№ 3594
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110109247 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.К.
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 9247 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „...................“ АД, с ЕИК ................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „...............“, пл. „...........“ № 7,
представлявано от изпълнителните директори Ц.Г.М. и А.Т., против Р. Р., с ЛНЧ **********,
роден на 25.08.1986 г. в гр. П., П., с адрес: гр. София, ул. „...................“ № ............, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 440,02 лв., от която: сумата от
2 040,92 лв., от която: сумата от 2 000 лв. – разрешен овърдрафт и сумата от 40,92 лв. –
неразрешен овърдрафт, представляваща главница по Договор за потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 226/0025/86595770 от
18.02.2019 г., сумата от 6,56 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от
23.03.2020 г. до 18.02.2022 г., сумата от 320,54 лв. – неустойка за просрочена главница за
периода от 23.03.2020 г. до 18.02.2022 г., сумата от 72 лв. – разходи за уведомяване, както и
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 22.02.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
18.02.2019 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 226/0025/86595770, по силата на
който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 2 000 лв. при общи условия и
погасителен план към договора, и за срок до 18.02.2019 г.. Твърди, че ответникът бил
гражданин на Република П., пребиваващ в РБ по повод на сключено трудов договор, с
непрекъснати здравноосигурителни права. Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника,
като общо усвоената сума възлизала на 2 040,92 лв., от която: сумата от 2 000 лв. – разрешен
овърдрафт и сумата от 40,92 лв. – неразрешен овърдрафт. Излага твърдения, че страните
договорили възнаградителна лихва в размер на 9 %, а поради непогасяване на усвоените
суми в срок, ответникът дължал неустойка за просрочена редовна лихва и неустойка за
просрочена главница. Ищецът отправил покана до ответника за издължаване на усвоените
суми по договора, за което извършил разходи в размер на 72 лв. Излага подробни
съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника Р. Р..
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, не ангажира доказателства.
2
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 12 от ЗПК и чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 226/0025/86595770 от 18.02.2019 г. се установява, че „...................” АД е
предоставило на Р. Р. кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 2 000 лв., като договорът е
сключен за срок до 18.02.2021 г. с възможност за автоматично подновяване, при общи
условия, приложени към договора. От приложения заверен препис от формуляр за
предоставяне на информация относно банков потребителски кредит, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка и за договори по чл. 5, ал. 14 от Закона за
потребителския кредит от 18.02.2019 г. се установява, че банката е предоставила
преддоговорна информация на потребителя.
От представения заверен препис от Трудов договор № 662 от 31.05.2018 г. се
установява, че такъв е сключен между „Модис България“ ЕООД, в качеството му на
работодател, и Рикардо Риобом, в качеството му на служител, като договорът е бил сключен
за срок от шест месеца на изпитване, считано от 18.06.2018 г.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметката на ответника, както и
извлечение от счетоводните книги по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
От представения заверен препис от молба от25.06.2020 г. до ЧСИ и констативен
протокол от 22.09.2020 г., съставен от ЧСИ Ренета Милчева, се установява, че ищецът е
отправил покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като същата е била
връчена чрез залепване на уведомление на посочения адрес на 10.08.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че 16.02.2020 г. е последната дата, на която е била изтеглена сума от 2 000 лв.
