Решение по дело №818/2023 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 46
Дата: 11 март 2024 г. (в сила от 11 март 2024 г.)
Съдия: Александър Костадинов Трионджиев
Дело: 20231840100818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Ихтиман, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20231840100818 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Х.
И. ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 19а, чрез адвокат Д. Н., против „*-*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1. Исковата молба е била
оставена без движение, като ищецът посредством молба-уточнение е конкретизирал същата
в указания срок.
В исковата молба е посочено, че между ищеца и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор, което било прекратено на
31.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Според активно легитимираната страна работодателят й не е изплащал дължимото й
трудово възнаграждение за периода от месец септември 2022 г. до месец юли 2023 г., като
брутното трудово възнаграждение за времето от септември 2022 г. до декември 2022 г
включително възлизало на 710 лева месечно, а от януари 2023 г. до юли 2023 г. възлизало на
780 лева месечно. Сочи се и че за 2023 г. работникът има неизползван платен годишен
отпуск от двадесет дни, а така също и че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Предвид горното, ищцовата страна настоява ответникът да бъде осъден да й заплати
дължимото брутното трудово възнаграждение за времето от септември 2022 г. до юли 2023
г. включително, което е в общ размер на 8300 лева, обезщетение в размер на 780 лева,
дължимо на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, а така също и 780 лева – обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ. Настоява се ответникът да заплати законната лихва върху сумите от подаване на
исковата молба до погасяването им. Претендират се и направените от ищцата разноски по
водене на съдебното производство.
Исковата молба е връчена на ответника чрез залепване на уведомление, тъй като не е
открит представител или служител на ответното дружество, който да приеме съдебните
книжа.
Правната квалификация на предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение е
чл. 128, т. 2, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ. Правната квалификация на предявения иск за сумата
1
от 780 лева е чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ. Правната квалификация на иска за
сумата от 780 лева е чл. 222, ал. 1 от КТ.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Н., която
поддържа иска и настоява за неговото уважаване. Отправя се и искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или
упълномощен представител.
Исковата молба е връчена на ответника при условията на 50, ал. 4, във вр. чл. 47 от
ГПК – чрез залепване на уведомление. В разпореждането, с което е указано връчване на
исковата молба, е посочено на ответника, че ако в едномесечен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, не представи отговор и не се яви в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждане на производството в негово отсъствие, може да
бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
По делото не е постъпил отговор на искова молба, не е поискано от ответника
производството да продължи в негово отсъствие, същият не е ангажирал доказателства.
От всичко посочено дотук се налага извод, че са налице предпоставките, визирани в
чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.
Съдебният състав приема, че с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
съобразявайки ангажираните от активно легитимираната страна доказателства, искът се
явява и вероятно основателен. По този начин е налице и втората предпоставка, визирана в
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, необходима за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.
С оглед изхода на делото ответникът следва да репарира на ищеца сторените от
последния съдебни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 1 от
ТДТССГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, следните държавни такса: държавна
такса в размер на 332 лева, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 128, т. 2,
във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ, държавна такса от 50 лева, дължима във връзка с иска с правна
квалификация чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ и държавна такса от 50 лева,
дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 от КТ.
Мотивира от горното и на основание чл. 238, ал. 1, във вр. чл. 239, ал. 1 е ал. 2 от
ГПК, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ №
1 да заплати на И. Х. И. ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 19а следните суми: 8300
лева /осем хиляди и триста лева/ – брутно трудово възнаграждение за времето от
септември 2022 г. до юли 2023 г. включително /за месеците септември, октомври, ноември и
декември 2022 г. брутното месечно трудово възнаграждение е по 710 лева, а за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2023 г. е по 780 лева/ 780 лева /седемстотин
и осемдесет лева/ – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и 780 лева /седемстотин и
осемдесет лева/ – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху
сумите от 8300 лева, 780 лева и 780 лева, считано от датата на подаване на иска /04.09.2023
г./ до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1
2
да заплати на И. Х. И. ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 19а сумата от 400 лева
/четиристотин лева/ – сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман,
следните държавни такса: държавна такса в размер на 332 лева /триста тридесет и два лева/,
дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 128, т. 2, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ,
сумата от 50 лева /петдесет лева/ – държавна такса, дължима във връзка с иска с правна
квалификация чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ и сумата от 50 лева /петдесет лева/ –
държавна такса, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 от КТ.
Решението на съда е окончателно, предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3