Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260462
гр.***, 18.11.2020g.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4300 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
И.Л.Н. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Електронен фиш за налагане на
глоба (ЕФ) серия К № 2922426 на
ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания ЕФ, като се застъпва, че екземплярът, връчен на жалбоподателя е
принтиран накриво, поради което и са „отрязани“ част от реквизитите му.
Застъпва се, че няма доказателства дали техническото средство е било в
изправност, както и дали правилно е приспаднат толерансът от 3 %.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Иска отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за потвърждаване на ЕФ. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва, че жалбата е неоснователна. Развиват се подробни съображения за законосъобразност на административнонаказателната процедура, като се достига до извод, че отговорността на Н. е правилно ангажирана. Пледира се за потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, доколкото видно
от разписката на л. 21, фишът е бил връчен на 28.09.2020г., а жалбата срещу
него е депозирана на 01.10.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 26.07.2019 г. в 19:21 часа в гр. ***, бул. „***”,
в посока от пътен възел „**” към кръстовище с ул. „***”, до бензиностанция „***”
Ф 563, техническо средство – стационарна система за контрол на скоростта с № 003059049644
засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 106 км/ч. лек
автомобил „***” с рег.№ ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак
В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с
пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/,
видно от приложение по делото протокол /л. 11 /, снимка /л. 10/ и схема на
разположените пътни знаци /л. 25-26/.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „003059049644201907261921300013.sly”.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ***, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил - „***” с рег.№ *** е собственост на
жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 102 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2922426 на
ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на собственика било
наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с № 003059049644, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л.8) , Писмо (л. 22) и Протокол за проверка (л.
23-24).
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл.189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази
посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият
е издаден от ОД на МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението и достатъчно
изчерпателно са отразени е обстоятелствата, че в този участък имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена
от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 22 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Фактът, че първоначално на жалбоподателя е бил връчен
екземпляр от ЕФ, при принтирането на който са били „отрязани“ част от
реквизитите, не може да доведе до извод за незаконосъобразност на
производството. По делото е приложен ЕФ, от който е видно, че всички реквизити
са налични, поради което и това че в един от принтираните екземпляри е
допусната техническа неточност при принтиране, няма отношение.
След допълнително изисканите от съда доказателства от Община ***,
безспорно се установява, че в участъка на бул. „***” до бензиностанция „***”
има разположен знак В26, като видно от визуализираните на схемата отбелязвания
– камерата е позиционирана след знак В 26 и попада в неговия обхват. Съгласно
Протокол /л. 11/ изрично е посочено, че има монтиран и знак Е24 (същият е
визуализиран и на схемата от Община *** и е заснет на снимката на л. 10), като
датата на монтажа е 29.03.2016г. – т.е. към датата на нарушението, категорично
се доказва, че е имало както знак В26, така и знак Е24, поради което и водачите
е следвало да съобразяват поведението си с въведеното ограничение.
От приложените към
административнонаказателната преписка доказателства се установява, че
използваното в случая техническо средство е стационарна система за
видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип „SITRAFFIC ERS 400”, произведена от „SIEMENS AG OSTERREICH - Австрия”, за която е издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и която е била годна и калибрирана към датата
на нарушението т.е. – не остава никакво
съмнение, относно това, че използваното техническо средство е било годно и
технически изправно. Доколкото се касае за стационарно, а не за мобилно
техническо средство – то и правилно не е бил съставян протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото той е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде адресат на административното наказание.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба” в
размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането
им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 2922426 на ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на И.Л.Н. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.