чрез АТМ, а след тази дата не са били извършени погасителни действия от ответника. Към
18.02.2020 г. размерът на дължимата непогасена главница по кредита е 2 040,92 лв., от
които: сумата от 2 000 лв. за главница и сумата от 40,92 лв. – неразрешен овърдрафт. Общият
размер на непогасените дължими договорни лихви за периода от 23.03.2020 г. до 18.02.2022
г. е 327,10 лв., която сума представлява сбор от сумата от 6,56 лв. – неустойка за просрочена
редовна лихва и сумата от 320,54 лв. – неустойка за просрочена главница.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 226/0025/86595770 от 18.02.2019 г. се установява, че между „...................” АД и
3
ответника е възникнало облигационно отношение – договор за овърдрафт, който намира
правното си основание в чл. 12 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на
договора между страните. Не се спори, че „...................” АД е предоставило на ответника
кредитен лимит в размер на 2 000 лв. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по
закон форма, при общи условия, породил е своето правно действие.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
В исковата молба се излагат твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 10, т. 9 от процесния договор при прекратяване на трудовия договор
и/или неизпълнение на всяко едно от което и да е от задълженията на работодателя за
превеждане в срок на дължимите суми по трудовото правоотношение по сметката по т. 1,
поето в т.ч. и съгласно подписан договор за банково обслужване на трудови и други
възнаграждения чрез масово плащане – основание за предоставяне на кредита по настоящия
договор, кредитът ведно с договорените лихви и комисиони по преценка на кредитора става
незабавно и предсрочно изискуем от дена на неизпълнението в пълен размер, от която дата
подлежи на незабавно погасяване, като кредиторът има право да събира пълния размер на
вземанията си за кредита и следващите се върху него лихви, такси, комисиони и разноски от
всички сметки при него на кредитополучателя и третите задължени лица.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 10, т. 9 от договора е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще
получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без
такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да
бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не
на последно място прекратяване на трудовото правоотношение не може да бъде въздигнато
в основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като трудовото
правоотношение, макар и основен източник на доходи за едно лице, не е единствен
4
източник, при липса на доказателства за намаляване платежоспособността на потребителя.
С предявяване на исковата молба ищецът е направил изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като препис от исковата молба е бил връчен на ответника
на 24.10.2022 г., на която дата същият е узнал и за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата 31.10.2024 г.
е изтекъл срокът на договора. Съгласно договора от 18.02.2019 г., същият е сключен като
срочен за срок до 18.02.2020 г. с възможност за автоматично подновяване. По делото не са
представени доказателства от ответника за отправено изявление до кредитора за
прекратяване на договора по предвидения ред, поради което съдът приема, че договорът е
произвеждал своето действие. От събраните по делото писмени доказателства, включително
от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че към момента на предявяване на исковата молба – 22.02.2022 г.
задължението на ответника по процесния договор за главница възлиза на 2 040,92 лв., от
която: сумата от 2 000 лв. за главница и сумата от 40,92 лв. – неразрешен овърдрафт. По
делото не са представени доказателства от ответника за извършено плащане на дължимата
сума. Ето защо съдът намира исковата претенция за основателна и доказана, поради което
същата следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на предявената претенция за заплащане на сумата от 6,56 лв. –
неустойка за просрочена редовна главница за периода от 23.03.2020 г. до 18.02.2022 г., съдът
намира следното:
Независимо, че ищецът претендира заплащане на неустойка за просрочена редовна
главница, следва да бъде извършено тълкуване и съдът приема, че в случая се претендира
договорна лихва.
В чл. 1, т. 4 от процесния договор е договорен референтен лихвен процент в размер
на 0,10 % и фиксирана надбавка към референтния лихвен процент в размер на 8,90 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 9 %. Същевременно в чл. 1, т. 5 от договора е
уговорен годишен процент на разходите в размер на 10,5162 % и обща сума, дължима по
кредита, включваща общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя,
в размер на 2 202,50 лв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБ. Съобразно с член
единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
5
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари,
съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на
договора от 18.02.2019 г. до 18.02.2020 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 10,5162 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договореният общ размер на всички плащания в размер на 2 202,50 лв. не противоречи на
закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 202,50
лв.
От заключението на вещото лице се установява, че просрочената договорна лихва за
периода от 23.03.2020 г. до 18.02.2022 г. е в размер на 6,56 лв. Ето защо исковата претенция
се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на предявената претенция за заплащане на сумата от 320,54 лв. –
неустойка за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 18.02.2022 г., съдът намира
следното:
Ищецът претендира заплащане на неустойка за просрочена главница, което налага да
бъде извършено тълкуване и съдът приема, че в случая се претендира лихва за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира
претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна за периода от 15.05.2020 г. до
18.02.20202 г., съобразно с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците, като за периода от 23.03.2020 г. до 14.05.2020 г. същата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна
програма съдът определя размера на законната лихва върху главницата от 2 040,92 лв. за
посочения период в размер на 365,66 лв. Доколкото се претендира сумата от 320,54 лв., то
претенцията следва да бъде уважена за претендирания размер и отхвърлена за посочения по-
горе период.
По отношение на предявената претенция за заплащане на сумата от 72 лв. – разходи
за уведомяване, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, т. 4 от общите условия за сметка на кредитополучателя се начисляват
и всички разходи, плащани от банката в хода на производствата за принудително събиране
на вземанията й по неизплатен доброволно кредит.
Съдът намира, че клаузата от общите условия, с която се начислява разходи, без да са
направени такива, е неравноправна по смисъла на чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, тъй
като дава възможност на кредитора да начисли разходи без да е извършил реално такива при
неизплатен доброволно кредит, какъвто е случаят на обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита. Отделно от това съдът намира, че извършените от кредитора разходи
следва да бъдат доказани, а в конкретния случай по делото не се представиха доказателства
6
за извършени от ищеца реални разходи по уведомяване на длъжника, като разходи за
отправяне на покани и други, като не се доказа и основанието, на което са направени, а още
по-малко в обстоятелствената част на исковата молба подобни твърдения не са наведени.
Начисляването на такса въз основа на неравноправна клауза съдът намира за недължима,
поради което и претенцията за заплащане на претендираната такса в размер на 72 лв. следва
да бъде отхвърлена. За пълнота на изследването следва да се посочи, че в чл. 24, т. 3 от
общите условия е посочен и като начин за уведомяване изпращане на покана с обратна
разписка, което изисква по-ниски разходи в сравнение с връчване на документи чрез ЧСИ,
разходите за което са в пъти по-високи, и е неоправдано избиране на метод за уведомяване,
изискващ по-високи разходи за кредитора, които впоследствие да бъдат възложени в тежест
на потребителя, при положение че съществуват съвременни способи за уведомяване
посредством технологичните достижения.
Относно претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, с оглед основателността на главния иск, съдът намира същата за основателна, поради
което следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 982,72 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 012,60 лв., от които: сумата от 231,64 лв. - платена държавна такса,
сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 480,96 лв. –платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р. Р., с ЛНЧ **********, роден на 25.08.1986 г. в гр. П., П., с адрес: гр.
София, ул. „...................“ № ............, ДА ЗАПЛАТИ на „...................“ АД, с ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „...............“, пл. „...........“ № 7,
представлявано от изпълнителните директори Ц.Г.М. и А.Т., на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 12 от ЗПК и чл. 33, ал. 2 от ЗПК, сумата от 2 000 лв. /две
хиляди лева/ – разрешен овърдрафт и сумата от 40,92 лв. /четиридесет лева и деветдесет и
две стотинки/ – неразрешен овърдрафт, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ 226/0025/86595770 от 18.02.2019 г., сумата от 6,56 лв. /шест лева и петдесет и шест
стотинки/ – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 23.03.2020 г. до 18.02.2022
г., сумата от 320,54 лв. /триста и двадесет лева и петдесет и четири стотинки/ – неустойка за
просрочена главница за периода от 15.05.2020 г. до 18.02.2022 г., както и законната лихва
7
върху главницата, считано от предявяване на иска – 22.02.2022 г. до окончателното плащане
на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 982,72 лв. /деветстотин осемдесет и
два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/ - разходи за
уведомяване, както и претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 23.03.2020
г. до 14.05.2020 г., като неоснователни.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:
BG86UNCR81150100022764, BIC: UNCRBGSF, открита в „...................“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8