№ 26
гр. Кюстендил, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., кв. „З.“, бл. **, ет. **, ап. **, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.“ № **,
чрез особения си представител адв. Е.Й., срещу решение от 16.07.2021 г. по
гр. д. № 1308/2020 г. по описа на КРС.
Въззивникът излага, че съдебното решение не съдържа изложение на
приетата за установена фактическа обстановка по делото, извършена е
превратна оценка на доказателствата по делото. Сочи, че
първоинстанционният съд не е разгледал неговите искания, доводи и
възражения. По-конкретно по делото не са установени договорни отношения
между страните по повод снабдяването с електрическа енергия. Единственото
представено доказателство, във връзка с горното обстоятелство, било молба
за разсрочване на задължения, подадена от неизвестно по делото лице. Не е
било установено заместване в дълг или правоприемство, което да послужи
като основание на задължението на въззивника. Твърди, че доказателствената
тежест за установяване на горните правнорелевантни факти била на ищеца,
който от своя страна не е провел пълно и главно доказване на същите, което
води до неоснователност на иска му. Не прави доказателствени искания.
Моли съдът да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и
неправилно.
В законоустановеният срок е постъпил отговор на въззивна жалба от
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***********, чрез адв. Р. Д., със
1
съдебен адрес: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № **, ет. 1. Въззиваемата страна счита, че
жалбата е неоснователна, а решението на КРС е правилно и законосъобразно.
Твърди, че по делото се е установило, че страните се намират в облигационни
отношения по продажба на електрическа енергия. Размерът на вземането е
доказан с помощта на заключенията на изготвената ССЕ и СТЕ. Не прави
доказателствени искания. Моли съдът да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди решението на КРС. Моли да му бъдат присъдени
сторените в настоящото производство деловодни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима
е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след
проверка на данните по делото, установи от фактическа страна следното:
По реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца "ЧЕЗ Електро България" АД е
издадена заповед за изпълнение за процесните суми от 30.12.2019 г. на
Районен съд Кюстендил. Заповедта е била връчена на длъжника, чрез
извършено залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради
това пред първоинстанционният съд е бил предявен установителен иск, с
който "ЧЕЗ Електро България" АД иска да се установи по отношение Г. АЛ.
АЛ., че същият дължи на дружеството сумата в размер на 491.32 лв. главница
по незаплатени фактури за използвана и незаплатена ел. енергия за периода
06.07.2018 г. до 04.11.2019 г., 43.11 лв. – лихва за забава начислена за периода
от 04.09.2018 г. до 16.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. По
делото пред първоинстанционния съд са представени и приети следните
писмени доказателства: дванадесет броя заверени фактури, издадени от "ЧЕЗ
Електро България" АД, справка за консумацията на ел. енергия, справка-
извлечение за възникнали задължения, общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия; Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.,
издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране; заявление
за разсрочване на задълженията от 25.03.2013 г.
В обжалваното решение Районен съд Кюстендил е приел, че от
представените като доказателства по делото документи и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза , се установява, че Г. АЛ. АЛ. е регистриран
при "ЧЕЗ Електро България" АД като абонат от 2009 г. Приел е, че от
съдебно-техническата експертиза се установява, че в системата на ЧЕЗ има
открита партида на името на ответника, както и че е монтиран електромер с
фабричен номер № 50223206, който е годно измервателно средство. Намерил
е, че ответникът е потребител на електрическа енергия и е бил страна по
договор с „ЧЕЗ Електро България" АД за продажба на електрическа енергия.
Окръжен съд Кюстендил, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивата жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
I. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269 изр. 1 от
ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Дупница е валидно и допустимо.
II. Относно правилността на решението:
1. Според чл. 269, изр. 2 от ГПК, при преценката относно правилността
на решението, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, поради необоснованост на
извода на съда, че между страните е съществувало договорно
правоотношение по продажба на електрическа енергия. Пред въззивната
инстанция е спорен въпросът относно това дали между страните през
процесния период е съществувало договорно правоотношение по продажба на
електрическа енергия за битови нужди, със съдържание по ОУ.
2. По отношение на правната квалификация и доказателствената тежест:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ,
вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот в сграда и обезщетение за забава на плащане на последното, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК. За да
се уважи искът за вземането за стойността на доставената топлинна енергия
по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника електрическа енергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил своите
задължения и е доставил конкретно количество електрическа енергия, поради
което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на
доставената електрическа енергия. По отношение на акцесорният иск за
обезщетението за забава ищецът следва да установи, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът
следва да докаже своите възражения, отправени в хода на делото.
3. По отношение на обстоятелството дали Г. АЛ. АЛ. е клиент на „ЧЕЗ
Електро България" АД:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.),
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване
за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ
общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
3
приемане от потребителите.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на
топлинна енергия". Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички
допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в
този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК
на ВКС).
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството
4
потребител на електроенергия от пълното и главно доказване от ищеца на
обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице,
което изрично е поискало откриване на партида на свое име. Същевременно,
според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
В случая в рамките на производството особеният представител на
ответника е оспорил, че последният е потребител на ЧЕЗ в периода,
поради което ищецът е следвало да докаже по несъмнен начин това
обстоятелство. Въззивният състав намира, че този факт, с правно
значение за спора, не е безспорен и е останал недоказан.
Представените доказателства, изходящи от дружеството, не са годни за
надлежно установяване на обстоятелството, че ответникът е бил носител на
право на собственост върху процесния електроснабден имот или че е имал
качеството на ползвател на валидно правно основание на същия. Всъщност,
единственото доказателство в тази посока е констатацията на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, в посока, че в дружеството има
открита партида, със съответен номер, на името на Г. АЛ. АЛ., за адрес: гр. К.,
кв. „З.“, бл. **, ет. **, ап. **. Фактът, че при ищеца има открита партида на
името на ответника не означава непременно, че са се осъществили
предпоставките, по силата на които същият да придобие качеството на
потребител на ел. енергия. Същевременно се касае за въпрос, който е извън
компетентността на вещото лице, още повече, че констатираният факт се
основава на данни, предоставени от самото дружество. Фактът, че
постоянният адрес на Г. АЛ. АЛ. съвпада с адреса, на който се намира имота,
за който се твърди, че е снабдяван с електроенергия, не е достатъчен да се
направи аргументирано заключение за съществувало договорно
правоотношение по продажба на електрическа енергия.
Не са ангажирани достатъчно писмени доказателства, по смисъла на
процесуалния и материален закон, от които да се направи извод, че Г. АЛ.
АЛ. е собственик или вещен ползвател за да се приеме, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, във връзка с доставката на
електроенергия в процесния период. Представеното заявление, изходящо от
Г. АЛ. АЛ. за разсрочване на парични задължения по отношение на
консумирана електроенергия за периода от 09.01.2013 г. до 05.02.2013 г., е от
25.03.2013 г., като тази дата не се намира в близост до периода, в който се
твърди, че първият е потребител – 2018 г. От заявлението също не може да се
изведе несъмнен извод, че в периода от 06.07.2018 г. до 04.11.2019 г. между
страните са налице облигационни отношения по смисъла на ЗЕ. Заявлението
за разсрочване от 2013 г. не покрива изискванията за провеждане на пълно
доказване на твърдението на страната.
4. Предвид изложеното въззивният съд приема, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт в процеса, а
5
именно, че ответникът има качеството потребител на електроенергия енергия
за процесния имот през исковия период. Доколкото по делото не се
установява наличието на правнорелевантна връзка на ответника със
собствеността и ползването на процесния имот в исковия период, не може да
се приеме, че същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 2а от
ДР на ЗЕ, респ. на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР
на ЗЕ, а оттук и че същият е страна по договор за продажба на електрическа
енергия при Общи условия с дружеството. Ищецът не е доказал пасивната
материалноправна легитимация на ответника да отговаря по иска.
5. При липса на първата основна предпоставка за възникване на
вземането, без правно значение е да се обсъждат по същество количествата и
стойността на електроенергията ползвана в имота през процесния период,
както и погасяване на част от вземането с изтичането на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
6. Предвид изложеното, въззивният съд счита, че решението на РС
Кюстендил е неправилно и следва да го отмени, и да отхвърли предявените
искове.
7. Въззивникът Г. АЛ. АЛ. не е направил разноски- пред настоящия съд,
бил е представляван от назначен от съда особен представител, за който
другата страна е внесла депозит за възнаграждение в размер на 300 лв. На
въззиваемата страна и ищец в производството пред районния съд, не следва
да се присъдят разноски за заповедното и за исковото производство.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 960424 от 16.07.2021 г. по гр. д. №
1308/2020 г. по описа на Районен съд Кюстендил и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от "ЧЕЗ Електро
България" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1784,
район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 159, бл. "БенчМарк Бизнес
център", ЕИК ***********, чрез адв. Р. Д., със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Ц.Б.“ № **, ет. 1, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника
Г. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „З.“, бл. **, ет. **, ап. **, със
съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.“ № **, чрез особения представител адв. Е. Й., че
същият дължи на дружеството сумата от 491.32 лв. - главница по незаплатени
фактури за използвана и незаплатена ел. енергия за периода 06.07.2018 г. до
04.11.2019 г. за електроснабден имот с адрес гр. К., кв. „З.“, бл. **, ет. **, ап.
**, с клиентски номер № 300134439224, както и 43.11 лв. – лихва за забава
начислена за периода от 04.09.2018 г. до 16.12.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
6
окончателното плащане.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7