Р Е Ш
Е Н И E
№
…… 11.07.2018 г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в открито
съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар:
Румяна Русева…………….…….…………………………………….
прокурор…………………………………………………………………………,
като
разгледа докладваното от съдия Пейкова т.д. № 141 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от „Гетинге Груп Саут
Ист Европа“ ЕООД, със седалище гр. Белград, Република Сърбия, съдебен адрес ***
против „МБАЛ - Хасково“ АД, първият от които с правно основание чл. 327 вр. чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата от 25 920 лв.,
представляваща стойността на доставено медицинско оборудване, за което е
издадена фактура № 334 от 17.07.2013 г. и вторият - иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 7 913.29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 06.11.2014 г. до 06.11.2017 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на
14.06.2017 г. между него и „Кардион“ ЕООД, гр. София,
е постигната съдебна спогодба за уреждане на съществуващи между тях търговски
отношения по т.д. № 7924/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Съгласно т.
2 от чл.3.4.1 от тази спогодба „Кардион“ ЕООД
прехвърлил на ищеца „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД, вземането си към „МБАЛ
Хасково“ АД по фактура № 334 от 17.07.2013 г. За прехвърляне на вземанията, в
това число и вземането към „МБАЛ Хасково“ АД на 12.06.2017 г. страните
подписали договор за цесия. Ищецът сочи, че фактура № 334 от 17.07.2013 г. била
издадена за извършена от „Кардион“ ЕООД доставка на
„МБАЛ Хасково“ АД на апарат за кардиохирургия - интрааортна балон помпа на стойност 25 920 лв.
Издадената фактура била надлежно осчетоводена и включена в дневниците за
продажба на „Кардион“ ЕООД. Дължимата сума следвало
да бъде заплатена в деня на доставката по банков път. Въпреки проведените
разговори, както и изпращането на нотариална покана, и до настоящия момент
задължението не било погасено. Поради забавяне в плащането се твърди основание
за заплащане и на лихва за забава за периода от
06.11.2014 г. до 06.11.2017 г. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „МБАЛ Хасково“ АД гр. Хасково да
заплати сумата от 25 920 лв., представляваща стойността на доставено
медицинско оборудване, за което е издадена фактура № 334 от 17.07.2013 г.,
както и сумата от 7 913.29 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.11.2014 г. до 06.11.2017 г.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МБАЛ
Хасково“ АД, с който се оспорва предявения иск. Сочи се, че предявеният иск е
допустим, но по същество – неоснователен. Твърди, че не е налице валидна
облигационна връзка между него и „Кардион“ ЕООД гр.
София за доставка и заплащане на апарат за кардиохирургия-
интрааортна балон помпа на стойност 25 920 лв. Единствените преддоговорни
отношения между него и „Кардион“ ЕООД касаели контрапулсатор модел System 98 ХТ, който апарат бил доставен на 17.07.2013 г. и
видно от съставения от същата дата констативен протокол бил негоден за
експлоатация по предназначението му. С оглед на това счита, че за него не е
възникнало валидно задължение да заплати стойността на тази апаратура, поради
което и не е възникнало валидно задължение за плащане към ищеца. Отправено е
искане за конституиране на трето лице – помагач в лицето на „Кардион“ ЕООД Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове.
В допълнителна искова молба ищецът
пояснява първоначално подадената, като твърди, че полученият от ответника на
17.07.2013 г. апарат контрапулсатор модел System 98 ХТ и апарата „интрааортна
балон помпа“, описан във фактура № 334 от 17.07.2013 г., всъщност е един и същи
апарат. Итрааортната балонна
помпа или контрапулсаторът се използвал за интрааортна балонна контрапулсация. Апаратът бил в списъкът на абсолютно
задължителното оборудване, с което едно инвазивно кардиологично отделение
следвало да разполага, за да получи разрешение за работа, както и за да бъде
финансирано от здравната каса лечението в отделението. Оспорва твърдението, че
апаратът е негоден за употреба, съгласно посоченото в констативния протокол от
17.07.2013 г., като твърди, че пациентният ЕКГ кабел
и кабелът с камера за измерване на инвазивното артериално кръвно налягане не
били задължителен елемент от оборудването на този апарат и представлявали
аксесоари към него, а бутилката с хелий представлявала консуматив и също не
била част от задължителното оборудване на апарата. На ответното дружество не
били продадени ЕКГ кабел и кабел с камера за измерване на инвазивното
артериално кръвно налягане, както и бутилка с хелий, тъй като такива не били
изобщо поръчвани и не се претендирали за заплащане.
С допълнителен писмен отговор
ответникът поддържа становището си, изразено в писмения отговор, че не е налице
облигационно връзка между него и „Кардион“ ЕООД.
Допълнително заявява, че процесният
апарат бил получен от лечебното заведение само за тестване и преценка на
неговата функционалност с оглед евентуалното му закупуване. Този апарат не бил
заявен за купуване и бил негоден за употреба към датата на подписване на
констативния протокол, което се констатирало както от представители на
лечебното заведение, така и от представител на дружеството – доставчик. Същият
бил върнат на „Кардион“ ЕООД, но поради неявяването
на представител на фирмата се съхранявал понастоящем в склад на лечебното
заведение. Оспорва твърдението, че не е изискано упътване на български език,
както и че две години преди това лечебното заведение е ползвало под наем
подобен апарат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството „Кардион“
ООД се занимавало с доставка на медицинска апаратура и консумативи за
медицинска техника, както ново производство, така и втора употреба. В началото
на 2013 г. между „Кардион“ ООД и МБАЛ – Хасково АД се
провели преговори за доставянето на апарат за кардиохирургия
- интрааортна балон помпа. Болничното заведение се
нуждаело от апарата, тъй като притежаването на такъв представлявало
задължително условие за откриване и поддържане на отделение по инвазивна
кардиология в съответствие с действащите към този момент изисквания на
медицински стандарт „Кардиология“. „Кардион“ ООД
предложило доставянето на апарат – втора употреба от Германия. Болничното
заведение се съгласило. Така постигнатото съгласие не било оформено с писмено
договор или по друг формален начин. На 17.07.2013 г. апаратът бил доставен в
МБАЛ – Хасково. В присъствието на представители на дружеството – продавач и на
болничното заведение се извършил преглед на апарата с цел провеждане на пробно
тестване. Установила се липсата на пациентен ЕКГ
кабел и кабел с камера за измерване на инвазивно кръвно налягане, а
прикрепената към апарата бутилка с хелий била празна. Това наложило подмяната й
с друга бутилка, а за включване на апарата се използвал пациентен
ЕКГ кабел от тези, с които разполагало болничното заведение. Не се провела
процедура по обучение на персонала от сервизен специалист, липсвало и упътване
за работа с апарата на български език. За така установените нередовност се
съставил констативен протокол от 17.07.2013 г., в който се отразило, че в този
му вид апаратът е негоден за ползване. Протоколът се подписал от инж. Д. Р. и
д-р О.Р. като представители на МБАЛ – Хасково АД и от К. М. и А.И. като
представители на „Кардион“ ООД. На същата дата „Кардион“ ООД издал фактура № 334, съгласно която продажната
цена на апарата била в размер на 25 920 лв. с ДДС. Фактурата била
подписана само от издателя, но не и от получателя. Също така тя била отразена в
дневника на продажбите по ЗДДС, воден от „Кардион“
ООД. От момента на доставяне на апарата и издаване на фактурата до предявяване
на исковата претенция нямало плащане на дължимата сума от 25 920 лв. от
страна на МБАЛ – Хасково АД. Междувременно, по повод на възникнал съдебен спор
между „Кардион“ ЕООД и „Гетинге Груп Саут Ист Европа“
ЕООД на 14.07.2017 г. била постигната съдебна спогодба по т.д. № 7924/2016 г.
по описа на Софийски градски съд, по силата на която за разрешаване на спора се
утвърждавал сключен на 12.06.2017 г. договор за цесия, съгласно който вместо
изпълнение по фактури „Кардион“ ЕООД прехвърлило на
„Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД вземанията си към МБАЛ – Хасково АД,
произтичащи от издадената фактура № 334 от 17.07.2013 г. за сума в размер на
25 920 лв. по доставка на медицинска апаратура. По този начин ищцовото дружество се
превърнало вече в носител на вземането. То предприело действия по доброволно
изпълнение на задължението и заплащане на дължимата сума. „Кардион“
ЕООД уведомил писмено МБАЛ – Хасково АД за сключената цесия. На 16.06.2017 г. и
на 28.06.2017 г. били изпратени две уведомления от страна на ищцовото дружество
до МБАЛ – Хасково АД за плащане на сумата. На 06.07.2017 г. била връчена и
нотариална покана със същото съдържание. Не последвало плащане от страна на
ответното дружество.
При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
От съществено значение за
разрешаването на повдигнатия правен спор са въпросите, касаещи
правоотношенията, съществували между „Кардион” ООД и
МБАЛ – Хасково АД преди прехвърляне на вземането, и правоотношенията,
съществуващи между „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД и МБАЛ – Хасково след
сключване на договора за цесия, както и произтичащите от това права и
задължения.
По силата на договора за цесия
носителят на едно вземане го прехвърля на друго лице, при което последният
придобива качеството на кредитор от деня на сключване на сделката. Въпреки
това, за да прояви действието си спрямо длъжника и третите лица, цесията следва
да бъде съобщена на длъжника, т.е. той трябва да бъде уведомен, че вземането,
за което носи задължение да изпълни, е преминало върху друг, нов кредитор.
Законът вменява в тежест на предишния кредитор да извърши това уведомяване (чл.
99, ал. 4 ЗЗД). Вземането преминава върху цесионера (новия кредитор) във вида,
в който е притежавано от цедента (предишния
кредитор), включително с всички съпътстващи го привилегии, обезпечения и други модалитети, ако такива са уговорени. Същевременно, обаче, цесионерът следва да понесе и всички възражения, които са
свързани с упражняване на вземането и които длъжникът би могъл да предяви. Това
се отнася за всички възражения – както за тези, чийто пораждащ юридически факт
е възникнал преди цесията, така и тези, които са възникнали след прехвърляне на
вземането. Упражняването или неупражняването на правото да се предявят тези
възражения е пряко свързано с изпълнението или неизпълнението на задълженията
по договора и погасяването на вземането. Възраженията могат да се предявят
както извънсъдебно, така и съдебно.
Ето защо следва да се приеме, че при
двустранните договори, при които всяка една от страните е носител както на
права, така и на задължения, всяка една от тях ще има право да предяви своите
възражения на другата. Най-често интерес от това ще възникне във връзка с
изпълнението на условията по договора.
В случай на прехвърляне на вземания
длъжникът ще може да противопостави на цесионера възраженията си, независимо от
това дали длъжникът е получил изцяло или частично насрещно изпълнение преди
сключване на договора за цесия или след сключването му. Все пак, и в двата
случая той предявява възраженията си срещу своя нов кредитор. Изпълнението,
което длъжникът има право да получи, за да изпълни на свой ред, носи всички
признаци на всяко обикновено изпълнение по двустранна сделка. Ако длъжникът не
получи дължимата му се престация, тогава ще е налице неизпълнение, за което
важи същото – то носи всички признаци на всяко неизпълнение по двустранна
сделка. То може да бъде пълно или неточно. Последното от своя страна може да
бъде частично неизпълнение (по количествен признак), забавено неизпълнение (по
времеви признак) или лошо изпълнение (по качествен признак). При лошото
изпълнение е налице изпълнение, което е неточно в качествено отношение.
Качеството на изпълнението е такова, че то несъответсва
на дължимото, на уговореното между страните. Тази „неточност” може да намери
израз в различни по вид и степен качествени недостатъци, което се определя от
огромното разнообразие на предмета на отделните дължими престации, доколкото
всяка една от тях има различни параметри и изисквания за качество. Но в някои
случаи дори не е нужно степенуване на качествените недостатъци, ако предмета на
престацията е в такова състояние, че изобщо не е възможно да бъде използван за
нуждите или целите, които удовлетворяват интереса на кредитора – предмета на
престацията е абсолютно негоден за присъщата му или обичайната употреба. В тези
случаи лошото изпълнение може да бъде приравнено дори на пълно неизпълнение.
Извършеното между „Кардион”
ЕООД и „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД прехвърляне на вземания е породило
изцяло своето правно действие. Съществувалият между двете търговски дружества
спор е разрешен със сключването на договор за цесия, последиците от който
впоследствие са инкорпорирани в съдържанието на постигната съдебна спогодба,
утвърдена по надлежния ред от съда. Не се установяват нередовности по договора
за цесия, а и такива не се твърдят от страните. Постигната съдебна спогодба
също не страда от пороци и отговоря на всички изисквания на процесуалния закон.
В изпълнение на чл. 99, ал. 4 ЗЗД „Кардион” ЕООД е
уведомил писмено МБАЛ – Хасково АД за извършената цесия, при това още в деня на
сключване на договора (12.06.2017 г.). Ответното дружество не оспорва, че е
било уведомено, следователно от този момент цесията е проявила действието
си.
