МОТИВИ на Присъда № 260009 от 19.01.2021
година,
постановена по НОХД № 1292/2020 г. по
описа на ЯРС
Съдебно производство е образувано по ОА, с който ЯРП е
предявила обвинение, против подсъдимият
И.В.А. *** за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, т.4 и т.7, вр. чл. 194 ал. 1, вр.чл.28, ал.1,
вр.чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна. Държавният обвинител пледира подсъдимият да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл. 54,
ал. 1 и чл. 58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият участва в с.з., признава се за виновен и
изразява съжаление за извършеното. Лично и чрез служебния си защитник моли за
наказание в минимален размер.
При провеждане на разпоредителното заседание съдът взе
предвид становището на страните, че са налице условията за провеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК, поради което и същото бе разгледано по този ред.
Съдът намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На основание чл. 373, ал. 3 вр. с чл. 372, ал. 4, вр.
с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства изложени
от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият И.В.А. решил да извърши кражба на вещи
каквито намери в лек автомобил с марка „Шкода“, модел „Фабия“,
с рег. № У 0998 АХ, паркиран пред вх.* на бл.** в ж.к. Г.Б. в гр. Я. В
изпълнение на така взетото решение за времето от около 04.40 часа до около
15.30 часа на 02.08.2020 г. подсъдимият заедно с малолетния свидетел А. отишли
до паркирания пред вх.* на бл.** в ж.к.
Б. в гр. Я. лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“,
с рег. № У 0998 АХ. Подсъдимият носил със себе си отвертка, с която счупил
стъклото на задната лява врата на автомобила, проврял ръката си и отключил
вратата. Малолетния свидетел А. влязъл в автомобила през отключената врата и
оттам взел сумата от 70 лв. Парите изнесъл по обратния път и по-късно двамата
похарчили за храна.
Видно от заключението на изготвената видеотехническа експертиза, на видеофайлове от папки 2 и 3
са заснети две момчета в юношеска възраст, като едното е видимо на по-голяма
възраст и по-високо от другото. Вижда се също, че по-малкото момче се
приближава до автомобила и наднича вътре, след което се отдалечава към другото
момче. По-голямото момче подава някакъв предмет на по-малкото и то се връща при
автомобила и да човърка по стъклата на автомобила. По-късно в 11.23.37 ч. по-малкото
момче се връща отново при автомобила и с натиска с дясната си ръка стъклото на
задна дясна врата и ръката му хлътва навътре. По-голямото момче пристига до
автомобила и с лявата си ръка бърка навътре през стъклото. Двете момчета се
отдалечават от автомобила и в 11.24.12 ч. по-малкото момче се връща, отваря
задната дясна врата и влиза вътре. В 11.24.28 ч. момчето излиза от автомобила и
затваря вратата, държейки в себе си някакъв предмет и излиза от обхвата на
камерата.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост към
момента на извършване на деянието подсъдимият е осъден за кражба с Присъда № ***
г. по НОХД № *** г. на ЯРС, влязла в сила от 12.12.2019
г., на Пробация. Деянието по настоящото обвинение е в
условията на „Повторност” по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият И.В.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното
следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани
по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намери, че направените самопризнания и изявления на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства - обясненията на подсъдимият А.,
показанията на свидетелите Д., Ч., А. и Г., от заключението на вещото лице
Томов, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички
доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият А., с деянието си от обективна и
субективна страна, е осъществил престъпните състави на квалифицирана кражба,
затова, че за времето от около 04.40
часа до около 15.30 часа на 02.08.2020 г. в гр. Я., от лек автомобил с марка
„Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № У 0998 АХ, паркиран
пред вх.* на бл.** в ж.к. Г.Б., сам и чрез посредственото извършителство
на малолетния И.В.А. роден на *** г. чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - счупване на стъклото на задната лява врата на
автомобила и чрез използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 70 лв., от владението на собственика им
Д.Ж.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай престъпление
по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК.
От
обективна страна
Предмет на престъпното посегателство при кражбата са
чужди движими вещи. В конкретния случай подсъдимия е осъществил признаците от
състава на престъплението кражба, визиран в основния състав по чл. 194, ал. 1
от НК, като чрез посредственото извършителство на
малолетния свидетел А.-роден на *** г. е извършил действия по прекратяване
владението на собственика върху процесните вещи и
установяване на свое такова с отнасянето им от мястото, където са се намирали.
Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху вещите,
което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимият, при липсата на
съгласие за това от страна собственика или на упълномощено от него лице.
Подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на
престъплението, като извършител отнел вещите, а с напускане мястото на
престъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият
не е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го
направи собственик на вещите и е установил своята фактическа власт върху вещите
непосредствено и директно, а не чрез друго лице.
Процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, имайки предвид
начина, времето, мястото на извършване на престъплението. Високата степен на
обществена опасност на деянието се обуславя от обстоятелствата, които го
характеризират като осъществяващи признаците на посочените по-горе
квалифициращи състави.
Подсъдимият е извършил деянието в
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието е осъден за кражба с Присъда
№ *** г. по НОХД № *** г. на ЯРС, влязла в сила от 12.12.2019
г., на Пробация и не е изтекъл срока по чл. 30, ал.1
от НК.
Обективно, се касае за
извършена от подсъдимия взломна кражба, тъй като за
да си осигури и да улесни достъпа си до вещите, същият чрез посредственото извършителство на малолетния свидетел А. е счупил стъклото
на задната лява врата на автомобила, като по този начин е разрушил прегради,
които по естеството и предназначението си целят да изключат достъпа на трети
лица до намиращите се във вътрешността на автомобилите вещи. Т.е., обективно,
извършеното от подсъдимия осъществява квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК. Подсъдимият е
осъществил и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като за
счупването на стъклото, чрез посредственото извършителство
на малолетния свидетел А. е използвал техническо средство – отвертка, която вещ
по своето естество е предназначена за извършване на технически операции, а и в
случая е била използвана от подсъдимия именно за извършването на такава.
Видно
от доказателствата по делото, към момента на извършване на деянието, подс. А. е бил непълнолетен но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
субективна страна
Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деецът е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението: това,
че извършва противоправно
и общественоопасно деяние, целял е настъпването на престъпните последици -
лишаването на собственика от владението на вещите. Подсъдимият е осъществил
кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните
вещи, т.к. фактически се е разпоредил с тях.
Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това.
Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата
си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял
незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и противозаконността
на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
Причини за извършване на престъплението са желанието
на подсъдимият да се облагодетелства по престъпен начин и недоброто материално
положение в което се е намирал.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдебното следствие се
проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК,
при което съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета, а когато са налице условията и на чл. 55 от НК прилага чл.55 от НК, ако
е по- благоприятен за дееца. За извършеното от подсъдимите престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, а след редукцията по чл. 63 от НК-до три години
лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете високата обществена опасност на деянието и високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната, както и миналото му осъждане.
Като смекчаващи вината
обстоятелства отчете самопризнанията му, които в изключителна степен са
спомогнали за установяване на фактическата обстановка, такава каквато е описана
в обстоятелствената част на обвинителния акт,
ниската стойност на
инкриминираните вещи, младата му възраст, доброто му процесуално
поведение и тежкото материално положение. С оглед на всичко това съдът определи наказанията при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.2, б.”б” от НК, преценявайки, че и най-лекото предвидено в закона наказание
„лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежко в конкретния случай, като
замени наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”
и наложи на подсъдимия наказание Пробация под средния, предвиден в закона със следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година и три месеца с периодичност два пъти седмично.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и три месеца.
Съдът намира, че за да се постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание
на подсъдимият не е наложително да му бъде наложено по-тежко по вид и размер
наказание. Така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самият
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
При този изход на делото, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, ЯРС осъди подсъдимият да заплати направените по делото
разноски в размер на 148.78 лв. в приход
на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР-Ямбол.
При постановяването на присъдата, съдът
присъди вещественото доказателство-СД диск, бял на цвят с надпис „Еmtec DVD-R“, запечатан в бял плик с печати на ОД-МВР - Ямбол,
след влизането й в сила да се върне на неговия собственик Д.М.Ч. от гр. Я.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: