РЕШЕНИЕ
№………/04.12.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседан ие на
шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена Кюркчиeва, като
разгледа докладваното от съдията Ат. Маджев т. дело № 3287/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и слeдващите от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.
номер 163810 от 05.12.2017 г. подадена от „Н.е.к.“ EAД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, ПК 1000, р-н Оборище, ул. „********срещу „Т.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Сердика, ж.к.
Б., ул. „********представлявано от Ц.Г.Г..
Предявени за разглеждане при
условията на обективно кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :
1./ иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ, като с него се претендира присъждане на сумата в
размер от 5 462 573,71 лв., съставляваща незаплатена цена „задължения към
обществото“, което парично задължение се е породило от изпълнение на сключен
договор по смисъла на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ с № 1330 – 6800092/20.12.2013 г. и
споразумение за разсрочване от 19.04.2017 г., и се следва за периода от
м.08.2016 г. до м.10.2017 г., за което са издадени фактури в периода от
31.08.2016 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху така соченото
главно вземане, считано от 05.12.2017 г. (момента на подаване на ИМ в съда) до
окончателното изплащане на главния дълг;
2./ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на договорна неустойка за забава в размер на законната лихва –
154 762,57 лв., дължима върху главния необслужен паричен дълг, считано от
31.08.2016 г. до 05.12.2017 г., която неустойка е уговорена в клаузата на чл.
14 от сключения договор с № 1330 – 6800092 от 20.12.2013 г.
В исковата молба се твърди, че между „Н.е.к.“ EAД и „Т.“ ЕООД
е налице сключен договор № 1330 – 6800092 от 20.12.2013 г., с правно основание
чл. 100, ал. 4 от ЗЕ за заплащане на обществения доставчик от търговеца всички
дължими от негови крайни клиенти суми за определена от КЕВР цена за „задължение
към обществото“. По силата на сключения договор ищецът твърди, че дружеството -
ЕСО ЕАД предоставя на НЕК ЕАД в срок до 5-то число на месеца, следващ отчетния
такъв, справка за използвана ел. енергия, продадена от търговеца на крайни
клиенти, наричана „задължение към обществото“, като обществения доставчик в
лицето на НЕК ЕАД издава и изпраща на търговеца фактура за дължимите суми до
15-то число на месеца, следващ отчета. Ищецът навежда твърдение, че е налице
неизпълнение на задължението на ответника – търговец за плащане цената на
ценообразуващия елемент „задължение към обществото“. Наред с поддържаното
главно вземане и с оглед допуснатото отклонение в неговото срочно изпълнение от
кредитора се добавят и фактически твърдения за възникване на вземане за
неустойка, която е уговорена в клаузата на чл. 14 от съглашението между
страните и която обезпечава, респективно обезщетява вредите именно от
допуснатото във времето забавяне в погасяването на калкулираните такси
„задължение към обществото“ по извършените от ответния-търговец сделки с крайни
клиенти. Акцентира се върху това, че на
19.04.2017 г. двете дружества по спора са сключили помежду си споразумение за
разсрочване на дълга за главници, като се пояснява, че това съглашение няма за
предмет генерираното вземане за неустойка. Отбелязва се, че ответникът е
направил изявление към кредитора си за признаване на дълга му, като това е
сторено с негово писмо с вх. №
26-532-10/20.11.2017 г.. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна - „Т.“ ЕООД е
подала отговор по първоначалната ИМ в срока по чл. 367 ГПК чрез процесуалния си
представител – адв. В.Д., с който е заявено становище за допустимост и частична
основателност на предявените осъдителни искове. Оспорва се единствено размера
на търсената за присъждане неустойка за забава равна на сумата от 154 202,14
лв.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца - „Н.е.к.“
EAД се упражнява право на допълнителна искова молба, при твърдения
концентрирани върху това, че адресата на предявените вземания не спори, че е
длъжник по главните такива, а единствено отрича, че е носител на парично
задължение за заплащане на обезщетения за забава /уговорени под формата на
неустойка/ върху непогасените в срок главници по цитираните в ИМ фактури.
Акцентира се върху това, че тези задължения са частично признати от ответника с
изходящо от същия писмо от 17.11.2017 г.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК от
ответното дружество е упражнено правото на допълнителен отговор по подадената
спрямо него допълнителна искова молба. Поддържа отговора по първоначалната
такава и продължава да поддържа позицията си, че вземанията за договорно
обезщетение във връзка с излаганата от ищеца забава са в по-ниски предели от
размерите, които се сочат от ищеца в ИМ.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна намира за установено
следното:
Страните са встъпили в търговско правоотношение, имащо
за свои източник договор по смисъла на чл. 100, ал. 4 ЗЕ с №
1330-6800092/20.12.2013 г., по смисъла на който ищецът има качеството на
„обществен доставчик“, а ответника такова на търговец на ел. енергия. С
подписването на цитирания договор участниците по него са се обвързали, че
търговеца поема задължението да осъществява плащания в полза на обществения
доставчик на всички дължими от неговите крайни клиенти суми за определената от
ДКВЕР цена „задължения към обществото“. За да сключат това съглашение по-между
си страните са приели, че с решение от 18.07.2013 г. ДКЕВР /сега КЕВР/ е приел
Методика за компенсиране на разходите по чл. 35 от ЗЕ и за разпределение на тези
разходи между крайните клиенти присъединени към електроенергийната система,
като за всеки ценови период ДКЕВР определя цена „задължения към обществото“,
чието заплащане е възложено на всички крайни клиенти на свободния пазар
присъединени към електроенергийната система на Р. България, без клиентите на
доставчиците от последна инстанция. Посочено е също така, че „Т.“ ЕООД търгува
с ел. енергия на свободния пазар, като я продава на крайни клиенти, като за
тази си дейност е надлежно регистриран пред „ЕСО“ АД. В чл. 2 от договора е
предвидено, че сумите които търговецът следва да събира от своите крайни
клиенти се определят в левова при отчитане на размера на консумиранaата от
същите ел. енергия в МWh по методика,
одобрена от ДКЕВР. Срокът на действие на коментирания договор е възприето да
бъде до 31.07.2014 г.с автоматично удължаване за следващия ценови период,
определен със съответното решение на ДКЕВР. В клаузата на чл. 4 от договора е
уреденото, че търговецът дължи плащане в полза на обществения доставчик за
всеки консумиран МWh електрическа енергия от негов клиент, като цената се
определя от ДКЕВР със съответно решение и не подлежи на договаряне между
страните. Във връзка с изчисляване количествата на ел. енергия, за продажбата
на която се дължи плащане на цена „задължения към обществото“ по смисъла на 4
от договора, от страна на „ЕСО“ ЕАД се предоставя в полза на обществения
доставчик „НЕК“ ЕАД в срок до 5-то число на месеца следващ отчетния такъв,
обобщена месечна справка за всички регистрирани количества ел. енергия, които
са били продадени от търговеца в полза на присъединили се към
електроенергийната система на Р. България крайни клиенти. След получаването на
тази справка от страна на обществения доставчик се издава и изпраща на
търговеца фактура. Уговорено е, че разплащането на фактурираната цена
„задължение към обществото“ ще се осъществява по банков път, като плащането ще
се приема за извършено, считано от момента на заверяване на банковата сметка на
обществения доставчик. Според чл. 10 от договора срокът за направата на
плащането на задълженията по издадената фактура е до 15-то число на месеца,
следващ отчетния такъв, а забавата настъпва, считано от деня следващ този, в
които изтича срока за плащане. Съобразно уговореното в чл. 12 от съглашението
търговеца става адресат за плащане на цена „задължение към обществото“ за
цялото количество ел. енергия определено по реда на чл. 5, дори и в хипотезата
да не е получил плащане на тази цена от крайния си клиент. Сред отговорностите
и санкциите по търговската сделка е предвидено, че при забавено плащане по
договора, търговецът заплаща на обществения доставчик обезщетение, което е
равно в размер на законната лихва, изчислена на годишна база от 360 дни, върху
дължимата сума, считано от деня на забавата до деня на постъпване на следващото
се плащане по сметка на обществения доставчик.
От ищеца са ангажирани 18 броя фактури, които са
издадени от негова страна и имат за получател – ответника /търговец на ел.
енергия пласирана на крайни клиенти/, същите са както следва : фактура №
**********/30.06.2016 г. имаща стойност от 164 376,95 лв.; фактура №
**********/31.07.2016 г. имаща стойност от 231 726,54 лв.; фактура №
**********/31.08.2016 г. имаща стойност от 304 737,18 лв.; фактура №
**********/30.09.2016 г. имаща стойност от 216 202,96 лв.; фактура №
**********/31.10.2016 г. имаща стойност от 355 807,81 лв.; фактура № **********/30.11.2016
г. имаща стойност от 418 307,77 лв.; фактура № **********/31.12.2016 г.
имаща стойност от 542 426,68 лв.; фактура № **********/31.01.2017 г. имаща
стойност от 566 343,07 лв.; фактура № **********/28.02.2017 г. имаща
стойност от 501 344,10 лв.; фактура № **********/31.03.2017 г. имаща
стойност от 507 511,01 лв.; фактура № **********/30.04.2017 г. имаща
стойност от 94 336,93 лв.; фактура
№ **********/30.04.2017 г. имаща стойност от 380 748,05 лв.; фактура №
**********/31.05.2017 г. имаща стойност от 498 848,71 лв.; фактура №
**********/30.06.2017 г. имаща стойност от 547 524,18 лв.; фактура №
**********/31.07.2017 г. имаща стойност от 450 263,23 лв.; фактура №
**********/31.08.2017 г. имаща стойност от 228 393,13 лв.; фактура №
**********/30.09.2017 г. имаща стойност от 32 596,36 лв.; и фактура № **********/31.10.2017 г.
имаща стойност от 6 259,66 лв.
Ищецът признава, че е получил частично погашение на
дългът по фактура № **********/30.06.2016 г. имаща обща стойност от 164 376,95
лв., като непогасения остатък по нея към датата – 19.04.2017 г. възлизало на
сумата от 3 468,80 лв.
Съгласно подписано между страните по делото
споразумение от 19.04.2017 г., от ответника е направено признание, че към
датата – 07.04.2017 г. има просрочени спрямо ищеца парични задължения в размер
на сумата от 3 140 361,91 лв., които е пояснено, че представляват
главница за цена „задължения към обществото“, чието плащане произтича съгласно
договор 20.12.2013 г. Страните са постигнали съгласие за разсрочване
погасяването на дълга /3 140 361,91 лв./, чрез плащането му на 6 вноски, както
следва : в срок до 27.05.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; : в
срок до 27.06.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; : в срок до
27.07.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; : в срок до 27.08.2017 г. –
сумата в размер от 523 393,65 лв.; в срок до 27.09.2017 г. – сумата в размер от
523 393,65 лв.; и в срок до 27.09.2017 г. – сумата в размер от 523 393,66 лв. В
съдържанието на споразумението изрично е упоменато, че освен дължимите суми по
фактури //3 140 361,91 лв. начислени към 07.04.2017 г./, „Т.“ ЕООД се задължава
да заплати и лихвите за забава, които ще бъдат натрупвани ежедневно, в размери
съгласно чл. 14, ал. 1 от разпоредбите на договора и ще обхващат периода до датата
на окончателното плащане на задълженията. В текста на чл. 3 е разписано, че
погасяването задълженията на „Т.“ ЕООД ще се извършва по реда на чл. 76, изр.
последно от ЗЗД, като при всяко плащане първо ще се погасява лихвата за забава,
изсилена към датата на заверяване банковата сметка на „НЕК“ ЕАД, като след
отчитането на плащането ищеца ще издава актуален лихвен лист за начислената и
дължима лихва, като е допълнено и това, че начислените лихви следва да бъдат
платени от длъжника в последващите плащания.
За писмени доказателства по делото са събрани и
документи отразяващи осъществени безкасови плащания от ответника в полза на
ищеца във връзка със задълженията произтичащи от договора с дата – 20.12.2013
г. и впоследствие сключеното споразумение от 17.04.2017 г. Тези платежни
документи разкриват това, че „Т.“ ЕООД е предприело плащания в полза на „НЕК“
ЕАД, както следва : на 12.08.2016 г. – сумата в размер от 20 679,16 лв.;
на 02.09.2016 г. – сумата в размер от 8 776,95 лв.; на 09.03.2017 г. –
сумата от 76 183,60 лв.; на 09.03.2017 г. – сумата в размер от
31 200,00 лв.; на 17.03.2017 г. – сумата в размер на 100 000 лв.; на
21.04.2017 г. – сумата в размер от 82 023,06 лв.; на 17.05.2017 г. –
сумата в размер от 80 062,82 лв.; на 09.06.2017 г. – сумата в размер от
68 230,76 лв.; на 13.06.2017 г. – сумата в размер от 15 287,59 лв.;
на 16.06.2017 г. – сумата в размер от 50 000,00 лв.; на 27.06.2017 г. –
сумата в размер от 50 000 лв.; на 30.06.2017 г. – сумата в размер от
50 000,00 лв.; на 10.07.2017 г. – сумата в размер от 87 380,35 лв.;
на 08.08.2017 г. – сумата в размер от 94 624,09 лв.; на 08.09.2017 г. –
сумата в размер от 10 000,00 лв., на 15.09.2017 г. – сумата в размер от
10 000,00 лв.;
Според писмо от 20.11.2017 г. изходящо от законния
представител на ответника - „Т.“ ЕООД и адресирано до ищеца – „НЕК“ ЕАД
/получено на 20.11.2017 г./ се разбира, че ответника е предложил на ищеца да
подпишат ново споразумение, с което да се постигне разсрочване на натрупан
паричен дълг, който към 17.11.2017 г. възлизал на сумата от 5 589,462,97
лв. Параметрите на предлаганото споразумение са дългът да бъде разсрочен за 120
месеца на равни месечни вноски, с първа вноска през м. 04.2018 г. и при
начисляване на годишна лихва в размер на 7 %.
Няма данни това предложение да е било прието от ищеца
и да е прераснало в подписването на споразумение.
По инициатива на ищеца по делото беше допусната
съдебно-счетоводна експертиза, по която от вещото лице - Д.Т. е изготвено и
защитено пред съда заключение, което е прието с определение от 21.09.2018 г.
Съгласно така съставеното експертно заключение, което не е оспорено от страните
и съдът кредитора дадените с него отговори по поставените задачи във връзка с
изясняване на спора, се установява следното : Въз основа на извършено
всестранно проучване и анализ на приложените по делото документи вещото лице е
дало отговор, че ако се приеме, че падежът за плащане на фактурираните суми е
15-то число на месеца, следващ месеца на издаване на фактурата, и при
начисляване на лихва на база 360 дни, както и съобразяване на регистрираните
получени плащания и приоритетно погасяване на лихва, а след това на главница,
то дължимото обезщетение за забава възлиза на сумата от 154 762,57 лв.
Вещото лице е илюстрирало в табличен вид изчисленията си, като е показало
началния размер на главницата по всяка фактура, периодите на тяхното
олихвяване, датата, считано от която длъжника изпада в забава по лихвоносните
си задължения, момента на получаването на даденото плащане, периода на
забавата, общо начислената лихва за периода на забавата, както и крайния размер
на необслужената главница.
Други допустими и относими
доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Относно искът с правна квалификация
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
Съгласно чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД „Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.”.
За да постигне успешна искова защита
на материалното си право на вземане по иска за реално изпълнение в тежест на
ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение с ответника с
твърдяното съдържание и правопораждащ източник, както и това, че в пределите на
съществуване на даденото правоотношение ответника, в качеството му на търговец
на ел. енергия е извършвал сделки с такава, продавайки я на крайни клиенти,
което е формирало и задължението му да заплаща определен според Методика на
КЕВР размер на цена „задължения към обществото.
Разкритите по делото факти по
смисъла на чл. 154 ГПК ясно показват, че между страните в настоящия спор се е
породило договорно правоотношение, като последица от валидно сключен договор по
смисъла на чл. 100, ал. 4 ЗЕ с дата – 20.12.2013 г. По силата на този договор,
и в качеството си на търговец на ел. енергия, ответника - „Т.“ ЕООД се е обвързал спрямо ищеца – „НЕК“
ЕАД да му заплаща ежемесечно цена „задължение към обществото“, като начинът на
определянето на тази цена, както и момента на настъпване на нейната изискуемост
са ясно дефинирани в източника на договорното правоотношение. Цената
„задължение към обществото“ по същността си представлява компенсацията, която
обществения доставчик в лицето на „НЕК“ ЕАД получава заради формираната разлика
между пазарната цена на електрическата енергия, с която „НЕК“ ЕАД търгува и
разходите, които същото прави за да изкупува ел. енергия на преференциални цени
от ВЕИ. Тази компенсация се понася от крайните клиенти – потребители на
електрическа енергия, като същите следва да я заплащат на търговците на ел.
енергия, от които закупуват такава, а на свои ред търговците на ел. енергия да я
заплащат на обществения доставчик. В случаят регулацията на тези задължения е
постигната и чрез сключването на нарочен договор, където ответникът изрично се
е съгласил относно реда за изплащането на цена „задължение към обществото“ във
връзка с енергията, която пласира ежемесечно на крайните си клиенти. Нещо
повече, в договора от 20.12.2013 г. изрично е предвидено, че „Т.“ ЕООД ще носи
отговорност за заплащане цена
„задължение към обществото“ в полза на обществения доставчик – „НЕК“ ЕАД, дори
и когато не е получил плащане на подобно вземане в своя полза при
осъществяваните от него продажби към крайни клиенти.
На следващо място събраните по
делото писмени доказателства, свидетелстват за това, че ответното дружество към
периода на издаване на фактурите, с които ищеца му е начислил цена „задължение
към обществото“ /м.06.2016 г. –м.10.2017 г./ е имало качеството на търговец на
ел. енергия, и като търговски участник е оперирал на електроенергийния пазар в
Р. България, считано до 25.10.2017 г., когато е бил отстранен от пазара на
електрическа енергия. Същевременно в рамките на този период поетите с договора
от 20.12.2013 г. задължение са продължили да обвързват страните по тях, защото
макар първоначално уговорения срок на действие на договора да е изтекъл на
31.07.2014 г. , то същия е бил удължен автоматично за следващите ценови периоди
– чл. 3.2. Това се потвърждава и от подписаното впоследствие споразумение между
страните, с което признавайки свои парични задължения към ищеца с източник
коментирания договор, ответната страна е признала и удължаването срока на
облигационната и връзка с „НЕК“ ЕАД, от която са произтекли тези задължения.
По релевантния въпрос за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземанията предмет на исковата
претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД проведеното от ищеца доказване категорично и без
никакви резерви установява, че за периода от м.08.2016 г. до м.10.2017 г. в
тежест на „Т.“ ЕООД е възникнало задължението за заплащане на вземане за цена
„задължение към обществото“, която е калкулирана върху количествата пласирана
ел. енергия от този търговец в полза на крайните му клиенти, което определяне е
станало въз основана ежемесечно предоставена от „ЕСО“ ЕАД информация в тази
насока. Кредитор по тези вземания е именно „НЕК“ ЕАД, което е правния субект
легитимиран да получи плащанията на така фактурираните вземания, съобразно
уговореното с договора от 20.12.2013 г. Коментираните вземания по фактура №
**********/31.08.2016 г. имаща стойност от 304 737,18 лв.; фактура №
**********/30.09.2016 г. имаща стойност от 216 202,96 лв.; фактура №
**********/31.10.2016 г. имаща стойност от 355 807,81 лв.; фактура №
**********/30.11.2016 г. имаща стойност от 418 307,77 лв.; фактура №
**********/31.12.2016 г. имаща стойност от 542 426,68 лв.; фактура №
**********/31.01.2017 г. имаща стойност от 566 343,07 лв.; фактура №
**********/28.02.2017 г. имаща стойност от 501 344,10 лв.; фактура №
**********/31.03.2017 г. имаща стойност от 507 511,01 лв.; фактура №
**********/30.04.2017 г. имаща стойност от 94 336,93 лв.; фактура № **********/30.04.2017 г. имаща
стойност от 380 748,05 лв.; фактура № **********/31.05.2017 г. имаща стойност
от 498 848,71 лв.; фактура № **********/30.06.2017 г. имаща стойност от 547
524,18 лв.; фактура № **********/31.07.2017 г. имаща стойност от 450 263,23
лв.; фактура № **********/31.08.2017 г. имаща стойност от 228 393,13 лв.; фактура
№ **********/30.09.2017 г. имаща стойност от 32 596,36 лв.; и фактура №
**********/31.10.2017 г. имаща стойност от 6 259,66 лв. са падежирали поетапно
на всяко 15-то число на месеца, следващ този през който е издадена съответната фактурата,
което означава, че същите са станали изискуеми за плащане от ответника - „Т.“
ЕООД.
Отчитайки приобщените по делото
доказателства става ясно и това, че към 17.04.2017 г. страните са постигнали
съгласие за разсрочване на задълженията за цена „задължения към обществото“,
които са се натрупали в тежест на „Т.“ ЕООД за времето до 07.04.2017 г., като
са утвърдили схема за разсроченото им погасяване /на 6 вноски/. Тук е важно да
се подчертае, че волята на страните при сключване на това споразумение не
разкрива съгласие за опрощаване на уговорените по чл. 14 от договора
обезщетения за забава в плащането на главниците по цена „задължения към
обществото“, а обратно тези задължения продължават да се следват на ищеца,
включително да се начисляват върху вече изискуемите задължения, както и върху
тези, за които предстои да настъпи изискуемост занапред, съответно тяхното
издължаване е с приоритет пред издължаването на главниците по издадените
фактури. В този контекст приобщените към делото платежни документи за извършени
от ответника плащания в полза на ищеца, трябва да бъдат съобразявани, когато се
прави извод за успешно настъпило погашение, с оглед това, че най напред с тези
плащания се погасяват задълженията за уговорената мораторна неустойка по чл. 14
от договора, и едва ако има остатъци се погасяват главници, респективно вноски
по смисъла на въведеното в споразумението от 17.04.2017 г. съдържание. Така,
анализът на осъществените от ответника плащания в периода след сключване на
споразумението показва, че същия не е изпълнил поетите с това съглашение
ангажименти за разсрочено погасяване на натрупания дълг за калкулирана цена
„задължения към обществото“, защото тези плащания са в парични предели
недостатъчни да покрият уговорените месечни вноски. Тази неизправност на
длъжника се констатира и от съдържанието на неговото писмо с дата – 20.11.2017
г., в което същия признава, че продължава да има необслужени парични задължение
към „НЕК“ ЕАД в размер на сумата от общо 5 589 462,97 лв., и
формулира искане за постигане на ново споразумение с предмет разсрочване във времето на задължението за
тяхното заплащане, чрез преструктурирането му на 120 вноски. Съгласно
изработеното от вещото лице заключение, което е прието от съда, е видно каква
част от заплатените суми от ответника, чрез приложените по делото платежни
документи са послужили за погасяване на вземания касаещи претенцията за цена за
„задължения към обществото“, респективно каква част от тези плащания е отнесена
за погашения на възникнали вземания за неустойка за забава по смисъла на чл. 14
от договора. В този смисъл сборът на вземанията за начислените и непогасени
задължения за цена „задължения към обществото“ към датата на даване на
заключението възлиза на сумата от 5 410 187,42 лв. След депозиране на
заключението, от ответната страна не са ангажирани допълнителни доказателства в
посока, да са били предприемани нови плащания по сметка на „НЕК“ ЕАД.
Следователно за периода от м.08.2016 г.
до м.10.2017 г. ищецът действително
установява материалната си легитимация на кредитор спрямо ответника за
договорно вземане, съставлявало цена „задължения към обществото“, което вземане
е генерирано за периода от м.08.2016 г.
до м.10.2017 г. и се установява да има общ размер възлизащ на сумата от 5 410 187,42 лв. Именно в тези предели искът
за реално изпълнение е доказан по размер от ищеца и подлежи на уважаване, а за
разликата до пълния му предявен размер от 5 462 473, 71 лв. претенцията е недоказана по размер и, като
последица от това следва да бъде отхвърлена.
Относно искът с правна квалификация
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД
„Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”. Следователно
вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване на
договорно задължение, неговото неизпълнение, уговорка за неустойка при
съответния вид неизпълнение на задължението.
При разглеждане на иска за реално
изпълнение вече се изтъкна, че от събраните в производството доказателства
еднопосочно се разкрива пораждането на облигационно правоотношение между
страните от валиден договорен източник. Това правоотношение обвързва всяка от
страните, като й вменява определена съвкупност от права и задължения. Основното
задължение на ответника е да заплаща на ищеца фактурираните количества цена
„задължения към обществото“. Установи се, че ответника не е бил изправен по
отношение срочното изпълнение на това си главно задължение, което е довело до
изпадането му в състояние на забава. По волята на страните за този вид неизправност изрично е уговорена договорна
отговорност под формата на неустойка за забава. В чл. 14 от договора датиращ от
20.12.2013 г. ясно е разписано, че при забавено плащане по договора, търговецът
заплаща на обществения доставчик обезщетение, което кореспондира на размера на
законната лихва, изчислена на годишна база от 360 дни, върху дължимата сума,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на следващото се плащане по
сметка на обществения доставчик. Следователно налице е облигационна връзка, по
която е допуснато договорно неизпълнение на парично задължение, за което
поведение е предвидена неустойка за забава. Посоченото създава убеждение у
съда, че претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е доказана в своето основание. По
отношение размера на същата, съдът изцяло кредитира и се позовава на събраните
в рамките на приетото експертно заключение сведения, според които към датата на
изготвяне на заключението начислената неустойка върху сбора на главните
лихвоносни вземания възлиза на сумата от 154 762,57 лв. По делото
отсъстват, както твърдения така и ангажирани доказателства, че ответника е
погасил чрез плащане, или пък посредством друг гражданско правен способ този
изискуем свои паричен дълг. Предвид изложеното ищеца е легитимиран носител на
вземане за неустойка по смисъла на чл. 14
в размер от 154 762,57 лв., което
означава, че претенцията му е изцяло доказана и по размер, като следва да му се
присъди с настоящото решение.
Относно отговорността
свързана с разноските, които страните си дължат една на друга във връзка с
разрешения спор сезираният съд приема следното :
Изходът на делото
предполага възникване на право в полза на всяка страна да поиска присъждане на
направените от нея разноски за участието и в съдебния процес. В случая от това
право се е възползвал единствено ищеца, като е поискал да му се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски. Същият доказва да е генерирал
разходи в общ размер на сумата от 224 993,45 лв., разпределени, както
следва : 224 693,45 лв. – заплатена държавна такса, и 300 лв. –
възнаграждение за представителство от юрисконсулт определено по правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка със ЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноските полагащи се на ищеца следва да се изчислят съразмерно с уважената
част от исковете му, като с прилагането на този механизъм на определяне
следващите се за ищеца разноски възлизат на сумата от 222 917,43 лв.
Ответникът в срока до приключване на делото с даване ход на устните състезания,
вкл. в рамките на устните състезания не е формулирал искане за присъждане на
разноски, поради което няма основание за възлагане в негова полза на такива с
настоящия съдебен акт.
По изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Сердика, ж.к. Б., ул.
„********да заплати в полза на „Н.е.к.“
EAД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ПК 1000, р-н
Оборище, ул. „********на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от 5 410 187,42 лв.,
съставляваща незаплатена цена „задължения към обществото“, което парично
задължение се е породило от изпълнение на сключен договор по смисъла на чл.
100, ал. 4 от ЗЕ с № 1330 – 6800092/20.12.2013 г. и споразумение за разсрочване
от 19.04.2017 г., и се следва за периода от м. 08.2016 г. до м.10.2017 г., за
което са издадени фактури в периода от 31.08.2016 г. до 31.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху така соченото главно вземане, считано от датата -
05.12.2017 г. (момента на подаване на ИМ в съда) до окончателното изплащане на
главния дълг, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 5 410 187,42 лв. до пълния му предявен размер
от 5 462 573,71 лв.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Сердика, ж.к. Б., ул.
„********да заплати в полза на „Н.е.к.“ EAД, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, ПК 1000, р-н Оборище, ул. „********на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер
от 154 762,57 лв., съставляваща договорна неустойка за забава
начислена върху главния необслужен и
просрочен паричен дълг, за периода от 31.08.2016 г. до 05.12.2017 г., която
неустойка е уговорена в клаузата на чл. 14 от сключения договор с № 1330 –
6800092 от 20.12.2013 г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Сердика, ж.к. Б., ул.
„********да заплати в полза на „Н.е.к.“ EAД, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, ПК 1000, р-н Оборище, ул. „********на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 222
917,43 лв., представляваща направените от ищеца разноски пред
настоящата инстанция, определени съразмерно на уважената част от предявените за
разглеждане искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :