Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 344 14.09.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 231 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.150, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „К.С.2“ ООД с хххх, седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул.“хххх“ № 11, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя В.Х.В., срещу
уведомително писмо с изх.№ 168-6691-1#1/ 19.03.2020г. на
Главния архитект на Община Казанлък, в което е обективиран отказ да бъде
издадено поисканото от жалбоподателя разрешение за изработване на комплексен
проект за инвестиционна инициатива. В жалбата се твърди, че оспореният акт притежава
белезите на индивидуален административен акт, тъй като обективира изрично
волеизявление на административен орган по отправено искане за издаване на
индивидуален административен акт, а именно произнасяне по подадено заявление с
вх.№168-6691-1/ 24.02.2020г. за издаване на разрешение за изработване на КПИИ,
с което волеизявление се засягат правата и законните интереси на заявителя.
Разпореждането на главния архитект, че не е целесъобразно да се извършват
каквито и да е дейности по промяна предназначението на територията на парка по
съществото си представлявало отказ да бъде удовлетворено направеното от
заявителя искане. Изложени са доводи за нищожност и незаконосъобразност на
оспорения отказ, като постановен от некомпетентен орган, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Иска се оспорения акт да бъде прогласен за
нищожен и в условията на евентуалност – да се отмени като незаконосъобразен, и
преписката да се изпрати на компетентния административен орган – кмета на
Община Казанлък, за произнасяне по подаденото заявление с вх.№ 168-6691-1/
24.02.2020г.
Ответникът
по жалбата - Главен архитект на Община
Казанлък, чрез пълномощника си по делото – ст.юрисконсулт Б., изразява
становище за недопустимост на жалбата, поради липса на годен за обжалване
административен акт. Поддържа, че оспореното писмо не съдържа отказ, а имало
единствено уведомителен характер, като възпроизвеждало и припомняло текста на
предходно писмо на главния архитект на общината.
След
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Административното
производство по постановяване на оспорения акт е образувано във връзка с
подадено от управителя на „К.С.2“ЕООД до Кмета на Община Казанлък заявление с
вх.№ 168-6691-1/ 24.02.2020г. за издаване на разрешение за изработване на
комплексен проект за инвестиционна инициатива по реда на чл.150 от ЗУТ. В
заявлението е посочено, че се желае да бъде допуснато изработването на КПИИ със
следните части: проект за подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване за УПИ II-5672, кв.172 по плана на
гр.Казанлък и инвестиционен проект за обекти за обществено обслужване, жилища е
озеленяване. Към заявлението са приложени документ за сдобственост – нотариален
акт № 175/ 2019г. и предложение за ПУП.
С
оспореното уведомително писмо № 168-6691-1#1/ 19.03.2020г. на Главния архитект на Община Казанлък, постановено във
връзка с подаденото заявление вх.№ 168-6691-1/ 24.02.2020г. за издаване на разрешение
за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, управителят на
дружеството-жалбоподател е уведомен, че с уведомително писмо с изх.№ 168-6691-1#1 от 14.08.2019г. е бил информиран за необходимостта бъдещите инвестиционни
намерения следва да се съобразят с наличието на обновения парк „Розариум“ и
изградения в него Музей на розата – обекти с висока обществена значимост от
градската културна среда и местни забележителности в непосредствена близост. Поради
това и с оглед опазването на средата на обектите с висока обществена значимост
и местните забележителности, целесъобразно е да не се извършват каквито и да е
дейности по промяна предназначението на територията на парка.
Писмото
е било изпратено по пощата и получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 26.03.2020г.
В
представената по делото административна преписка е приложено предходно подадено
от жалбоподателя заявление с вх.№ 168-6691-1/ 04.07.2019г. за допускане
изработването на КПИИ относно УПИ II-5672 в кв.179 по
плана на гр.Казанлък, съдържащ следните самостоятелно обособени части: 1.
Проект за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване и 2. Инвестиционен
проект за обществена сграда и жилища. Във връзка с това заявление е било изпратено
уведомително писмо изх.№ 168-6691-1#1, подписано от
Главния архитект на Община Казанлък, в което се сочи, че съгласно действащия
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, одобрен със
Заповед № 714/ 11.05.2016г., предназначението на УПИ II-5672 в кв.179 е „За ритуален дом и озеленяване“, а предложението за
изменение на ПРЗ, приложено към заявлението за допускане изработването на КПИИ,
предвижда промяна предназначението на УПИ II-5672 в „За Оо, жилища и озеленяване“ с цел изграждане на обществена сграда
и жилища. Община Казанлък е изпълнила проект „Реконструкция и обновяване на
зони за обществен отдих в парк „Розариум“, емблематичен за град Казанлък.
Бъдещите инвестиционни намерения следва да се съобразят с наличието на
обновения парк „Розариум“ и изградения в него Музей на розата – обекти с висока
обществена значимост от градската културна среда и местни забележителности в
непосредствена близост, поради което се сочи за целесъобразно да не се
извършват каквито и да е дейности по промяна предназначението на територията на
парка.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Процесният акт е постановен във връзка с инициирано от
жалбоподателя производство по изработване на комплексен проект за инвестиционна
инициатива. Самата процедура по изработването и одобряването на КПИИ преминава
през два отделни етапа, всеки от които приключва с отделни, самостоятелни
актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Първата фаза е тази
по разрешаване изработването на КПИИ, като компетентен да се произнесе по
направеното мотивирано искане на възложителя е кметът на общината, съответно областният управител или министърът на
регионалното развитие и благоустройството. Постановеният от компетентния
административен орган акт, с който се разрешава или се отказва изработването на
КПИИ, по арг. от разпоредбата на чл.215 ал.1 ЗУТ, вр. с чл.214 ЗУТ, подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Едва след влизане в сила на позитивен
акт, приключващ първия етап от процедурата се преминава към следващата фаза –
одобряване на КПИИ, която приключва с акт по одобряването на ПУП и акт по одобряване
на инвестиционен проект, ведно с издаване на разрешение за строеж, с възможност
за оспорване на тези актове в едно общо производство. В случая жалбоподателят
твърди, че с оспорения акт се отказва разрешаване изработването на КПИИ по
подадено от него заявление с вх.№168-6691-1 от 24.02.2020г. Действително в обжалваното уведомително писмо изх.№
168-6691-1#1/ 19.03.2020г. изрично не се сочи, че
се отказва да бъде разрешено изработването на заявения КПИИ, но обективираното
в него изявление, че е „целесъобразно да не се извършват каквито и да е
дейности по промяна предназначението на територията на парка“, несъмнено налага
извода за несъгласие да се удовлетвори направеното от заявителя искане да се
допусне изработването на КПИИ. Тъй като с процесното писмо се препятства
възможността да се развие производство по изработването и одобряването на КПИИ,
то засяга неблагоприятно права и законни интереси на жалбоподателя, поради
което не може да бъде споделена тезата на ответника, че обжалваното писмо има само
информативен, припомнящ характер. Действително към преписката е приложено друго
писмо на Главния архитект на Община Казанлък с изх.№168-6691-1#1/ 14.08.2019г., което е със сходно съдържание на процесното, но то е
постановено във връзка с предходно подадено от „К.С.2“ООД заявление. Доколкото
в специалните разпоредби на ЗУТ не се съдържа пречка да се правят последващи
искания от възложителя при получен предходен отказ за постановяване на
административен акт във връзка със заявено инвестиционно намерение, то
подаденото последващо заявление с вх.№ 168-6691-1/ 24.02.2020г се явява допустимо за разглеждане и съответно произнасянето
по него формира акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно
в случая се касае за волеизявление на административен орган, което има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради
което съставлява годен предмет за оспорване по реда на АПК пред съответния
административен съд. По тези съображения съдът намира, че оспорването като
направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
В
изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за
законосъобразността на един административен акт, на първо място
съдът следва да извърши проверка дали актът е издаден от компетентен
орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗУТ "по мотивирано
искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител или
министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност може
да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива“. Не е спорно по делото и е видно от
събраните доказателства, че в случая не са налице хипотезите на чл. 124а, ал. 3 и 4 ЗУТ, определящи компетентност
на областния управител и
министъра на регионалното развитие и
благоустройството, поради което кметът на община Казанлък е компетентният
орган, дължащ произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ 168-6691-1/ 24.02.2020г за допускане изработването на КПИИ.
Няма пречка кметът на общината на основание §1, т.3 от ДР на
ЗУТ, да предостави свои функции по този закон /включително относно
КПИИ, както в случая/ на заместниците си, на главния архитект на общината и на
други длъжностни лица от общинската администрация. Във връзка с
дадените от съда със съдебно
разпореждане от 29.04.2020г. /л.37
от делото/ указания на ответника за разпределението на доказателствената
тежест, съгласно чл.170 от АПК, с изричното посочване, че следва да представи
доказателства за материална компетентност на лицето, подписало оспорения акт, и
допълнително предоставената от съда възможност в проведеното на 22.07.2020г. съдебно заседание /л.60/,
по делото бе представено служебно удостоверение с
изх.№ 168-6691-1#5/ 29.07.2020г., от което
се установява, че за преписката, образувана по подаденото от „К.С.2“ЕООД заявление вх.№ 168-6691-1/
24.02.2020г., на Главния архитект на Община Казанлък не са били предоставяни
изрични правомощия от Кмета на общината по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ във
вр. с чл.150, ал.1 от ЗУТ.
Липсата на
надлежно упълномощаване на Главния архитект на Община Казанлък да разгледа и да
се произнесе по постъпилото искане за допускане изработването на КПИИ налага
извода за постановяване на оспорения отказ, обективиран в уведомително писмо с
изх.№ 168-6691-1#1/ 19.03.2020г., от
некомпетентен орган.
Тъй
като порокът некомпетентност е толкова съществен, че води до липса на валиден
правен акт, то се явява ненужно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя досежно незаконосъобразността
на отказа.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, обжалваният
административен акт се явява нищожен и съдът следва с решението си да прогласи
нищожността му, а делото да се изпрати като преписка на
компетентния орган - Кмета на община Казанлък, който да се произнесе по
подаденото от „К.С.2“ООД заявление вх.№ 168-6691-1/ 24.04.2020г.
С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Казанлък бъде съдена
да заплати на жалбоподателя „К.С.2“ ООД сумата
от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, от които 50лв. внесена държавна такса и
600лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 31.03.2020г.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН,
по жалба на „К.С.2“ ООД с ЕИК 205657226, обективирания в уведомително писмо с изх.№ 168-6691-1#1/ 19.03.2020г. на Главния архитект на Община Казанлък отказ да се разреши
изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива по подадено от
жалбоподателя заявление с
вх.№168-6691-1/ 24.02.2020г.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община
Казанлък за разглеждане и произнасяне по подаденото от „К.С.2“ ООД с ЕИК 205657226, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“хххх“ № 11, вх.А,
ет.1, ап.1, заявление с вх.№ 168-6691-1/ 24.02.2020г. за издаване на разрешение
за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива по реда на
чл.150 от ЗУТ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК да заплати на „К.С.2“ ООД с ЕИК
205657226, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“хххх“ № 11, вх.А,
ет.1, ап.1, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща
направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: