Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията
гр.д. № 12279 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано искова молба на Р.М.К. срещу „М.Д.Х.“ ЕООД за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 05.04.2017 г. за покупко-продажба на
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „******** с площ от 52.41 кв.м.
Ищецът
твърди, че на 05.04.2017 г. сключил с ответника предварителен договор за
покупко-продажба на описания в исковата молба апартамент. Страните уговорили
сключване на окончателния договор на 25.09.2017 г.
На
13.09.2017 г. Р.К. превел на продавача сумата от 99 000 лева. На
уговорената дата не се явил представител на ответника за сключване на
окончателен договор. Поради това предявява иск за обявяване на предварителния
договор за окончателен.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва, че негов представител е подписал предварителния договор. Възразява и
за неговата нищожност поради невъзможен предмет и противоречие и заобикаляне на
закона.
Оспорва
и получаване на сумата от 99 000 лева по посочената банкова сметка ***.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи и на основание чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
За уважаването му следва да се установи наличие на
валидно съглашение между страните да сключат сделка по прехвърляне правото на
собственост върху описания в предварителния договор недвижим имот в посочения в
него срок, както и че ответникът е собственик на процесния имот.
В случая е оспорена формалната доказателствена сила на
предварителен договор от 05.04.2017 г. – че същият е подписан от управителя на
дружеството към горепосочената дата Н.К..
Процесният предварителен договор представлява частен
диспозитивен документ, материализиращ правна сделка от значение за признаване
на материални граждански права на страните по нея. Съдебно решение №
268/17.10.2012 г. по гр.д. № 479/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено по
въпрос от значение за развитие на правото - относно приложението на чл. 193 от ГПК и за възможността да се направи материално правно възражение, че саморъчно
завещание не е написано и подписано от завещателя след изтичане на срока за
оспорване на неговата истинност като документ. Според цитираното решение, твърдението,
че завещанието не е написано и подписано от завещателя представлява, освен оспорване
на неговата автентичност, насочено към оборване на формалната доказателствена
сила на подписания частен документ по чл. 180 ГПК, и възражение за
недействителност на завещанието.
Приложено по аналогия към конкретиката на казуса по
делото, даденото от ВКС разрешение обосновава извода, че оспорването на
истинността на предварителния договор представлява същевременно и
материалноправно възражение за недействителност на предварителния договор,
което може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. Аналогичното прилагане произтича от обстоятелството, че както
завещанието, така и предварителният договор представляват документи, от които
пряко произтичат материални права за претендиращите ги субекти.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
частният документ, съдържащ неизгоден за подписалата го страна факт се ползва с
материална доказателствена сила. Възраженията относно липсата на волеизявление
чрез положен от Каракулева подпис за поемане на задължение за прехвърляне на
собствеността върху имота представлява оспорване на съдържанието на документа и
доказателствената тежест е на оспорилата го страна.
За проверка истинността на процесния предварителен
договор, а оттам - и действителността на сделката от 05.04.2017 г. съдът е
задължил ищеца да представи оригинала на оспорения документ.
Въпреки многократно даваната на Р.М.К. възможност за
това, той не го е сторил, поради което с протоколно определение от 12.03.2021
г. съдът е изключил предварителния договор от 05.04.2017 г. от доказателствата
по делото.
При липса на документ, който да материализира валидно
съглашение за сключване на окончателен договор, налице е пречка предварителният
договор да бъде обявен за окончателен.
Предявеният от Р.М.К. иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, разноски се дължат на
ответната страна, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 000 лева е
неоснователно, предвид вида и цената на иска и броя на проведените съдебни
заседания.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.К., ЕГН ********** срещу „М.Д.Х.“
ЕООД, ЕИК ********** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване
за окончателен на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.04.2017
г., с който продавачът „М.Д.Х.“ ЕООД се е задължил да прехвърли на Р.М.К.
собствеността на недвижим имот с идентификатор 68134.801.2444.1.4, представляващ
апартамент № 4, находящ се на втори етаж от вход „А“ на жилищна сграда – блок №
79 в гр. София, Столична община, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „******, със
застроена площ от 52.41 кв.м., състоящ се от стая, кухня и други сервизни
помещения, при съседи на апартамента: на същия етаж – имот с идентификатор
68134.801.2444.1.5, имот с идентификатор 68134.801.2444.1.1 и имот с
идентификатор 68134.801.2444.1.2, над обекта - имот с идентификатор 68134.801.2444.1.7,
заедно със зимнично помещение от 3.90 кв.м. и с 0.95% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата-държавна земя, отстъпено с протокол № 1/15.01.1959 г.,
статия № 58 за изграждане на блок № 79.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.М.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „М.Д.Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 1 005 лева
разноски за производство.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: