М О Т И В И
към присъда по НОХД N 170 по описа за 2011 год. на Каварненски районен съд.
На 14.07.2011 год. КРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №116/2011г. по описа на
РП-Каварна, ведно с материалите по досъдебно
производство № 46/2011г. по описа на РУП гр.Каварна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Г.Й.С., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********,
за извършено от него престъпление както следва: За това, че на 06.03.2011г., при
условията на опасен рецидив и разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот /взломяване на прозорец/, от ц.х. „******”
в гр. К. е отнел чужди движими вещи: 1 бр. ламаринена кутия за дарения, на
стойност 45 лева и сумата от 120.00 лева, всичко на обща стойност 165 лева, от
владението на свещеник В.Б.С., собственост на църковния храм, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1,
т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.3, във вр. чл.29,
ал.1, б „б” от НК.
В съдебно заседание представителя на КРП поддържа така
повдигнатото обвинение изцяло, намирайки го за доказано. Счита, че от събраните по делото писмени
доказателства и гласни, събрани в съдебното следствие и неоспорени
от подсъдимите, фактическата обстановка е правилно изяснена в обвинителния акт.
С оглед на това, че съдебното производство се провежда по реда на Глава ХХVII
от НПК приема за безспорно, че подсъдимият и
защитата му признават, че
деянието е виновно извършено и не оспорват събраните писмени и гласни
доказателства, които са приложени по делото, на базата на които прокуратурата,
смята че обвинението е доказано. Твърди, че е безспорно доказано, че подсъдимия
е извършил деянието през инкриминирания
период от време. С оглед данните за личността му, свидетелство за
съдимост, деянието се квалифицира по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.3,
във вр. чл.29, ал.1, б „б” от НК. Заявява, че
с оглед разпоредбите на Глава ХХVII от НПК при определяне на наказанието следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, като предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 години, като с редукцията по чл.58а от НК бъде определен съответния
размер от 2 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Счита, че имайки предвид последните осъждания на подсъдимия е
налице основание за групиране на присъда по настоящото обвинение, с наказанието
определено със споразумение № 25/2011г. от НОХД 123/2011г. на РС Каварна, която
е влязла в сила на 17.05.2011г. и предвид, факта че между двете деяния са
налице условията на чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23,
ал.1 от НК за групиране и за определяне на едно общо, най-тежко от така
определените наказания. На основание чл. 70, ал.7 от НК следва да бъде
постановено подсъдимият да изтърпи оставащият му остатък на наказанието по
споразумение №550/2010г. по НОХД № 2753/2010г. на РС Варна в размер на 1 месец
и 20 дни, както и да бъде приспаднато
времето през което подсъдимият е бил задържан от 07.05.2011г.
Защитникът
на подсъдимия изтъква, че извършването на престъплението, както и неговото
авторство от страна на подсъдимия е безспорно доказано. Предлага провеждане на съдебното производство да
протече съгласно разпоредбата на чл.370 и следващите от НПК. Изтъква като смекчаващи
вината обстоятелства - направените самопризнания от страна на подсъдимия, като
те са основния фактор и доказателство за
настоящото наказателно производство. Счита, че следва да бъдат кредитирани като
надделяващи над отегчаващите такива. Моли при определяне на наказанието съдът
да вземе предвид стойността на отнетото, което възлиза на 165 лв. и бъде
приложена разпоредбата на чл. 58а, ал.4
от НК, като бъде определено
наказание при условията на чл.55 от НК, като по-благоприятна за дееца, като
предлага наказанието да бъде лишаване от
свобода за срок от една година и
половина.
В хода на съдебно заседание
проведено при условията на чл.370 и следващите от НПК подсъдимят Г.Й.С. се
признава за виновен по
повдигнатите му обвинения, признава
изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетели по делото и
желае събраните в хода на досъдебното производство
доказателства да бъдат използвани при постановяване на присъдата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
На
06.03.2011г. подс.С. ***, за да види детето си, което
живеело при майка си – св.Е.Хр.. Обяснил че се притеснява,
че няма пари, за да даде за детето си. След като се срещнали, около 20,30 часа подс.С. *** и стигнал до църковния храм „******” в гр. К. с
енорийски свещеник В.Б.С.. Решил да проникне в храма и да открадне вещи, чрез
които да си набави пари. Прескочил металната ограда на храма, който бил
заключен и с ръка счупил един прозорец от южната стена. През счупения прозорец
влязъл в храма. Намерил ламаринена кутия за дарения и я изхвърлил през
прозореца. След това излязъл. Взел кутията и тръгнал по пътя за морето. След
това по стълби се качил към „Г.”, където намерил камък и счупил катинара на
кутията, а от нея взул сумата от 120 лева. След това
изхвърлил кутията в храстите. Обадил се на св.И. и се срещнал с нея. Дал й
сумата от 30лв., с които да купи нещо за детето и след това с последния автобус
в 21,30 часа тръгнал за гр.Варна.
От
заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че нанесената на църковния храм
„******” в гр. К. с енорийски свещеник В.Б.С. щета е в размер на 165 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, протоколи за оглед на
местопроизшествие и за следствен експеримент и фотоалбуми към тях, заключението
на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, характеристични
данни за подсъдимия, както и неговото свидетелство за съдимост.
Съдът
кредитира дадените от подсъдимия показания.
Съдът
кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и
доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, за които подсъдимия изрично заявява, че желае да бъдат ползвани
при постановяване на присъдата и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимия
са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.
В
хода на съдебното производство не бяха направени искания за събиране на нови
доказателства от някоя от страните в процеса.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието
си подсъдимият Г.Й.С. е реализирал
обективните и субективни признаци на съставите по основание чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1,
т.3, във вр.
чл.29, ал.1, б „б” от НК.
От
обективна страна подс. Г.Й.С. е отнел чужди движими
вещи. Подсъдимият е предприел действия по прекъсване фактическата власт на
владелеца върху инкриминираните вещи с намерение противозаконно да ги присвои,
с което е настъпил и визираният от закона общественоопасен
резултат.
Подс.С. е извършил инкриминираното деяние при условията на
опасен рецидив след като е бил осъждан 11 пъти както следва :
-
по НОХД №315/2004г. по описа на КРС от 18.04.2004г.,
влязла в сила на 31.05.2004г. – „Обществено порицание”;
-
по НОХД №200/2006г. по описа на КРС от 29.09.2006г.,
влязла в сила на 29.09.2006г. – лишаване от свобода за 6 месеца, изтърпяването
на което отлага с 3 годишен изпитателен срок;
-
по НОХД №3/2007г. по описа на КРС от 22.03.2007г.,
влязла в сила на 07.04.2007г. – лишаване от свобода за 3 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим;
-
по НОХД №167/2007г. по описа на КРС от 31.07.2007г.,
влязла в сила на 16.08.2007г. – лишаване от свобода за 1 месеца, което да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
по НОХД №559/2008г.
по описа на ВРС от 24.03.2008г., влязла в сила на 09.04.2008г. – "ПРОБАЦИЯ" като му определя следните
пробационни мерки :
-
на осн. чл.42 ”а” , ал.2, т.1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 1/една/ година.
-
на осн. чл.42 „а” ,ал.2, т.2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПРОБАЦИОННИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 1/една/ година.
- на осн. Чл.42»а», ал.2, т.6 от НК –
«БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО» в размер на 320 часа годишно за срок от една година.
- по НОХД №308/2008г.
по описа на КРС от 23.12.2008г., влязла в сила на 08.01.2009г. – лишаване от
свобода за 1 година, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
-
по НОХД №110/2009г. по описа на СРС от 06.04.2009г.,
влязла в сила на 22.04.2009г. – лишаване от свобода за 8 месеца, което да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
-
по НОХД №225/2009г. по описа на СРС от 26.05.2009г.,
влязла в сила на 11.06.2009г. – лишаване от свобода за 1 одина
и 3 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
-
по НОХД №2753/2010г. по описа на ВРС от 16.06.2010г.,
влязла в сила на 16.06.2010г. – лишаване от свобода за 1 година, което да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
-
по НОХД №123/2007г. по описа на КРС от 17.05.2011г.,
влязла в сила на 17.05.2011г. – лишаване от свобода за 1година и 6 месеца,
което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
В настоящото
производство е налице е квалификация по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1,
т.3, във вр.
чл.29, ал.1, б „б” от НК, тъй
като деянието е извършено след като подсъдимият е многократно осъждан за тежки
умишлени престъпления, като определените наказания не са по-малки от 1 година
лишаване от свобода и изпълнението им не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. В случая инкриминираното деяние е извършено в срока по чл. 30, ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и е установил тази власт.
Съдът намира,
че по отношение на подсъдимият е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на
престъплението.
Причина
за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г.Й.С. Съдът прецени като
смекчаващи отговорността обстоятелства неговите самопризнания за извършеното
престъпление както в досъдебната, така и в съдебна
фаза. От друга страна Съдът намира, че са налице отегчаващи отговорността му
обстоятелства, а именно многобройни предишни осъждания за извършени тежки
умишлени престъпления, по голяма част от които са наложени ефективни наказания
„Лишаване от свобода”, лоши характеристични данни. Това даде основание съдът да
приеме, че наказанието му следва да бъде определено при превес на отегчаващите
над смекчаващите отговорността обстоятелства.
Същевременно
провеждането на съкратено съдебно следствие и прилагането на чл.370 и
следващите от НПК, заявено от подсъдимия и защитника му обвързва съда при
определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58”а” от НК.
Предвид гореизложеното съдът намери, че на подс.С.
следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3/три/
години,
което намалява с 1/3 и ГО ОСЪЖДА НА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
2/две/ години, като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален “Строг” режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип на осн. Чл.
61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 от НК Съдът ГРУПИРА така наложеното наказание с
наказанието, наложено с Определение №25/17.05.2011г. по НОХД №123/2011г. по описа
на РС-Каварна, влязло в законна сила на 17.05.2011г., с което на подс.С., а именно: на осн. чл.
196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.3, във вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б. „б” от НК, с
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно, на основание чл.60 от ЗИНЗС в затворническо
общежитие от закрит тип при строг режим на основание чл.61 от ЗИНЗС, като му
определя едно общо най-тежко наказание, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 3/три/ години, което намалява с 1/3 и ГО ОСЪЖДА НА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
2/две/ години, като следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален “Строг” режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на осн.
Чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл. 25, ал.2 от НК Съдът ПРИСПАДА от
така наложеното общо наказание изтърпяната част от наказанието, наложено с
Определение №25/17.05.2011г. по НОХД №123/2011г. по описа на РС-Каварна, влязло
в законна сила на 17.05.2011г.
На основание
чл.59, ал. 1, т.1 от НК Съдът ПРИСПАДА
от така наложеното общо наказание времето, през което подсъдимия е бил задържан
по НОХД 123/2011г., считано от 07.05.2011г.
На основание
чл. 70, ал.7 от НК Съдът ОПРЕДЕЛИ, че подсъдимият С. следва да изтърпи отделно
наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 1/един/ месец и 22/двадесет и
два/дни, представляващи неизтърпяната част от
наказанието, наложено му с Определение №550/16.06.2010г. по НОХД№2753/2010г. на
РС Варна, по което с Определение №927/29.12.2010г. по ЧНД 1447/2010г. на ОС
Плевен е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок от 6/шест/ месеца.
Съдът осъди подсъдимия Г.Й.С. със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на КРС направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 35 лв., както и сумата от 3лв. ДТ за издаване на един изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :