МОТИВИ: Срещу
подс. Л.И.В., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление,
инкриминирано по Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за
това, че на 31.05.2018 година, в магазин „Кауфланд” в гр. Габрово, при
условията на повторност в немаловажен случай направил опит да отнеме чужди
движими вещи – зарядно устройство за батерии марка „Дюрасел”; 24 броя алкални батерии марка
„Варта”, тип „ААА” и 24 броя алкални батерии марка „Варта”, тип „АА”, всички на
обща стойност 59,98 лева, от владението на Г.Х.К. от град Габрово, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не е
довършено по независещи от него причини – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във
вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.
Подсъдимия
заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността
на предявеното му обвинение. Той се е признал за виновен във връзка с това
обвинение, макар / заради липса на депозирани обяснения / в рамките на
съдебното следствие да не е излагал описание на фактическата обстановка по
извършването на самото престъпление, което е било инкриминирано чрез него. С
оглед на самопризнанията, направени от подсъдимия Л.В. при условията на чл.371
т.2 от НПК в проведеното на 07.01.2019 година разпоредително заседание по
делото и насрочването на същото за разглеждане въз основа на диференцираната
процедура, предвидена в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на
съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите,
отразени в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт.
Въз основа на тази причина при постановяване на присъдата и решаване на
въпросите, посочени в чл.301 ал.1 от НПК, са използвани единствено доказателствени
материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и
направените от страна на В. самопризнания с породените от тях правни последици
по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК. С оглед на изискването в приложимата законова
норма – чл.372 ал.2 от НПК, при разглеждането на делото интересите на
подсъдимия са били отстоявани от служебен защитник, назначен от съда, който е
осъществявал задължително процесуално представителство по отношение на него не
само поради вида на воденото съдебно следствие, но и въз основа на предвидените
в чл.94 ал.1 т.9 от НПК предпоставки за това.
От
осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства
– писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
съпоставката на същите с направените от подсъдимия Л.В. самопризнания по
отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане обвинителен
акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Чрез
Определение № 653 за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл. 381, ал. 1 и следващите от НПК,
образувано по НОХД № 688/2013 г. на Районен съд Габрово, постановено на
30.10.2013 година и влязло в законна сила на същата дата, подсъдимия Л.В. е
признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
извършено през периода 14.03.2013 г. – 25.03.2013 г. в гр. Габрово, за което е
осъден на „Пробация”, включваща установените пробационни мерки по чл. 42а, ал.
2 т. 1 и т. 2 от НК - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от „Седем месеца” с определена въз основа
на чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение в рамките на „Два
пъти седмично”, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за същия по размер срок.
Освен с
посочената по-горе присъда, до инкриминираната дата подс. Л.В. е бил осъждан и
чрез три други влезли в сила присъди за престъпления, инкриминирани по Глава
XI-та,
Раздел III-ти
от Особената част на НК. За такова
престъпление (по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК), той е бил също така и освободен от
наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК с административно наказание
„Обществено порицание”, наложено въз основа на предвиденото в чл. 78а, ал. 6 от НК.
Около 21,00
часа на 31.05.2018 година подс. Л.В. отишъл в магазин „Кауфланд”, намиращ се на
ул. ”Ивайло” № 6 в град Габрово, с намерение да извърши кражба на вещи. Докато
обикалял между щандовете той взел зарядно
устройство за батерии марка „Дюрасел”; 24 броя алкални
батерии марка „Варта”, тип „ААА” и 24 броя алкални батерии марка „Варта”, тип
„АА”, които скрил в дрехите си. Тези негови
действия били забелязани от св. Александър Т., който работел като охранител в
магазина. След като подсъдимия не заплатил на касата тези вещи, той бил спрян
от свид. Т. и свид. И.П., които установили тяхното наличие в дрехите му. В
резултат на подаден сигнал на мястото пристигнал екип с полицейски служители на
РУ град Габрово, на които (с протокол за доброволно предаване от
същата дата) В. предал
зарядното устройство и батериите, потвърждавайки чрез собственоръчно изписани
обяснения в него, че ги е откраднал от магазина. С разписка от 31.05.2018
година тези вещи са били върнати на свид. М.М., работеща като ръководител на
каси в магазин „Кауфланд”. По-късно за случилото се бил уведомен и свидетеля Г.Х.К.
– управител на търговския обект.
На следващия ден – 01.06.2018 година, свидетелката М.М.
подала писмено заявление до РУ Габрово във връзка със случилото се. По повод на
него и проведения на тази дата разпит на свидетел, при условията на чл. 212,
ал. 2 от НПК в това полицейско управление е било образувано досъдебно
производство – под № 1752 ЗМ-332/2018 г., разследването по което е започнало за
престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. В рамките на
досъдебното производство, след удължаване на срока за разследване по него, В. е
бил привлечен в качеството на обвиняем чрез предявено обвинение за престъпление
с квалификация по чл. 195 ал. 1, т.7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28,
ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Същото обвинение е било предявено против
него и с обвинителния акт, въз основа на който и събраните доказателствени
материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в Районен съд
Габрово, е образувано производството по настоящето НОХД № 1266 по описа за 2018
година.
От заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза, е видно, че общата парична стойност
на движимите вещи, отнети от подс. Л.В., е възлизала на сумата от 59,98 лева
към инкриминираната дата.
Изложената
фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. Л.В. и неговия
защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното
по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимия В.; от съпоставката
на това самопризнание с писмените и гласни доказателствени материали, събрани при
проведеното разследване по досъдебното производство – (уведомително
писмо – л.2; докладна записка и заявление – л.3-4; разписка – л.6; протокол за
доброволно предаване – л.11; протокол за разпит на свидетел – л.12; постановление
за назначаване и оценъчна експертиза – л.19-21; протоколи за
разпит на свидетели – л.25-27; искане за удължаване на срок за
разследване по ДП – л.32 и постановление от 03.08.2018 г. на заместник районен
прокурор в РП - Габрово във връзка с него – л.35; декларация за
семейно, материално положение и имотно състояние – л.43; постановление
за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л.44), както и от
приложената на л.50-53 от НОХД № 1266/2018 г. справка за съдимост с информация
за актуалното съдебно минало на подс. В. към датата за постановяване на
присъдата, всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.
Въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. Л.В. е
осъществил състава на престъпление по Глава V-та, Раздел
I-ви
от Особената част на НК. Движимите вещи, включени в предявеното обвинение, не
са предмет на спор, а данните за техния вид и количество кореспондират на
отразеното в протокола на л.11 от досъдебното производство, чрез който те са
били предадени доброволно от него на органите на реда.
Констативно-съобразителната част на оценъчната експертиза сочи, че тяхната
парична равностойност е била определена по средни пазарни цени. С оглед на това
и доколкото изразеното от страна на В. самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК е
направено и по отношение на нея, може с основание да се приеме, че към
31.05.2018 година тази стойност действително е възлизала на сумата от 59,98
лева, която е вписана в обвинителния акт. Съществените за приложението на чл.
18, ал. 1 от НК обстоятелства също са установени от доказателствата, събрани по
досъдебното производство. Те определят, че подсъдимият В. е бил спрян от
охраната на търговския обект преди да напусне магазина заедно с отнетите вещи и
по този начин да установи трайна фактическа власт върху тях. Поради това следва
да се приеме, че престъплението е квалифицирано правилно като опит за кражба,
защото деянието очевидно е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Намерението за своене също е налице, като неговото съществуване намира безусловна
опора в саморъчните обяснения на подсъдимия, материализирани в протокола за
доброволно предаване на отнетите вещи.
От данните,
които се съдържат в приложената по делото справка за съдимост, е видно, че до
инкриминираната дата по отношение на подсъдимият са били издадени общо четири
присъди за осъществени престъпления от общ характер. Техния брой определя В.
като лице със завишена степен на обществена опасност в качеството на деец.
Същата обаче е само едно от обстоятелствата, имащи значение за отговора на
въпроса дали извършеното представлява маловажен случай на престъпление, или не,
която следва да се извърши поради въведената от прокурора квалификация по чл.
195, ал. 1, т. 7 от НК. В тази връзка следва да се отчете ниската стойност на
движимите вещи, която е под 12% от размера (510 лева) на
съществувалата през 2018 г. минимална работна заплата за страната, както и
факта, че (доколкото самото изпълнение на престъплението е
спряло във фазата на опита и вещите са били върнати на техния собственик), от него (на практика) не са
настъпили вредни последици. При тези данни, преценени заедно с вида на проявеното
съдействие за разкриване на престъплението (с оглед
направеното самопризнание от В. по отношение на опита за кражба още преди образуване
на досъдебното производство, което е било поддържано и при воденото разследване
по него) и наличието на една издадена присъда за
посегателство срещу собствеността, се налага извод, че извършеното представлява
маловажен случай на престъпление по смисъла на съответното определение в чл.
93, т. 9 от НК, тъй като изложените данни водят до заключение, че то (без да се явява
малозначително) се отличала с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази, с която се характеризират останалите
случаи на престъпления от неговия вид. Макар и по-ниска, тази степен на
обществена опасност не е незначителна, а това обстоятелство изключва
възможността за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, както защитата счита. С
оглед на направеното заключение подс. В. следва да бъде оправдан единствено по
първоначално предявеното по-тежко обвинение, тъй като разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК изисква инкриминираната кражба да не съставлява маловажен
случай, а тя се явява именно такъв. Съществуването на съкратено съдебно следствие
по делото, проведено въз основа на указаните предпоставки в чл. 371, т. 2 от НПК, не е пречка за това, тъй като самопризнанието на дееца се отнася само за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и за
конкретната правна квалификация на извършеното престъпление, която е изведена
въз основа на тях от страна на прокурора. Съдът не е лишен от възможността за
внасяне на необходимите корекции в нея, ако прецени, че тази квалификация не се
подкрепя от признатите факти, като в този смисъл е и съдебната практика. Налице
са и останалите предвидени предпоставки за това, тъй като маловажния характер
на извършения опит за кражба би довел само до приложение на закон за по-леко
наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на
предявеното против дееца обвинение, и то въз основа на факти, по отношение на които
той вече се е защитавал не само при воденото разследване по досъдебното
производство, но и в рамките на съдебното следствие.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че
след като на 31.05.2018 година, в магазин
„Кауфланд” в гр. Габрово, при условията на маловажен случай е направил опит да
отнеме чужди движими вещи – зарядно устройство за батерии марка „Дюрасел”; 24 броя
алкални батерии марка „Варта”, тип „ААА” и 24 броя алкални батерии марка
„Варта”, тип „АА”, всички на обща стойност 59,98 лева, от владението на Г.Х.К.
от гр.Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, подсъдимия
Л.И.В. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.194, ал. 3, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна
за виновен.
Въз основа на изложените съображения съдът призна подс. Л.В.
за невинен в това на 31.05.2018 година, в магазин „Кауфланд” в град Габрово, да
е осъществил описания по-горе опит за кражба на посочените движими вещи в
немаловажен случай и при условията на повторност, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправда по така предявеното против него първоначално по-тежко
обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.
Въпреки вида и
размера на наказанията, предвидени от закона за извършеното престъпление и
липсата на причинени имуществени вреди, съдът намери, че В. не би могъл да бъде
освободен от наказателна отговорност въз основа на указаното с чл. 78а, ал. 1
от НК, тъй като последиците от постановените осъждания по отношение на него не
са били заличени от настъпила реабилитация по право или чрез акт на съда към
инкриминираната дата.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление,
като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст
на подсъдимия; проявеното от В. съдействие при
разкриване на престъплението, което обаче не следва да се надценява, доколкото не
е направено по собствен почин в резултат на доброволно решение, а поради факта,
че самата кражба вече е била установена, след като охранителите са открили
вещите в него преди той да напусне магазина заедно с тях; ниската парична
равностойност на същите и действията във връзка с доброволното предаване на
същите на органите на реда; дадените обяснения при разследването
по досъдебното производство и направеното в тях самопризнание;
наличието
на друга постановена присъда за извършено престъпление срещу собствеността; естеството на подбудите за
осъществяване на престъплението, които не са били свързани нито с особено
значима потребност от самите вещи, нито с обективната невъзможност за плащане
на тяхната цена, а с желание за проверка на възможностите за извършване на
кражба от магазина, за които, според отразеното в обясненията на л.45 от
досъдебното производство, В. е научил от други лица; завишената
степен на обществена опасност, с която той се определя в качеството на деец,
произтичаща от многото на брой постановени присъди за осъществени престъпления
от общ характер, преобладаващата част от които се отнасят за такива,
инкриминирани по Глава XI-та,
Раздел III-ти от Особената част на
НК, за каквото В. е бил и освобождаван от
наказателна отговорност; както и факта, че две от тях (по НОХД №
2337/2017 г. и НОХД № 1480/2018 г. на Районен съд Несебър) са били
издадени за престъпления, извършени в рамките на изпитателен срок по
Определение № 66 от 04.02.2015 г. по ЧНД № 1230/2014 г. на РС - Габрово, чрез
който изпълнението на наказание в размер на „Три месеца и 27 дни лишаване от
свобода”, наложено на подс. Л.В. като общо най-тежко по НОХД № 949/2013 г. и НОХД
№ 407/2014 г. на РС Габрово, е било отложено въз основа на чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от „Три години”, считано от 20.02.2015 година – датата за влизане на
определението в сила.
Преценявайки изложените по-горе данни по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на
отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете техния характер
и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да се наложи наказание
в максималния размер по първата алтернатива, посочена в чл. 194, ал. 3 от НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”. Едновременно с това
обаче, при наличието на изразеното от подсъдимият В. самопризнание с породените
от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на
проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради
безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при
определяне на наказанието ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010г.,
действала към датата за извършване на престъплението. Въз основа на тези
съображения и чрез приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, намери за необходимо
да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал.1 от НК най-тежко по
вид наказание с 1/3, налагайки на подс. В. оставащата част в размер на “Осем
месеца лишаване от свобода”, като прие, че само по този начин ще се създадат
условия за ефективно постигане на целите на
личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. Съдът прие, че установените по делото
обстоятелства във връзка с предходните осъждания на дееца не дават възможност за
налагане на някое от другите по-леки по вид наказания, предвидени в разпоредбата
на чл. 194, ал. 3 от НК, още повече че вече нееднократно налаганата до момента
„Пробация” по отношение на подс. В. явно не е могла да изиграе своята предупредителна
и превъзпитателна роля.
От данните, които се съдържат в приложената по НОХД № 1266/2018 г.
справка за съдимост, се установява, че до момента на В. е било налагано наказание „Лишаване от
свобода” чрез Определение № 58/17.10.2014 г. по ЧНД № 90/2014 г. на Окръжен съд
Габрово, по силата на което остатъка от определеното на същият наказание
„Пробация” по НОХД № 407/2014 г. на РС Габрово, е бил заменен (съобразно предвиденото в
чл. 43а, т. 2 от НК) с „Три месеца и 27 дни лишаване от свобода”. Заменилото пробацията
наказание и указанията по приложението на закона, дадени със задължителната за
прилагане съдебна практика (Тълкувателно решение № 6/30.06.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСНК на
ВКС на РБ) водят до заключение, че от 27.10.2014 г. – датата за влизане в сила на
издаденото определение от Окръжен съд Габрово, В. се е считал за осъждан на
„лишаване от свобода” с всички произтичащи от това последици. С Определение № 66 от 04.02.2015 година по ЧНД № 1230/2014
г., състав на Районен съд Габрово въз основа на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23,
ал. 1 от НК е определил едно общо наказание между тези, наложени на В. по НОХД
№ 949/2013 г. и НОХД № 407/2014 г. на Районен съд Габрово, възлизащо на „Три
месеца и 27 дни лишаване от свобода”, чието изпълнение – с приложението на чл.
66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от „Три години”, считано от датата (20.02.2015
година) за влизане на това определение в сила. При посочените
данни съдът намира, че към инкриминираната дата подс. Л.В.
не е бил осъждан на наказание “Лишаване от свобода”. За да се счита за такъв, в
рамките на изпитателния срок по ЧНД № 1230/2014 г. на ГРС той би следвало да е
извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след
края на този срок, да му е наложено наказание “Лишаване от свобода”. Наличието
на извършено престъпление не от общ, а от частен характер, както и
съществуването на умишлено престъпление от общ характер, за което е било наложено
друго наказание по вид, води до невъзможност за привеждане на отложеното
наказание по реда на чл. 68, ал. 1 от НК (по арг. от нея и ал. 5 на същия текст). Отпадането на
възможността за привеждане на едно условно наказание в изпълнение води до
осуетяване на възможността за проява на онези специфични последици, установени
от закона във връзка със заличаването (чрез реабилитация) на последиците от осъждането на наказание от този вид, които могат да
възникнат само ако то се изтърпява ефективно. Подобен извод произтича от
нормите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от НК, както и от тази на чл. 88а от НК, която
/ с оглед на отразеното в ал. 1 и 2 / също предпоставя ефективното изтърпяване
на това наказание, възможността за което зависи от наличието / или липсата / на
съответните предпоставки за неговото привеждане в изпълнение по реда на чл. 68,
ал.1 от НК. Справката за съдимост не съдържа данни, които да сочат наличие на
наказание „Лишаване от свобода”, наложени за извършени престъпления от подс. В.
в изпитателния срок, определен по ЧНД № 1230/2014 г. на Районен съд - Габрово.
От аспект на това и датата за осъществяване на престъплението по настоящето
дело, към 31.05.2018 година той се е явявал осъждан по смисъла на закона, но не
и на наказание от вида, установен в чл. 39, ал. 1 от НК. Макар и изложеното до
момента формално да позволява повторното приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по
настоящето дело, съдът намира, че с оглед на отразените по-горе обстоятелства и
вече постановените многократни осъждания за престъпления от един и същ вид,
свързани с противозаконно държане на наркотични вещества, подс. В. е проявил
една трайна и упорита склонност да не се съобразява с установените забрани,
които законът е въвел по отношение на тях. С оглед на това наложеното наказание
следва да се изтърпи ефективно, тъй като само по този начин би могло да се
въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, и
най-вече – на самият подсъдим, чието принудително изолиране от него също се
явява необходимо, за да може да се превъзпита и да се поправи.
Въз основа на тези
съображения съдът разпореди наложеното наказание в размер на „Осем месеца
лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. В. ефективно при “Първоначален общ режим”, съгласно предвиденото с
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗПС. При изпълнението му постанови да се приспадне времето
за предварителното задържане на В. във връзка с мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, наложена по НОХД № 1266/2018 г. на РС Габрово, считано
от 06.12.2018 година до привеждане на наказанието в изпълнение след влизане на
присъдата в законна сила, като един ден от това задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода, на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК.
От данните в справката за съдимост е видно, че
престъпленията, за които подс. Л.В. е осъден по НОХД № 2337/2017 г. и НОХД №
1480/2018 г. на Районен съд Несебър, се явяват в условия на съвкупност помежду
си. Престъплението по второто дело е в такива условия и по отношение на
престъплението, за което подсъдимият е бил осъден по НОХД № 1266/2018 г., а
последното – в условия на рецидив със съответното престъпление, инкриминирано
по НОХД № 2337/2017 г. на РС Несебър. При това положение, и след като отчете
изискването за групиране на наказанията в най-благоприятен за дееца вариант, на
основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. Л.И.В.
едно общо наказание между тези, наложени по НОХД № 2337/2017 г. и НОХД №
1480/2018 г. на РС Несебър, в лицето на най-тежкото от тях, а именно – „Глоба”
в размер на сумата от 800 лева, което постанови да бъде изтърпяно от него
отделно от наказанието „Лишаване от свобода”, наложено чрез присъдата по
настоящото дело.
С оглед на постановената присъда съдът осъди подс. Л.В.
да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово, сума в размер на 46,92 лева, дължима
за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
По делото не са налице данни за направени разноски в
рамките на съдебното производство, поради което съдът не се е произнасял по
присъждането на такива.
В този смисъл е и
постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
.........................