№ 6***
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110167569 по описа за 2021 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими – възражението на ответника е
неоснователно, тъй като ищецът твърди недължимост на вземането, поради факти,
настъпили след изтичане на двуседмичния срок за възражение, изпълнена е процедурата по
чл. 131 ГПК, и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1
ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода за недопустимост на производството по делото.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц.Н. против Ю.Л..
Ищецът твърди в исковата молба, че против него в полза на Ю.Л. на 20.12.2011г. по гр.д.№
55311/2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 2950/2011г. Твърди, че по
изпълнителното дело няма извършвани доброволни плащания, както и че на 18.11.2013г. е
наложена възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот. Твърди, че с молба от 25.8.2014г.
ответникът, въз основа договор за цесия, е поискал конституирането като взискател по
изпълнителното дело, като сочи, че не е уведомен за прехвърлянето, станало на 10.12.2012г.
Ответникът е конституиран като взискател от ЧСИ. Сочи, че на 2.8.2019г. ответникът е
подал молба за прекратяване на ИД и връщане на изпълнителния лист. След прекратяването,
се твърди ответникът да е образувал ново изпълнително дело № 1549/2019г., по което върху
1
трудовото възнаграждение на ищеца е наложен запор и принудително е събрана сумата
2785,20 лева, а чрез наложен запор върху банкова сметка, е удържана сумата 1852,36 лева –
общо, сумата от 4637,56 лева. Ищецът счита, че доколкото след образуването на ИД
2950/2011г, последното валидно действие по изпълнението е извършено на 18.11.2013г.,
когато е наложена възбрана, то и на 18.11.2018г., преди образуването на ИД 1549/2019г.,
давността за вземането по изъплнителния лист е изтекла. С оглед изложеното, предявява
отрицателни искове за признаване, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на
взискателя – ответник сумата 16914,15 лева главница, сумата 7361,81 лева лихва за период
18.5.2010г.-8.12.2011г., законната лихва от 9.12.2011г. до плащането, както и разноски от
486,52 лева, съединен с осъдителен иск за връщане на сумата 4637,56 лева, събрана
принудително от ищеца.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва допустимостта на иска, с довод, че
твърденията е следвало да се изложат в срока за възражение, каквото не е подадено, както и
като неоснователен, защото вземането му е било прехвърлено валидно от кредитора, като
ответникът е упълномощен от него да уведоми длъжника за прехвърлянето, което се твърди
да е сторено с изпращане на уведомление на адреса, посочен в договора за кредит. При
условията на евентуалност, представя и моли да се приеме, че с покана, връчена лично на
ищеца на 18.3.2021г, ищецът е уведомен за прехвърлянето. Твърди, че първоначалният
кредитор е искал и по негово искане са били извършвани изпълнителни действия, поради
което и доколкото последното валидно изпълнително действие е от 25.8.2014г. – налагането
на запор на трудово възнаграждение, след което изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, а молбата за образуване на новото ИД е от 9.9.2109г., която
отново е прекъснала неизтеклата, както счита ответника, давност за вземането. Сочи, че
погасителната давност е била спряна за период 17.10.2012г. – датата на образуване на
първото ИД, до 26.6.2105г. – датата на ТР № 02/2015г по дело № 2/2013г., тъй като затова
време е било в сила ППлВС № 3/1980г., обявено за загубило сила едва с ТР.
ІІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 43 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
вземането по изпълнителния лист, съединен, при условията на обективно съединяване с
осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест по иска по чл.43 ГПК е
да докаже правният си интерес от предявяване на иска – че ответникът, като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение, а по иска по чл.55 ЗЗД - следва да
докаже че сумата от 4637,56 лева е събрана принудително от ищеца и е отишла в полза на
ответника.
УКАЗВА на ищеца, че при недоказване на правния му интерес, производството ще се
прекрати със съдебното решение.
2
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твръденията си, че по двете
изпълнителни дела давността за вземането е била прекъсвана и спирана, чрез искания за
извършване на действия по изпълнението, както и че действия по изпълнението са
извършвани.
I V. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
V. Факти, по които страните не спорят.
Отделя за ненуждаещо се от доказване по делото, че в полза на Ю.Л. на 20.12.2011г.
по гр.д.№ 55311/2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист против ищеца, за сумата от 16914,15 лева главинца по договор за кредит , 7361,81 лева
лихва за период 18.5.2010г.-8.12.2011г., законната лихва от 9.12.2011г. до плащането, както
и разноски от 486,52 лева, че въз основа на този изпълнителен лист, по искане на Банката е
образувано ИД № 2012***040295.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, трето неучастващо по делото лице – ЧСИ
Г.К. с район на действие СГС,, рег.№ *** в едноседмичен срок от получаване на писмото, да
представи по делото заверен препис от изпълнително дело № 2950/2012г по описа на ЧСИ
Д.В. с район на действие СГС,, рег.№ ***, за който, по данни на ответника, е загубил
правоспособност, и архива му се съхранява при ЧСИ К..
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, трето неучастващо по делото лице – ЧСИ
Г.К. с район на действие СГС,, рег.№ ***, в едноседмичен срок от получаване на писмото,
да представи по делото заверен препис от изпълнително дело № 1549/2019г по описа на
ЧСИ , с получен нов номер , по данни на ответника 20211***0415046.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за СТЕ – за целта, задача 1 се сочи за
безспорни факти, а относно искането по т.2,3,4,и РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца, за снабдяване с удостоверение от
Г.К. с район на действие СГС,, рег.№ ***, ИД 1549/2019г за удостоверяване от ЧСИ, какви
суми са събрани прнудително от ищеца, чрез наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца при Ю.Л. и върху банкова сметка на ищеца при Ю.Л. , както и как
са разпределени тези суми – каква сума е отишла за такси, каква сума е преведена в полза на
ответника Ю.Л.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищците, които може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
3
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.4.2022 г. от
10,20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4