Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря п.и.и участието на
прокурора В.К., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД №
10205/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 278 от 30.05.2023г. по АНД № 1333/2022г.
по описа на Районен съд Велико Търново е отменено Наказателно постановление №BG03042022/5800/Р8-598/28.09.2022 г. на директора
на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с
което на И.М.Б. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв., както и Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на И.М.Б. сумата 500лв. –
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от директора на Национално ТОЛ управление - специализирано звено към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, чрез ***Е.К., с която въззивното решение се обжалва
по касационен ред като неправилно – постановено при нарушение на материалния
закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди,
че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, включително и посочване на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която
освен санкционна се явява и материалноправна. Оспорва изводите на въззивния съд
за недоказаност на авторството на деянието, като се позовава на липсата на
направени от Б. възражения в този смисъл в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Посочва,
че в случая нарушението е безспорно установено, доколкото към инкриминираната
дата за процесното ППС не са били изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа съобразно категорията на
товарния автомобил, като неизпълнението на тези задължения закономерно е довело
до ангажиране на отговорността на водача по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се потвърди. Претендира присъждане на разноски, като при условие на
евентуалност на съдебното решение прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно
заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител юк К., поддържа жалбата
по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и за
потвърждаване на НП.
Ответникът
по касация, И.М.Б. ***,
чрез представителя си *** С. от ПАК, оспорва жалбата като неоснователна по
аргументи, изложени в представена по делото молба вх. №4444/29.09.2023г. Моли решението
да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че ВТРС правилно е изяснил
фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на
съда за отмяна на НП, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието
на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 03.04.2022г.,
в 11:13 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт „Кулата“ от служители в Отдел „Пътни такси и
разрешителен режим“ на ТД София в Агенция „Митници“ била извършена проверка на
пристигналото на ГКПП МПС с рег. № ***, вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС
АКТРОС, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя. При проверката била направена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, при която е установено, че на 16.03.2022 г. в 01:35
часа посоченото МПС с рег. № *** е засечено по път І-4, км 133+194, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП
с № ***. Горното
е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на IVAN
MINKOV BOTEV
е съставен АУAН №BG03042022/5800/P8-598/03.04.2022 г., в който водачът в графата за
възражения вписал „не съм съгласен с констатираното нарушение“. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са подадени. Въз основа на съставения
АУАН, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред районния съд НП № №BG03042022/5800/Р8-598/28.09.2022 г.,
с което за допуснато от И.М.Б. нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лв.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като е
намерил, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. В този смисъл е посочил, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че И.Б. не е управлявал
процесното ППС на посочената в АУАН и НП дата, а водач на превозното средство
на датата на нарушението – 16.03.2022г. е бил служителят на длъжност „шофьор“
при „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* – П.Я.. Посочил е също, че в случая както
актосъставителят и свидетелят по акта /поради обективна невъзможност/, така и
административнонаказващият орган не са установили действителния автор на
административното нарушение, което е основание за отмяна на наказателното
постановление поради недоказано авторство на нарушението. Изтъкнал е, че в ЗДвП
и ЗП са налице изрични разпоредби, в които недвусмислено е посочено чия е
отговорността в случай, че е налице
невъзможност да бъде установен водачът към момента на деянието, респективно от
кого се дължи заплащането на съответната тол такса – по аргумент на изложеното
в чл.187а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП – собственикът или ползвателя на пътното
превозно средство. Предвид това, съдът е намерил, че обвинението за извършено
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП спрямо жалбоподателя Б. не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което издаденото наказателно
постановление подлежи на отмяна.
Решението
е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице
нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по
делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи,
които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Правилно ВТРС е приел, че авторството на
нарушението не е доказано. Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал
да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на 03.04.2022г., в 11:13
часа ответник-жалба е управлявал
посоченото в АУАН и НП МПС с рег. № № ***, влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, в направление излизане от
територията на Република България на ГКПП „Кулата“, когато е спрян за проверка
и е установено, че на 16.03.2022г., в 01:35 часа МПС е управлявано по път І-4, км
133+194, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да
е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от
територията на страната със същия товарен автомобил на 03.04.2022 г. на ГКПП
Кулата, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и
на 16.03.2022 г. Липсват данни на 16.03.2022 г. товарният автомобил да е спиран
за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на
водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия
несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на
нарушението момент, ответникът не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на
16.03.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на
тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта,
съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на
правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за
доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за
резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК.
Нещо повече, от приложените по въззивното дело доказателства
- пътен лист за дата 16.03.2022г., касаещ ППС „Мерцедес Актрос“ с рег. №*** и
отчетна форма за явяване на работа в „Си Транс“ ЕООД, категорично се
установява, че за времето от 19:20 ч. на 16.03.2022г. до 6:30 ч. на 18.03.2022г.
(в който интервал попада времето, в което е заснето нарушението, за което е
ангажирана отговорността на ответник-жалба) въпросното МПС е управлявано от
друго лице, а именно П.Я.. Следователно, по делото са налице доказателства, от
които по безспорен начин се установява, че ответникът Б. не е управлявал
процесното МПС на 16.03.2022 г., в 01:35 ч., респ. че същият не е извършил
нарушението, за което е ангажирана отговорността му с процесното наказателно
постановление.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Не се претендират разноски от
ответника по касация и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278 от
30.05.2023г. по АНД № 1333/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.