Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П., 12.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският
районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 02.06.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря
Г.Н. като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 2195 по описа за 2017 година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД,
с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В. чрез пълномощник юрк. В.В., против В.Ц.Т., с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415,
ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 1822.58 лв., за която е издадена заповед
за изпълнение. Заявителят твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1090/2017г.на РС П., по което съдът е издал
заповед за изпълнение № 713/10.02.2017г. срещу длъжника, като заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на 20.02.2017г., който в законоустановения двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК, е подал възражение - на 21.02.2017г. срещу така
издадената заповед за изпълнение, с което твърди, че не дължи заплащането на
претендираната сума. Районен съд П. е указал на заявителя,
че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението от РС П. е
връчено на заявителя на 09.03.2017г., и той е подал искова молба на
27.03.2017г, в законоустановения 1- месечен срок. Тези обстоятелства и възражението
на длъжника, пораждат правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,
с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 710.98 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за
периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г. и 112.96 лв. – лихва за забава от 05.03.2014г. до 01.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7493/2016г. на ПлРС - 09.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.
Препис
от исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата В.Т., в едномесечния срок след
получаването им по чл.131 ГПК, редовно уведомена по реда на чл. 41, ал.2 ГПК, тя не е ангажирала писмен
отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не е ангажирал
становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е
направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане
за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна. За последиците на чл. 41, ал.2 ГПК е налице уведомяване
на ответника с връчването
на Разпореждане № 6183/11.04.2017г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените
положителни установителни искове и моли да бъдат уважени,
както и да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото
разноски. Моли да бъде постановено неприсъствено решение по делото.
Съдът намира, че така
предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно развилото се
заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането с оглед на направеното в
заповедното производство възражение. По основателността на
предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1
вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно - положителен установителен иск за признаване, че ответникът
дължи сумата от 710.98 лв., представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г. и 112.96 лв. – лихва за забава от 05.03.2014г. до 01.02.2017г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението -09.02.2017г. до
изплащане на вземането: налице са предпоставките
на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а именно в едномесечния преклузивен срок за отговор,
ответникът не е подал отговор, не е изпратил процесуален представител в първото
по делото заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника е указана последицата от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, с връчването на Разпореждане №
6183/11.04.2017г., налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно - с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства в ч.гр.д. № 1090/2017г.. по описа на ПлРС – препис извлечение от
сметка на абонатен № 6173, и ОУ на ищеца, искът е вероятно основателен. Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно
решение, съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение и е
направено своевременно искане за това от ищеца.
При този
изход на делото, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ищецът има
право на поискани и доказани разноски. С оглед обстоятелството, че
същият е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 225 лв., от които 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 75.00 лв.
държавна такса, съдът
намира, че следва да присъди от сочените в него суми само претендираните 75.00 лв. - заплатена държавна такса и
100.00 лв. – част от претендираното юрисконсултско възнаграждение. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство,
съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от
ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв. Съгласно т. 12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по
ч.гр.д. № 1090/2017г. на ПлРС, съдът следва да осъди ответника да заплати разноски на ищеца - заявител в заповедното производство, които се изчисляват в
размер на 38.18 лв.
По
изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че В.Ц.Т., с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., сумата от 710.98
лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.12.2014г. до
31.12.2016г. и 112.96 лв. – лихва за забава от 05.03.2014г. до 01.02.2017г. ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7493/2016г. на
ПлРС -
09.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.Ц.Т., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., направените в исковото производство съдебно - деловодни разноски в размер на 175.00 лв., от които 75.00 лв. държавна такса и 100.00 лв –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.Ц.Т., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., направените разноски по ч.гр.д. № 1090/2017г.по описа на ПлРС, в размер на 38.18 лв.
На основание чл. 239
ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240
ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: