Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 09.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа материалите по гр.д. №
8921/2018 г. по
описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането(КЗ).
ИЩЕЦЪТ-
А. В. Г. с ЕГН **********,*** чрез адв. Я.Д.- САК, твърди, че на 12.08.2016 г., около 15.30
часа, в гр. София, в кв. „*******", л.а. „БМВ", модел „320И“, с per.
№*******, управляван от И.И.Т. с ЕГН **********,*** с посока на движение от ул.
„512" към ул. „520" и на около 10 метра след завиване на ляво спрямо
посоката на автомобила на кръстовището с ул. „513", участва в ПТП с
насрещно движещия се мотоциклет „КТМ" модел „200", управляван от
него. По отношение на виновния водач е образувано ДП 11364/ 2016 г. по описа
на Софийска районна прокуратура и последвало НОХД 3045/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, приключило със споразумение, сключено на основание чл.
24, ал. 3 от НПК, с което И.И.Т. с ЕГН ********** се признава за виновен.
Ищецът заявява, че вследствие от описаното ПТП са му причинени следните
травматични увреждания: счупване тялото (диафизата) на бедрената кост- закрито-
ляво и счупване на пателата- закрито- дясно. Извършени са му оперативни
процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник - мануална репозиция
(открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур) и оперативна процедура
на таза и долния крайник със среден обем и сложност- имобилизиран е с гипсова
шина. След болничния му период е освободен от клиниката за продължаващо домашно
амбулаторно лечение. Навежда, че уврежданията на двата долни крайника са му
причинили болки и страдания със значителен интензитет в първия един месец след
ПТП. Счупванията на краката довели до трайно затруднение на функциите и на
двата крайника, като общият възстановителен период продължил между 5-6 месеца и
гаранции за напълно възстановяване на походката не могат да се дадат. На
практика е лишен от възможността да ходи и стои изправен без чужда помощ за
един значителен период от време. Наложило му се е да ползва помощни средства
(патерици), от каквито не е имал нужда преди инцидента. През първия месец от
лечението си е следвало да изпълнява щадящ и строг постелен режим, в положение
на пълна инвалидизация, без натоварвания на увредените крайници. Това го е
поставило в невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности, за задоволяването на които е получавала помощ от своите близки. По
отношение на емоционалните последици от инцидента е изпитал силен стрес и
уплаха от преживяното. Започнал е да изпитва страх от автомобили и притеснение
и безпокойство при необходимост от пресичане. Станал е тревожен без видима
причина. Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни
страдания, ще го съпътстват до края на живота му. Ищецът
твърди, че по отношение л.а. „БМВ" модел „320И“ с per. №*******, е налице
сключена застраховка "Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД със
застрахователна полица BG/22/116000595671/16 година, със срок на действие от
16.02.2016 г. до 15.02.2017 г. Предвид това с
молба-претенция от 25.10.2016 г.
сезирал ответното застрахователно дружество с искане да му се изплати
обезщетение за причинените при процесното ПТП неимуществени вреди в размер на
100 000 (сто хиляди) лева, но до изтичането на 3 месечния срок за произнасяне
по претенцията. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 60 000
лв., ведно със законната лихва от датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне – 25.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, чрез
пълномощника си юрисконсулт В.Й. не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Намира, че от представените с исковата молба
доказателства се установява, че водачът на увреждащото МПС е бил без
свидетелство за управление на МПС, поради което отправя искане за
конституирането му като трето лице помагач по делото, тъй като има право на
регрес срещу него. Претендира разноски.
Като трето лице – помагач на
страната на ответника З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, е конституиран И.И.Т. с ЕГН ********** с адрес за призоваване
- гр. София. ул. „********, който оспорва иска, тъй като ищецът управлявал МПС
без регистрационни табели, което в по-късен момент, след ПТП , е било
криминализирано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От приетия по делото протокол от 02.05.2017 г. по НОХД
№ 3045/2017г. по описа на СРС, НО-8 състав, съдържащ споразумение за
прекратяване на наказателното производство - акт по смисъла на чл. 300 ГПК, се
установяват както обстоятелствата и причините за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие на 12.08.2016 г., така и вината на водача
И.И.Т., който е наказан в качеството му на причинител на
ПТП, респ. причинител на травматичните увреждания на ищеца А. В. Г..
Представена е медицинска документация, която е от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът А. В. Г. е получил следните травматични
увреждания: закрито счупване на тялото на лявата бедрена кост; закрито счупване на капачката на дясната колянна става.
Ищецът е получил травматични
увреждания на двата долни крайника, при които лявата бедрена кост и дясната
колянна капачка са били счупени. Характерът и местоположението на уврежданията са наложили
провеждане на оперативно лечение и на двата крака, което е довело до
принудителен постелен режим от ПТП до 22. 09. 2016 г.,
когато е могъл да стъпва на десния крак и да ходи с патерици, а след 15. 10. 2016 г.е могъл да стъпва и на левия крак. Вещото лице сочи, че получените
от ищеца травматични увреди са в причинна връзка от процесното ПТП. Ищецът е
претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП около 7 дни, а също
така и след втората операция на 22. 08. 2016 г. за 4-5 дни, болки с умерен
интензитет в останалата част от оздравителния процес до 3 месеца за десния крак
и до 4-5 месеца за левия крак. След това интензитетът на болките е намалял значително
и е бил с непостоянен характер до 1 година от ПТП.
Заключението
на автотехническа
експертиза, изготвена от вещо
лице- специалист по АТП, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано,
се установява, че л.а. БМВ 320
поради занасяне и последващо отклонение наляво навлиза в лявата лента за
движение и предизвиква сблъсък с движещия се насреща водач на мотоциклет
КТМ-200.Водачът на л.а. БМВ с имал техническата
възможност да избегнат удара. Водачът на л.а. БМВ е могъл да избегне удара, ако е взел завоя с по-
ниска скорост от критичната на приплъзване и тогава не би
приплъзнал автомобила и не би навлезнал в насрещното платно. Най-вероятно, сочи вещото лице, когато е навлязъл в насрещното платно, е бил в периметъра на опасната зона на спиране на
мотоциклета ( около 34 м.). Водачът на мотоциклета би могъл да избегне удара, ако се е движил със съобразена скорост. ( ПТП става непосредствено до 94 СОУ.).
От представените с исковата молба писмени
доказателства-претенция за изплащане на обезщетение с вх. №10210/25.10.2016 г. -се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение
от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно
основание чл.432 от КЗ е основателен.
Разпоредбата на
чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на
споразумение), постановено от по НОХД №3045/2017г.
по описа на СРС, НО-8 състав. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното споразумение от съда има последици на влязла
в сила присъда. Тя е задължителна по настоящето дело относно деянието,
противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в
исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил телесни
увреждания на ищеца, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалия е основателно с оглед заключението на АТЕ.Вещото лице сочи, че водачът на мотоциклета би
могъл да избегне удара, ако се е движил със
съобразена скорост.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на
ищеца, непълното му възстановяване, наличие на съпричиняване, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20
000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата до 60 000лв.
отхвърли.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Лихвата за забава се
начислява от датата на изтичане тримесечния срок за произнасяне-25.01.2018 г.
Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1130 лв. Неоснователно е искането
на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 400 лв. от 600 лв.(300лв. за юриск. възнаграждение и
300лв. депозит за вещо лице)
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800 лв.,
както 300лв. разноски за вънаграждение за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:***, да заплати на А. В. Г. с ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Д.-
САК,
по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв.(двадесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тези сума от 25.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000
лв.
ОСЪЖДА А. В. Г.
с ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Д.- САК, да заплати на З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 400 лв. (четиристотин лева ).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, да заплати на адв. Я.Д.-***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лв.(хиляда сто и тридесет
лева).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 800 лева(осемстотин лева), както 300
лв.(триста лева) възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника З.К.“Л.И.”
АД, ЕИК********, със съдебен адрес:***- И.И.Т.
с ЕГН ********** с адрес за призоваване - гр. София. ул. „********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: