№ 10651
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110149842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск по чл. 372, ал. 1, вр. чл.
367 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът „Е“ ЕООД дължи на ищеца
„Г“ ЕООД сумата 938,80 лева за главница, представляваща неизплатенo
възнаграждение по договор за превоз по Заявка №8104/08.12.2023 г., във вр.
Фактура №**********/16.12.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№12229/2024 г. по описа на СРС.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че паричното вземане
произтича сключен между ищеца, като превозвач, и ответника, като изпращач,
договор за превоз по заявка-договор за международна транспортна услуга
№8104/08.12.2023 г., и издадена Фактура №**********/16.12.2023 г. на обща
стойност 7040,99 лв., по която ответникът е извършил частично плащане със
сумата от 6102,19 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил точно като е осигурил
товарен хладилен автомобил, с дата на товарене - 11.12.2023 г. от Р Литва до Р
България с дата на разтоварване - 14/15.12.2023 г., за което ответното дружество
дължи навло от 3000 евро без ДДС или 7040,99 лева с ДДС, след представена
оригинална фактура и ЧМР до 5-7 дни по банков път, както и задължението при
издаване на протокол от НАП на границата на влизане в Р България да
предостави на водача на т.а. уникален номер на превоз (УНП). Ответното
дружество било в неизпълнение на последното задължение и съставен протокол
за проверка на стоки с висок риск от 15.12.2023 г., при която водачът не е
представил УНП, от което стоката е доставена и разтоварена на 16.12.2023 г.,
приета без забележки, в т.ч. предадена товарителницата, на получателя на товара
„Р БГ“ ООД. За дължимото възнаграждение е издадена Фактура №
**********/16.12.2023 г. с падеж на плащане 22.12.2023 г., по която е извършено
на 15.01.2024 г. частично със сумата 6102,19 лв. Ответникът отказал плащането
на разликата и уведомил ищеца, че задържа сумата 400,00 евро за обезщетение и
разходи по извършения превоз. Ищецът счита, че прихващането от ответника е
неоснователно и остава неплатено навло 938,80 лв.
Ответникът не спори, че между страните е сключен договора за превоз по
заявка №8104/08.12.2023 г., с която е дал изрично указание на превозвача
относно представянето на УНП, както и че при неизпълнение ще се удържат 200
евро. Поддържа, че ищецът-превозвач е в неизпълнение на договора и
нарежданията му по извършване на превоза, тъй като при съставяне на
1
протокола от НАП е посочил неработен ден за разтоварване на товара, както и
декларирал неточно вида стока. От това за ответника е възникнало правото на
неустойка за 200 евро за неспазване на указанията му като изпращач и 200 евро
за разходи за извънреден труд на служители, с които парични вземания и с
писмено изявление още на 18.12.2023 г. е прихванал дължимото навло.
Превозвачът бил в неизпълнение на уговорката за деня на разтоварване и не е
извинителна причина проверката на границата с поставяне на пломба и
съставяне на протокол. Пояснява, че преди границата при изпълнение на превоза
ответникът е дал на превозвача допълнително нареждане, че превозваната стока
не подлежи на деклариране и не е необходим УНП поради законодателна
промяна. Действително превозваната стока не е подлежала на деклариране, а
при съставяне на протокола от НАП е допусната грешка поради такава на
шофьора, който не е предоставил всички придружаващи документи и не е
обявил коректно стоката. Поставената пломба е премахната на 16.12.2023 г. от
контролните органи именно поради това, че стоката не е подлежала на
деклариране. Шофьорът не е посочил както първоначално указания работен ден
на разтоварване на стоката, така и този по допълнителното нареждане на
изпращача -18.12.2023 г., работен ден. Намира искът за неоснователен поради
погасено спорно материално право с извършеното извънсъдебно прихващане със
своето насрещно вземане за сумата 400 евро, сторено на 18.12.2023г., в т.ч. на
12.01.2024 г., евентуално при условията на съдебно прихващане с паричното
вземане за 200 евро (391,17 лв.) за неустойка за неизпълнение на задължението за
посочване пред НАП на работен ден за разтоварване, 400 евро (938,80 лв.) –
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора,
представляващи сторени разходи към третото лице получател на стоката; 100
евро (195,58 лв.) неустойка за забава.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът обявява за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен неформален
договор за превоз на товар с превозвач – ищеца, и изпращач – ответника,
съгласно заявка-договор за международна транспортна услуга №8104/08.12.2023
г. и международна товарителница /CMR/ с дата на товарене 11.12.2023 г. от
Република Литва до Република България /гр. Добрич/ и дата на разтоварване
14/15.12.2023 г., с трето лице получател на товара „Р БГ“ ООД, при навло от
3000 евро или 7040,99 лв., по който е издадена Фактура №**********/16.12.2023
г. на обща стойност 7040,99 лв., по която ответникът е извършил частично
плащане със сумата от 6102,19 лв.; на границата на влизане в България е
съставен на 15.12.2023 г. протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №050902878527_1 от НАП; стоката е предадена по
местоназначение на 16.12.2023 г. без забележки; за предявеното парично вземане
ответникът е изпратил уведомително писмо на 12.01.2024 г., че прихваща сумата
със свое вземане за обезщетение и разходи за извършения превоз - 200 евро за
неустойка за неспазване на указанията му като изпращач и 200 евро за разходи за
извънреден труд на служители- имуществени вреди от неизпълнение на
договора, представляващи сторени разходи към третото лице получател на
стоката.
Доказателствената тежест в процеса по иска по чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367
от ТЗ се разпределя, както следва: ищецът трябва да установи наличието на
сключен договор между страните, съобразно посоченото в искова молба, както и
че е изправна страна по него. При установяване на тези обстоятелства
ответникът трябва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за
което се указва, че не сочи доказателства, или наведеното възражение за
прихващане, в т.ч. извънсъдебно е отправил възражение за прихващане с негово
изискуемо парично вземане, представляващо 1) правото на неустойка по чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД за вземането за 200 евро за неустойка за неспазване на указанията му
2
като изпращач и за 100 евро за неустойка за забава, а именно основание и
размер, съобразно посоченото в отговор на искова молба, в т.ч. неустойката е
уговорена в действително договорно правоотношение; да е налице договорно
неизпълнение, за което е уговорена, респективно е противоправно и виновно, и
за което предварително е уговорена сума, която длъжникът ще дължи, като за
разлика от фактическия състав на обезщетението за вреди, този на неустойката
не изисква доказване на причинна връзка и вреди; и 2) правото на обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на договора по чл. 82 от ЗЗД за
вземането за 200 евро за разходи за извънреден труд на служители- имуществени
вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени разходи към
третото лице получател на стоката, а именно основание и размер, съобразно
посоченото в отговор на искова молба; неизпълнение на договорно задължение
от страна на ищеца; настъпването на имуществени вреди, съобразно изложените
твърдения, и причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното
задължение и настъпването на вредоносен резултат за ответника. При
установяване на тези обстоятелства ищецът следва да докаже, че е заплатил
претендираното насрещно парично вземане, за което не сочи доказателства.
Представените от страните документи са допустими и относими, и следва
да се приложи ч. гр. дело №12229/2024 г. по описа на СРС.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане наведеното от ответната страна
възражение за прихващане.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства, и ПРИЛАГА ч. гр. дело №12229/2024 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
3
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.04.2025 година от 10,15 часа, за които дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощник, включително и по реда на чл. 41а, ал. 2 от ГПК на
посочените в искова молба и отговора й електронни адреси.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис
на отговор на искова молба, с приложенията..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4