Иска ответникът да бъде осъден да
плати сумата от 100 лева, получена без основание за възнаградителна лихва и 150 лева,
получена без основание неустойка, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излагат се съображения по
приложението на чл. 161 ГПК във връзка с доказателствената тежест на ищеца за
сключването на договора за заем и клаузите по него. Твърди, че изискването на чл. 11,
ал.1, т. 9 ЗПК не било приложимо, т.к. се прилагал фиксиран годишен лихвен процент.
1
Изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК било спазено– размерите на ГЛП и ГПР били
изрично посочени в договора. Общият размер на плащанията, изчислен към момента
на сключване на договора, бил посочен. Клаузата за неустойка не противоречала на
добрите нрави, като целта и била да обезщети вреди на кредитора. Счита, че
предоставеното време за осигуряване на обезпечението е достатъчно, както и че сумата
не следва да се включва в ГПР. Не била нарушена и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
защото неустойката се отнасяла до неизпълнение на едно допълнително задължение.
Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
С определение от 22.01.2021г. производството е прекратено по отношение на
иска за възнаградителна лихва за разликата НАД 30.68 лева ДО 100 лева, а претенцията
за връщане на недължимо платена неустойка е увеличена от сумата от 150 лева на
сумата от 246.54 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото в оригинал договор за
паричен заем от 06.07.2015г. се установява, че между ответника и К. И. Л. е бил
сключен договор за паричен заем № *****, по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е
предоставило сумата в размер на 500 лева, която е следвало да бъде върната в срок до
30.11.2015 г. с плащането на 21 седмични погасителни вноски. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент от 40%, а ГПР е 49.24%.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и
за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
2
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана 543.48
лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени
допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4,
предвиждаща предоставянето на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена
в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този
начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения (каквото е извършено предсрочно, съгласно представената
справка) се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 49.24% и общата дължима сума– 543.48
лева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за
неустойка.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място се констатира още едно нарушение на ЗПК. Разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на
съглашението с шрифт не по – малък от размер 12. От приетата СТЕ се установява, че
това изискване не е било спазено, като големината на шрифта на сключения договор е
3
11.1. Съдът намира, че заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
От изложеното до момента, се установява, че не са били спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК и на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Следователно процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата справка за извършени плащания се
установява, че по договора е била платила сума от 30.68 лева за възнаградителна лихва
и 246.54 лева за неустойка. Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК те се явяват платена
при начална липса на основание и подлежат на връщане на потребителя.
Кредитополучателят е починал на 09.02.2017г. като е оставил наследници в
лицето на Н. В. Л., Ивайло К. Личев и Н. К. Л.. Съгласно представеното удостоверение
на 13.11.2017г. е бил вписан в особената книга на съда отказ от страна на Ивайло
Личев от наследството оставено от Костадин Личен. Предвид горно и съгласно чл. 53
ЗН, останалите наследници получават наследството при равни дялове- по 1/2 част.
Възражението за изтекла погасителна давност се явява частично основателно.
Петенциите са за плащане на получени без основание суми по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Това вземане се погасява с общата 5 годишна давност, като срокът започва да тече от
изискуемостта на задължението. Тъй като, изначално е липсвало основание за получаването
на сумите, платецът е можел да иска връщането им веднага. Изискуемостта им е настъпила
в деня на самото плащане (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и от тогава е започнал да тече давностния срок.
От тези дати до подаването на исковата молба на 18.08.2020г. давността е изтекла за
плащанията по лихва и неустойка направени на 10.07.2015г., 27.07.2015г. и 10.08.2015г.
Останалите плащания са направени след 18.08.2015г. и погасителната давност е била
прекъсната с предявяването на настоящите претенции.
Ето защо претенцията е основателна за сумата от 13.15 лева за недължимо платена
възнаградителна лихва и 187.84 лева за недължимо платена неустойка. Тъй като ищците
получават наследството на Костадин Личев при равни права, на всяка от тях следва да бъде
присъдена половината от процесната сума.
За разликата над 13.15 лева до 30.68 лева и над 187.84 лева до 246.54 лева исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъде присъдена
сумата от 6.56 лева за д.т. по първия иск и 38.10 лева за д.т. по втория иск. В тяхна
полза следва да бъде присъдена и сумата от 58 лева за СТЕ съразмерно на уважената
част от исковете.
4
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. К., с която е сключен договорът за правна защита и съдействие,
следва да бъде присъдена сумата от 174 лева адв. възнаграждение за защита на Н.Л.,
174 лева адв. възнаграждение за защита на Н.Л. и 58 лева за защита в трето о.с.з.,
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 22 лева за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Н. В. Л., ЕГН **********, сумата от 6.57 лева– получена без основание за
възнаградителна лихва и сумата от 93.92 лева- получена без основание за неустойка и
двете платени от наследодателя К. И. Л. по сключен между него и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ***** от 06.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба – 18.08.2020
г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за получена без
основание възнаградителна лихва за разликата НАД 6.57 лева ДО 15.34 лева и за
получена без основание неустойка за разликата НАД 93.92 ДО 123.27 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Н. К. Л., ЕГН **********, сумата от 6.57 лева– получена без основание за
възнаградителна лихва и сумата от 93.92 лева- получена без основание за неустойка и
двете платени от наследодателя К. И. Л. по сключен между него и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ***** от 06.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба – 18.08.2020
г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за получена без
основание възнаградителна лихва за разликата НАД 6.57 лева ДО 15.34 лева и за
получена без основание неустойка за разликата НАД 93.92 ДО 123.27 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Н. В. Л., ЕГН ********** и Н. К. Л., ЕГН **********, сумата от 102.66 лева-
разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на ******, сумата от 406.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Н. В. Л. и Н. К. Л. по производството.
ОСЪЖДА Н. В. Л., ЕГН ********** и Н. К. Л., ЕГН **********, да заплатят
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, сумата от 22.00 лева-
разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6