ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27.02.2018г. гр.Бургас
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7687 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на А.А.Ш. *** против „ОТП Факторинг България“ ЕАД –
гр.София. Ищцата моли съда да приеме за установено по отношение на ответника,
че не му дължи следните парични вземания поради погасяването им по давност : 6
906,62 евро – главница по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 10.06.2008г.;
917,13 евро – лихва за периода 11.09.2009г. – 31.05.2009г.; 10 172,94 лв. –
законна лихва върху главницата за периода от 01.06.2010г. до предявяването на
иска на 12.10.2017г. Ищцата основава иска си на твърдение на изискуемост на
паричните вземания на 11.09.2009г. и изтичане на погасителната давност за тях
на 11.09.2014г. поради непредприемане на валидни действия, прекъсващи давността.
Твърди, че въз
основа на заповед за изпълнение от 2010г. по ч.гр.д. № 4236/ 2010г. на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист за описаните
вземания, по който през 2013г. е било образувано изпълнително дело с кредитор
преобретателя на вземанията - „ОТП Факторинг България“ ЕАД. След подадено
възражение по чл.423 от ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са
обезсилени, а през 2016г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.3 от ГПК. Възоснова на това ищцата счита, че предприетите изпълнителни
действия не са прекъснали погасителната давност и тъй като от изискуемостта на
вземанията са изтекли повече от 5 години, те са погасени по давност.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който възразява по допустимостта на така предявения
отрицателен установителен иск, като оспорва наличието на правен интерес от
него.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона Бургаският районен съд намира за установено следното:
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск за несъществуване на парични вземания - с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Процесуалният
закон и трайната съдебна практика изискват наличие на правен интерес от
предявяването на установителен иск. В случая ищцата обосновава правния си
интерес от предявения иск с възможността в бъдеще ответникът да предяви иск за
изпълнение на тези парични задължения, по който тя да не успее да направи
възражението си за изтекла погасителна давност. Сочи също, че тези вземания се
отразяват негативно и на кредитното й досие.
Съдът намира така
въведените от ищцата доводи за наличие на правен интерес за неоснователни. Погасителната
давност е материалноправно възражение на длъжника в облигационната връзка,
което може да се упражни надлежно само като защита срещу предявен иск за
изпълнение на задължението. Следва да се отбележи, че изтичането на давността
не погасява самото вземане, а само възможността за правна защита на материалното
право. Поради това и след успешно проведено възражение за изтекла погасителна
давност правоотношението, от което произтичат вземанията, ще продължи да
обвързва страните. В случая кредиторът - носител на субективното материално право
не го упражнява, поради което за длъжника не съществува интерес да се
отбранява. Позоваването на изтекла давност е преждевременно, тъй като
въззивното дружество не е потърсило защита на материалните си права чрез иск,
за да може в този смисъл да му се противопоставят чрез възражение последиците
на давността – погасено право на иск и на принудително изпълнение. Ето защо ищецът
няма правен интерес да установява давност - кредиторът не търси съдебна защита,
а именно правото на съдебна защита е това, което бива погасено от давността.
Обосноваване на интерес от съдебно установяване на погасяването по давност на
вземанията, предмет на предявените искове, с твърдения за евентуална бъдеща невъзможност
за адекватна защита при евентуално предявяване на вземанията, е лишено от
правни съображения.
Поради това съдът
приема, че за ищцата не е налице правен интерес от предявените искове. Поради
липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка искът са недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено.
Мотивиран от
горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 7687/ 2017г. по описа на Бургаския районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :