№ 9562
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря РАДКА Т. Х.
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110102001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е-----“ АД (с предишно наименование „Ч--------” АД) твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника електрическа енергия в посочения обект, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея. Ето защо
претендира сумата от 333,09 лв., представляваща стойност на потребена електрическа
енергия през периода от 30.04.2020 г. до 28.08.2020 г. в имот, представляващ къща,
находяща се в с. Л-, община С-, построена в поземлен имот с идентификатор ------ и с
клиентски номер ----------, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 23,11 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.06.2020
г. – 29.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
23.06.2021 г. по гр.д. № 30916/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответницата С. А. Х., чрез назначения особен представител адв. Р. Д., оспорва исковете,
като поддържа, че между страните не е налице облигационно правоотношение за процесния
период предвид подаденото заявление за прекратяване на договора от трето лице към
1
18.12.2020 г. Оспорва да е доставена електрическа енергия в имота в претендираното
количество, както и да се дължат претендираните суми предвид клаузата на чл. 48 от ОУ и
платената сума от преходния титуляр на партида П-------. Счита, че ищецът не може да
претендира за стойност на доставена енергия, след като е имал възможност да прекъсне
електрозахранването в имота с изтичане на 10-дневен срок от падежа на първата фактура.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 327 ТЗ, чл.
98а, ал. 1 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника при общи
условия, по силата на което е доставил електрическа енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
електропреносното предприятие, облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта
(сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа
енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на
присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в
случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Е-----“ АД, с предишно наименование
„Ч--------“ АД съгласно издадената от ДКЕВР лицензия) възниква облигационно
правоотношение по неформален договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия – законът не предвижда писмена форма за действителност на договора за продажба
на електрическа енергия (такава е регламентирана единствено за първоначалния договор за
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа), като страна по него като купувач
е всяко лице, което след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е
придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху съответния
жилищен обект.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през процесния
отчетен период от 30.04.2020 г. до 28.08.2020 г. ответницата е била собственик на процесния
недвижим имот – къща (масивна жилищна сграда), състояща се от сутерен с площ от 32
2
кв.м. и етаж с площ от 40 кв.м., находяща се в с. Л-, община С-, построена в поземлен имот с
идентификатор ------, като видно от приложените нотариален акт и справка от имотния
регистър (л. 16-18 от делото), на 07.11.2018 г. С. А. Х. е купила описания имот от П-----в и
Б------. Следователно, в качеството си на собственик на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа (което несъмнено се установява въпреки липсата по делото
на писмения договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, доколкото
впоследствие е подадено заявление за прекратяване на договора за достъп до
електроразпределителната мрежа, т.е. къщата е била електроснабдена), през процесния
период от 30.04.2020 г. до 28.08.2020 г. ответницата е бил потребител на електрическа
енергия по договор с ищеца за продажба на електрическа енергия при общи условия – арг.
чл. 98а ЗЕ, а съобразно характера на електроснабдения имот и дефинитивната разпоредба на
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г., т.е. действащи към процесния период) – битов
клиент на електрическа енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на
ищцовото дружество (които се публикуват най-малко в един централен и един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено
приемане – арг. чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ). Във връзка с възраженията в отговора на исковата
молба следва да се отбележи, че облигационното правоотношение с електроснабдителното
дружество възниква с факта на придобиване на правото на собственост върху
електроснабдения имот, като не е необходимо изрично изявление за прекратяване на
правоотношението от страна на предишния собственик, за да възникне такова с новия
потребител на ел. енергия в имота – договорът с последния се счита сключен при общи
условия от датата на прехвърляне на вещните права върху обекта. Подаването на заявление
до ищеца за смяна на собствеността е необходимо с оглед уведомяване на
електроснабдителното дружество, че е налице нов потребител на ел. енергия в конкретния
обект, към когото, считано от датата на прехвърлителната сделка, следва да бъдат насочени
претенциите за стойността на потребената енергия, но подобно заявление има единствено
информативен характер, не и конститутивен ефект по отношение на прекратяване на
правоотношението с предишния собственик, респ. възникването на такова с новия
собственик на имота. В този смисъл, подаденото от П-----в на 18.12.2020 г. заявление за
прекратяване на договора за достъп сочи на обстоятелството, че ищцовото дружество, както
и електроразпределителното дружество „Ч------“ АД не са били уведомени за извършената
промяна на собствеността върху къщата, поради което и са пристъпили към прекъсване на
електрозахранването по подадено заявление от лице, което не е потребител в конкретния
обект. Подобно ненадлежно представителство обаче не означава, че П-----в е останал
задължено лице за стойността на потребената до прекъсването на електроснабдяването ел.
енергия – същата се дължи от битовия клиент, който е бил собственик на къщата през
процесния период и следователно е потребявал тази енергия по възникналото с ищеца
облигационно правоотношение при общи условия, като за отчетния период 30.04.2020 г. –
28.08.2020 г. това лице несъмнено е С. А. Х..
Съобразно клаузите на чл. 18, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „Ч------“ АД, използваната електрическа
3
енергия от потребителя се измерва със средство за търговско измерване, вписано в Регистър
на одобрените в страната типове средства за търговско измерване, като
електроразпределителното предприятие е длъжно да осигури отчитане на показанията на
средствата за търговско измерване ежемесечно по определен от него график. Съобразно
приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, през процесния период
електрическата енергия в обекта на ответницата е била измервана със средство за търговско
измерване с фабричен № 11905952, който е бил монофазен електромер, монтиран на
31.05.2016 г., след като е преминал последваща проверка за метрологичен контрол на
25.03.2016 г., т.е. към 2020 г. е бил с валиден срок на проверка (подлежи на контрол през 6
години), като вещото лице е посочило, че на обекта са извършвани ежемесечни отчети през
периоди не повече от 31 дни съобразно изискването на чл. 3, ал. 4 ПИКЕЕ.
Съобразно заключението на СТЕ, посоченият електромер съответства на открита партида на
името на П-----в с клиентски номер ИТН ---------- и отчита ел. енергията, консумирана в къща
в с. Л-, построена в имот с идентификатор ------. Видно от приложения по делото нотариален
акт, построената в имота с посочения идентификатор къща през процесния период е била
собственост на ответницата, като съобразно изложените по-горе аргументи е без значение
обстоятелството, че титулярът на партидата в електроснабдителното дружество не е бил
сменен след прехвърлянето на собствеността – задължено лице за консумираната енергия е
новият собственик по силата на възникналото между него и ищеца облигационно
правоотношение. Във връзка с представеното от особения представител на ответницата
извлечение от информационната система на АГКК следва да се отбележи, че същото не
опровергава извода за възникнало право на собственост в полза на С. А. Х. върху къщата в
недвижим имот с идентификатор ----, доколкото при съвкупна преценка на всички останали
писмени доказателства по делото се установява несъмнено съществуването на подобен
обект – същият е описан в нотариалния акт от 2018 г., който представлява официален
документ и издаването му се предхожда от извършвана от нотариуса в рамките на
възложените му по закон функции проверка на собствеността върху този недвижим имот,
неговата точна индивидуализация и извършваните с него разпоредителни сделки. Предвид
сключения договор за продажба на къща в с. Л- от П-----в и подаденото от същото лице
заявление за прекъсване на електроснабдяването в къща в с. Л-, а и с оглед липсата на
каквито и да било данни за наличие на множество обекти в това населено място, върху
които П-----в да е притежавал вещни права, съдът намира, че са налице достатъчно преки и
косвени доказателства за идентичност между собствения на ответницата обект и
захранвания с ел. енергия от ищеца обект, по отношение на който са заявени настоящите
претенции.
Според заключението на СТЕ, отчитането на електрическата енергия през процесния период
е извършено в съответствие с нормативната уредба, като резултатите от него са описани с
дати на реален отчет и конкретни показания на СТИ и отговарят на фактурираните
количества ел. енергия по таблица 1, раздел II от заключението. Вещото лице е установило,
че потреблението на електрическа енергия за посочения период е на стойност общо 333,09
4
лв. с ДДС, от които 243,55 лв. са цена за снабдяване с електрическа енергия, а 89,54 лв. са
цена за разпределение, съобразно количеството действително изразходвана електрическа
енергия. Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че
приложената към исковата молба фактура от 18.12.2020 г. на стойност 44,48 лв. с ДДС не
установява различна стойност на потребено количество ел. енергия през процесния период,
доколкото тази фактура отразява цената на услугата по преустановяване на
електрозахранването в обекта съобразно чл. 69, ал. 1 от ОУ на „Ч------“ АД и няма
отношение към крайната сума, дължима от потребителя преди прекратяване на
облигационното правоотношение.
Следователно, общият размер на задълженията за потребена електрическа енергия през
процесния период в описания имот е 333,09 лв. Предвид установената по делото
отговорност на ответницата за заплащане на стойността на консумираната енергия в имота
съобразно правото й на собственост върху него, искът по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за пълния предявен размер и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
По предявената акцесорна претенция в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно клаузите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителят следва да заплати дължимите суми на електропреносното предприятие в срок
от 10 дни от издаването на фактура за съответния период, като неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в
срок (чл. 19, ал. 8 ОУ). Следователно, в съответствие с правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД денят
за изпълнение на задължението е определен, поради което длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Ето защо, ответницата дължи обезщетение за забава върху дължимата от нея
главница от 333,09 лв. за периода, следващ падежа на всяко отделно вземане (считано от
24.06.2020 г. съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес) до
посочената в заявлението крайна дата 29.03.2021 г. (предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК) в общ размер на 24,19 лв., като предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес акцесорният иск се явява основателен за
пълния предявен размер от 23,11 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
5
съобразно уважените искове в размер на 88 лв., платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 815 лв., платени държавна такса,
депозити за вещо лице и особен представител и адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Е-----“ ЕАД (с предишно
наименование „Ч--------” АД), ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С-------------
--, срещу С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л-, община С-, с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. Х.
дължи на „Е-----” ЕАД сумата от 333,09 лв., представляваща стойност на потребена
електрическа енергия през периода от 30.04.2020 г. до 28.08.2020 г. в имот, представляващ
къща, находяща се в с. Л-, община С-, построена в поземлен имот с идентификатор ------ и с
клиентски номер ----------, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.06.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата
от 23,11 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
24.06.2020 г. – 29.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.06.2021 г. по гр.д. № 30916/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Л-, община С-, да плати на „Е-----“ ЕАД (с
предишно наименование „Ч--------” АД), ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр.
С---------------, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 88 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 815 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6