Още с първоначалния отговор на
исковата молба ответното дружество МБАЛ – Хасково АД е изложило доводи, които
могат да бъдат обособени в две групи – относно съществуването на облигационно
отношение между него и „Кардион” ЕООД като предишен
кредитор и цедент, респ. между него и „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД като
настоящ кредитор и цесионер, от една страна, и
относно изпълнението на задълженията на „Кардион”
ЕООД по повод доставянето на процесния медицински апарат – интрааортна
балон помпа.
Първата група доводи са обосновани с
твърдения относно липсата на писмени доказателства за облигационно отношение и
разминаване в наименованието или описанието на процесния апарат. Сочи се, че
представената от цесионера фактура № 334 от 17.07.2013 г. е частен
свидетелстващ документ, но не е подписана от получателя. От друга страна, в
констативния протокол бил описан друг вид медицински апарат – контрапулсатор модел System 98 XT.
Видно от заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза е, че при ответника МБАЛ – Хасково АД не
е осчетоводена процесната фактура, тя не е включена в
дневника за покупки за периода от месец юли 2013 г. до месец юли 2014 г. ВЛ е
извършило проверка и в ТД на НАП, където
също е установило, че процесната фактура не е
заведена в дневниците за покупка на ответното дружество. ВЛ е извършило
проверка в счетоводството на ответника и
по записванията на контрагентни на ответното
дружество, в които записи липсва контрагент с името на доставчика/ „ Кардион“ ООД гр. София/. Доколкото процесната
фактура не е осчетоводена, следва, че няма плащания по нея. С оглед на тази
констатация се поставя въпросът доколко фактурата във вида, в който е
представена може да служи като доказателства за наличие на облигационно
отношения между страните. Съгласно постоянната съдебна практика, първичните
счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват
от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.
Фактурата е частен свидетелстващ документ, при наличие на всички задължителни
реквизити и на подпис за доставчик и получател от лице, тя представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, както и за наличието на облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е
подписана и е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван
данъчен кредит, се приема, че е налице валидно сключена търговска покупко –
продажба по смисъла на чл. 321 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството
на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява признание на
задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл, при липса на други
доказателства, фактурата съдържа индивидуализиращите облигационното
правоотношение елементи. Следователно, фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Нещо повече. В част от съдебната практика (решение № 42/2010 год., по
т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, в решение № 92/ 2011 год., по т.д.№
478/2010 год. на ІІ т.о., решение № 47/ 2013 год., по т.д.№ 137/2012 год. на ІІ
т.о. на ВКС), се приема, че дори да се счете, че издадената фактура е
неистинска (неавтентична), или е останала неподписана за „получател” от
купувача по договор за търговска продажба, респ. от страна по търговска сделка,
тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит. В настоящия случай фактурата не е отразена в счетоводството на купувача
и не е включена в дневника за покупки на МБАЛ - Хасково, а е отразена само в
счетоводството на продавача. Въпреки това и въпреки че не е налице подпис на
купувача, настоящият съдебен състав приема, че фактурата представлява косвено
доказателство за наличието на облигационна връзка между „Кардион”
ЕООД и МБАЛ – Хасково АД. Като частен свидетелстващ документ, процесната
фактура има формална доказателствена сила – тя е доказателство, че е
документално съставена и че неин автор (неин издател) е „Кардион”
ЕООД. Уязвима в случая е материалната доказателствена сила на фактурата. Тя
удостоверява изгодни за нейния издател факти и ответното дружество навежда
доводи в тази насока. От това следва, че фактурата не може самостоятелно да
обоснове решаващият извод за повдигнатия въпрос, което налага тя да се цени във
връзка с всички останали доказателства. В противен случай фактурата би останала
изолирано доказателство, което само по себе си не е достатъчно да установи
факта на сключването на договор за търговска продажба или получаването на
стоката. За да се обоснове извода, че е налице облигационна връзка между
страните, съдът взема предвид и останалите доказателства по делото, по-точно
показанията на свидетелите М. и Т., които допълват доказателствената съвкупност.
Макар и свидетелят М. да е управител на търговското дружество „Кардион” ЕООД, съдът кредитира неговите показания в частта,
в която се описва съществуването на договорни отношения между „Кардион” ЕООД и МБАЛ – Хасково АД. От тях става ясно, че в
началото на 2013 г. между двете дружества са започнали да се водят преговори за
закупуване на медицинския апарат, но тъй като продажната цена на чисто нов
апарат е била много висока, се е постигнало съгласие да бъде доставен такъв
втора употреба от Германия на значително по-ниска цена. Липсата на сключен
писмен договор се обяснява от свидетеля с обстоятелството, че преговорите са се
развили много бързо, а болницата се нуждаела от апарата, за да отговори на
нуждите за откриване и поддържане на отделение по инвазивна кардиология.
