Решение по дело №503/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260177
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Ангел Петров Ташев
Дело: 20205220200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……, 18.12.2020 г., гр. Пазарджик

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                         Председател Ангел Ташев

Секретар Наталия Димитрова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 503 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 33-0000038/11.02.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“ – Пазарджик към РД „АА“ Пловдив, с което на основание чл.178а, ал.10, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е наложена глоба в размер на 500 лева /петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адвокат В.Д.,***, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП.

За ответника по жалбата, редовно призован, не се явява представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 23.01.2020 г., около 13:10 часа, в гр. Пазарджик, ул. „***“ № 8, при извършена проверка на пункт за периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства с разрешение № 912/29.12.2016 г., като председател на комисия С.В.В. с идентификационна карта за достъп до информационната система за ППП на ТИ ППС № 8144 е извършил следното нарушение – на двадесет броя протоколи за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с номера както следва: № 21355402/17.01.2020 г.; № 21353283/17.01.2020 г.; № 21330661/15.01.2020 г.; № 21341675/16.01.2020 г.; № 21341142/16.01.2020 г.; № 21307077/11.01.2020 г.; № 21350198/17.01.2020 г.; № 21348685/17.01.2020 г.; №21347788/17.01.2020 г.; № 21329245/15.01.2020 г.; № 21320402/14.01.2020 г.; № 21314352/13.01.2020 г.; № 21309529/13.01.2020 г.; № 21307373/11.01.2020 г.; № 21350551/17.01.2020 г.; № 21307642/11.01.2020 г.; № 21351298/17.01.2020 г.; № 21352526/17.01.2020 г.; № 21351544/17.01.2020 г. и № 21352824/17.01.2020 г., като председател не е положил подписа си върху протоколите.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А – 2019 г № 274833 от 23.01.2020 г., за нарушение на чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като жалбоподателят в качеството си на председател на комисията при извършването на периодичните прегледи на ППС не изпълнил задължението си да подпише горепосочените протоколи за техническа изправност на ППС.

АУАН бил връчен лично на жалбоподателя, който не направил възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили възражения, в които сочи, че е пропуснал в няколко протокола да постави подписа си, но следвало да се вземе предвид, че всички други реквизити били попълнени. Твърди, че имал проблеми със зрението, поради което можело неволно да е допуснал тази грешка. На следващо място счита, че следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и като е възприел изцяло констатациите описани в него, административнонаказващият орган е издал срещу жалбоподателя В. обжалваното наказателно постановление. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.02.2020 г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 20.02.2020 г., т. е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на разпитания свидетел - актосъставителя А.С.И., който заявява че потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, представените от въззиваемата страна с писмо вх. № 14511/06.08.2020 г. заверени копия на „Седмично разпределение на задачите на инспекторския състав по екипи от 20.01.2020 г. до 26.01.2020 г. и констативен протокол за извършена комплексна проверка с рег. № 42-09-20-82/24.01.2020 г.; сведения дадени от С.В. и обяснения от A.Х., списък на техническите специалисти и останалите писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията му са обективни и еднопосочни, съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може да се счита за заинтересован или предубеден, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на разпитания свидетел И., затова съдът основава и на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.

При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, видно от представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение - неизпълнение на вменените му задължения при извършване на технически преглед на ППС да подпише процесните протоколи, съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било извършено. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и срещу какво обвинение да организира защитата си. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не са записани дата и час на извършеното нарушение. Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на инкриминираното нарушение по чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС се осъществява чрез бездействие, от което следва, че установяването на времето на бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението. В случая това е 23.01.2020 г.. /в този смисъл решение № 337/28.6.2016 г. по касационно административнонаказателно дело № 3272016 г. по описа на Административен съд Пазарджик/. По отношение на възражението – че жалбоподателят е имал от „началото на годината, а във възражението по чл.44 от ЗАНН от „десетина дена“ проблеми със зрението, поради което можело неволно да е допуснал тази грешка, съдът намира, че същото остана недоказано от негова страна. Не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока. Неотносими са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи вида на извършената проверка – комплекса или тематична. По отношение на възражението, че констативния протокол за извършената проверка е съставен един ден след АУАН, съдът намира същото за неоснователно. Видно от КП, в него изрично е отбелязано, че проверката е извършена „днес 23.01.2020 г.“, която дата съвпада с датата посочена в АУАН. 

В конкретния случай няма спор, а и това се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че на визираната в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят С.В.В., като председател на комисия за извършване на периодичен преглед не е положил подпис на двадесет броя протоколи за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с номера изрично посочени в процесното НП. Последното се установява както от показанията на разпитания свидетел, който категорично изяснява правнорелевантните обстоятелства касаещи дата, часа и мястото на извършената проверка, както и самото нарушение - че в самите протоколи липсва подписа на председателя на комисията – настоящия жалбоподател, така и от посоченото от самия жалбоподател, както в депозираните до АНО възражения по чл.44 от ЗАНН, така и в сезиращата съда жалба. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението се явява доказано по несъмнен начин.

От своя страна административнонаказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл.178а, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 500 лева. Тук е моментът съдът да даде отговор и на възражението, че АНО е приложил неправилно предл.2 на чл.178а, ал.10 от ЗДвП, което предвиждало „имуществена санкция“. Наистина АНО се е опитал да конкретизира с точност предложението от приложимата санкционна норма от ЗДвП, но независимо, че не е успял, то това не е довело до съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на жалбоподателя. На първо място самата норма на чл.178а, ал.10 от ЗДвП предвижда „глоба или имуществена санкция“, като техният размер е строго фиксиран – 500 лева. На следващо място в процесното НП е посочено словесно, че на жалбоподателя се налага административно наказание „глоба в размер от 500 лева“. От това следва изводът, че жалбоподателят още при получаването на НП е бил наясно с вида на наложеното административно наказания и неговия размер. Във връзка с горното съдът намира възражението за неоснователно.

Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, но в случая настоящият съдебен състав споделя извода на административнонаказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид вида на нарушението, което е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за извършване на преглед за техническата изправност на ППС, което след това ще се движи по пътищата, както на територията на Р. България, така и при необходимост на територията на други държави. За тези правила нормативната база предвижда строги изисквания за осъществяването им, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, с оглед техническата изправност на ППС. Неспазването на правилата за извършване на преглед за техническата изправност на ППС би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага изводът, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като нито пред контролните органи, нито пред съда жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. Във връзка с горното, съдът не споделя, като занижаване на обществената опасност на извършеното, че жалбоподателят е попълнил всички други реквизити по процесните протоколи. Безспорно това е така, поради която причина не е ангажирана и на друго основание неговата админситративнонаказателна отговорност. Но това не касае конкретното нарушение, тъй като законодателят е предвидил, че председателят на комисията, който не е положил подпис на протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, следва да бъде санкциониран, т.е. за да бъде изпълнен състава на нарушената норма е достатъчно да не е положен само подпис, а не да липсват и други реквизити от протокола. Не на последно място следва да бъде съобразено от съда и броят на протоколите, на които жалбоподателят не е положил подпис – 20 /двадесет броя/, което с още по-голяма сила води до категоричния извод, че в настоящият случай разпоредбата на чл.28 ЗАНН не може да намери приложение.

Предвид  гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна, но последната не претендира.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33-0000038/11.02.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“ – Пазарджик към РД „АА“ Пловдив, с което на С.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.178а, ал.10, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е наложена глоба в размер на 500 лева /петстотин лева/.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.   

                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: