№ 2685
гр. В., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110104509 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Д. Р.“ № 20 срещу „И.
Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град Н., к.к. „С. Б.“ х-л К., партер
иск с правно основание чл. 79 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите
както следва: 500лева, претендирана като депозит, подлежащ на връщане по сключен между
страните договор за наем № 3835063 от 19.11.2023г. на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Корола“, рег. № **** и задържан от наемодателя, както и 1264лева, платена от ищеца като
самоучастие и представляваща неустойка по щета № 3835063, съгласно двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, за което е издадена фактура с №
**********/20.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението; В условията на
евентуалност, иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1264лева, претендирана като получена от ответника без основание, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата си молба, ищецът твърди, че страните са обвързани от договор за наем №
3835063 от 19.11.2023г., по силата на който наемодателят „И. Б.“ ЕООД е предоставил на
наемателя за възмездно ползване лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****, с който
ищецът и семейството му да се придвижат от летище гр. София до гр. В.. Наемната цена,
която била заплатена в размер на 320лева, вкл. и такса за пълно покритие. След попълване
на необходимите документи ищецът заплатил и сума в размер на 500 лева, която съгласно
ОУ следвало да покрие щети, причинени виновно или при груба небрежност от наемателя.
Сумата следвало да бъде възстановена при връщане на МПС-то във В.. При нужда от
асистенция, били посочени телефони за връзка в договора. При потегляне, ищецът потърсил
документите на колата и тъй като първоначално не ги открил в 01:30ч. се обадил на тел.
**********. След разговора със служител ги открил и отпътувал. Твърди се, че не бил
извършен предварителен оглед и не е изготвян първоначален протокол при предаването на
колата. С тази цел, при първа възможност, ищецът и съпругата му се отбили от пътя, за да
огледат л.а. Тогава забелязали множество драскотини по предна броня на колата. В 01:33 ч.,
отново се обадил на същия номер. Обяснили, че са констатирали одрасквания, за които не
били информирани при наемането. Отговорът на служителя бил да не се притесняват, тъй
като от фирмата знаели, че щетите са от преди. След разговора, ищецът отново продължил
към гр. В.. Атмосферните условия постепенно започнали да се влошават, на места имало
силен вятър и снеговалеж. На магистралата край гр. Шумен имало и снежни навявания.
1
Около 05:45 ч., нещо кафяво на цвят, се появило от дясната страна пред л.а. и се ударило в
него. Ищецът помислил, че е животно, а според съпругата му, която стояла отдясно до него,
бил клон от дърво. Поради невъзможност да спре на момента, с оглед, че движението се
осъществявало само в едната пътна лента, ищецът отбил от пътя, едва след като влязъл в гр.
В.. В 06:20ч. позвънил на тел. ********** и обяснил на служител от фирмата какво се е
случило. Отговорено му било да се прибере и да си почине и че във В. ще му асистират при
връщане на л.а. На същия ден, на обяд, ищецът и семейството му, отишли до летище В.. Там
отново разказал за инциднета през нощта. След извършен оглед от служители на фирмата,
на който ищецът не присъствал, поради отказ от тяхна страна, последните заявили, че по л.а.
има щети, които трябвало да бъдат заплатени. Попитали дали има съставен протокол от
ПТП, като ищецът им обянил, че инцидентът се е случил извън гр. В. при лоши
метеорологични условия. Тогава служителите започнали да се държат арогантно и заявили,
че няма да му върнат депозита и че също следва да заплати допълнително сума от 1264лева.
На въпроса „защо“, му било отговорено, че така казал мениджърът им. Чувствайки се
притиснат и заплашен, ищецът заплатил поисканата сума с кредитната си карта. Бил
подписан приемо – предавателен протокол , като в поле забележки било изписано, че
депозитът от 500лева се задържа, како и допълнително се начислява сума от 1264лева за
самоучастие. Била издадена фактура с № **********/20.11.2023г., като в нея било записано,
че сумата от 1 264 лева е неустойка по щета № 3835063. С оглед изложеното, моли за
уважаване на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Приобщен по делото е договор за наем на автомобил № 3835063/ 19.11.2023г. /л.8/,
със страни „И.Б.“ ЕООД и Д. Н. С., видно от който е сключен договор за наем на лек
автомобил, марка и модел: „Тойота Корола“, с рег. № ****, със срок 1 ден, за който е
уговорена наемна цена – 320 лева и такса депозит – 500 лева.
Приети са по гр.д. № 4509/2024г. /л.9 – л.12/ Общи условия на „И.Б.“ ЕООД за
сключване на договор за наем на автомобил, с последна актуализация от 01.12.2020г., които
видно от горецитирания договор за наем, са приети от наемателя - ищец.
На л.13 от делото, е приет като доказателство приемо-предавателен протокол към
договор № 3835063/19.11.2023 г., видно от съдържанието на който ищецът Д. С. се е
подписал, че предава автомобила с щети на предна и под предна броня, след удар на
животно на пътя; че внесеният от негова страна депозит, в размер на 500лева (кеш) се
задържа, плюс самоучастие, в размер на 1264 лева; посочено е, че не предоставя протокол за
събитието, както и че същият ще бъде уведомяван своевременно за последващи събития на
посочен от него електронен адрес.
Приобщена по делото е /л. 14/ фактура № **********/20.11.2023г., с получател: Д. С.
и доставчик: „И.Б.“ ЕООД, видно от която е заплатена сума в размер на 1264 лева, с
основание: „неустойка по щета 3835063“.
Видно e от представената по делото /л. 15/ фактура № **********/20.11.2023г., с
получател: Д. С. и доставчик: „И.Б.“ ЕООД, че е заплатена сума в размер на 320лева, с
основание: „наем на автомобил 3335063“.
Представени са по делото /л. 47/ четири броя фискални бона, видно от които са
заплатени в полза на ответното дружество 1264 лева чрез банкова - с основание „наем на
автомобил“, 320 лева, както и 500лева в брой и с основание „наем на автомобил“.
От допуснатата по делегация и проведена от РС-София съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице – инж. Й. Д. Й. /л. 110-121 от делото/, се установява, че
са налице увреждания по предна броня и решетка радиатор (средна решетка предна броня)
на процесния л.а. Констатираните по предната броня представляват хоризонтални задирания
(надлъжни ожулвания) по външната повърхност на детайла, свързани с нарушаване на
материала от който е съставена бронята. На следващо място, експертът е констатирал, че в
долната част на предната броня се наблюдава разкъсване на детайла в неговата дясна част.
Средна решетка, предна броня, е с нарушена цялост, като ясно личат деформациите в
нейната централна част. Вещото лице е достигнало и до извод, че облицовка предна броня и
средна решетка предна броня са изработени от PVC материал, като не може да бъда даден
отговор, към кой момент са възникнали уврежданията по тях. PVC детайлите не корозират,
2
поради което, не би могъл да бъде датиран моментът на получаване на уврежданията. Видно
от вида и характеристиката на настъпилите увреждания по предна броня и средна решетка
предна броня на лек автомобил „Тойота Корола”, най - вероятно същите са били получени
при съприкосновение с твърд предмет, като експертът изключва те да са резулатат от удар с
животно, доколкото той не оставя дълбоки, успоредни задирания върху PVC детайли.
Вещото лице е посочило, че при съприкосновение с твърд предмет, например, бетонен блок,
бордюр или друг значително по-твърд от бронята детайл, могат да бъдат получени
процесните увреждания. За отстраняване на щетите по процесния лек автомобил, експертът
е приел, че облицовката на предната броня и средната решетка на предната броня, следва да
бъдат подменени. Стойността, необходима за възстановяване на МПС, изчислена по цени на
официалния вносител на марката „Тойота” за Република България, към 20.11.2023г., възлиза
в размер на 1 898 лева, а на база средни пазарни цени, към 20.11.2023 г., възлиза в размер на
1 225,31лева.
Заключението по изготвената експертизата, бива кредитирана от съда, като
компетентно, обективно и неоспорено от страните.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. С.а /съпруга на
ищеца Д. С., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК/, се установява, че
на 19.11.2023г. същата е била заедно със своя съпруг, на летище София, където са решили да
наемат кола, за да се върнат във В.. Отишли са на бюрото на „ИзиРент“, като са поискали
пълна защита на колата, получили са ключовете за МПС, а мъжът й - попълнил документите.
Свидетелката излага, че преди да тръгнат с процесния нает автомобил, не са видели щети по
него. Сочи, че са намерили колата, след като ползвали устройството - датчик. Твърди, че
паркингът бил тъмен, около 00:30 – 1:00 часа /през нощта/. Заявява, че когато напуснали
паркинга, видели, че липсвал преглед на колата. Отишли до бензиностанция, която била
добре осветена, като излизайки от колата и обикаляйки я, видели, че по нея има много
драскотини /особено в предната част на автомобила/. По тази причина съпругът й звъннал
на предоставения им номер и разговарял със служител от ответното дружество, който му
казал да не се притеснява, както и че знаят за драскотините и че имали пълно покритие на
колата и всичко е „ок“. Свидетелят изрично пояснява, че тези драскотини не са били описани
в документите. След това, тръгнали към В., а наближавайки към града, времето се влошило
/имало много вятър и натрупал сняг/. Наложило се да карат в дири от другите коли в снега,
било много ветровито. На около 30 минути от В., нещо ударило колата /пояснява, че не е
видяла точно какво/. Сторило и се, че е малък клон, а на мъжът й - малко куче /за секунда
приключило/. Спрели, когато вече били във В., а при спирането на колата - се задействала
аларма. Огледали колата, а състоянието й, изглеждало подобно на това, което видели в
София /тоест - същите драскотини отпред, които са видели по – рано/. Когато оставили
колата на летище В., двама мъже отишли да я инспектират. Били там около 10 минути и се
прибрали обратно. Ищецът й се обадил, като бил притеснен и поискал тя да прибера децата.
Обяснил й, че поискал да отиде с тях при инспектирането на автомобила, но те му отказали.
Също така му заявили, че си губи депозита и че трябва да заплати около 1500лева
допълнително за щетите. Свидетелката сочи още, че ищецът решил да плати, за да не
ескалира ситуацията. Трябвало да напише какво се е случило с колата, като опише
инцидента. Твърди, че съпругът й е карал бавно, заради условията /със скорост около 50
км./ч., по спомен/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в тяхната цялост, като
непротиворечиви, логични и последователни. Въпреки близките отношения с ищеца,
показанията й не са изолирани и се подкрепят от съвкупния доказателствен материал по
делото.
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че същите са валидно обвързани от сключения договор за наем №
3835063/19.11.2023г. на автомобил, марка и модел: „Тойота Корола“, с рег. № ****; не е
спорно и че няма заведена щета пред застрахователя по отношение на лек автомобил марка
„Тойота Корола“, рег. № ****; че лекият автомобил е върнат от ищеца с щети, както и че, в
тази връзка, ответникът е получил от ищеца сума в общ размер на 1764 лева.
За доказване на своята претенция ищецът следва да установи твърденията си за
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника въз основа на сключения
договор за наем, по силата на който му е бил предоставен за възмездно ползване лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ****; че съобразно поетите задължения е
предал на наемодателя депозит в сочения размер, както и че е върнал вещта в състоянието, в
3
което я е получил; че е заплатил и сумата от 1264лева, като самоучастие.
От друга страна, в тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
установи направени от негова страна правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни правни последици, вкл. основанията му за задържане на депозита
от 500лева и за получаване допълнително на сумата от 1264лева.
Първият спорен по делото въпрос е дали ищецът е заплатил такса „пълно покритие“
при сключването на договора за наем № 3835063/19.11.2023г.
Видно от същия, Общите условия, с последна актуализация от 01.12.2020г., са
неразделна част от него, а съгласно чл.85 от ОУ, те са станали задължителни за клиента, с
полагане на подписа му при резервацията на автомобила в офиса на „И.Б.“ ЕООД.
Съгласно чл.62 от ОУ, депозитът се заплаща чрез кредитна карта (Visa или
MasterCard), издадена на името на клиента, и той служи като гаранция за изпълнение на
задълженията му по договора. Сумата на депозита зависи от избрания клас автомобил и
варира между 200евро и 2000евро. Ако клиентът не желае да ползва услугата „Пълно
Покритие“, депозитът е в троен размер.
От съдържанието на чл. 65 от ОУ, е видно, че: депозити в брой или с дебитна карта се
допускат само в случай на платена допълнителна такса „Пълно Покритие“ от клиента.
ИзиРент си запазва правото да откаже заплащане на депозит в брой или чрез дебитна карта
и съответно да не предостави автомобил, като това няма да се счита за нарушение от негова
страна.
При тези изявления и доколкото страните по процесното съглашение, не са
отбелязали изрично като основание в договора за наем, заплащането на такса „Пълно
покритие“, релевантно е дали те са от естество да установят реалното предаване на сумата.
Горецитираните договорености между страните, обуславят извода, че едновременно
със заплащането на наемната цена (в размер на 320 лева) и депозита (в размер на 500лева),
от страна на ищеца, е заплатена и допълнителна такса „Пълно покритие“, и в този смисъл
следва да се приеме, че договорът за наем има характер на разписка, независимо от липсата
на изрично изявление в тази насока в съответната графа за заплатените суми по
съглашението между страните.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че при сключването на договора за
наем, ищецът е заплатил и такса „Пълно покритие“, доколкото липсват твърдения по делото,
досежно начисляването на троен депозит за процесното МПС, респективно от съдържанието
на представения фискален бон за заплатен депозит, в размер на 500 лева, се установява, че
същият е заплатен „в брой“, който начин на плащане се допуска само в случай на платена
допълнителна такса „Пълно покритие“ от клиента.
По отношение на сумата от 500лева, претендирана като депозит, подлежащ на
връщане по сключен между страните договор за наем № 3835063 от 19.11.2023г. на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № **** и задържан от наемодателя:
При сключване на договора, наемателят е заплатил допълнителна такса „Пълно
покритие“, съгласно раздел VIII от Общите условия към договор за наем
3835063/19.11.2023г. Съгласно чл. 68 от процесните ОУ, заплащането на тази допълнителна
такса (таксата „Пълно покритие“), дава право на Клиента, касателно възстановяване на
депозита, в случай на щета или кражба (в настоящия случай щета). В чл. 69 от ОУ е
записано, че клиентът може да се възползва от правата по-горе, при спазване на следните
изисквания: в случай на инцидент или пътно-транспортно произшествие клиентът трябва да
представи на ИзиРент протокол от органите на Полицията в срок до един работен ден от
настъпването му.
Съдът приема, че разпоредбата на чл. 69, буква „А“ от ОУ, в частта, в която се
изисква представяне на протокол от органите на Полицията, е неравноправна и като такава
се явява нищожна. Видно от представените по делото ОУ, наемодателят разграничава двете
хипотези, тъй като отделно са посочени случаите на настъпване на инцидент и ПТП. За
нищожните клаузи в договора с потребители, съдът следи служебно, съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност
/договор за наем на лек автомобил/, съдът счита, че ищецът има качеството потребител по
смисъла на § 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който
текст, потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в
качеството на физическо лице, е била предоставена услуга във вр. с договора за наем на лек
4
автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи
за: 1.повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни
бедствия; 2.пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4.
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход.
Настоящият случай попада в хипотезата на т.4 и не следва да се посещава от органите
на МВР - "Пътна полиция", тъй като повредата не е причинена от друго ППС и не е в
резултат от ПТП (доколкото наличието на ПТП, следва да бъде установено по безспорен
начин с протокол на контролните органи, какъвто не се представя по делото, нито пък са
налице твърдения, досежно съставянето на такъв). Настоящият съдебен състав, приема, че
разпоредбата на чл. 69, буква „А“ от Общите условия към договор за наем
3835063/19.11.2023 г. представлява неравноправна клауза в Общите условия на договора.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 18, предл. 2 ЗЗП сочи, че неравноправна клауза е тази, която
поставя задълженията на търговеца, в зависимост от спазването на определено условие. В
конкретния случай, това условие е представяне на протокол от органите на Полицията,
какъвто не би могъл да бъде издаден по обективни причини. В тази насока, следва да бъде
отбелязано, че не за всеки инцидент, с участието на автомобил (какъвто е настоящият
случай), вследствие на който, е възникнала щета, по същество, би могъл да бъде съставен
документ, вследствие посещение от органите на МВР –„Пътна полиция“, който да бъде
представен пред наемодателя, с оглед изискването на чл. 69, буква „А“ от Общите условия
към договор за наем 3835063/19.11.2023г. /доколкото и в приобщения по делото приемо-
предавателен протокол към договор № 3835063/19.11.2023г. изрично е отбелязано, че ищецът
не е представил протокол от събитието/.
Отделно от горното, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП,
в която законодателят предвижда, че неравноправна клауза е тази, в която търговецът
поставя други подобни на изброените в т. 1 – т. 19 условия. За да се възползва наемателят от
възможността да му бъде върнат депозита, при настъпила щета на автомобила, след
заплащане на такса „Пълно покритие“, наемодателят е поставил условие (представянето на
протокол от органите на Полицията), което на практика не би могло да бъде изпълнено при
всеки един вид инцидент. В практиката си ВКС приема, че уговорките, включени в договор с
потребител, които са в негова вреда, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя,
са неравноправни, според нормата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Неравноправните клаузи в договорите са изрично обявени от законодателя за
нищожни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, гласи, че нищожността на
клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без
тези клаузи. Това правило ВКС в практиката си приема, че представлява националната
правна норма, определяща изискванията по чл. 6, пар. 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване
на уредба, съгласно която неравноправните клаузи, следва да не са обвързващи за
потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. "Уредбата на
нищожността на отделни части от договора, в българското право, предвижда възможност за
запазване на договора и преодоляване обявяване изцяло на нищожността му, когато
нищожните клаузи могат да се заместят по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части – чл. 26, ал. 4 ЗЗД. /В този смисъл: Решение № 146/01.11.2017 г., постановено по т. д.
№ 2615/2016г., на I т. о. на ВКС/.
Поради гореизложеното, признанието от ищеца на един неизгоден за него факт, че
лекият автомобил е върнат с щети, обективирано в приемо-предавателен протокол към
договор № 3835063/19.11.2023г. е без правно значение.
При така изложеното, съдът приема, че, за да се възползва наемателят от правата,
които му дава таксата „Пълно покритие“, в случай на щета, вследствие инцидент, е
достатъчно допълнителната такса да е заплатена, без да е необходимо да представя протокол
5
от органите на Полицията, с оглед разпоредбата на чл. 6 от Наредба Iз. Ето защо, след като
се установи, че наемателят е заплатил тази такса, съдът счита, че следва исковата претенция
да бъде уважена за сумата в размер на 500 лева.
По отношение на претендиранта сума в размер на 1264лева, претендирана като
платена от ищеца като самоучастие, за което е издадена фактура с № **********/
20.11.2023г.:
С оглед, събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че не се дължи
сумата от 1264 лева - заплатена от ищеца.
Ищецът е заплатил допълнителна такса „Пълно покритие“, която съгласно вложения
в чл. 68, т. „Д“ от ОУ на наемния договор смисъл, освобождава клиента от заплащане на
такса при инцидент или пътно – транспортно произшествие. Тази клауза е специална по
отношение на чл. 33 от ОУ на наемния договор, съгласно която – Клиентът е длъжен да
върне превозното средство в същото състояние и оборудване, в/с което е бил предаден, като
в случай на констатирани несъответствия, клиентът е длъжен да обезщети ИзиРент за
всички вреди, причинени на превозното средство и я дерогира.
Поради което, настоящият съдебен състав счита, че искът следва да бъде уважен и по
отношение на сумата, в размер на 1 264 лева.
Съдът намира за иррелевантно, в настоящия случай, да обсъжда изготвената съдебно -
автотехническа експертиза, доколкото макар и компетентна и обективна, същата е изготвена
в един отдалечен времеви период - около две години след наемането на процесния
автомобил, което обстоятелство, поставя под съмнение доказателствената стойност на
заключението на експерта. Още повече, предвид направената от страна на вещото лице,
констатация, досежно невъзможността да бъде датиран момента на получаване на
уврежданията по процесното МПС.
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за законна лихва върху присъдените главници от 500 лева и 1264лева, за периода
от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2024г. до окончателното им плащане.
Поради уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане от съда на предявения в условията на евентуалност, осъдителен иск по реда на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и съдът не дължи произнасяне по същия.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се
следват разноски. Съгласно представения списък, ищецът претендира разноски в общ размер
на 900,56лева, от които: 100,56лева – държавна такса и 800лева – адвокатско
възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие като платено в
брой при подписването му, поради което договорът, следва да се приеме за достатъчно
доказателство за получаването му, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Н.,
к.к. „С. Б.“ х-л К., партер да заплати на Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Д.
Р.“ № 20 сумите, както следва: 500лева, претендирана като депозит, подлежащ на връщане
по сключен между страните договор за наем № 3835063 от 19.11.2023г. на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № **** и задържан от наемодателя и 1264лева,
платена от ищеца като самоучастие и представляваща неустойка по щета № 3835063,
съгласно двустранно подписан приемо-предавателен протокол, за което е издадена фактура с
№ **********/20.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град Н., к.к.
„С. Б.“ х-л К. да заплати на Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Д. Р.“ № 20
сумата от 900,56лева, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в
6
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7