Показанията на М. в тази им част се потвърждават и от показанията на свидетеля Т.,
старши ординатор именно в отделението по „Инвазивна кардиология” при МБАЛ –
Хасково АД. Той споделя, че в действителност в началото на 2013 г. е извършена
доставка на контрапулсатор, като до този момент е бил
ползван под наем друг такъв апарат, зает от болницата в гр. Димитровград. Т. не
е присъствал на самата доставка на апарата, но е участвал непосредствено след
това в пробното му тестване. Показанията му са описани в последователност, от
която не остава съмнение, че когато свидетелят говори за медицинския апарат,
който понастоящем се намира в МБАЛ – Хасково АД, той има предвид именно
процесния апарат и доставянето му през 2013 г.
По отношение твърдяното от ответното
дружество разминаване в наименованията на апарата, което също доказвало липсата
на договорно отношение, подобно твърдение не се доказа по надлежния начин в
настоящото производство. Както свидетелят М., така и свидетелят Т. потвърждават
категорично, че „интрааортна балонна
помпа” и „контрапулсатор” са наименования на един и
същи апарат, използавни в медицинската практика.
Окончателен отговор е даден с приетото по делото първоначално заключение на
съдебно – техническата експертиза, с което вещото лице инж. И. е посочило, че
описаният в процесната фактура № 334 от 17.07.2013 г. медицински апарат Balloon Pump Mod. 98 XT и описаният в
констативния протокол от същата дата контрапулсатор System
98 XT са един и същи апарат, т.е. интрааортната балонна помпа и контрапулсатора са напълно идентични и взаимнозаменяеми
като утвърдени в практиката наименования.
При това положение съдът приема, че са
налице отделни косвени доказателства, които взети в тяхната съвкупност са
достатъчни, за да обосноват крайният извод, че между „Кардион”
ЕООД и МБАЛ – Хасково АД е съществувало валидно, двустранно облигационно
правоотношение по повод на сключена неформална сделка (неформален договор) за
покупко-продажбата и доставката на медицински апарат от вида „интрааортна балон помпа” за нуждите на отделението по
инвазивна кардиология. В подкрепа на този извод е и съставеният и подписан от
представители на дружеството продавач – „ Кардион“
ООД и ответника протокол от 17.07.2013 г. установяващ получаването на контрапулсатора и неговото състояние към момента на
доставката. Сделката е търговска с оглед качеството на субектите по нея
(търговски дружества) и с оглед обичайната дейност на продавача, съгласно чл.
286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. За нея няма задължително изискване за писмена или друга
форма при сключването й, по аргумент от чл. 293, ал. 1 ТЗ. От това следва, че
за правният режим на тази сделка следва да се прилагат разпоредбите за
търговската продажба (чл. 318 – чл. 328 ТЗ), както и общите разпоредби на ЗЗД,
ако не е предвидено друго.
Съществуването на валидно договорно
правоотношение между МБАЛ – Хасково АД и „Кардион“
ЕООД, дава основание съда да приеме като неоснователни възраженията относно
валидността на сключената цесия и съществуването на облигационно отношение вече
между МБАЛ – Хасково АД и „Гетинге Груп
Саут Ист Европа“ ЕООД.
От гореизложеното следва, че първата
група доводи на ответното дружество за липса на облигационна връзка между него
и „Кардион“ ЕООД е неоснователно.
Втората група доводи касаят точното и качествено
изпълнение на договора, установяването на което е от значение за
основателността на исковата претенция. Цесионерът и ищец в настоящото
производство „Гетинге Груп Саут Ист Европа“ ЕООД чрез процесуалния си
представител поддържа тезата, че е налице пълно и точно изпълнение, поради
което му се дължи продажната цена.
Ответникът МБАЛ – Хасково АД навежда доводи за неточно
изпълнение, което по своето естество представлявало пълно неизпълнение, т.като
доставеният апарат е бил негоден за употреба по предназначението му.
Правилото е, купувачът да заплати цената на стоката
при предаването й (чл. 327, ал. 1 ТЗ). При пълно
неизпълнение от страна на продавача,
купувачът не дължи покупната цена. За да бъдат недостатъците основание за
освобождаване от отговорност на купувача, е необходимо да са налице
предвидените в закона предпоставки, очертани в разпоредбата на чл. 324 ТЗ - незабавно уведомление до продавача за недостатъците или установяване
на недобросъвестността на продавача съобразно чл.
194, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ. Аналогична на чл. 324 ТЗ е нормата на чл.
194, ал. 1 ЗЗД, която вменява на купувача ангажираността му да прегледа
стоката, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Това
правило е без изключения и несъблюдаването му преклудира правата на купувача.
Съгласно чл.
195, ал.1 предл.първо от ЗЗД, вр. чл.
193, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да върне доставеното и да развали
договора, когато вещта има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или годността за обикновеното или предвиденото в договора предназначение или
недостатъците са толкова големи, че вещта е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение. При това, след преглеждането и приемането на вещта,
кредиторът може да се позове само на скрити недостатъци.
Установяването на този факт със
свидетелски показания не е забранено от разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ГПК,
респ. установяването му с други доказателствени средства.
Безспорно установено по делото е, че
още в момента на пробното тестване от страна на служители на МБАЛ – Хасково АД
доставеният медицински апарат е показал недостатъци,за което е съставен и
констативният протокол от 17.07.2013 г., подписан от представители на двете
страни – доставчик и купувач. Съдържанието на този протокол не е оспорен от
ищеца. Отделно от това неизправността на доставеният апарат се установява и от
събраните в производството гласни доказателства – св. Т.. Видно от показанията
на св. Т. е че към момента на доставката са липсвали посочените пациентен кабел и кабел за измерване на инвазивно кръвно
налягане, което наложило да се ползват кабел от друг апарат, за да може да бъде
тестван апарата, както и да бъде взета друга бутилка с хелий, т.като
доставената не била пълна. Въпреки това, според св. Т. апарата не е работил.
Данни ,че доставеният апарат не е бил оборудван с тези два кабела се съдържат и
в показанията на св. Д.Н., а също могат да се извлекат и от показанията на св. М..
От показанията на тези свидетели е видно,че доставеният апарат не може да
работи без наличието на тези кабели. В този смисъл е и заключението на
назначената по делото СТЕ. С оглед на това не може да се приеме, че доставената
вещ отговаря на изискванията и може да бъде ползвана пълноценно на
предназначението си.
Неоснователни са направените от ищеца
възражения за липса на рекламация на доставената вещ. В представения по делото
констативен протокол от 17.07.2013 г. представители и на двете страни са
изложили установените недостатъци на медицинския апарат. Този протокол е от
значение за разрешаване на въпроса за приемането или неприемането на работата и
със съставянето му не се преклудират възраженията на ответното дружество за
недостатъци в качествено отношение. Напротив, самият констативен протокол
инкорпорира в съдържанието си тези възражения и това определя правното му
значение, т.е. констативният протокол е равносилен на възражение за
недостатъци, с което изискването на чл. 324 ТЗ за незабавно уведомление е
изпълнено – датата на протокола е датата на доставката. Констатациите в
протокола останаха неопровергани от ищеца в настоящото производство, както се
посочи по-горе. Не се представиха доказателства, които да оборват тези
констатации в противна насока – че апаратът е бил доставен в пълна изправност,
снабден с всички необходими принадлежности, за да може да функционира правилно.
Показанията на свидетеля М. не са достатъчни в тази насока, тъй като той самият
не е присъствал при доставянето на апарата – присъствал е само неговият син К. М.
и трето лице, А.И., поради което впечатленията на свидетеля не са преки и не
могат да бъдат ценени в тази насока. Отбелязването, че преди да бъде
транспортиран и доставен в МБАЛ – Хасково АД процесният апарат е бил изследван
и се е установило, че работи, не е в състояние да доведе до по-различен извод.
Тази проверка предшества доставянето и не е невъзможно апаратът наистина да е
проявил недостатъците си впоследствие, именно в момента на доставянето му в
МБАЛ – Хасково АД. Напротив,
съдържанието на констативния протокол е недвусмислено в тази насока и фактът,
че е той е изготвен в деня на самото доставяне (в който е издадена и процесната
фактура № 334 от 17.07.2013 г.) има значението именно на рекламация. Не е било
необходимо изрично уведомяване за наличието на недостатъци, тъй като самият
протокол в достатъчна степен замества подобно уведомяване – той е подписан от К.
М., син на свидетеля, и това логически предпоставя, че от тази дата „Кардион” ЕООД е следвало да се считат за уведомени за
установените недостатъци при изпробването на апарата. Нещо повече, в протокола
няма отбелязване лицата, доставили апарата, К. М. и А.И. да са направили
някакви възражения в насока, че уредът е изправен или че твърденията за липси
са неверни.
Съдът не кредитира и друга част от
показанията на свидетеля М., касаещи наличието или липсата на двата кабела за
апарата: „...В някои случаи е необходимо към апарата да има пациентски ЕКГ
кабел и кабел с камера за измерване на инвазивно артериално налягане, а в други
не е необходимо. Не мога да отговоря в кои случаи е необходимо, тъй като не съм
инженер. Въпросният апарат мисля, че беше доставен с тези кабели... Двата
кабела мисля, че бяха налични”. На първо място, свидетелят изразява известно
съмнение дали кабелите наистина са били приложени към апарат, като в тази
насока липсва категорична сигурност. На следващо място, уклончивото
отбелязване, че в някои случаи тяхното прилагане е необходимо, а в други – не е
необходимо, не е извлечено от специалните му познания в тази област, защото
както той сам отбелязва „не мога да отговаря в кои случаи е необходимо, ... не
съм инженер”.
Отговорът на зададения въпрос е
дискредитиран в своята доказателствена ценност окончателно с назначената по
делото съдебно – техническа експертиза и с показанията на свидетеля Д.Н., от
които става ясно, че без наличието на тези два кабела (и особено първият от
тях) е абсолютно невъзможно апаратът да бъде приведен в действие и да се ползва
по предназначение. Според свидетеля Н. „…този апарат, за да работи, трябва да
има ЕКГ кабел, защото посредством него се синхронизира работата на апарата…
Основното нещо е ЕКГ кабелът… Апаратът не може да работи без хелий… за това
задължително трябва да бъде оборудван с бутилка с хелий, за да може да работи
правилно. ЕКГ кабел и хелий са задължителни“. Извършеното от Н. пробно пускане
на апарата непосредствено преди да бъде доставен в МБАЛ – Хасково АД е
показало, че апаратът работи. Но същественото в случая е, че и тогава е липсвал
ЕКГ кабел, което е наложило да бъде използван друг за пробата. В този смисъл,
отбелязването, че апаратът е работел, е условно и не опровергава
обстоятелствата, описани в констативния протокол - липсата на ЕКГ кабел и на
кабел с камера за измерване на налягането.И докато показанията на свидетеля Н.
отразяват обстоятелства относно дейността на апарата в минал период от време,
то показанията на св. Т. и приетата по делото съдебно – техническа експертиза
установяват категорично състоянието на апарата към момента на доставянето му и
към настоящия момент. Вещото лице И. е констатирало наличието на два апарата в
МБАЛ – Хасково АД – единият, който е действащ, и другият, който е процесният
апарат и не е действащ. Установяването кой от двата апарата е процесният е
извършено по серийния номер, цитиран в констативния протокол. Причината апарата
да не действа е липсата на кабел за ЕКГ и кабел с камера за измерване на
инвазивно артериално кръвно налягане. Бутилката с хелий е била налична и на
мястото си. След включването на апарата в електрическата мрежа същият е
започнал веднага да алармира, че не е в нормален работещ режим, което е
наложило изключването му. Причината е липсата на ЕКГ кабел.
Разгледани на тази плоскост,
констатациите в протокола от 17.07.2013 г. не са изолирани, а са подкрепени и
от останалите доказателства по делото – показанията на свидетелите Н., Т. и
съдебно – техническата експертиза. Взети в тяхната съвкупност, те доказват, че
е налице лошо изпълнение по договора за продажба и доставка на медицинския
апарат „интрааортна балон помпа“. Доставената вещ е
страдала от недостатъци в качествено отношение – липсвали задължителни
принадлежности към нея, без наличието на които е невъзможно функционирането на
апарата. Следователно, вещта е доставена не във вида, в който би трябвало да се
намира за нормалното си предназначение. И въпреки че става дума за
принадлежности, а не за някакъв повреда в самия уред, все пак тяхното прилагане
е от такова значение, че от това зависи изобщо самото използване на апарата –
без тях той не е годен за употреба. Липсата им представлява недостатък на
вещта. В този смисъл лошото изпълнение е пълно и препятства възможността да се
търси цената по продажбата. Ответното дружество в качеството на купувач се е
позовало на недостатъците още в деня на доставянето, т.е. незабавно след
получаването на апарата и е съставило писмен документ – констативен протокол от
същата дата, който е бил подписан и от представители на продавача. Лошото
изпълнение по договора е въведено в настоящото производство под формата на
възражение за недължимост на цената и обуславя неоснователността на исковата
претенция за нейното заплащане на цесионера „Гетинге Груп Саут Ист Европа“
ЕООД. Лошото изпълнение е от такова естество, че не позволява прилагането на
другите алтернативи, свързани с намаляване на цената. В с.з. от 21.05.2018 г.
(на л. 157) процесуалният представител на ищеца прави изявление за евентуално
прилагане на хипотезата за намаляване на дължимата цена поради недостатъци, но
самостоятелно искане в тази насока не е формулирано. Съдът не може служебно да
намалява възнаграждението, съответно на изпълненото, без да има изрично
формулирано искане, тъй като би нарушил принципа на диспозитивното начало. Нещо
повече, липсва и основание за подобно намаляване, тъй като то би имало място
само ако изпълнението е неточно в качествено отношение по начин, който
позволява все пак да се приеме, че част от дължимата престация може да бъде
използвана. С оглед характера и естеството на процесния апарат, както и на
установеното в настоящото производство, трудно би могло да се приеме, че същият
изобщо е в състояние да изпълнява предназначението си, което предпоставя и
невъзможността за намаляване на възнаграждението, доколкото липсва възможност
изобщо да се установи каква „част” от процесния апарат може да бъде използвана.
За пълнота на изложението следва да
се подчертае, че след съставянето на констативния протокол от 17.07.2013 г.
няма данни за разменени волеизявления между дружеството – цедент „Кардион“ ЕООД и МБАЛ – Хасково АД за намаляване на цената
или връщане на вещта и предоговаряне за доставянето на друга годна вещ. Това
обаче не е препятства възможността ответното дружество да предяви възраженията
си в настоящото производство. От друга страна, не се установява „Кардион“ ЕООД да е предприемало действия за връщането на
вещта. Няма данни и за това да са предприети действия от страна на доставчика
за оборудването на апарата с липсващите кабели. Липсата на писмен договор между
страните препятства възможността да бъдат установени параметрите на доставката,
т.е дали уговорката за доставка на контрапулсатора е включвала доставката и на тези два кабела
или те, както твърди ищеца могат да бъдат закупени допълнително. Както обаче се
установи без тях апаратът е негоден за употреба по предназначението си, което
изключва възможността да е договорена доставката само на апарата,без тези
кабели. Ето защо липсата им води до
извода, направен по-горе, че доставената вещ страда от съществени недостатъци и
не може да ползвана по предназначение, което лошо изпълнение от страна на
доставчика представлява пълно
неизпълнение и освобождава купувача от задължението да плати договорената цена.
Обстоятелството,че апаратът все още се намира при ответника не дава основание
да бъдат направени различни изводи. Връщане е можело да бъде инициирано не само
от купувача, но и от продавача, от една страна и от друга – този апарат поради
неговата негодност не се ползва към
момента, което е установило ВЛ при прегледа на вещта към момента на изготвянето
на експертизата, приета по делото .
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 327
вр. чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата от 25 920 лв., представляваща
стойността на доставено медицинско оборудване, за което е издадена фактура №
334 от 17.07.2013 г., и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, който е акцесорен по своя характер и обусловен от изхода на главния
иск, за заплащане на сумата от
7 913.29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.11.2014 г. до 06.11.2017 г., са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В съдебно заседание страните са
направили искане за присъждане на разноски. Ответното дружество е представило
списък с разноски в общ размер на 1700 лв. (1500 лв. адвокатско възнаграждение по представен
договор за правна защита и съдействие + 200 лв. за експертиза). С оглед
неоснователността на иска и чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответника направените в размер на 1700 лв. разноски
по делото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гетинге
Груп Саут Ист Европа“ ЕООД, данъчен № PL**********,
със седалище гр. Белград, Република Сърбия, съдебен адрес ***, представлявано
от Саша Поздер, против „МБАЛ - Хасково“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от Георги Н.
Гелов, обективно съединени искове с правно основание чл. 327 вр. чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата
от 25 920 лв., представляваща
стойността на доставено медицинско оборудване, за което е издадена фактура №
334 от 17.07.2013 г. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 7 913.29 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2014 г. до 06.11.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Гетинге
Груп Саут Ист Европа“ ЕООД, данъчен № PL**********,
със седалище гр. Белград, Република Сърбия, съдебен адрес ***, представлявано
от Саша Поздер да заплати на МБАЛ - Хасково“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от
Георги
Н. Гелов, направените по делото разноски в размер на 1700
лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – Пловдив.