Решение по дело №53827/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14975
Дата: 13 септември 2023 г. (в сила от 11 октомври 2023 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20211110153827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14975
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110153827 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „...“ АД срещу ответницата Л. Г. Ч..
Ищецът „...“ АД твърди, че е доставял водоснабдителни и канализационни
услуги за обект, находящ се на адрес ..., през периода 25. 02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г.
Поддържа, че потребител на тези услуги е ответницата, с която са в договорни
отношения. Иска от съда да установи съществуването на следните нейни задължения: 2
028 лева и 22 стотинки – главница за периода 25. 02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г., ведно със
законовата лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК; и 193 лева и
51 стотинки – мораторна лихва за периода 27. 03. 2016 г. – 25. 07. 2020 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата чрез назначения й от съда особен представител. Намира, че ищецът не е
доказал да е била потребявана студена вода през процесния период. Твърди, че
служителите му са бездействали и продължение на повече от четири години не са
осъществили достъп до процесния имот, нито са събрали данни от домоуправителя
дали той е обитаван. Прави евентуално възражение за погасителна давност.
Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
В настоящото производство са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два
кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете са предявени своевременно и
съответстват на издадената заповед за изпълнение. Исковата молба отговаря и на
общите изисквания за редовност на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение тя е
редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче предявените искове са неоснователни.
1
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищцовото
дружество е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
страните, по силата на което реално е доставяло водоснабдителни и канализационни
услуги в полза на ответницата спрямо обект, находящ се на адрес ..., през периода 25.
02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г., както и стойността на реално доставените водоснабдителни
и канализационни услуги. Вторият кумулативно съединен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен спрямо първия и в тежест на ищеца по него е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването на главния дълг, поставянето на
ответницата в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от съответни оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите водоснабдителни и
канализационни се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Дефиниция за потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е дадена
и в чл. 2 от общите условия на ищцовото дружество, като в чл. 2, ал. 1 от същите е
прието, че потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически и
физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят
водоснабдителни и канализационни услуги, в това число и собствениците и
ползвателите на имоти в етажна собственост. В чл. 2, ал. 3 от същите общи условия е
разширен кръгът на лица, които са потребители на водоснабдителни и канализационни
услуги, като към тях са включени и наемателите на имот, които са солидарно
задължени със собствениците за дължимите суми за ползваните водоснабдителни и
канализационни услуги за времето на наемното правоотношение при наличие на
писмена декларация – съгласие от собственика.
Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител следва да
се достигне до извода, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на
водоснабдителни и канализационни услуги възниква между „..“ АД (оператор) и
собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на
декларация от собственика. Предвид това за да докаже, че ответницата е била през
исковия период потребител на водоснабдителни и канализационни услуги от страна на
ищеца е следвало да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се
установи, че Л. Г. Ч. е собственик или вещен ползвател на обект, находящ се на адрес
..., през периода 25. 02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г., и тяхната стойност.
Във връзка с доказването на факта, че ответницата е собственик на процесния
имот, ищецът е поискал .., район „..“, да представи данни за данъчно задълженото лице
за съответния недвижим имот през процесния период, както и данни за кои имоти и за
2
кои периоди е данъчно задължено лице ответницата.
От постъпилите данни от .. – район „..“, се установява, че данъчно задълженото
лице за недвижимия имот през процесния период е именно ответницата. Освен това от
постъпилата информация се установява, че за процесния имот ответницата е данъчно
задължено лице от 01. 12. 2001 г. с подадена декларация чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
.. г. Видно от представената справка лицето не е заплащало данъци за процесния имот
за периода от 2013 г. до настоящия момент.
Изготвената справка от Столична община относно това, кое е данъчно
задълженото лице за процесния имот, за разлика от нотариалния акт и писмения
договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не представлява пряко доказателство за
придобиване на право на собственост. Тя е само едно косвено доказателство (индиция)
относно собствеността върху недвижимия имот. Така представените молби и справка
за данъчно задължени лица биха имали значение на преки доказателства, ако в тях е
обективирано направено от страна на ответницата извънсъдебно признание, че е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги или че е собственик на
процесния недвижим имот.
В конкретната хипотеза от Столична община е представена единствено справка
за данъчно задълженото лице за имота, но не и данъчната декларация, въз основа на
която да може да се приеме, че ответницата извънсъдебно е признала пред съответните
органи, че е собственик или ползвател на имота. В действителност съгласно чл. 11, ал.
1 и ал. 2 от ЗМДТ данъчно задължено лице е собственикът на облагаеми с данък
недвижим имот или вещен ползвател, но по аргумент от чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ данъчно
задължено лице може и да е лице, на което е предоставено управлението на общински
имот, а лице, на което е предоставено управлението на имот, не във всички случаи
попада в кръга на лицата – потребители на водоснабдителни и канализационни услуги,
предвидени в нормативната уредба. От представената справка е видно, че ищцата не е
заплащала данък за процесния период.
Ето защо съдът приема, че липсва и направено изрично признание от страна на
ответницата на това, че се намира в облигационна връзка с ищцовото дружество, било
то с изрично изявление в рамките на процеса или извънсъдебно или с конклудентни
действия. Извод за наличието на облигационна връзка между страните въз основа на
успешно проведено пълно и главно доказване не може да бъде направен и на база
установеното нито с приетата съдебно-техническа експертиза, нито с приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. От съдебно-счетоводната експертиза не се
установява да са извършвани плащания, с които действия да се приеме, че ответницата
е признала, че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на
тежестта на доказването съдът следва да приеме за установено, че през процесния
период между него и ответницата не е било налице твърдяното облигационно
отношение по доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги. Поради тези
съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен. Поради неоснователността му следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По разноските. При този изход на спора разноските би следвало да бъдат
присъдени в полза на ответницата, но доколкото тя не е сторила разноски, такива не
следва да бъдат присъждани.
3
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца „...“ АД, с
ЕИК .. и седалище и адрес на управление ... „.. .” .., .., .. .., искове по чл. 79, ал. 1, пр.
първо от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, за признаване за установено, че ответницата Л. Г. Ч. с ЕГН
********** и адрес .., дължи на ищеца сумата в размер на 2028,22 лева,
представляваща стойността на доставени й водоснабдителни и канализационни услуги
през периода от 25. 02. 2016 г. до 25. 07. 2020 г. спрямо обект, находящ се на адрес ...,
както и за сумата от 193,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, начислено за периода 27. 03. 2016 г. – 25. 07. 2020 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4