РЕШЕНИЕ№
19.05.2023 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на деветнадесети май
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова
гражданско дело № 970 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощника адвокат В.Г., съдебен адрес:***, против П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 106, 17 лева, представляваща стойността
на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 19.09.2018г., за които са издадени фактури **********/25.09.2018 г.,
**********/25.10.2018 г., **********/25.11.2018 г. за периода от 25.08.2018г.
до 24.11.2018г.; 81, 80 лева,
представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 19.09.2018г., за които суми е издадена Заповед № 260307 от 24.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №5781/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че по силата на сключен индивидуален договор от 19.09.2018г. ответникът е абонат на ищцовото дружество с клиентски номер
********* и титуляр по предпочетен мобилен номер +359*********, с абонаментна програма „Тотал“ 24, 99 лв.,
със срок на действие 24 месеца – до 19.09.2020г. Страните сключили и Договор за
лизинг от 19.09.2018г. за мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Gold срещу заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4, 09 лева
всяка съгласно погасителен план. Твърди се още, че за потребените от
абоната-ответник мобилни услуги за периода от 19.09.2018г. до 24.01.2019г. били
издадени фактури №**********/25.09.2018г.,
№**********/25.10.2018г., №**********/25.11.2018г. Сочи се, че поради неизпълнение
на задължението за заплащане фактурираните суми в срок съгласно чл. 75 вр. с
чл. 196, б. „в“ от ОУ към договора за мобилни услуги индивидуалните договори на
ответника са прекратени едностранно на 17.12.2018г. На основание чл. 12, ал. 2
от ОУ към договора за лизинг дължимите месечни вноски след месец 01/2019г. били
обявени за предсрочно изискуеми. Излагат се твърдения, че длъжникът не е
заплатил 19 бр. лизингови вноски на обща стойност 77, 71 лева, дължими за
периода от месец 01/2019г. до месец 08/2020г., нито е върнал мобилното
устройство на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за
лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 4, 09 лева по
чл. 1, ал. 2 от договора. За всички задължения на длъжника по повод
едностранното прекратяване на договорите била издадена крайна фактура
№**********/25.01.2019г., стойността на която не е заплатена. С оглед поведението
на ответника ищецът депозирал срещу него заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което
за процесните суми била издадена Заповед
№ 260307 от 24.09.2020 г. по ч. гр. д. №5781/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради
което на заявителя били дадени указания за предявяване на настоящите
установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
процесуален представител – адвокат С.С., който моли за отхвърляне на
предявените искове, като ги оспорва по основание и размер. Излага съображения
за липсата на договорни отношения между страните, тъй като договорът за мобилни
услуги от 19.09.2018 г. и общите условия към него не са подписани от ответника.
Посочва се, че ответникът е евентуално потребител, а договорът е сключен при
общи условия. Счита за недоказани обстоятелствата, че ищецът е бил изправна
страна по договорите – да е предоставил мобилно устройство и мобилни услуги на
ответника. Навежда доводи, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора поради виновно неизпълнение на ответника на задълженията му
да заплати процесните фактури. Прави възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на всички суми.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения му
особен представител оспорва и размера на предявените искове за абонаментни
такси и услуги, тъй като счита, че той не съответства на сбора на сумите по
представените фактури. Заявява, че не поддържа възражението си за неизпълнен
договор по отношението на задължението на ищеца да предостави покритие по
абонаментния план и мобилни услуги.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5781/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260307 от
24.10.2020 г. по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в законовия
едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват
процесуално допустими.
За
уважаването на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
230 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
необходимо да са налице следните материални предпоставки: 1) сключен между
страните действителен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по
силата на който ответникът дължи на ищеца процесните вземания; 2) сключен между
страните действителен договор за лизинг, по силата на който ответникът дължи на
ищеца процесните вземания; 3) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника
по сключените договори.
По делото е представен договор
за мобилни услуги от 19.09.2018 г., с предпочетен
мобилен номер +359*********,
с абонаментна програма „Тотал“ 24, 99 лв., със срок на действие 24 месеца – до
19.09.2020г. В графата „за потребителя“ са изписани саморъчно трите имена на
ответницата П.Н.Д., но на мястото за полагане на подпис от потребителя такъв не
е положен. Непосредствено под тази графа обаче са налични четири подписа,
положени на мястото за полагане на подпис от потребителя, относно съгласието му
за кредитна оценка, отказ от детайлизирана сметка, събиране на дължими суми и
споделяне на информация. Представен е декларация-съгласие от 19.09.2018 г. за
получаване на подписан от оператора екземпляр от общите условия за отношенията с потребителите на мобилни услуги, в която е положен подпис на ответницата П.Н.Д., идентичен с положените
четири подписа върху договора за мобилни услуги от 19.09.2018 г. В договора за мобилни услуги от 19.09.2018 г. е отбелязано, че с подписването му е предоставено
мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Gold.
Приложен
е по делото и договор за лизинг от 19.09.2018 г. за мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Gold срещу заплащане на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 4, 09 лева всяка съгласно погасителен план. Договорът
за лизинг е подписан за лизингополучател от П.Н.Д., като подписът и
собственоръчно изписаните три имена са идентични с положените в договора за
мобилни услуги от 19.09.2018 г. Представени са и общи условия към договора за
лизинг – също с положен подпис и саморъчно изписване на трите имена на
ответницата П.Н.Д., идентични с тези в договора за мобилни услуги от 19.09.2018
г.
С оглед
на така установите обстоятелства неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответника
за липса на договорни
отношения между страните. Липсата на положен от ответницата подпис в графата
„за потребителя“ в договора за мобилни услуги от 19.09.2018
г. не представлява липса на съгласие като основание за нищожност по смисъла на
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, а обикновен технически пропуск. Собственоръчното
изписване на трите имена на ответницата, както и полагането на четири подписа в
договора за мобилни услуги, чиято автентичност не е оспорена по делото, недвусмислено
сочат, че ответницата е изявила съгласие със съдържанието на договора за
мобилни услуги, за който не е предвидена форма за действителност. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че в същия ден за посоченото в договора за мобилни
услуги мобилно устройство е сключен договор за лизинг, върху който ответницата
е положила идентичен подпис и саморъчно изписване на трите си имена, чиято
автентичност не е оспорена по делото. В тази насока е и декларацията-съгласие от
19.09.2018 г. за получаване екземпляр от общите условия на оператора за
отношенията с потребителите на мобилни услуги, която носи подписа на
ответницата, чиято автентичност не е оспорена по делото.
За действителността
на договора за мобилни услуги не е предвидено подписването на всяка страница от
общите условия от потребителя, както изисква чл. 11, ал. 2 ЗПК по отношение на
договора за потребителски кредит. Достатъчно е потребителят да заяви, че е
получил екземпляр от приложимите общи условия и че ги приема, както е сторено
по делото с наличната декларацията-съгласие от 19.09.2018 г. за получаване
екземпляр от общите условия на оператора за отношенията с потребителите на
мобилни услуги, която носи подписа на ответницата. Обстоятелството, че договорът
за мобилни услуги е сключен от потребител при общи условия, не е годно да
обоснове извод за неговата недействителност.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице основания
за недействителност на процесните договори за мобилни услуги и за лизинг
от 19.09.2018 г., поради което приема, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения с горепосоченото съдържание, съответстващо и на
твърдяното в исковата молба.
От приетото по делото
неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се
установява, че за периода от 25.10.2018 г. до 24.11.2018 г. на ответницата като
абонат на ищцовото дружество е предоставено
потребление за ползвания от нея мобилен номер съобразно избрания абонаментен
план. Ето защо за посочения периода съдът намира за неоснователно възражението
за неизпълнен договор, направено с отговора на исковата молба от особения
представител на ответника. По отношение на останалата част от исковия период в
съдебно заседание особеният представител на ответника заявява, че не поддържа възражението
си за неизпълнен договор по отношението на задължението на ищеца да предостави
покритие по абонаментния план и мобилни услуги, поради което съдът не дължи
произнасяне по него.
На
основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг дължимите месечни вноски
след месец 01/2019г. са обявени за предсрочно изискуеми. Длъжникът не е
заплатил 19 бр. лизингови вноски на обща стойност 77, 71 лева, дължими за
периода от месец 01/2019г. до месец 08/2020г., нито е върнал мобилното
устройство на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за
лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 4, 09 лева съгласно
чл. 1, ал. 2 от договора.
По делото са приложени фактури **********/25.09.2018 г., **********/25.10.2018 г.,
**********/25.11.2018 г. за периода от 19.09.2018г. до 24.12.2018г.,
обективиращи вземания за абонаментни такси, такси за мобилни услуги и лизингови
вноски, дължими по силата на договора за мобилни услуги от 19.09.2018 г. и
договора за лизинг от 19.09.2018 г. Представена е и крайна фактура № **********/25.01.2019 г., включваща вноски за лизинг в
размер на 81, 80 лева и непогасени задължения от предходен период с ДДС в
размер на 106, 17 лева. Въз основа на представените фактури и на основание чл.
162 ГПК съдът прецени, че сумите по издадените фактури съответстват по размер на
претендираните вземания за абонаментни такси и мобилни услуги. Ето защо съдът
приема, че предявените искове са доказани и по размер.
По делото не се твърди и не
се установява ответникът да е изпълнил задълженията си за заплащане на
посочените суми за абонаментни такси, такси за мобилни услуги и за лизингови
вноски, поради което съдът приема, че същите са дължими в претендираните
размери.
Доводите на особения представител на ответника, че ищецът
не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно
неизпълнение на задълженията му да заплати процесните фактури, нямат отношение
към изискуемостта на претендираните вземания, които са дължими по силата на
действителен договор за мобилни услуги, чието надлежно прекратяване би имало действие
за бъдеще.
Неоснователно е възражението
на особения представител на ответника за настъпила погасителна давност по отношение на
всички суми. Процесните договори са сключени на 19.09.2018 г., а за дължимите
въз основа на тях вземания са издадени фактури от дати 25.09.2018 г. 25.10.2018
г. 25.11.2018 г. и 25.12.2018 г. Срокът за плащане е 15-дневен от издаване на
фактурата и с изтичането му вземането става изискуемо, с което започва и
течението на давността съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на
23.09.2020 г., а установителните искове са предявени в законовия едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
същите следва да се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо давността следва да се счита спряна
на 23.09.2020 г., към който момент не е била изтекла кратката тригодишна
погасителна давност.
При така установената фактическа
обстановка и изложените правни изводи предявените установителни искове с правно основание чл.
230 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в пълните им предявени размери. С исковата молба, а и в хода на процеса
съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК не е направено искане по отношение на законната
лихва върху главниците, поради което съдът не следва да се произнася с
установителен диспозитив по отношение на нея.
При този изход на делото и основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски в заповедното и в исковото производство съобразно
направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
извършването им. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ
размер на 145 лева, от които 25 лева за държавна така и 120 лева за адвокатско
възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер
на 605 лева, от които 75 лева за държавна такса, 150 лева за депозит за особен
представител, 200 лева за възнаграждение за вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза и 180 лева за адвокатско възнаграждение. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 750 лева,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че в полза на ищеца „Йеттел България“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ №
4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, против ответника П.Н.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, СЪЩЕСТВУВАТ
вземания за следните суми, за които са издадени фактури **********/25.09.2018
г., **********/25.10.2018 г., **********/25.11.2018 г. за периода от
25.08.2018г. до 24.11.2018г.: 106, 17
лева – незаплатени месечни абонаментни
такси и такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 19.09.2018г.; 81, 80 лева – незаплатени лизингови вноски и допълнителна сума по
договор за лизинг от 19.09.2018г., за които суми е издадена Заповед № 260307 от
24.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5781/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата
от 750 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: