ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1590
гр. Пловдив , 22.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристина Я. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Я. Табакова Гражданско дело №
20215330102530 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З. Г. В., ЕГН **********, против
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист № 1707/18.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. №
16003/2015 г. по описа на ПРС, е осъдена да заплати на ответното дружество, следните
суми: 632.76 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в гр. П. ***, за периода от 01.01.2012 г. – 30.04.2015 г.,
както и сумата от 145.32 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода
от 01.03.2012 г. – 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 01.12.2015 г. до пълното й изплащане, както и сумата от 325 лева
– деловодни разноски, включващи платената държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 18.02.2016 г., издаден по
ч.гр.д. № 16003/2015 г. по описа на ПРС, ответното дружество е образувало срещу ищцата
изп.д. № ***по описа на ****, по което й е наложен запор върху вземанията й от трудово
възнаграждение.
Сочи, че изплатила пълният размер на вземанията, по така издадения изпълнителен
лист, в периода от 01.05.2016 г. – 31.10.2017 г.
Ищцата твърди, че впоследствие получила съобщение за образувано друго заповедно
производство за заплащане на задължения към ответното дружество, за следващ период,
срещу която заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подала в срок,
възражение, като по подадена от ответника искова молба по чл. 422 ГПК, било образувано
гр.д. № 20481/2017 г. по описа на ПРС. По последното гр.д. било проведено събиране на
доказателства, вкл. изготвяне на съдебно – техническа експертиза, от която се установило,
че количествата топлинна енергия, които са начислени за заплащане от З.В. като собственик
на ап. 45, всъщност са начислени на ап. 22, при отчитане на топлинната енергия. Сочи също,
че с назначената по делото съдебно – техническа експертиза, се констатира, че в
апартамента на ищцата липсват отоплителни тела, същите са отсъединени, а захранващите
аншлуси към тях – изрязани и затапени, като през исковия период не е начислявана
1
топлинна енергия за отопление за отоплителни тела с индивидуални разпределителни уреди;
в банята няма щранглира, но през процесния период топлинният счетоводител е начислявал
топлинна енергия за отопление от 1 брой щранглира; в имота няма монтирани водомери за
отчитане на потребено количество топлинна енергия за битова гореща вода и такава не се е
ползвала, съответно не е и начислявана. Излага, че на база така направените изводи от вещо
лице, исковете по чл. 422 ГПК са частично уважени, като решението е потвърдено изцяло с
Решение № 444/08.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 2820.
Ищцата твърди, че част от принудително заплатените от нея суми по изпълнителен
лист № 1707/18.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 16003/2015 г. по описа на ПРС, са били
погасени по давност, а именно: тези, за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2015 г.
Ето защо, счита, че сумите, заплатени от нея по изпълнителния лист №
1707/18.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 16003/2015 г. по описа на ПРС, са били недължими
от нея, поради което счита, че ответното дружество следва да й ги възстанови.
Предвид изложеното, искането е да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че З.В. е заплатила сумите, дължими по изпълнителен лист № 1707/18.02.2016
г., издаден по ч.гр.д. № 16003/2015 г. по описа на ПРС, на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, както следва: 632.76 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. *****, за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2015 г., както и сумата от 145.32 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода от 01.03.2012 г. – 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 01.12.2015 г. до пълното й
изплащане, както и сумата от 325 лева – деловодни разноски, включващи платената
държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, без
основание, поради погасяването им по давност за задълженията за периода от 01.01.2012 г.
до 01.05.2013 г., както и поради грешно начислени суми за друг обект от етажната
собственост – начисляванията се отнасяли за ап. 22, както и поради липса на потребление, за
което да се начисляват задължения, за целия период от 01.01.2012г. до 30.04.2015 г.
В уточняваща молба с вх. № ***/23.02.2021 г. ищцата сочи, че е узнала за вземанията
по Заповед за изпълнение № 8928/02.12.2015 г. по ч.гр.д. № 16003/2015 г. по описа на ПРС,
от работодателя си, след наложен запор върху вземанията й от трудово възнаграждение,
през месец май 2016 г., като при справка по изпълнителното дело, образувано за събиране на
вземанията, ищцата е разбрала, че са изтекли сроковете за подаване на възражение. Заявява,
че не е имала възможност да се възползва от правата си по чл. 414 ГПК и чл. 423 ГПК, като
едва след получаване на втора заповед за изпълнение за заплащане на суми за следващ
период, е подала възражение по чл. 414 ГПК, въз основа на което е подаден иск по чл. 422
ГПК, по който е образувано гр.д. № 20481/2017 г. по описа на ПРС. В уточняващата молба,
ищцата заявява, че оспорва вземанията по издадената Заповед за изпълнение №
8928/02.12.2015 г. по ч.гр.д. № 16003/2015 г. по описа на ПРС, на основание новооткрити
обстоятелства, а именно: записване на данни за нейния апартамент, който всъщност са
записани на ап. **при отчитане на топлоенергията, липса на достъп до топлопреносната
мрежа, констатиран от съдебно – техническа експертиза. Сочи, че посочените обстоятелства
са й станали известни през 2017 г., при водене на производството по гр.д. № 20481/2017 г.
по описа на ПРС и разговор с в. л. и представители на ответното дружество.
Съдът, след преценка на основание чл. 130 ГПК счита така предявения иск за
недопустим, поради следното:
Видно от приложения изпълнителен лист № 1704/18.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. №
2
16003/2015 г. по описа на ПРС, се установява, че същият е издаден въз основа на влязла в
законна сила Заповед за изпълнение № 8928/02.12.2015 г. по ч.гр.д. № 16003/2015 г. по
описа на ПРС, издадена в полза на кредитора „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за
следните суми: 632.76 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. ****, за периода от 01.01.2012 г. –
30.04.2015 г., както и сумата от 145.32 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода от 01.03.2012 г. – 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 01.12.2015 г. до пълното й изплащане,
както и сумата от 325 лева – деловодни разноски, включващи платената държавна такса в
размер на 25 лева и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника,
издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила и въз основа на нея е издаден
процесния изпълнителен лист.
Способите за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение са детайлно
уредени в Глава тридесет и седма „Заповедно производство“ на ГПК, а именно:
възражението по чл. 414 ГПК, възражението по чл. 423 ГПК, искът по чл. 424 ГПК.
Посочените способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са
накърнени в рамките на заповедното производство. Тяхното пропускане води до
неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на длъжника да търси
защита, чрез друг иск извън предвидените, което произтича от целите и предназначението на
заповедното производство. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 688
от14.12.2009 г. по ч.гр.д. № 692/2009 г. на ІІІ г.о.
Ищецът е имал възможност да се защити и да направи възраженията си изтекла
погасителна давност, в рамките на производството по чл. 410 ГПК като подаде възражение
по чл. 414 ГПК в двуседмичен срок от връчване на издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Данни за такова възражение по делото няма, а и не се твърди, да е подадено такова.
Пропускът на длъжника да подаде в срока по чл. 414 ГПК възражение е свързан с тежка
преклузия за него. Той не може да предяви отрицателен установителен иск въз основа на
факти, които до приключването на този срок са се били осъществили, освен ако не е знаел и
не е могъл да знае за тях. Ако длъжника не възрази срещу заповедта, вземането се счита
признато.
Съгласно разпоредбата на чл. 424 ГПК, длъжникът може да оспори вземането по
исков ред само, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване
на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
Изложените в исковата молба факти и обстоятелства за недължимост на исковите
суми, поради изтекла погасителна давност, не са от категорията на предвидените в чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или
доказателства, или на новонастъпили такива, които не са могли да му бъдат известни до
изтичане срока за подаване на възражението по смисъла на чл. 424 и чл. 439 ГПК, поради
което съдът намира,че общият исков ред за защита на чл. 124 ГПК е недопустим.
Ако длъжникът не възрази срещу заповедта за изпълнение, тя влиза в сила. В този
случай длъжникът не може да предяви иск за несъществуване на вземането въз основа на
обстоятелства, които са съществували към момента на изтичане на срока за възражение (арг.
от чл. 424, ал. 1 ГПК).
3
По отношение на искането на ищеца, направено в уточняваща молба, предявеният
иск да се счита за такъв по реда на чл. 424 ГПК, съдът намира същото за недопустимо,
поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 2 ГПК искът може да бъде предявен в
тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или
от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по –
късно от една година от погасяване на вземането.
Съгласно т. 16 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, за
процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния
интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на специалния отрицателен
установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на
твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за
недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение.
В конкретния случай, ищцата твърди, че новооткритото обстоятелство, е именно:
записване на данни на нейния апартамент, който всъщност са записани на ап. ***при
отчитане на топлоенергията, липса на достъп до топлопреносната мрежа, констатиран от
съдебно – техническата експертиза, които обстоятелства са станали известни на ищцата през
2018 г. (видно от приложената към исковата молба – СТЕ от 16.04.2018 г.) при водене на
производството по гр.д. № 20481/2017 г. по описа на ПРС, т.е. тримесечният срок за
предявяване на иска по чл. 424, ал. 1 ГПК, отдавна е изтекъл. Съдът констатира, че е изтекъл
и едногодишният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 424, ал.2 ГПК, доколкото от
твърденията на самата ищца, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства
– служебна бележка от 13.03.2018 г., вземанията по процесния изпълнителен лист, са
погасени, чрез запори върху трудовото й възнаграждение, в периода от 01.05.2016 г. до
31.10.2017 г.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск, се явява недопустим, поради
което производството по делото - следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № ***/10.02.2021 г., уточнена с молба с вх.№
8833/23.02.2021г., депозирана от З. Г. В., ЕГН **********, против „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2530 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ-
ти състав, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4