РЕШЕНИЕ
№
гр.П., 19.02.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение , в публично заседание на четиринадесети
февруари , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от съдията Данчев в.гр.
дело № 645 по описа за 2018год. и на основание данните по
делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С Решение от
05.06.2018г., постановено по гр.д.№ 5314/ 2017г. П.ски районен съд ДОПУСНАЛ
да се извърши съдебна делба между В.И.Н., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си В.В.Н.,
с ЕГН **********,***, И.В.Н., с ЕГН **********
***, В.В.Н., ЕГН - **********,***,
чрез адвокат Д.Д.Р.,***, съдебен адрес ***
*** № ***, етаж ***, адвокатска
кантора № ***, В.И.Н., чрез пълномощника си В.В.Н., против В.В.Б., с ЕГН **********, П.Г.Б.,
с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване - гр. П., улица *** / ***/ № ***, етаж ***, върху следният
недвижим имот: Дворно място, находящо
се в гр. П., ул. *** / *** /съставляващо
парцел *** / *** /, стр. кв. *** / *** / по плана на гр.
П., цялото от *** / *** / кв. м., заедно с двете източни мази и двете източни
тавански помещения, като се образуват
дяловете, както следва:
1. 3а В. И. Н. - една втора идеална част от дворното
място, заедно с първия и третия етаж на сградата, сутерена и гаража.
2. 3а И. В. Н. и В. В. Н.
- една втора идеална част от дворното място, заедно с таванските помещения на
сградата.
1. В. В. Б. и П. Г.Б. - втория етаж на сградата.
НАЗНАЧИЛ
съдебно - техническа експертиза, която да бъде изготвена от вещото лице П.В.,
която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши оглед на
място, да даде заключение за действителната пазарна цена на допуснатия до делба
имот и неговата поделяемост, при депозит в размер на 120 лв., вносим от ищовата страна в седмодневен срок от влизането в сила
на настоящото решение.
Това решение е
връчено на В.Б. и П.Б. ,чрез техния пълномощник адв.Д. на 18.06.2018 г. .
На 02.07.2018 г. е
постъпила въззивна жалба от В.Б. и П.Б.
,чрез техния пълномощник адв.Т. Д. срещу
решението на ПлРС. С оглeд на това
въззивната жалба се явява подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. по сметка на ПлОС. Жалбата съдържа твърдения в какво според
жалбоподателя се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането.
Подписана е от пълномощника на
жалбоподателя –адв.Т.Д. . Представен е бил препис от жалбата за връчване на
другата страна по делото, който е бил
надлежно връчен , чрез пълномощника на въззиваемите – адв. Д.Р. .
Постъпил е писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемите ,чрез пълномощника им адв.Р. в който се твърди ,че въззивната жалба е
неоснователна , а решението на ПлРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба
не са направени нови доказателствени искания.Такива не са направени и с
писмения отговор от въззиваемата,но впоследствие са ангажирани нови писмени
доказателства пред въззивната инстанция,относими към делото.
П.ски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното решение ,намира,че то е валидно и допустимо ,но е
изцяло неправилно ,поради което следва да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго решение по съществото на спора с което да не се допуска делба
между сочените в исковата молба съделители по отношение на процесния недвижим
имот.
По отношение на
процесния недвижим имот са извършвани множество сделки , а освен това са водени
и множество правни спорове ,приключили с влезли в сила решения ,които като
бъдат съобразени в съвкупност се налага
един съвсем различен извод от направения от П.ски районен съд и този извод е
,че между страните по делото няма условия за допускане до делба на процесния
недвижим имот.
Не е спорно и се
вижда от нот.акт № ***/ том *** от 10.11.1959 г. ,че И.В.Н. е закупил правото
на собственост върху дворно място в гр.П.
в стр. кв. *** ,парцел *** от *** кв.м.
Не е спорно и се
установена от нот.акт № ***/ том *** дело № *** г. ,че И.В.Н. е отстъпил
безвъзмездно на В.В.Б. и Г. П. Б.
правото да надстроят втори етаж върху
съществуващата сграда ,находяща се на ул. „ *** „ № *** в гр.П. на дворно място
,цялото от *** кв.м. ,съставляващо парцела *** , в ст. кв. *** по плана на гр.П.. Със същия нот.акт И.В.Н. е дарил на В.В.Б. и Г.
П. Б. 1/2 ид.част от същото дворно място
, заедно с двете източни мази в построения сутеренен етаж на същата жилищна
сграда и двете източни тавански помещения. При това прехвърлителят си е запазил
правото на надстройка на трети етаж на жилищната сграда.
Видно е също така ,че с решение по гр.д.№ 1098/
1997г. ,което решение е влязло в сила на 22.01.1999г. , П.ски районен съд е „развалил“
на осн. чл. 227 ал.1 б. „в „ от ЗЗД сключеният
договор за дарение , отразен в нот.акт № ***/ том *** дело № *** г. по
отношение на 1/2 ид.част от същото
дворно място , заедно с двете източни мази в построения сутеренен етаж на
същата жилищна сграда и двете източни тавански помещения /като правото на
надстрояване на втори етаж на жилищната сграда не е засегнато от това решение
на съда /.
Именно във връзка с
действието на това решение на П.ски
районен съд възниква един от основните спорни въпроси по делото от чието
решаване зависи дали ищците В.Н. и И.Н. / а след неговата смърт неговите
наследници по закон / имат права върху процесния недвижим имот и какви са те ?
По този повод е
важно да се отбележи ,че значително преди завеждането на гр.д.№ .№ 1098/ 1997г на ПлРС , В.В.Б. и Г.
П. Б. са продали на сина си – П.Г.Б. дарените им от И.Н. 1/2 ид.част от същото дворно място , заедно с
двете източни мази в построения сутеренен етаж на същата жилищна сграда и двете
източни тавански помещения,както и вече построения от тях втори жилищен етаж
със застроена площ от 120 кв.м.от двуетажната жилищна сграда в процесния недвижим
имот. Това е станало с нот.акт № *** том ***, дело № *** г.на нотариус при
ПлРС ,който е представен и вложен на л.
65 от делото на РС-П.. Във вр. с това е особено важно да се отбележи ,че
отмяната на дарението ,извършена с решението по гр.д.№ 1098/ 1997 г. на ПлРС не
засяга правата ,които трети лица са придобили върху подарените имоти преди
отбелязването на исковата молба.В т.сл. това означава ,че тъй като исковата
молба по гр.д.№ 1098/1997г. е била вписана едва през 1997 г. , то придобитите
от П.Г.Б. права по сделката ,отразена в нот.акт
№ *** том ***, дело № *** г.на нотариус при ПлРС се запазват за него , а не се
връщат в патримониума на И.В.Н. и на съпругата му В.В.Н. ,както неправилно
считат ищците.Поради това в резултат на посоченото решение по гр.д.№ 1098/
1997г. на ПлРС ищците И.В.Н. и на съпругата му В.В.Н. не са възстановили
правото на собственост върху процесните
1/2 ид.част от дворното място ,
заедно с двете източни мази в построения сутеренен етаж на същата жилищна
сграда и двете източни тавански помещения, а то е останало в собственост на П.Б.
,заедно с придобития от него и продаден му от неговите родители втори жилищен
етаж на двуетажната по това време жилищна сграда.Именно поради това и съвсем
неслучайно И.В.Н. и съпругата му В.В.Н.
са водили и гр.д.№ 927/ 1999г. на ПлРС по което те са предявили иск по чл. 135
от ЗЗДЗ срещу П.Г.Б. и Б. А. П. за обявяване за недействителен спрямо тях на
договора отразен в нот.акт № *** том ***, дело № *** г.на нотариус при ПлРС,който
иск обаче е бил отхвърлен от съда като неоснователен, а решението на ПлРС е
било оставено в сила с решение № 834/ 17.11.2003г. на ПлОС ,което също така е
оставено в сила с решение № 46/ 02.02.2006г. на ВКС по гр.д.№ 131 / 2004 г. /
вложено на л. 72 от делото на РС-П. /. Все
със същата цел – да отпаднат последиците на договора ,отразен в нот.акт № *** том ***, дело № *** г.на
нотариус при ПлРС,ищците И.В.Н. и
съпругата му В.В.Н. са водили и друго дело – гр.д.№ 2096/ 2012г. на ПлРС
по което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от тях срещу П.Б. иск
по чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *** том ***, дело № *** г.на нотариус
при ПлРС.Това решение също така е било потвърдено от ПлОС с решението по гр.д.№
103 / 2013 г., а последното не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 153 / 30.01.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5761/2013г.
В резултат на всичко
изложено дотук се налага извод ,че И.В.Н. и
съпругата му В.В.Н. не са възстановили собствеността си върху процесните 1/2
ид.част от дворното място , заедно с
двете източни мази в построения сутеренен етаж на същата жилищна сграда и двете
източни тавански помещения, а то е останало в собственост на П.Б. ,заедно с
придобития от него и продаден му от неговите родители втори жилищен етаж на
двуетажната по това време жилищна сграда.
Другата ½ ид.част от същото дворно място ,заедно със
сутерена и първия жилищен етаж от изградената в дворното място жилищна сграда и
заедно с построения в дворното място гараж, И.В.Н. и В.В.Н. са продали на сина
си В.И.Н. срещу задължение за издръжка и гледане , който договор е обективиран
в нот.акт № *** том *** нот.дело № *** г. / на л. 16 от делото на РС-П. /.
С договор за дарение , отразен в нот. акт № ***
том *** дело № *** г. пък И.В.Н. и В.В.Н.
са дарили на сина си В.И.Н. надстройката
–трети етаж от 130 кв.м. от къщата построена в дворното място ,цялото от 330
кв.м. находящо се в гр.П. , на ул.“*** „ № *** съставляващо парцел *** пл. № ***
в стр. кв. *** по плана на гр.П. .
Като се съобразят
всички тези договори и съдебни решения по гр.дела се налага извода ,че в
резултат на тях П.Г.Б. е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от дворното място , заедно с двете източни мази в
построения сутеренен етаж на жилищната
сграда и двете източни тавански помещения,заедно с втория жилищен етаж на построената
в това дворно място жилищна сграда.
В.И.Н. пък е станал
собственик на другата ½ ид.част от същото дворно място ,заедно със сутерена/ извън двете източни мази в него
/ на жилищната сграда , както и на първия
жилищен етаж от изградената в дворното място жилищна сграда , заедно с
построения в дворното място гараж, а така също и на третия жилищен етаж ,който
му е дарен от неговите родители.
От събраните
допълнително пред въззивната инстанция доказателства се установява ,че на
14.06.1999г. П.Б. е продал на В. Д. П. ½ ид.част от дворното място
,находящо се на ул.“*** „ № *** ,цялото от *** кв.м. съставляващо парцел *** пл.№ *** стр. кв. *** по плана на гр.П. ,заедно с втория жилищен
етаж на двуетажната жилищна сграда ,построена в него , както и двете източни
мази в сутеренния етаж на същата жилищна сграда и двете източни тавански
помещения на същата сграда . Впоследствие пък същия този имот е преминал в
собственост на Д. Т. Г.,но след това по воденото между нея и П.Б. гр.д.№ 8493/ 2010г. на ПлРС
е била постигната съдебна спогодба по силата на която същият този имот / ½
ид.част от дворното място ,находящо се на ул.“*** „ № *** ,цялото от *** кв.м.
съставляващо парцел *** пл.№ *** стр.
кв. *** по плана на гр.П. ,заедно с
втория жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда ,построена в него , както и
двете източни мази в сутеренния етаж на същата жилищна сграда и двете източни
тавански помещения на същата сграда/ , е бил поставен в дял на П.Г.Б. ,който е
заплатил сумата 23 000 лв. за уравнение на дела на Д. Т. Г.. В крайна
сметка ,според писмените доказателства , към момента П.Б. се явява собственик
на въпросната ½ ид.част от
дворното място ,находящо се на ул.“*** „ № *** ,цялото от *** кв.м.
съставляващо парцел *** пл.№ *** стр.
кв. *** по плана на гр.П. ,заедно с
втория жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда ,построена в него , както и
двете източни мази в сутеренния етаж на същата жилищна сграда и двете източни
тавански помещения на същата сграда. В.И.Н. пък към момента остава собственик
на другата ½ ид.част от същото дворно място ,заедно със сутерена/ извън двете източни мази в него
/ на жилищната сграда , както и на първия жилищен етаж от изградената в
дворното място жилищна сграда , заедно с построения в дворното място гараж, а
така също и на третия жилищен етаж от същата жилищна сграда. От изложеното следва ,че по отношение на
жилищната сграда е налице вертикална етажна собственост при която П.Б. е
собственик на втория жилищен етаж от тази сграда , а В.Н. е собственик на първи
и на трети жилищни етажи,като всеки от тях е собственик и на съответните
мазенски помещения в сутерена на жилищната сграда, а В.Н. е собственик и на
гаража в дворното място ,т.е. по
отношение на жилищната сграда не е налице съсобственост при определени ид.части
, а е налице отделна собственост на П.Б. и В.Н. върху отделните жилищни етажи ,
/т.е. отделните етажи принадлежат на различни собственици/ , а в такъв
случай съгласно чл. 38 ,ал.1 от ЗС дворът в който е построена жилищната сграда е
обща част за тези собственици , която обща част съгласно чл. 38, ал.3 от ЗС не
може да се дели. Налице е и хоризонтална собственост ,тъй като в дворното
място има две сгради – жилищна сграда и
гараж ,като собственик на гаража е само В.Н. , а етажите в жилищната сграда са
собственост на двамата, както беше посочено по- горе.В т.сл. дворното място
също така се явява неделима обща част за двете сгради. По отношение на дворното
място би могло да се иска само разпределение на реалното ползване.
Поради тези
съображения ,П.ски окръжен съд намира ,че не следва да се допуска делба между
сочените в исковата молба съделители на процесния недвижим имот ,който
съобразно уточнението направено с писмена молба вх.№ ***. по описа на ПлРС се индивидуализира както следва : недвижим
имот ,находящ се в гр.П. на ул.“ *** „/ „*** „/ № *** ,а съгласно скица с № ***
от ***.,представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри ,одобрени със Заповед ***. и представляващ имот № ***
в кв. *** парцел *** по предходния план на гр.П. при граници и съседи по сега
действащата кадастрална схема : имот с идентификатор *** ; имот с идентификатор *** ; имот с идентификатор
*** и имот с идентификатор ***,ведно с построената в имота сграда със застроена
площ от *** кв.м. с идентификатор ***,на три етажа , с предназначение – жилищна
сграда , както и сграда със застроена площ от *** кв.м.с на един етаж, с
идентификатор ***,по предназначение –
хангар ,депо ,гараж .
С оглед този изход
на делото , следва въззиваемите да заплатят на въззивниците В.Б. и П.Б.
направените от тях деловодни разноски за тази инстанция в размер на 230 лв.
съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Поради изложеното ,
П.ски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО
обжалваното решение от 05.06.2018г., постановено по гр.д.№ 5314/ 2017г. на П.ски районен съд ,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
НЕ ДОПУСКА
извършването на съдебна делба на следния недвижим имот,находящ се в гр.П.
на ул.“ *** „/ „***„/ № *** , а съгласно скица с № *** от ***. представляващ
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри ,одобрени със Заповед ***. / представляващ имот № *** в кв. ***,
парцел *** по предходния план на гр.П./ , при граници и съседи по сега
действащата кадастрална схема : имот с идентификатор *** ; имот с идентификатор *** ; имот с
идентификатор *** и имот с идентификатор ***,
ведно с построената в имота сграда със застроена площ от *** кв.м. с
идентификатор ***,на три етажа , с предназначение – жилищна сграда , както и
сграда със застроена площ от *** кв.м.с на един етаж, с идентификатор ***,по предназначение – хангар ,депо ,гараж между
сочените като съделители В.И.Н., с ЕГН **********,***,
В.В.Н. , с ЕГН- ********** , И.В.Н.,
с ЕГН ********** *** /починал в хода на делото и на негово място конституирани
наследниците му по закон - В.В.Н. , с
ЕГН- ********** и В.И.Н.,
с ЕГН **********/, и В.В.Б.,
с ЕГН ********** и П.Г.Б., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване
- гр. П., улица *** / ***/ № ***, етаж ***.
ОСЪЖДА В.И.Н., с ЕГН **********,*** и В.В.Н.,
ЕГН - **********,***, представлявани
от адвокат Д.Д.Р.,***,със съдебен адрес *** *** № ***,
етаж ***, адвокатска кантора № *** да заплатят на В.В.Б., с ЕГН **********
и П.Г.Б., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване
- гр. П., улица *** / ***/ № ***, етаж ***
направените от последните деловодни разноски в размер на 230 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :