№ 232
гр. Плевен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200124 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Г. Ф. М., ЕГН: ********** от гр. *****,
обл. Бургас, ул. “******* *********” № **, ет. *, ап. * против наказателно
постановление № 24-0938-001063 от 11.04.2024 г. на ******** ГРУПА към
ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна Полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил на Г. Ф. М. административно
наказание – глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104А от
ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети
общо 8 контролни точки.
За така установеното нарушение на чл. 104А от ЗДвП на жалбоподателя
Г. Ф. М. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
1
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не сочи
доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата.
По делото е постъпило становище, с вх. № 8366 от 14.03.2025 г., в което
изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата, че не е използвал
мобилен телефон по време на движение, тъй като автомобилът притежава
система за безжично свързване на телефона с колата, с оглед на което не се
налага физически да се използва телефон, за да осъществи разговор.
Към становището си, жалбоподателят е приложи извадка от
ръководство на потребителя на BMW X5( 2011), което не е на български
език!!!
За ответната страна по жалбата ******** ГРУПА към ОДМВР – Плевен,
С-Р „Пътна Полиция“ – Плевен, редовно и своевременно призована,
представител не се явява.
В съпроводителното писмо с вх. № 21763 от 22.04.2020 г., с което изпраща
жалбата и административната преписка. Изразява становище наказателното
постановление да бъде потвърдено, като неоснователна и недоказана.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от Г. Ф. М., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация.
Върху оригинала на наказателното постановление не е посочена дата на
връчване на жалбоподателя, но с оглед на подадената жалба от страна на
жалбоподателя чрез административно-наказващия орган на дата 14.01.2023 г.,
съдът приема, че същата е подадена в срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и същата
е допустима.
Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
2
установяване на административно нарушение Серия GA № 1207278 от
26.03.2024 г., съставен от актосъставителя М. Д. Г. – мл. автоконтрольор към
ОД на МВР – Плевен, С-Р “Пътна Полиция”.
В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени
доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител
се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в
АУАН, а именно:
На 26.03.2024 г. в 09:40 часа в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов“ до номер
116, с посока на движение към ул. „Стоян Заимов“, като водач на собствения
си лек автомобил „BMW X5“, с рег. № *******, извършва следното:
Използва Мобилен Телефон по време на движение без устройство
позволяващо използването му без участието на ръце. Водачът пътува сам в
автомобила.
Нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
На място актосъставителят М. Д. Г. съставил против жалбоподателя Г. Ф.
М. и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия GA № 1207278, препис от който бил връчен на жалбоподателя.
В графа „Запознах се със съдържанието на акта и правя следните
обяснения и възражения“, е отразено „нямам възражения“.
Актът бил съставен и в присъствието на свидетеля Б. К. М., който е
очевидец на извършеното нарушение.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата
на чл.44 от ЗАНН
/чл.44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен
срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него.
(2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или
веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно,
доколкото това е възможно./ от която същия НЕ СЕ Е
ВЪЗПОЛЗВАЛ.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
3
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
При издаване на обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган правилно е съобразил събраните
доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.
Актосъставителят М. Г. и свидетелят Б. М. в паказанията си пред съда
заявяват, че не си спомнят за случая, тъй като е минало доста дълъг период от
време, но поддържат вписаното в същия.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от
материално и териториално компетентен орган.
Съдът намери, че е налице и съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН-а и НП-то.
Жалбоподателят Г. Ф. М. е наказан за административно нарушение по
чл. 104а от ЗДвП.
Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени
материали се установява жалбоподателят да е извършил така вмененото му
във вина нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
Установява се, че от обективна страна на описаните в НП време и място
– на 26.03.2024 г. в 09:40 часа в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов“ до номер 116 в
посока ул. „Стоян Заимов“, жалбоподателят Г. Ф. М. е управлявал лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *******, като е използвал мобилен телефон по
време на управление на превозното средство без устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете.
От така отразената в АУАН-а фактическа обстановка, потвърдена от
актосъставителя М. Г. и Б. М., които за верността на отразената фактическа
обстановка в същия са се подписали собственоръчно, а и пред съда
потвърждават отразеното в него, се установи, че жалбоподателят е извършил
деянието по време на движение - докато е управлявал моторно превозно
средство.
4
Установява се и че именно наказаният Г. М. е управлявал процесния лек
автомобил към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство не се
и оспорва от жалбоподателя. Следователно той е имал правното качество
„водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП,
поради което е годен субект на административното нарушение, за което е
наказан.
Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от
хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е
възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното
правило за поведение.
Въпреки това, доказа се по делото, че по време на управлението на МПС
жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с
него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона
без участието на ръцете, установено от показанията на свидетелите М. Г. и Б.
М., които потвърждават отразеното в АУАН-а.
С това си поведение жалбоподателят е осъществил изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Това нарушение е формално и с
осъществяването на изпълнителното му деяние то е било довършено, без
необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл.
Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал в
съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност
на всички елементи от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява
моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, е
привел същото в движение и се е придвижвал по платното за движение.
Съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон, но без
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.
Въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.
На първо място, за да бъде деянието съставомерно е достатъчно
телефонът да е бил използван по описания в хипотезата на нормата по чл. 104а
от ЗДвП начин.
Релевантното тук обстоятелство е, че по време на движение
5
жалбоподателят е използвал мобилен телефон, като го е държал в ръката си и
без значение е дали той е провеждал разговор, тъй като нарушението може да
бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на телефонно
повикване или разговор.
Деянието би било съставомерно и ако се пишат съобщения или
използват други приложения на мобилния телефон.
Всяко едно от тези действия, щом бъде осъществено от водач на МПС и
по време на движение, се квалифицира от правна страна като „използване на
мобилен телефон“ и съставлява изпълнително деяние на нарушението по чл.
104а от ЗДвП.
Това е така, тъй като всяка от тези форми на поведение създава опасност
от разсейване на водача, а оттам и от увреждане на обществените отношения
по безопасното осъществяване на транспортната дейност.
Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба,
като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер.
Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на наказанието.
По тези съображения наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и трябва да бъде потвърдено.
Страните по делото не са направили искане за присъждане на разноски
по делото, поради което съдът счита, че не следва да се произнася в тази
насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0938-001063 от
11.04.2024 г. на ******** ГРУПА към ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна
Полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП е наложил на Г. Ф. М., ЕГН: ********** от гр. *****, обл. Бургас, ул.
6
“******* *********” № **, ет. *, ап. * административно наказание – глоба в
размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки,
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7