Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 15.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3125 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 18.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 30671/ 2011 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 75 състав, поправено с решение от 14.01.2019 г., на
основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан
допуснатият до делба между съделителите Р.М.С. /ЕГН
**********/ и М.Б.С. /ЕГН **********/
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, състоящ се от две стаи и кухня, баня с
тоалетна, със застроена площ от 62.41 кв.м., при съседи на жилището: от север-
тревна площ, от юг- тревна площ, от изток- покрив, отдолу- ап. № 54, заедно с
прилежащото му избено помещение № 51 с полезна площ от 3.53 кв.м., при съседи:
от север- мазе № 50, от юг- мазе № 52, от изток- коридор, от запад- мазета на
вход „В“, и заедно с 0.7786 % идеални части от общите части на сградата и
съответните части от правото на строеж върху терена, като след извършване на публичната
продан получената сума бъде разпределена от съдебния изпълнител между
съделителите при следните квоти: 50 %- за Р.М.С.,
и 50 %- за М.Б.С.. С решението е
отхвърлена като неоснователна предявената от съделителката
М.Б.С. /ЕГН **********/
претенция за поставяне в дял на основание чл.349, ал.1 ГПК на гореописания
имот: апартамент № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, ведно с принадлежности. На основание чл.31,
ал.2 ЗС съделителката М.Б.С. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на съделителя Р.М.С. /ЕГН
**********/ сумата 3 696 лева, представляваща
обезщетение за лишаване на последния от ползването на апартамент № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, ведно с принадлежности, през периода от м.02.2011
г. до м.02.2014 г., като тази претенция е отхвърлена като неоснователна за
разликата до пълния предявен размер от 6 030.26 лева. Освен това съделителката
М.Б.С. е осъдена да заплати на съделителя
Р.М.С. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 929.60 лева- лихва за
забава върху обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 1.02.2011 г. до
31.01.2014 г. Предявените по реда на чл.346 ГПК от Р.М.С. срещу
М.Б.С. претенции с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС за присъждане на сумата 9 305.69 лева,
претендирана като стойност на извършени със знанието и без противопоставянето
на съсобственика подобрения в съсобствения имот: апартамент № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, са отхвърлени като неоснователни. На основание
чл.355 ГПК съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС следните
държавни такси: М.С.- 1 253.84 лева, и Р.С.- 1 056 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК Р.С. е
осъден да заплати на М.С.
сумата 787.18 лева- разноски, съразмерно
на отхвърлената част от претенциите, а М.С. е осъдена да
заплати на Р.С. сумата 270.16 лева, съразмерно
на уважената част от претенциите.
Постъпила
е въззивна жалба от съделителката М.Б.С., в която са изложени оплаквания
за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 18.05.2017 г.
решение в частта му, в която е отхвърлена възлагателната й претенция по чл.349,
ал.1 ГПК и допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, и в
частта, в която са уважени претенциите по сметките на съделителя Р.С. и са
присъдени разноски по делото, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за поставяне на имота в неин дял- на основание чл.349,
ал.1 ГПК, и за отхвърляне на предявените срещу нея претенции по сметките.
Подадена е въззивна жалба от
съделителката С. и срещу решението по чл.247 ГПК, постановено на 14.01.2019 г. Заявена
е и претенция за присъждането на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Р.М.С. оспорва жалбите
и моли постановените от СРС решения като правилни да бъдат потвърдени, като
претендира разноски за въззивното производство.
Производството е
делбено във фаза по извършване на съдебната делба.
С влязло в сила Решение от 9.10.2012 г.,
постановено по гр.д.№ 30671/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав
/настоящото дело/, е допуснато извършването на съдебна делба между Р.М.С. /ЕГН **********/ и М.Б.С. /ЕГН **********/ на недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, състоящ се от две стаи и кухня, баня с
тоалетна, със застроена площ от 62.41 кв.м., при съседи на жилището: от север-
тревна площ, от юг- тревна площ, от изток- покрив,
отдолу- ап.№ 54, заедно с прилежащото му избено
помещение № 51 с
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 3125/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
полезна площ от 3.53
кв.м., при съседи: от север- мазе № 50, от юг- мазе № 52, от изток- коридор, от
запад- мазета на вход „В“, и заедно с 0.7786 % идеални части от общите части на
сградата и съответни части от правото на строеж върху терена, при равни квоти
на двамата съделители, а именно по 1/2 идеална част за Р.С. и за М.С..
В
първо съдебно заседание от втора фаза на делбата, проведено на 27.03.2014 г.,
са предявени следните претенции от
съделителите: Ищецът Р.С. претендира на основание чл.346 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС
ответницата М.С. да бъде осъдена да му заплати обезщетение за лишаването му от
ползването на делбения апартамент през периода м. февруари 2011 г.- м. февруари
2014 г. в размер на 6 030.26 лв. /определено за 1/3 от имота/, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД да му заплати лихва за забава при плащането на това обезщетение-
в размер на 929.60 лева, считано за периода 1.01.2011 г.- 1.01.2014 г., както и
на основание чл.30, ал.3 ЗС да му заплати сумата 9 305.69 лева,
представляваща половината от стойността на извършени в съсобствения имот със
знанието и без противопоставянето на съсобственика подобрения, подробно описани
в молба от 20.03.2014 г.
Ответницата
М.С. претендира процесният недвижим имот да бъде поставен в неин дял по реда на
чл.349, ал.1 ГПК.
Двамата
съделители взаимно оспорват заявените по делото претенции по чл.346 ГПК и
чл.349, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият
въззивен съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, подадените от
съделителката М.С. жалби са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение от
18.05.2017 г. е валидно и допустимо- в обжалваната част. Решението по чл.247 ГПК,
постановено на 14.01.2019 г., е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС на 18.05.2017 г. второфазно делбено решение и за правилно
в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на заявената от съделителката М.С.
възлагателна претенция като неоснователна, за изнасяне на делбения имот на
публична продан- на основание чл.348 ГПК, и за уважаване на предявените от
съделителя Р.С. претенции по сметките до посочените по- горе размери, като
основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупната
преценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал
обосновава извод на въззивния съд за липса на визираните в чл.349, ал.1, изр.2 ГПК материално- правни предпоставки за възлагане на делбеното жилище на
съделителката М.С. и съответно- за отхвърляне на заявената от същата
възлагателна претенция, в какъвто смисъл е обжалваното второфазно делбено решение.
Делбеното
жилище е неподеляемо /съгласно неоспореното заключение на вещото лице по
изслушаната от СРС съдебно- техническа експертиза/ и представлява бивша
съпружеска имуществена общност /СИО/, трансформирана в обикновена съсобственост
при прекратяване на брака между съделителите- бивши съпрузи М.С. и Р.С. с
влязло в сила решение от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 223/
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 3125/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
/отм./, сега чл.235, ал.3 ГПК, а също и че меродавен
момент за преценка на факта на непълнолетието на родените от брака деца следва
да бъде приключване на устните състезания в първата инстанция.
Тъй
като нормата на чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, то този правнорелевантен факт
/юридическо събитие/ следва да бъде преценен към датата на приключване на
устните състезания в първоинстанционното производство и доколкото към този
релевантен момент /о.с.з. 26.05.2015 г./ синът на страните вече е навършил
пълнолетие /на 20 г. възраст/, то и основанието за зачитането на такава
привилегия е отпаднало, което като краен резултат обосновава извод за
отхвърляне на заявената от съделителката М.С. възлагателна претенция като
неоснователна и съответно- за изнасяне на делбения имот, който не може да бъде
възложен на тази съделителка, на публична продан- съгласно чл.348 ГПК.
Ирелевантни
за приемане на горните изводи са доводите на съделителката С. за липсата на
доклад по чл.146 ГПК и за липсата на пречка за възлагането на имота, поради
съществуваща за нея жилищна нужда. С оглед задължението да съдейства на
страните за изясняване на делото от фактическа страна- съобразно чл.146 ГПК,
първоинстанционният съд дължи изготвянето на доклад по делото, в който следва
да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти и за
кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат
съответните процесуални действия, включително да посочат нови доказателства. В
случая се касае за особен исков съдебен процес, какъвто е делбеният процес, по
отношение на който липсва регламентация в ГПК, изискваща изготвянето на нов доклад
от съда /втори по ред/ във втора фаза на делбеното производство. Съобразяването
на горепосочения правно-релевантен за възлагането факт, какъвто е навършването
на пълнолетие от роденото от брака на страните дете и отпадането в резултат на
това на упражняването на родителските права от съделителката М.С.- негова
майка, претендираща възлагане, не е предпоставено от извършването на
процесуални действия по чл.146 ГПК от първо-инстанционния съд /бракоразводното
решение е представено като доказателство в І- ва фаза на делбата/, поради което
и липсва основание за приемането на извод, че при постановяване на обжалваното
решение е извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
опорочаващо това решение.
Що
се отнася до декларацията на ответницата, че не притежава друг жилищен имот на
територията на Р България, липсата на такава пречка за възлагане в случая е
ирелевантна, тъй като С. не отговаря на визираното в чл.349, ал.1 ГПК изискване
да е бивша съпруга, на която е предоставено упражняването на родителските права
по отношение ненавършило пълнолетие дете, родено от брака между страните. За да
бъде изследван въпросът за липсата на посочената пречка за възлагане-
задоволена жилищна нужда /в посочения по- горе смисъл/, следва да са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл.349, ал.1 ГПК, каквато фактическа и
правна обстановка въз основа на събраните в процеса доказателства не се
установява.
При
тези съображения и поради неоснователност на наведените във въззивната жалба на
М. С.доводи първоинстанционното решение от 18.05.2017 г. като правилно в тази обжалвана
от ответницата част следва да бъде потвърдено.
В
останалата обжалвана от същата страна част- относно уважените претенции по
сметките, решението като правилно също следва да бъде потвърдено.
Ищецът
С. претендира да му бъде присъдено обезщетение за ползването на 1/3 част от
процесния недвижим имот за периода м. февруари 2011 г.- м. февруари 2014 г.
Съгласно
нормата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
В
случая с постановеното на 21.02.2009 г. по гр. дело № 223/ 2009 г. на СРС, 92
състав, бракоразводно решение процесното жилище е предоставено за ползване на ответницата
С. и роденото от брака на страните дете- Борис, като е съобразено
обстоятелството, че преди постановяване на решението ищецът С. го е напуснал,
поради което и не е осъден да освободи същото. В тази част решението е влязло в
сила, като не е спорно по делото, че към датата на подаване на исковата молба
за делба по настоящото дело през м.07.2011 г. жилището е било ползвано само от
ищцата и детето от брака. Предвид постановеното от брако-разводния съд решение
относно ползването на бившето семейно жилище и безспорното между страните
обстоятелство, че ищецът го е напуснал преди постановяването на това решение, не
е необходимо доказване по делото, че ответникът е бил лишен от възможността на
ползва същото през процесния период. Несъстоятелен, при така установената
фактическа обстановка е доводът на ответницата С., че не дължи плащането на
обезщетение за ползване на ищеца, тъй като в жилището имало негови лични вещи
/дрехи и спортна екипировка/, с което той също упражнявал правото си да ползва
част от него. Освен, че това твърдение не може да обоснове извод за упражнявано
от ищеца ползване на част от имота, не са налични и подкрепящи го
доказателства, рефлектиращи върху преценката на съда за основателността на така
заявената претенция по сметките.
Налице
е и надлежно връчена на съделителката С. на 7.12.2009 г. покана по чл.31, ал.2 ЗС, поради което и същата дължи на съделителя
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 3125/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
С. плащането на съответно парично обезщетение
за лишаването му от възможността да ползва 1/3 идеална част от имота. Претенцията
на ищеца е заявена при зачитане правилата на чл.122- чл.126 СК, според които
всеки от родителите, независимо от това кой упражнява родителските права, има
задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното
развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени
интереси, вкл. да му осигури дом и нормално съществуване, като извън предмета й
е обитаваната от детето Борис част от притежаваната от съделителя С. част от
имота.
Съгласно
приетото по делото като неоспорено от страните заключение на вещото лице А. Х.размерът
на дължимото за ползването на посочената идеална част от процесния имот през
периода м.02.2011 г.- м.02.2014 г. обезщетение възлиза на 3 696 лв.
Обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС следователно е правилно определено и присъдено
с обжалваното решение. Върху това обезщетение, предвид забавата на ищцата
/обоснована с връчената й покана/, се дължи и лихва за забава в определения от
СРС размер на 929.60 лв. Конкретни доводи за неправилност на решението в частта
му относно претенцията по чл.86 ЗЗД /както относно основанието, така и относно
размера на същата/ в жалбата на ответницата С. не се съдържат, поради което и
въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
При
тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
съществото на заявените във ІІ- ра фаза на делбения процес претенции постановеното
от СРС на 18.05.2017 г. решение, което е правилно в обжалваната част /части/,
следва да бъде потвърдено. При този изход на въззивното производство цитираното
решение следва да бъде потвърдено и в частта относно възложените в тежест на
двамата съделители разноски за държавни такси и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. Като
правилно следва да бъде потвърдено и обжалваното от съделителката С. решение по
чл.247 ГПК от 14.01.2019 г.
При
този изход на спора, предвид отхвърлянето на въззивните жалби, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да заплати на въззиваемата страна
сумата 600 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв.
възнагражение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.05.2017
г., постановено по гр.д.№ 30671/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75
състав /поправено с решение от 14.01.2019 г./, постановено във фаза по
извършването на съдебна делба, в обжалваната
част /части/, в която:
-
на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан
допуснатият до делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, състоящ се от две стаи и кухня, баня с
тоалетна, със застроена площ от 62.41 кв.м., при съседи на жилището: от север-
тревна площ, от юг- тревна площ, от изток- покрив, отдолу- ап. № 54, заедно е
прилежащото му избено помещение № 51 с полезна площ от 3.53 кв.м., при съседи:
от север- мазе № 50, от юг- мазе № 52, от изток- коридор, от запад- мазета на
вход „В“, и заедно с 0.7786 % идеални части от общите части на сградата и
съответните части от правото на строеж върху терена, като след извършване на публичната
продан получената сума бъде разпределена от съдебния изпълнител между
съделителите при следните квоти: 50 %- за Р.М.С. /ЕГН
**********/, и 50 %- за М.Б.С. /ЕГН **********/;
-
е отхвърлена като неоснователна предявената от
съделителката М.Б.С. /ЕГН **********/
възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК за поставяне в неин дял на гореописаният имот: апартамент № 48, находящ се в гр.
София, жк "******, ведно с принадлежности;
-
на основание чл.31, ал.2 ЗС
съделителката М.Б.С. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на съделителя Р.М.С. /ЕГН
**********/ сумата 3 696 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесния апартамент № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, ведно с принадлежности, през периода м.02.2011
г.- м.02.2014 г.;
-
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД съделителката
М.Б.С. /ЕГН **********/ е осъдена да
заплати на съделителя Р.М.С. /ЕГН **********/
сумата 929.60 лева- лихва за
забава при плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 1.02.2011
г. до 31.01.2014 г.;
-
на основание чл.355 ГПК съделителите
са осъдени да заплатят по сметка на СРС следните държавни такси: М.Б.С.- 1 253.84
лева, и Р.М.С.- 1 056 лева; и
- на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Б.С. е осъдена да заплати на Р.М.С. сумата 270.16 лева- разноски, съразмерно на
уважената част от претенциите по сметките.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 30671/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75
състав, постановено във фаза по извършването на съдебна делба, за поправка на очевидна фактическа
грешка по чл.247 ГПК.
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 3125/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ОСЪЖДА М.Б.С. /ЕГН
**********/ да заплати на Р.М.С. /ЕГН **********/ сумата 600 лв. /шестстотин лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
от 18.05.2017 г. по гр.д.№ 30671/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75
състав /поправено с решение от 14.01.2019 г./, като необжалвано е влязло в сила в останалата част /части/,
в която: предявената от Р.М.С. срещу М.Б.С. претенция по
сметките за присъждането на обезщетение за лишаване от ползването
на процесния апартамент № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, ведно с принадлежности, през периода м.02.2011
г.- м.02.2014 г., е отхвърлена като неоснователна за горницата над сумата 3 696 лева до пълния предявен размер от 6 030.26
лева; предявените по реда на чл.346 ГПК от Р.М.С. срещу
М.Б.С. претенции по чл.30, ал.3 ЗС за
присъждане на сумата 9 305.69 лева,
претендирана като стойност на извършени със знанието и без противопоставянето
на съсобственика подобрения в съсобствения имот: апартамент № 48, находящ
се в гр. София, жк "******, са отхвърлени като неоснователни; и на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.С. е осъден да заплати
на М.С. сумата 787.18 лева-
разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.