ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
гр. Бургас, 13.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20222100100289 по описа за 2022 година
Ищецът „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК ********* със седалище
гр.София чрез пълномощника адв. Ромил Златанов с адрес на адвокатската
кантора гр.София,ул.“Врабча“№ 8 в съдебно заседание,проведено на
05.02.2024 год. е отправил искане за прекратяване на производството по
настоящото дело,като твърди,че е налице процесуална пречка за упражняване
на правото на иск,а именно налице е влязла в сила заповед за изпълнение №
905 от 05.12.2014 год. ,издадена по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на
Районен съд-Несебър.Счита,че определение № 2001 от 16.12.2021 год. по
в.ч.гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас,постановено в
производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК не разрешава със сила на пресъдено
нещо въпроса за своевременността на подадените от ответниците
възражения срещу заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год.
,издадена по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-
Несебър,поради което това определение не е обвързващо за настоящия
съд,който разглежда иска по чл.422 от ГПК.Представя заверени копия от
покани за доброволно изпълнение и разписки към тях.
Ответниците Б. К. Н. и И. К. Н. чрез пълномощника си адв. Николай Русинов
в нарочно писмено становище в предоставения им в съдебно заседание срок
заявяват,че възражението за недопустимост на производството по делото е
неоснователно.Преповтарят съображенията на Окръжен съд Бургас в
производството по в.ч.гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год., като ги допълват с
1
твърдения за необходимост в разписката към поканата за доброволно
изпълнение да бъде изрично отбелязано ,че освен поканата се връчва и
заповед за изпълнение,тъй като заповедта е отделен и самостоятелен
документ и не може да се изпраща като допълнение към други книжа,
тпоради това,че не е приложение към друг документ.Позовават се на
съдебна практика.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, намира следното:
Налице са основания за прекратяване на производството по настоящото
дело,тъй като предявеният иск е недопустим.
Заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. ,издадена по ч.гр.д.№
970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър е влязла в сила на
30.01.2015 год.,като възражения по чл.414 от ГПК срещу нея са постъпили
на 24.08.2021 год. ,т.е. повече от 6 години след стабилизирането
й.Определение № 2001 от 16.12.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 2130 по описа за 2021
год. на Окръжен съд Бургас не се ползва със сила на пресъдено нещо,нито
със стабилитет и не освобождава настоящия съд от задължението като съд в
исково производство самостоятелно да провери и прецени наличието на
положителните процесуални предпоставки и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск по чл.422 о ГПК.Дори и да е взел отношение по процесуалните
предпоставки в определението по чл.140 от ГПК ,този въпрос може да бъде
преразгледан в хода на производството по делото до приключването му във
всички инстанции,включително в настоящата,стига да не се е стигнало до
прекратяване на производството по делото.Преразглеждането може да се
основава по арг. от чл.253 от ГПК на пропуск или опущение или на
изменение в обстоятелствата.
В настоящия случай съдът в определението по чл.140 от ГПК погрешно е
приел,че въпросът за своевременността на възраженията и за влизането на
процесната заповед в сила е разрешен с обвързващ го съдебен акт.
Видно от съдържанието на находящите се в изпратената в изпълнение на
искане на настоящия съд от Районен съд-Несебър папка със заверени копия
от книжа по негово ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. копия от покани за
доброволно изпълнение до всеки от двамата ответници,връчени им на
2
15.01.2015 год.,предвид надлежно оформените разписки към тях,с поканите
са били връчени и две заповеди за изпълнение, едната от които № 905 от
05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-
Несебър .Поканите и разписките към тях със същото съдържание са
представени от ищеца в заверени копия при проведеното открито съдебно
заседание на 05.02.2024 год. и се намират на листи 127,132,133 и 134 от
настоящото дело.Поканите са съставени,оформени и попълнени изцяло в
съответствие с образец –приложение № 21 към чл.3,т.1 от Наредба № 7 от
22.02.2008 год. за утвърждаване на образците,свързани с връчване по ГПК.В
самите образци по Наредбата е посочено точно на кое място в тях следва да
бъдат вписани номера и датата на връчваната заповед за изпълнение,както и
номера на делото,по което е била издадена и това е място е лицето на
поканата за доброволно изпълнение,около средата,в абзаца,който започва със
следния текст „На основание чл.428,ал.1,изречение второ от ГПК Ви каня в
двуседмичен срок от връчване на настоящата покана с приложение заповед
за изпълнение …“,като точно на това място е попълнен номера на заповедта
за изпълнение: № 905,датата на издаването й: от 05.12.2014 год. както и
номера на делото и годината на образуването: по ч.гр.д.№ 970 по описа за
2014 год. на Районен съд-Несебър. Образецът,видно от приложение № 21 от
Наредба № 7 не съдържа възможност ,а следователно съдебният изпълнител
няма право по собствено свободно усмотрение и виждане да попълва или да
допълва съдържанието на образеца,освен на местата,на които образецът
изрично допуска това.Място за попълване на номер и дата на заповедта няма
в образеца след текста два абзаца по-долу от посочения,гласящ
„Приложено,изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт.“,нито в самата разписка към поканата за доброволно
изпълнение,след думите „Днес…г.връчих тази
покана“.Следователно,връчването на заповед за изпълнение № № 905 от
05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-
Несебър е извършено с изискуемия от законодателя образец ,а образецът е
попълнен изцяло в съответствие с Наредбата.Именно в образеца е
посочено,че заповедта се връчва заедно с поканата за доброволно
изпълнение като приложение към нея.Обстоятелството,че копието от
заповедта за изпълнение е задължително приложение към поканата за
доброволно изпълнение и се връчва заедно с нея е отбелязано и в мотивите
3
на определение № 356 от 22.06.2015 год. по ч.т.д.№ 274 по описа за 2015 год.
на първо т.о. на ВКС-последно изречение на абзац 1,стр. 3 от
определението,приложено от ответниците в копие към становището
им.Останалите разяснения в съобразителната част на това определение на
ВКС са относими към фактите по конкретното дело,които не са идентични с
настоящите. В производството по ч.т.д.№ 274 по описа за 2015 год. на първо
т.о. на ВКС е било безспорно пред всички инстанции,че в поканата за
доброволно изпълнение са били вписани номер и дата на издаване и номер
на заповедно производство на друга заповед за изпълнение ,а не на
процесната заповед за изпълнение,независимо,че поканата е възпроизвеждала
съдържанието на вярната заповед за изпълнение.В настоящия случай в
поканата за доброволно изпълнение са вписани верните номер,дата на
издаване и номер на заповедно производство,които се връчват заедно с нея. В
производството по ч.т.д.№ 768 по описа за 2011 год. на Второ т.о. на ВКС е
прието,че от връчената покана за доброволно изпълнение не е било видно
копие от заповедта по чл. 417 ГПК да е връчена на жалбоподателя,т.е. в
поканата за доброволно изпълнение не е била описана и заповед за
изпълнение. В настоящия случай ,както бе отбелязано по-горе,от лицевата
страна на поканата за доброволно изпълнение ,около средата на текста
изрично е вписано,че се връчват две заповеди за изпълнение ,едната от които
е № 905 от 05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен
съд-Несебър.
С оглед на изложеното по-горе е налице процесуална пречка за
съществуване на правото на иск ,а именно липса на правен интерес,тъй като
ищецът разполага със стабилен ,подлежащ на изпълнение акт-влязла в сила на
30.01.2015 год. заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. по ч.гр.д.№
970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър,поради което и
образуваното на 25.02.2022 год. производство по настоящото дело е
недопустимо и следва да се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕ.:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 289 по описа за 2022 год. на
Окръжен съд Бургас.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
Бургас в едноседмичен срок от връчване на преписи от него на
пълномощниците на страните-адв. Ромил Златанов като пълномощник на
ищеца и третото лице помагач на ищеца и адв. Николай Русинов като
пълномощник на ответниците .
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5