РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 01.09.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 9305 по
описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Ищецът
П.Е.И. твърди, че е предоставил на Л.С.Б. заем в размер на 211 000 евро,
като предаването на сумата е удостоверено в подписания между страните договор
за заем на 30.07.2015 г., нотариално заверен. Твърди, че в деня на подписване
на договора за заем, за обезпечаването му в полза на ищеца са учредени две
договорни ипотеки – едната обезпечаваща дълга до 20 000 евро, а другата
обезпечаваща дълга до размер от 100 000 евро. В исковата молба се
поддържа, че впоследствие ответникът не е изпълнил уговорката да учреди трета
договорна ипотека, в резултат на което вземането по договора за заем от
30.07.2015г. остава необезпечено до пълния размер от 211 000 евро.
Поддържа, че съгласно чл. 2 от договора, заемателят се е задължил да му върне
заетата сума, в срок до 30.07.2017 г. В
чл. 4 от договора за заем, е постигната договорка, че заемодателят има право на
8 % лихва на годишна база. Ищецът поддържа, че на 22.03.2016 г. му е върната по
банков път част от заемната сума, а именно 20 000 евро, като това е
единственото плащане по договора, което обуславя правния му интерес от предявяване
на иск.
Поддържа, че в законоустановения едномесечен
срок от връчване на възражението срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, по гр.д. № 3878/2020 г. на СРС, 126 с-в, е
депозирана настоящата искова молба.
Ето защо, ищецът
П.Е.И. моли съда, да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът Л.С.Б. му дължи следните суми: 191 000 евро, представляваща
остатък от незаплатена главница по договор за заем от 30.07.2015 г.; ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 27.01.2020 г. до окончателното плащане;
10 900 евро, представляваща договорна лихва върху цялата главница от
211 000 евро, на база 8 % годишна лихва, за периода 30.07.2015 г. до
22.03.2016 г.; 58 770 евро, представляваща договорна лихва върху остатъка
от главницата от 191 000 евро, на база 8 % годишна лихва, за периода от
22.03.2016 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение – 26.01.2020 г.
Ответникът Л.С.Б.
в депозираният отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва изцяло по основание и
размер исковата претенция. Поддържа, че при подписване на договора за заем на
30.07.2015 г. е получил реално единствено сумата от 20 000 евро, която
сума му е предадена от заемателя на
четири вноски от по 5 000 евро в брой, които суми е получил до 10.08.2015
г. Сочи, че през м. март 2016 г. е
върнал на заемодателя получената от него сума, но като това е било негово
условие, което му е поставил в края на 2015 г., за да преведе останалата част
от договорения кредит.
Оспорва реалното
предаване на остатъка от сумата, като сочи че не е съставена разписка и в
тежест на ищеца, е да докаже съществуването на договора за заем.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от договор
за заем от 30.07.2915 г., сключен между П.Е.И., в качеството на заемодател и Л.С.Б.,
в качеството на заемател, заемната сума в размер на 211 000 евро е
предадена на заемодателя и получена от заемателя. (чл.
1 от договора). Договорът за заем е с нотариална занерка на
подписите на страните, извършена от нотариус К.Б., с рег. № 4206 на 30.07.2015 г . Ответникът Л.С.Б.
се е задължи да върне заетата сума в срок до 31.07.2017 г. и ще използва
даденото за нуждите на семейството си.
В чл. 4 от
договора за заем от 30.07.2015 г. е предвидено, че заемателят има право да
получи дадената сума пари след изтичане на договорения срок и да получи 8 %
годишна лихва върху стойността на даденото.
Установява се от
приложеното заповедно производство, че на 27.01.2020 г. е депозирано от П.Е.И. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу Л.С.Б., за вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем.
На 04.02.2020 г.
по ч.гр.д. № 3878/2020г. на СРС, 126 с-в, е издадена заповед за незабавно
изпълнение, с която е разпоредено Л.С.Б. да запрати на кредитора П.Е.И.
следните суми: 190 000 евро, представляваща подлежаща на връщане заета
сума по договор за заем от 30.07.2015 г., ведно със законната лихва от
27.01.2020 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на
10 900 евро върху сумата от 211 000 евро, за периода 30.07.2015 г. до
22.03.2016 г.; възнаградителна лихва в размер на 57 770 евро върху сумата
от 191 000 евро за периода 23.03.2016 г. до 25.01.2020 г. и разноски по делото, а именно: 10 196,52
лв. за държавна такса и 6600 лв. за възнаграждение за адвокат.
Настоящето
производство е образувано след депозиране на възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК.
Фактическият
състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, произтича от следните обстоятелства:
наличие на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя.
Настоящият
състав, съобразявайки клаузите на договора за заем от 31.07.2015, с нотариална
заверка на подписите от същата дата, приема че се установява наличието на
заемно правоотношение между страните по делото, като споразумението обективира
изявление за предаване, съответно получаване на заемната сума, в общ размер на 211 000
евро., в брой, преди подписването му.
В
тази връзка съдът взе предвид и решение № 235 от 27.09.2016 г. по
гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV Г.О. , в което е изяснено,
че съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията
на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението
за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има
свидетелстващ характер. Реалният елемент – получаването се удостоверява от
заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да даде” нещо. Затова в
тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния
факт на неполучаването.
Съгласно
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ако това е уговорено писмено, както в процесния случай –
чл. 4 от договора за заем, заемателят дължи лихва. Въз основа на клаузата от
договора, и доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
връщане на заетата сума, освен безспорното между страните плащане, основателно
е претенцията и за възнаградителна лихва.
Следователно са
налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция на П.Е.И., и
исковете с правно основание по чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат
уважени уважен изцяло, като следва да бъде установено, че Л. Божидаров С. дължи
вземанията, предмет на заповедта от 04.02.2020 г., предявени в настоящето
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК.
Относно
разноските
При този изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплатят на
ищеца разноски, както следва: за производството пред СГС в размер на
10 192,52 лв. за държавна такса и 9 500 лв. за адвокатско възнаграждение, както
и разноски за заповедното производство за 10 196,52 лв. за държавна такса и
6600 лв. за възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л.С.Б., с ЕГН **********,***,
дължи
П.Е.И., с ЕГН **********,***,
следните суми, представляващи непогасени задължения по договор за заем от 30.07.2015
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.02.2020 г.,
по ч.гр.д. № 3878/2010г., по описа на СРС, 126 състав, както следва:
- 191 000 евро, представляваща
остатък от незаплатена главница по договор за заем от 30.07.2015 г.; ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 27.01.2020 г. до окончателното плащане;
- 10 900 евро, представляваща
договорна лихва върху цялата главница от 211 000 евро, на база 8 % годишна
лихва, за периода 30.07.2015 г. до 22.03.2016 г.;
- 58 770 евро, представляваща
договорна лихва върху остатъка от главницата от 191 000 евро, на база 8 %
годишна лихва, за периода от 22.03.2016 г. до датата предхождаща датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
26.01.2020 г.
ОСЪЖДА Л.С.Б., с ЕГН **********,*** заплати на П.Е.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
производството пред СГС в размер на в размер на 10 192,52 лв. за държавна такса и 9 500 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноски за
заповедното производство в размер на 10 196,52 лв. за държавна такса и 6 600 лв. за възнаграждение за
адвокат.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: