Присъда по дело №460/2021 на Районен съд - Нови пазар

Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК- по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура гр.Ш.,ТО Н.п. срещу Р. М. С. от грС.,обвиняем по ДП №103/2019г.по
описа на РУ гр.К. за това,че на неустановена дата,през 2017 година,в с.Н.К.,обл.Ш.,с цел да
си набави имотна облага,възбудил и поддържал у св.Б. Ж. Д. от грС. заблуждение,че желае
да закупи от него лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№* **** на стойност 910 лв.,собственост на Д.
и св.М.А.В..,също от грС. и с това причинил на визираните лица имотна вреда в
горепосочения размер,като случаят е маловажен-престъпление по чл.209 ал.3 във вр.с ал.1
от НК.
В съдебно заседание за ШРП се явява прокурор М.Г..Поддържа изцяло внесеното
обвинение.
Подсъдимият Р.С. се явява лично,доведен от органите на ОЗ“Охрана“гр.Ш./доколкото към
момента търпи наказание „лишаване от свобода“в Затвора грС./.Явява се и упълномощения
от него договорен защитник адв..С.Ч.,вписан в САК.
Подсъдимият призна изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират допълнително доказателства за тях,поради
което,производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVII от НПК,в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът като прецени самопризнанията на подсъдимия,както и писмените
доказателства,събрани по воденото ДП №103/2019г.по описа на РУ гр.К.,прие за установено
от фактическа страна следното:
На основание сключен договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2009г.,с нотариална
заверка на подписите ,рег.№7993/24.03.2009г.на Г.Н.,****с при нотариус Б.Я. ,А.Х.А. ,чрез
пълномощника си П.Н.И. е продал на свидетеля Б. Ж. Д. следния лек автомобил : лек
автомобил ,марка„Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№* ****,,цвят ** металик, с рама
№***,двигател №*** за сумата от 500 лева,която сума продавачът е заявил,че е получил от
купувача при сключване на договора ,като МПС-то е в движение.
С Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 30.03.2009г.,с нотариална
заверка на подписите рег.№3*/**г.при В.В. ,нотариус с район на действие РС грС.,с рег.
№268 на НК ,Б. Ж. Д. е продал на М.А.В.. следното МПС: ½ идеална част от процесното
моторно превозно средство за сумата от 300.00лева,която купувачът е изплатил напълно на
продавача.Към дата 07.12.2017г.,лекият автомобил няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
В. и Д. живели на семейни начала до средата на 2009 година в грС..След раздялата им,Д.
споменал на бившата си съжителка,че е дал съсобствения им лек автомобил на непознат за
нея мъж,,но от месец май на същата година,той не му заплатил уговорената сума. Разпитан
като свидетел по воденото досъдебно производство,св.Д. твърди,че през месец март 2016
година работел като продавач в магазин в грС. и при него като клиент дошъл Р. М. С.,
който му се представил като ливански гражданин с имената Р.М.Обяснил му,че продуцира
филми и искал да работят заедно,понеже знаел,че свидетелят е треньор по тайкондо и
тренира артисти във филм.Това така и не се случило.Няколко дни след запознанството
им,св.Д. разбрал,че истинските имена на клиента са Р. М. С..С. знаел,че свидетелят
притежава въпросния лек автомобил и заявил,че иска да го закупи.Договорили се за сумата
от 800 лева.
На 15.05.2017г.пред жилищния блок ,в който свидетелят живеел,находящ се в
грС.,жк.“***“ дошъл подсъдимият С. и св.Д. му предал автомобилът,заедно с малък
талон,застраховка „Гражданска отговорност“ и за преглед на автомобила,като се разбрали
,сумата от 800 лева той да му заплати до един месец от датата на предаване –до
15.06.2017г.Дни след 15.05.2017г.,Д. дал на подсъдимия и големия талон на автомобила,като
продължил да чака уговорената покупко-продажна цена.След като минала и тази дата,С.
1

отново помолил свидетеля за отсрочка,като през месец октомври 2017г.при един от
разговорите им,св.Д. поискал да му върне колата,понеже не му я плащал,а С. му казал,че е
счупена и е в сервиз в с.Н.К..
Св.Д. се чул с И.. Г. М. –приятелката на подсъдимия,от която разбрал,че Р. е продал
процесното МПС на лице с малко име Б. от с.Н.К..
От телевизионни предавания ,в които разпознал подсъдимия,свидетелят разбрал,че С.
мами хора ,като се представя за друго лице,при което разбрал,че е измамен от него и няма да
си получи нито парите,нито колата.Нямал контакт с подсъдимия,телефоните му били
изключени,нямал представа къде е и колата му.
Св.И.М. в разпита си пред органа на разследването заявява,че през лятото на 2017
година,месеците юли или август,Р.,Б.,тя и децата им пътували с тази кола до гр.Ш.,като Б.
управлявал автомобила.Той ги оставил до село Н.К.,където живеят родителите на М.,а
колата останала при Р.,тъй като се били разбрали Б. да му я остави,а Р. да му я плати.Чула
такъв разговор между двамата,за сумата от 500 лева.След това Б. се прибрал в С..
По-нататък,подсъдимият продал тази кола на друго лице –Б.,от с.Н.К.,като мисли,че става
въпрос за около 400 лева,като Б. дал парите на Р. и взел колата от него.Р. лъжел Б.,че ще му
даде парите от 500 лева,но така и не му ги дал.Колата била около една –две седмици при
Р.,преди да отиде при Б..
Като свидетел по ДП е разпитан и въпросният Б.,с имената Б. А. М.,който,под страх от
наказателна отговорност твърди,че през лятото на 2017 година бил в с.Н.К. и се срещнал със
свой познат на име Г.,който му казал,че зет му Р. от грС.,продавал лек автомобил „Ф.Г.“-
г.тройка.,като Р. и колата били в селото им.При срещата им,подсъдимият му обяснил,че
колата била счупена,съединителят й бил за смяна,а свидетелят имал нужда точно от такава
кола.Спазарили се за около 550 лева.Понеже колата нямала документи,М. дал на
подсъдимия сумата от 300 лева и се разбрали да му даде остатъка при получаване на
документите.С. му дал ключовете за колата.Понеже същата била счупена,свидетелят я
издърпал до дома си с друга кола.
След няколко дни подсъдимият му дал документите за колата-малкия регистрационен
талон,застраховката и документа за преминал преглед.Не си спомня дали му е дал големият
талон.Тогава той му дал остатъка от парите.не били ходили при нотариус,не са сключвали
писмен договор за покупко-продажба.Докато М. оправял колата ,С. всеки ден му искал
пари.След ремонта,свидетелят разбрал,че С. го е излъгал и автомобилът не бил търсеният от
него 4х4.Потърсил го,но него вече го нямало в с.Н.К..
М. продал автомобила на друго лице на име Р. от с.Ц. за около 500 лева.Не са
подписвали писмен договор,казал на купувача,че ако иска да си я прехвърли,да търси Р. или
Г..
От заключението на назначената по ДП и неоспорена от страните ,съдебно –оценителна
експертиза,изготвена от вещото лице С.Б. е видно,че към лятото на 2017 година,пазарната
стойност на лек автомобил „Ф.Г.“***,с първа регистрация 1993г.,с рег.№* **** е 1160.00лв.
Извършената допълнителна съдебно-икономическа експертиза е уточнила,че стойността на
предмета на престъпното посегателство,към датата на извършване на инкриминираното
деяние възлиза на 910 лева.
Причинените имуществени вреди на пострадалите лица-собствениците на процесното
МПС- Б. Ж. Д. и М.А.В.. не са възстановени до края на приключване на съдебното
следствие.
При така установеното от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин,че през посочения в
обвинителен акт период от време,с цел да набави за себе си имотна облага,подсъдимият Р.С.
2

е възбудил и поддържал у свидетеля Б.Д. заблуждение ,че желае да закупи от него лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег.№* **** на стойност 910 лева,собственост на Д. и на св.М.В. ,като
по този начин им причинил имотна вреда в размер на 910 лв./пазарната стойност на
процесното МПС към момента на извършване на престъпното деяние/.
С това си деяние,довършено на територията на с.Н.К.,обл.Ш.,което обуславя
подсъдността на делото пред Районен съд-Н.п.,С. е осъществил
състава на престъплението „измама“ по смисъла на чл.209 ал.1 от НК.Предвид стойността
на предмета на посегателството към 2017г.-в рамките на около две минимални работни
заплати в този период /от по 460лв.всяка/,следва да се приеме,че конкретния случай е
маловажен,съобразно критериите на чл.93 т.9 от НК,както е приел и прокурорът.
Ето защо,независимо от обремененото съдебно минало на подсъдимия,предвид посочения
по-горе аргумент,съдът счете,че в случая не са налице предпоставки за приложението на
основния състав на чл.209 ал.1 от Нк,респ.квалифицирания по чл.210 от НК ,а деянието
битува на плоскостта на хипотезата на чл.209 ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
От субективна страна,деянието е извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е
осъзнавал общественоопасния характер на извършеното престъпление и неговите
противоправни последици,като е целял тяхното настъпване и независимо,че скоро след като
св.Д. му е предал владението на МПС-то ,той го е отчуждил на трето лице и въпреки това е
продължавал да поддържа заблуда у него,че ще уредят по гражданско-правен път
взаимоотношенията си във връзка с покупко-продажбата,каквото намерение подсъдимият
очевидно не е имал.
За въпросното инкриминирано деяние,законът предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или пробация.
Съдът ,след като отчете от една страна степента на обществена опасност и
противоправност на самото деяние,както и личността на подсъдимия/независимо от
неколкократните му *ия понастоящем,към момента на извършване на
престъплението,предмет на настоящото дело,той е бил с чисто съдебно минало/,счете,че за
постигане целите на наказанието и индивидуалната превенция,в конкретния случай е
резонно,на подсъдимия да се наложи наказание „пробация „със следните пробационни
мерки:1/Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА ,при
периодичност на явяване и подписване при съответния пробационен служител или
определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО ,2/задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и 3/безвъзмезден труд в полза на
обществото от 150/сто и петдесет часа / в рамките на ЕДНА ГОДИНА .,т.е. между
минималния и средния размер ,предвиден в закона.
С оглед изхода на делото,на основание чл.189 ал.3 от НПК,в тежест на подсъдимия беше
вменено заплащането на направените по делото разноски.
Съдът счете,че при така определеното по вид и размер наказание биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни
начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	18
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Галина Николова

Дело:	20213620200460
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 ноември 2021 г.

Присъда по дело №460/2021 на Районен съд - Нови пазар

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите