Р Е
Ш Е Н
И Е №
Казанлък,
21.03.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в
състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на
секретаря М. К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1323/2015
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е като частичен иск иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с
правно основание чл. 200, ал.1, ал.4 КТ,
чл.52 ЗЗД, чл.84 ЗЗД.
Ищецът
Ю.С.П. чрез пълномощника си адв. П.К. твърди, че е наследник на починалия на
15.08.2014год. в резултат на трудова
злополука С.Ю. П., работил при ответника по трудов договор №8/03.02.2014год. на
длъжността „Електрончик” в отдел „Ремонт и
поддръжка”. По време на отстраняване на авария на металообработваща машина Mazak variaxis 500-5X ІІ, в
следствие на удар от работен орган на тази машина /движение на магазина с
инструменти или движение на манипулатора за смяна на инструменти/ С. П. на
15.08.2014год. около 13,45 часа, намирайки се в работната камера на машината,
получил несъвместими с живота увреждания на главата довели до летален край. С
Разпореждане №108/27.08.2014год. на ТП на НОИ Стара Загора злополуката е
призната за трудова по см. на чл.55, ал.1 от КСО. Твърди, че причината за
възникване на злополуката са извършени от ответника нарушения, изразяващи се в
не осигуряване на достатъчно компетентна подготовка на персонала преди
предприемане на действия по профилактика и ремонт-изключване на захранването на
машината, поставяне на предупредителни надписи забраняващи включването на
оборудването, ограждане на пространството около машината препятстващо
навлизането на други работещи от участъка. Твърди, че на постъпилия на
03.02.2014год. на работа С. П. е проведен само и единствено начален инструктаж
по безопасни условия на труд, а пострадалият е неопитен работник, това е
първото за него работно място. В деня на злополуката останалите по-опитни
от С. П. електрончици
включително и ръководителят на звено „Ремонт и поддръжка“ са били в платен
годишен отпуск, нямало е кой да осигури контрол преди и по време да
предприемане на действия по профилактика и ремонт на машините. Твърди, че
смъртта на С. П. настъпила в работно време, в процес на изпълнение на работа в
интерес на предприятието в резултат на немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Ответникът не е предприел достатъчно организационни и технически мерки за
осигуряване на безопасни условия на труд на работещите и допуснатите нарушения
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Твърди, че
изключително тежко преживява нелепата, жестока и преждевременна смърт на сина
си, който бил само на 24 години, здрав, жизнен и много отговорен млад мъж.
Твърди, че между него и сина му Ю.С.П. съществували отношения характеризиращи
се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.
Постоянно поддържали връзка, били много близки и постоянно взаимно си помагали.
Възлагал на сина си големи надежди, включително да бъде негова опора в живота
особено на старини. Твърди, че нелепата и невъзвратима загуба на неговия син ще
го съпътстват цял живот, че неочакваната и несвоевременна загуба на дете не
може никога да бъде преживяна. Претендира да му бъдат компенсирани от ответника
моралните страдания, психическите и емоционални болки и страдания, които ще го
съпътстват през целия му житейски път. Моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че вследствие на претърпяна от С.Ю. П. трудова
злополука на 15.08.2014год. причинила неговата смърт ответникът дължи на Ю.С.П.
обезщетение в размер на 200 000лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта
на сина му и да осъди ответника да му заплати сумата 100 000лв., представляваща
част от дължимото обезщетение. Претендира да му бъде присъдена законната лихва
върху сумата 100 000лв. от 15.08.2014год. до окончателното изплащане на същата
както и направените по делото разноски. Пълномощникът на ищеца, адв.К. претендира на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да й бъде заплатен от ответника адвокатски
хонорар с ДДС поради това, че е регистрирана по ДДС.
Ответникът „Капрони” АД гр. Казанлък чрез адв. М.К. намира предявения иск за неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло наред с претенцията за законна
лихва, предвид извършените на два пъти плащания от застрахователи в полза на
ищеца. Заявява, че претенцията за обезщетение в размер на 100 000лв. е
прекомерно завишена, при условие, че е
налице съпричиняване на трудовата злополука, пълно дезинтересиране на ищеца от сина си в продължение на години
и изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 24650лв. Моли
плащането от застрахователите извършено на 04.03.2015год. - 500лв. и на
11.06.2015год. - 24150лв. да се вземе предвид при разглеждане основателността
на претенцията за обезщетение както и на
претенцията за заплащане на законна лихва. Намира за неясно как ищецът е оценил
на 200 000лв. претърпените от него болки и страдания след като същият не е
плащал издръжките определени от съда на единственото си дете Ю.П.. Първото дело
за издръжка по гр.№578/1997год. на РС Казанлък е било когато С. е бил на 7
години, а по-късно е водено и гр. дело № 762/2002год. на РС Казанлък за
изменение на същата. Твърди, че поради неплащане на присъдените на малолетния С.
П. издръжки ищецът е бил подсъдим по три наказателни дела от общ характер
н.о.х.д 705/2000г., н.о.х.д. 473/2001г., н.о.х.д.165/2002год. по описа на РС
Казанлък. Твърди, че е налице трайно проявена незаинтересованост на ищеца към
сина му С., че ищецът не се е интересувал от сина си, не е участвал в неговото
отглеждане, нито в неговото израстване и образование. Твърди, че С. П. е живял
само с майка си, а след като става на 7-8 годишна възраст и с втория съпруг на
майка си, който го отглежда като свое дете. Твърди, че ръководството на
дружеството и всички работещи в дружеството следствие на инцидента са
претърпели психически страдания и стрес
от загубата на С. П., който от 2007год. е в трайни отношения с дружеството. В
продължение на 6 години С. П. бил стипендиант на „Капрони“АД, две години – от
02.05.2007год. до 30.06.2009год. за обучение в ПГ“И. *** и 4 години – считано
от 01.10.2009год. – в ТУ гр. София, филиал гр. Пловдив за обучение по
специалността „Електроника и автоматика“ направление „Комуникационна,
компютърна и електронна техника“. По два договора за стипендия сключени с
„Капрони”АД, подписани единствено от майката на С. П. Т.П.: договор
№287/02.05.2007г. и договор №610/01.10.2009г. изплатил на С. П. общо 14 070лв.
В изпълнение на поетите с договора задължения на 03.02.2014год. сключил със С. П.
трудов договор №8 за длъжността „електрончик“.
Твърди, че грижите на дружеството за утвърждаването на С. П. като квалифициран
специалист започнали 6 години по-рано продължили и след сключване на трудовия
договор с него. Провел на С. П. първоначален инструктаж на работното му място
на 03.02.2014год., периодичен инструктаж за второто тримесечие на
01.04.2014год. и на периодичен инструктаж за третото тримесечие на
01.07.2014год. С декларация от същата дата С. П. изрично е декларирал, че е
инструктиран по безопасността, хигиената на труда, противопожарните правила и
инструкциите по безопасна работа. При
обучението си във ВУЗ С. П. е изучавал и е положил изпит по специалността
„Техническа безопасност“ и специалността „английски език“. След започване на
работа С. П. е изпратен на тест за проверка на знанията му по правилата за
безопасност при работа с електрически уредби и мрежи с напрежение до 1000
волта, с резултатите от теста отразени в Протокол №7233/09.04.2014год. на
лицензирана комисия от „Протекта консулт“ЕООД е
придобил трета квалификационна група, която му позволява да бъде допуснат до
работа. Изрично в длъжностната на С. П. е записано, че следва да изпълнява
работа, за която има необходимата квалификация и е инструктиран по безопасност
на труда. Като работодател осигурил на С. П. за своя сметка по сключен на
13.06.2014год. с ЕТ „Виста-Д.а Хубенова“ договор
обучение по английски език във връзка с предстоящо обучение на С. П. във
Великобритания в периода 17-19 ноември 2014год. относно работа с машини на
фирма Мazak. Към 19.06.2014год. С. П. за сметка на
дружеството преминал обучение проведено от оторизираната за извършва сервизна
дейност на машини марка МАЗАК фирма „Марка“ЕООД гр. Казанлък във връзка с
експлоатацията на металорежещите машини марка МАЗАК и конкретно машината, на
която е станала злополуката. Твърди, че
като работодател винаги се е стремял да спазва нормативните изисквания и да
осигурява на работещите в дружеството безопасни и здравословни условия на труд
и трудовата злополука настъпила на 15.08.2014год. е единствената в историята на
дружеството десетилетия назад. Моли съда да приеме, че са налице
обстоятелствата на чл.201, ал.1 от КТ – пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука като е допуснал груба небрежност и безотговорност в работата си както
към себе си така и спрямо останалите работещи в помещението не спазвайки
правилата за безопасност. След като е бил запознат пострадалият е бил длъжен да
изключи захранването на машината преди да предприеме действия по отстраняване
на аварията, нещо което той е правил правилно преди аварията на 15.08.2014год. и
за което е имал достатъчно знания и опит. Твърди, че целта на ищеца с
предявения иск е единствено ищецът да се облагодетелства финансово. Починалият
не е живял с ответникът в едно домакинство. За получаване на образование
съдействие на С. П. е оказвал не ищецът, а майката на починалия и той като
негов бъдещи в последствие работодател. Дружеството финансирало ежемесечно
обучението на младежа в продължение на 6 години. Ищецът като родител на
починалия е получил за претърпяната загуба 24 650лв., същата сума е изплатена и
на майката на С. П.-Т.П.. Плащанията са въз основа на две застраховки- първата
по задължителна за работодателя застраховка,
а втората застраховка „Злополука
и заболяване” е направена по инициатива на работодателя в полза на работещите в
дружеството. Счита, че сумата получена от ищеца като обезщетение платено от
застрахователите покрива изцяло не имуществените вреди, които ищецът е понесъл
от загубата на сина си в резултат на настъпилата злополука. Починалият е допринесъл
за настъпването на злополуката като е допуснал на 15.08.2014год. груба
небрежност и безотговорност при изпълнение на трудовите си задължения и
въпреки, че е имал достатъчни знания, квалификация и опит не е изключил
захранването на машината от шалтера, намиращ се на
корпуса на същата нито е спрял от авариен стоп органите на същата. Така по
време на аварията машината е била в автоматичен режим. Нарушил е инструкциите
на производителя на машината и вътрешно-фирмените инструкции разяснени му по
време на проведените му начален и периодични инструктажи на 03.02.2014г.,
01.04.2014год., 01.07.2014г. Признава, че при разследването на злополуката е
установено, че блокировката на вратата на работната зона на машината е била
неизправна-имитирала е затворена врата към работната камера, но твърди, че
злополуката не би настъпила, ако С. П. беше пристъпил към каквито и да било
действия по отношение на авариралата машина след като изпълни основно изискване
за безопасност –да изключи главния ключ на ел. захранването на машината.
Пострадалият е влязъл в работната зона на машината без да изключи захранването
и неизвестно по какви причини - през блокиралата врата, нещо което не е било
необходимо за да се установи каква е повредата на датчика и да се отстрани
аварията. Претендира съдът да му присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и
в съвкупност и в съответствие с принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, съдът намира за установено следното:
Убеждението си по правнорелевантните
за спора факти Съдът формира въз основа на относимите
и допустими доказателства, които са събрани от и пред този съд по предвидения
от ГПК ред независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в
хода на друго досъдебното, респ. съдебно производство. Документите и книжата
приложени по делото от лист № 203 до лист № 235 вкл. не съставляват
доказателства по делото, не са допускани и приемани като такива. Постъпването
им е докладвано в съдебно заседание на 15.12.2015год. с оглед подпомагане на
участниците в съдебното производство при формулиране на процесуалните искания.
Видно от у-ие за наследници № 1577/18.08.2014год., роденият на ***
година от майка Т.С.П. и баща Ю.С.П., С.Ю. П. е починал неженен на
15.08.2014год. и е оставил за наследници двамата си родители – Т.П. и Ю.П..
Ю.С.П. като баща на
починалия С. П. е от кръга на лицата, които имат право на иск за обезщетение за
неимуществени вреди от настъпила смърт на близък /Постановления № 4/61 г., № 5/69 г., № 2/84 г. на Пленума на
Върховния съд/. Ответникът не оспорва, че той няма други деца освен детето С. П.,
няма братя и сестри, няма съпруга, а към 15.08.2014год. са родителите му са
починали.
Ю.С.П. и Т.С.П. се
разделят скоро след раждането С. П.. Грижите по отглеждането и възпитанието на С.
П. са поети от майката Т.С.П.. С решение по гр. дело № 578/1997год. по описана
РС Казанлък Ю.П. е осъден да заплаща на седем годишния син издръжка от 17 000
неденоминирани лв. Ю.С.П. трайно не изпълнявал задължението си да дава издръжка
на С. П.. Поведението му е квалифицирано като престъпление по чл.183 от НК и
санкционирано от РС Казанлък с присъда от 11.12.2000год. постановена по н.о.х.д. 705/2000, с присъда
от 25.09.2001год. постановена по н.о.х.д. № 473/2001год., с присъда от
05.04.2002 год. постановена по н.о.х.д. №165/2002год. Определената на С. П.
през 1997год. издръжка от 17 000 неденоминирани лева е изменена с решение по
гр. дело №762/2002год. по описа на РС Казанлък на 31лв. месечно. Тогава С. е
бил на 12 години и 6 месеца. Неговата майка Т.П. е била в отпуск за отглеждане
на второ дете, детето Д.М.Й., родено на ***год. Т.П., С. П., Д.Й. и бащата на Д., М.Й. живеели в едно
домакинство. Ищецът Ю.П. при разглеждане на гр.дело № 762/2002год. представил
пред съда документи, удостоверяващи оставането му без работа и доходи в периода
20.08.2001год. -04.09.2002год., изразил становище, че не е съгласен да се
увеличи размера на издръжката на С., признал,
че работи стъклопоставяне при свой приятел, за да отработи пари, взети
преди това в заем. Видно от ч.н.д. 1006/2013год. по описа на РС Казанлък на Ю.П.
е наложена с присъда по н.о.х.д. №77/2001год. глоба в размер на 300лв. за
престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 22.04.2001год.
Глобата е платена на 16.08.2011год.
Видно от признанията на
ищеца и от показанията на св. Я.Я. –приятел на ищеца
и св. И.А.-годеница на ищеца, родителите на Ю.П. живеели в собствен имот в гр.
Казанлък, кв.“Васил Левски“ бл.№5, вх.А, ап.24, състоящ се от три стаи и кухня.
Ищецът Ю.П. живеел в дома на родителите си, ползвал една стая. Основното
училище, в което С. П. учел отстояло на не повече от 500 метра от дома, в който
той живеел с майка си и на около километър от дома, в който живеел Ю.П.. С. П.
посещавал дома на своите баба и дядо по бащина линия, в който живеел и ищеца.
Родителите на Ю.П. съвместно с Ю.П. обгрижвали С.,
слагали му да хапне като дойде при тях от училище, говорили си с него за
училището, давали му „някакви парички“ да си купи закуска, купували му играчки.
В дома на своите баба и дядо по бащина линия, С. П. ползвал стаята, която
ползвал неговият баща. В нея имало бюро, на което С. можел да си подготви
домашни или уроци. Няма данни и не се събраха доказателства по делото С. П. да
е нощувал в дома на своите баба и дядо по бащина линия, респ. в дома на своя
баща докато родителите му са били живи. Отношенията между Ю.П. и майката на С. П.
Т.П. били обтегнати, особено по повод неплащането на издръжката на С. П..
През 2004 год. бабата
на С. П. по бащина линия починала. /св.Я./. Ищецът Ю.П. напуснал Република
България и се установил да живее и работи в чужбина. Върнал се в България през
2013год. Напускайки страната Ю.П. помолил свидетеля Я. да се грижи за
възрастните му родители. И в отсъствието на ищеца Ю.П., С. П. продължил да
посещава своя дядо по бащина линия до смъртта му на 19.09.2009год., който,
видно от признанията на ищеца в съдебно заседание, бил болен. Здравословно състояние на дядото
на С. П., видно от признанията на ищеца, било причина на два пъти да се завръща
в България за по няколко месеца. Докато бил в чужбина Ю.П. контактувал със
свидетеля Я.Я. и със сина си С. П. чрез скайп и по телефона. Липсват данни по делото във времето от
2004год. до 2013год. Ю.П. да е издържал, участвал в издръжката или подпомагал
финансово или по друг начин сина си С. П.. Твърденията на ищеца, че докато бил
в чужбина бил изпращал пари на сина си и по негова молба и по свое желание не
се подкрепят от събраните по делото доказателства.
На 30.04.2007год. седемнадесет
годишния С. П. със съгласието само на единия си родител, майката Т.П., сключва
с „Капрони“АД двугодишен договор № 287/2007год. за придобиване на квалификация.
По това време С. П. е ученик в 10-ти клас на ПГ“Ив. Хаджиенов“
гр. Казанлък. Адресът, на който С. П. живее е идентичен с адреса, на който в
договора е посочено, че живее неговата майка Т.П.. С този договор „Капрони“АД
поело задължение да заплаща на С. П. стипендия в размер на 200лв. месечно в
периода 02.05.2007г.- 30.06.2009год. , да организира и проведе за своя сметка
400 учебни часа обучение на С. П. по английски език и 400 учебни обучение на
тема „машини и съоръжения за обработване на металите“, да сключи със С. П. трудов
договор след като той завърши обучението си. От своя страна С. П. е поел
задължението да завърши обучението успешно и в срок, да постига средно годишно
успех в средното си образование не по-нисък от 4,50, да не извършва хулигански
прояви, нарушаване на обществения ред или умишлени престъпления както и да
работи при ответника съобразно уговореното в договора. Видно от представените
удостоверения № 6981/2007 г./л.83/, № 7026/2008г., № 7081/2009 год., №
7112/2009 год., договор за обучение № 324/15.09.2007 г., Приложение №1 към този
договор, фактура 0162/25.09.2007г., преводно нареждане по същата фактура, фактура № 196/26.10.2007 год. и преводно нареждане по
същата фактура, договор за обучение № 411/27.02.2008 год. и Приложение № 1 към
този договор, фактура № 40/09.04.2008 год. и преводно нареждане по тази
фактура, договор за обучение № 464/29.08.2008 год. с Допълнително споразумение
от 05.09.2008год. и Приложение № 1 към този договор и към Допълнителното
споразумение към него, фактура №
134/24.09.2008 год. и преводно нареждане по тази фактура, фактура
№ 143/23.10.2008 год. и преводно нареждане за 442лв. по тази фактура, фактура
№ 153/14.11.2008 год. и преводно нареждане по тази фактура за 441лв., договор
за обучение №512/15.01.2009год. с Приложение № 1 към този договор, фактура №
18/24.02.2009год. и преводно нареждане по тази фактура от 06.03.2009г., фактура
№ 29/24.03.3009 год. и преводно нареждане по тази фактура от 27.03.2009 г.,
фактура № 38/21.04.2009 год. и преводно нареждане по тази фактура от 28.04.2009г. и двете страни по договора добросъвестно и
своевременно са изпълнили поетите с договора задължения.
След като през 2009
година завършил успешно средното си образование С. П. бил приет и записал първи
курс, редовна форма на обучение, държавна поръчка в Техническия университет гр.
София, филиал гр. Пловдив, направление „Комуникационна, компютърна и електронна
техника“.
Когато приели С. П. за
студент, ищецът се почувствал много горд със сина си/св. И.А./.
Непосредствено след
записването му за студент, на 01.10.2009 година, С. П. сключил с ответника „Капрони“АД договор
за предоставяне на стипендия. В ползваната от „Капрони“АД типова форма за
сключване на този вид договори са предвидени две солидарно отговорни страни
наред със страната, с която се извършва договарянето за отпускане на
стипендията. Тези две солидарно отговорни страни са родителите на стипендианта-
неговите майка и баща. Видно от представения договор, „Капрони“АД е сключило
договора със С. П. с участието само на една солидарно отговорна страна- майката
Т.П.. Въз основа на извършеното по
договор №287/02.05.2007год. обучение на С. П. за придобиване на
квалификация, „Капрони“АД учредява стипендия за обучение и придобИ.е
на квалификационна степен „Бакалавър“ по специалността „Електроника“ и я
предоставя на С. П. срещу задължението за придобие
образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Електроника“
във факултета на ТУ София, направление „ККЕТ“ срещу задължението да постъпи на
работа след завършване на обучението при него. Предоставяният размер на
стипендията е от 300 до 400лв. месечно в зависимост от постигнатия среден успех
през предходния семестър. И двете страни са изпълнили добросъвестно и в срок задълженията
си по договора. Видно от у-ие
№93.04.273/01.07.2015год. в периода 2007г.-2013год. „Капрони“АД изплатило на С.
П. стипендии общо в размер на 14070,51лв., от които 3150лв. през 2012год. и
3100лв. през 2013год.
След смъртта на бащата на ищеца Ю.П. през 2009год., поради
отсъствието на ищеца от страната, притежаваното от родителите на ищеца приживе
жилище останало необитаемо. Видно от признанията на ищеца в с.з. на
18.11.2015год. през 2011 година той поискал със сина си –С. да избере къде да
живее – със семейството на майка си или с него в неговото наследствено жилище. С.
П. изразил желание да живее с ищеца. В резултат на този разговор ищецът се
договорил със сина си, С. П. да направи ремонт на жилището. Ремонтът
съставлявал освежаване на жилището– боядисване на стени и тавани, боядисване на
прозорци. Видно от представената от ищеца разписка за превод на парична сума в
изпълнение на тази уговорка на 07.07.2011 год. ищецът
изпратил на С. П. сумата от 640 евро. Семейството на майката на С. П. се
сдобило с жилище в гр. Казанлък на бул.“23-ти Пехотен Шипченски полк“ №105,
което се нуждаело от ремонт. Членовете на семейството на Т.П., включително и С.
П. участвали лично в извършването на ремонта като продължили да обитават
жилището в гр. Казанлък, ж.к.“Васил Левски“ бл.22. Така С. П. докато провеждал
редовното си обучение във ВУЗ в гр. Пловдив, в изпълнение на уговорката с Ю.П.,
направил в периода 2011 год. – 2012 год., ремонт на собственото на ищеца
жилище, помагал при правеното на ремонт на жилището, с което се сдобило
семейството на неговата майка Т.П..
Финансово С. П. бил
относително самостоятелен, тъй като получавал от ответното дружество целогодишно
за срока на обучение /без летните месеци/ стипендия за добър успех в диапазон
300-400лв., т.е в размер по-голям от минималната по това време за страната
работна заплата. Получаването от С. П. на стипендия за добър успех по време на
следването било повод за гордост за Ю.П. /св.Антонова/.
По повод рождения ден
на ищеца -12.07. пълнолетният С. П. гостувал на своя баща Ю.П. в Кипър в
периода 10.07.-04.08.2012год., за което Ю.П. бил „много радостен“/св.
Антонова/. От показанията на св. Станимир С. съдът приема за установено, че С. П.
по време на обучението си във ВУЗ и след това до смъртта си продължил да се
прибира и обитава дома, в който живеели неговата майка, брат Мирослав и бащата
на неговия брат, а именно ап. №50, вх.“В“, бл.22, к-с “В. Левски“ в гр.
Казанлък. От този дом свидетеля С., програмист в „Капрони“АД и домоуправител
на вход „В“, виждал С. П. да отива на
работа в ответното дружество. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел,
отчитайки факта, че в жилището, собственост на ищеца са се извършвали ремонтни
дейности през 2011 и 2012година, а едва в края на 2013год. е имало интернет. От
събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено, че С. П.
е нощувал в жилището на ищеца преди септември 2013год.
В края на месец
септември 2013год. Ю.П. се върнал от Кипър в Република България и заживял в
едно домакинство със сина си. По това време С. П. вече бил завършил
семестриалното си обучение и подготвял дипломната си работа. При завръщането си
ищецът прекарал в жилището „интернет“, купил на С. П. лаптоп, компютър, част от материалите необходими за дипломната
му работа. Непосредствено след завръщането си в България ищецът бил с нестабилно
и несигурно финансово положение – започнал работа, но не получавал редовно
възнаграждението си/св. И.А./, останал без средства и прибягнал до продажба на
вещи /златен пръстен/ за посрещане на не
големи и предварително известни за домакинството разходи като пътуването
на С. П. *** за защита на дипломна работа в края на 2013г.
Видно от представената
диплома за завършено образование С.Ю. П. в периода 2009год. и 2013год. преминал
и завършил четиригодишен курс на обучение във факултет по електроника и
автоматика на Техническия университет-София, филиал гр. Пловдив като към
29.11.2013год. придобил образователна степен „Бакалавър“ по специалност
„електроника“ с професионална квалификация „инженер по електроника“.
На 03.02.2014год., след
представяне на заключение на „СТМ-Експерт“ООД гр. Стара Загора за пригодността
на С. П. да изпълнява длъжността, С. П. и „Капрони“АД сключили срочен шест
месечен трудов договор №7003-02395 за длъжността „електрончик
с ОМВ в размер на 500лв. и е допуснат до
работа на 06.02.2014год. Към момента на сключване на договора С. П. бил
запознат с длъжностната характеристика
за длъжността „електрончик“, което удостоверил с
полагането на подписа си върху екземпляр от нея на 28.01.2014год., нямал нито
един ден трудов стаж. Видно от връчената му длъжностната характеристика С. П. имал задължение да спазва всички
изисквания по безопасни и здравословни условия на труд, да се грижи за
собствената си безопасност и за безопасността на лицата, които могат да
пострадат от неговите действия или бездействия, да работи само с изправни
машини, съоръжения, уредби, апарати, инструменти, да изпълнява работа, за която
има необходимата квалификация и по отношение на която е инструктиран по
безопасност на труда. Длъжностната характеристика за длъжността „електрончик“ вменява на С. П. отговорността за качественото
функциониране на електронната част на машините и съоръженията които поддържа.
Видно от нейното съдържание С. П. е пряко подчинен на ръководителя на
производствения участък. В длъжностната характеристика не са посочени като
квалификационни изисквания за заемане на длъжността необходимост от владеенето
на чужд език, или степен на владеенето на такъв, притежаването на конкретна
степен на правоспособност за работа с електрически уредби и мрежи с напрежение
до и над 1000V.
Видно от приложената
служебна бележка №10/03.02.2014год. и извлеченията от книгите за инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана в деня на сключване на
трудовия договор – 03.02.2014год. И.А., експерт ЗБУР е провел на С. П. начален
инструктаж по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана в
„Капрони“АД, а в последствие на 01.04.2014год. и на 01.07.2014год. На С. П. е
проведен периодичен такъв. Първоначалният инструктаж е с продължителност 3
календарни дни /св. М. И.ов/, освен това на С. П. на
03.02.2014год. е бил проведен и инструктаж на работното му място, което
представлява “барака само за електрончици, всеки със
собствено работно място, лаптоп, инструменти“, „копия от инструкциите за работа
с машините на български и на английски език“ /св. Ив. Й./.
Видно от Протокол
№7233/09.04.2014год. и трудов договор №8/03.02.2014год. на С.Ю. П., с общ към
09.04.2014год. трудов стаж 2 месеца, непритежаващ друга квалификационна група
за работа с електрически уредби и мрежи с напрежение до и над 1000V, е призната трета квалификационна група по
правилата за безопасност при работа по електрически уредби и мрежи с
напрежение.
От 2007год. „Капрони“АД
ползва за производствените си нужди машини MAZAK VARIAXIS 500-5XII /св. Й./,
придобивани по етапно, последната -
доставена около година преди злополуката на 15.08.2014год. В гаранционния
период машините се поддържали от обслужващата гаранцията фирма „Бимекс лимитид“. На
10.04.2014год. ответникът сключил срочен
договор за времето от 10.04.2014год. до 10.04.2015год. с фирма „Макра“ ЕООД за абонаментно сервизно обслужване на
металорежещи машини на територията на дружеството по опис, което включва
цялостна профилактика на машините MAZAK, съгласно тяхната сервизна
документация, текущи и аварийни ремонти с оглед непрекъснатото и ефективно
ползване на машините/л.143/. Видно от приложение №1 към този договор предмет на
договора са 8 стругови машини с марка „Мazak“ и 6 обработващи центрове от същата марка, сред които
4 - модел VARIAXIS 500-5XII.
Обслужването на
машините от външна фирма създавало на ответника времеви затруднения и в края на
пролетта на 2014год., началото на лятото на същата година, служители на
дружество пристъпили към реализиране на идеята да се сформира от лицата
работещи в дружеството група за обслужване на машините с марка „Мazak“. Групата се състояла от 5 човека и включвал С. П. и
неговия пряк ръководител - св. М. И.. Групата преминала обучение във фирма „Макра“ЕООД, в последствие било договорено преминаване на
обучение на състава на същата група в европейски обучителен център на фирма
„МАЗАК“ във Великобритания през м.
ноември 2014год. Видно от изявлението на
водещия преговорите от името на ответника- П. П., обучението на специалистите
на „Капрони“АД във фирма „Макра“ ЕООД не било
достатъчно успешно /л.57/. За нуждите на обучението във Великобритания
ответникът сключил договор за своя сметка за период от два месеца и половина
считано от 18.06.2014 с фирма ЕТ „Виста-Д.а Хубенова“
за обучение на работници по английски език за ниво В1 според Общо европейската
езикова рамка, сред които работници бил и С. П..
Видно от Допълнително
споразумение № 606/25.07.2014год. към ТД на 2507.2014год. въз основа на
предложение №93.01.332/23.07.2014год. на инж. И.Й.-ръководител отдел „ОРП“
считано от 04.08.2014год. ответникът и С. П. постигнали съгласие за изменение
на срокът на трудовото правоотношение и на договореното възнаграждение.
Трудовият договор на С. П. станал безсрочен, т.е. за неопределено време, а
основното му месечно възнаграждение се повишило на 700лв.
Съжителството на ищеца
със сина му С. П. не протичало гладко, в резултат, на което С. П. в началото на
месец август 2013год. се изнесъл от жилището на баща си Ю.П. и се върнал в дома
на семейството на своята майка Т.П. - ап.50, вх.“В“, бл.22, к-с “В. Левски“ в
гр. Казанлък. Видно от показанията на св. Я. причина за този разрив в
отношенията между С. П. и ищеца били „някакви пререкания, нещо битово“.
Видно от показанията на
св. Й., по традиция цялата фирма „Капрони“АД всяка календарна година втората и
третата седмица на месец август е във „фирмен отпуск“. За пръв път през август
2014год., поради изискване на съконтрагент на
„Капрони“АД, работният процес при определени дейности да не се прекъсва, една
част от работещите в „Капрони“АД излезли в платен отпуск, а друга част
продължила да работи. Работниците, необходими за обслужването на непрекъснатия
работен процес продължили да работят при условията на сумарно изчисляване на
работното време. Ръководството на ответното дружество, взело решение да възложи
отговорността по поддържането на всички работещи през втората и третата седмица
на м.август 2014год. машини, съоръжения, апарати и др. на един механик и един електрончик. Като новопостъпил
работник към м. август 2014год. С. П. нямал право на платен годишен отпуск. За
него възможностите били да излезе две седмици в неплатен отпуск или да остане
да работи. Видно от показанията на св. Й., С. П. пожелал да остане да работи.
„Капрони“АД го оставило сам да отговаря за качественото функциониране на
електронната част на машините и съоръженията с непрекъснат процес на работа на
територията на цялото дружество, имайки предвид, че ако работниците в
дружеството не могат да отстранят възникналия технически проблем с машините
МАЗАК могат да се обърнат към фирмата „Макра“, с
която има сключен договор за обслужването им. Всички колеги на С. П.,
изпълняващи за ответника длъжността „електрончик“ и
неговите началници Иван Й. и М. И., отсъствали от работа и поради ползване на
платен годишен отпуск. Видно от показанията на св. М. И. до този момент /когато
излязъл в отпуск през август 2014год./, той бил човекът, който вземал решенията
дали да се обърне към фирма „Макра“ за съдействие при
констатиран проблем с експлоатацията на машините МАЗАК. От постъпването на
работа до излизането на работниците от „Капрони“АД в платен отпуск през м.
август 2014год., С. П. изпълнявал възложената му от работодателя работа
съпровождан от още един работник, чиято трудова функция също била свързана с
ремонт на машините и съоръженията – в този смисъл са показанията на св. Й.С. „С.
съм го виждал да идва при авария на машините с ръководителя на монтьорите С.С., с Владо Колев-електрончик,
винаги с друг човек“, на св. Т.К. „случвало се е да дойдат С. и едно друго
момче, мисля Н., те спряха машината, а др. момче влезе в машината да отстрани
аварията“, на св. Н.М. „виждал съм когато електрончиците
да удрят стопа и машината спира, като след това не може да продължи работния
процес оттам където е спрял“, „аз мога да стартирам процеса във всеки един
момент от операциите ..до 10 мин. ..“, „два пъти съм виждал С., веднъж с още
едно момче, работят по двама, този път е бил сам“., на св. М. И. „когато аз
пращам хора, никога не ги пращам сами..“
На 15.08.2014год. С. П.
отишъл на работа във фирма „Капрони“АД, редовна смяна, в съответствие с
месечния график утвърден от работодателя за звено 7003. Около 13,00 часа
аварирала една от машините / № 56 / – от общо четирите машинни центри MAZAK
VARIAXIS 500-5XII, експлоатирани в участък 3015 на ОП 300. Дисплея на машината
отчел код “258“, означаващ „отворен датчик на капака за автоматично сменяване
на инструменти“. Работещият в дружеството програмист Н.М., в съответствие с
установения вътрешен ред, съобщил на Й.С., че машината е аварирала. Й.Т.С.,
ръководител на звено 3015 от 01.07.2014год., отишъл до магазинното помещение на
авариралата машина, видял, че междинната врата между работното помещение и
магазинното помещение е затворена, т.е препятства автоматичното сменяване на
инструменти. Имайки предвид, че авариите от този тип – с код 258, били често резултат от механично натрупани
върху датчика за движение на вратата стружки от обработката на детайлите, Й.С.
потърсил първо намиращият се на работа монтьор. Видно от показанията на самия Й.С.
и от показанията на св. М. И., предходни аварии свързани с този датчик –на
капака за автоматично сменяване на инструменти, били отстранявани от
ръководителя на монтьорите С.С.. Спасов отстранявал аварията откъм магазинното
помещение на машината, т.е. без да влиза в работното пространство на
същата. В личен разговор с монтьора,
след като последният заявил, че проблемът не е от неговата компетентност, а от
компетентността на електрончика, Й.С. се свързал със С.
П. по телефона и го информирал за проблема. Съвсем скоро /след кратко време/ С.
П. се появил в звено 3105 и се отправил към авариралата машина, преглеждайки
преди това на работното си място съпровождаща авариралата машина техническата
документация в частта касаеща значението на изписания
код 258. Видно от показанията на св. М. И. този тип машини имат около 2000
кода, обозначаващи различните видове аварии, респ. настъпили технически
проблеми и неизправности. Върху машината към която С. П. се отправил са
поставени на подходящо място табелки със схеми и надписи на английски език
задаващи общи и основни мерки за безопасност при работа и обслужване на
машината /виж снимки и протокол за оглед от 18.01.2016г./ една от които със
следното съдържание: „Пазете се от машината когато е в автоматичен режим.
Можете да си причините сериозни наранявания. Включете на ръчен режим преди да
стъпите върху машината. Изключете захранването на електрическия панел преди
обслужване“. В непосредствена близост до машината стои поставена на хартиен
носител подробна техническа документация на машината на английски и български
език. Към този момент работното време на оператора на авариралата машина с №56
по технологичната схема на цеха било към своя край. С. П. пристъпил към
отстраняване на аварията. Операторът изчакал идването на колегата си от втората
смяна - Р.П. след което си тръгнал. При
повторното си влизане около 13,45 часа в участъка, в който се намира
авариралата машина на св. Й.С. му
направило впечатление, че Р.П. седи на столче до масата разположена
непосредствено до машината. На въпроса „какво става“ Р.П. отговорил „вътре е,
ремонтира машината“. Свидетелят се приближил до работното помещение на машината
и видял С. П. качен вътре в работното помещение в положение, което оставило у
него впечатление, че С. П. в момента работи, т.е. отстранява аварията. Отправил
се към магазинното помещение на машината, отворил вратичката на същото и видял
какво се е случило с намиращият се в работната камера /зад вратата на работното
помещение и пред вратата на магазина за инструменти/ на металорежещата машина С.
П.. Следствие на удар на работен орган на машината –движение на магазина с
инструменти или движение на манипулатора за смяна на инструментите, С. П.
получил несъвместими с живота груби анатомични увреждания на главата, бил
мъртъв.
При нормална работа на
обработващия център, барабанът с инструменти /до 40 броя/ се намира зад врата с
блокировка, наричана междинна врата поради това, че разделя работното помещение
от магазинното помещение на машината. По време на отстраняване на аварията
свързана именно с движението /отваряне и затваряне/ на тази междинна врата,
машината е била в автоматичен режим. Отстраняването на причината за аварията
автоматично е възобновило работата на машината. Ел. захранването на машината не
е било изключено от шалтера, намиращ се на самата
машина. Не е бил задействан бутона за авариен стоп – блокиращ работния процес
на органите на машината. Машината не е била пренасочена от автоматичен към
ръчен режим на работа. Извършването на което и да е от тези три действия –
изключване на ел. захранването от шалтера, натискане
на бутона „авариен стоп“, настройване на машината от автоматичен на ръчен режим
на работа би предотвратило автоматичното възобновяване на работата на работните
органи на машината в същия момент, в който причината довела до блокирането на
междинната врата е била отстранена от С. П..
Роденият на *** година
от майка Т.С.П. и баща Ю.С.П., С.Ю. П. починал на 15.08.2014год. Поклонението
преди погребението било извършено в дома на неговата майка Т.П..
Видно от представените
сервизни протоколи от 18.08.2014год. и от показанията на разпитания като св. Г.С.,
собственик на фирма „Макра“ ЕООД, металообработващи
машини Mazak Variaxcis 500
-5X ІІ със серийни № 198269, 198268, 237139, разположени на територията на
звено 7003, при тестването за безопасност и техническа неизправност са се
оказали повредени. Открита е една и съща повреда при трите машини, повредена
ключалка на вратата на работното пространство. След като ключалката е била
подменена, машините са станали годни за работа. Освен, че подменили ключалките,
при извършването на теста за безопасност на 18.08.2014год. завили вилките на
вратите към вратите, от които били отделени преди това //св. С.:„сменихме
ключалките, завихме и вилките“ /л.290//. Четвъртата от този тип машини - Variaxcis 500 -5X
ІІ със сериен № 253122 била в изправност, по нея не са открити повреди. Видно
от показанията на св. Иван Б., св. Т.К.,
първият работещ, а вторият работил при ответника като оператори на
машини - Variaxcis
500 -5X ІІ преди и след август 2014год., както и на св. Н.М., програмист на
същите машини при ответника, вратите на работното пространство на три от общо
четирите машини модел Variaxcis 500 -5X ІІ от поне
две години преди 15.08.2014год. били в това състояние – да се отварят, докато
машината работи, т.е по време на протичане на процеса на обработка на
детайлите. Това било възможно поради това, че вилките влизащи в ключалките на
вратите били отделени от вратите на работните помещения /където им е мястото /
и пъхнати в ключалките. Резултатът бил елиминиране блокировката на вратата на
работното помещение, шунтиране на защитата на
машината. Видно заключението на техническата
експертиза с вещо лице инж. Н.П.А., заключващият механизъм на вратата на
работното помещение е електромеханичен, т.е. блокирането на вратата става по
механичен начин като задействането на блокиращото вратата устройство
/контактора/ става с електромагнитен импулс. Заключването на вратата се
осъществява механично от два елемента-вилка монтирана на вратата с два болта и
гнездо/контактор/, монтиран неподвижно към корпуса на машината. При затварянето
на вратата, вилката попада в отвора на контактора и подава импулс, разрешаващ
да се пусне машината. С пускането на машината се подава импулс към контактора,
който захваща вилката механично и тя повече не може да излезе от контактора,
т.е. вратата не може да се отвори и да се създаде опасност за работещите с нея
лица. Вратата се отваря само и единствено чрез натискане на бутон „Отключи“ и
то при условие, че машината е спряла. Целта на блокировката на вратата е да
предпази работниците от механични наранявания, поради което при изправна
блокировка на вратата, вратата на работното помещение
не може да бъде отворена, докато машината не бъде спряна. Видно от показанията
на св. Т.К., когато постъпил като оператор при ответника през април 2014год., в
задълженията му като оператор не влизало да отваря магазинното помещение или
работното помещение, а да сменя детайлите през централната врата на машината.
Много рядко на операторите на този тип машини, вкл. и на св. Т.К. им се
налагало да отварят вратата на работното помещение на машината. Блокировката
била елиминирана при вратите на три от общо четирите машини, което свидетелят
счел за нередно и когато получил инструкция от началника си, че машините не
трябва да се спират както и че не трябва да се спира работния процес, изразил
несъгласие и сигнализирал началниците Й.С. и Станимир Денев. Обстоятелството,
че блокировката на вратите на работното помещение на три от четирите машини Variaxcis 500 -5X ІІ е шунтирана
в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност било известно
на всички работещи при ответника като оператори на тези машини, на техните
преки ръководители и на програмиста на машините св. Н.М. дълго време преди
15.08.2015год. и преди постъпването на С. П. на работа при ответника. Няма
доказателства по делото, че на С. П. му
е било известно, че блокировката на вратата на работното помещение на една или
на повече от една от металообработващите фрезови машинни центри
в звено 7003 е шунтирана по начин вратата да се
отваря без да се прекъсва работния процес на машината и без да се задействат
сигнализиращите за неизправността аларми. Няма доказателства по делото С. П.
преди 15.08.2014год. да е отстранявал
авария на същата машина, на която е станала злополуката.
Видно от приложеното по
делото ръководство за поддръжка на Variaxcis 500 -5X
ІІ, /съставено на български език на 20.06.2014год./, производителят на машините
е посочил като абсолютно задължителни за спазване следните мерки за
безопасност: запомнете позицията на бутона „Авариен стоп“, така че да можете да
го натиснете незабавно от всяка позиция; никога не влизайте в машината, освен
ако не се налага с цел поддръжка; изключете захранването от главния ключ /шалтера/ и го застопорете в
позиция „изключено“ когато влизате в машината за поддръжка; не променяйте
машината по начин, който би засегнал нейната безопасност; не влизайте в
машината, а ако се налага да влезете в нея, вземете мерки като например изключване
на главния ключ или натискане на бутона „авариен стоп“, които прекратяват
работата с машината; не отваряйте врати или предпазни капаци, докато машината е
в автоматичен режим. Производителят на машините в придружаващото машините
ръководство изрично е отбелязал, че превключвателят може да бъде включен, дори
когато вратата на електрическия шкаф е отворена, поради което ако се налага
поддръжка на ..или ремонт на машината, поставете главния превключвател в
позиция „изключено“ и го застопорете в тази позиция
чрез катинара, предоставен на клиента. Винаги изключвайте главния прекъсвач и
го застопорете преди да извършите дейност по
поддръжка. По този начин ще елиминирате вероятността машината да бъде пусната
случайно от друго лице.
На дисплея на машината,
намиращ се в непосредствена близост до вратата на работното помещение, се
изписват всички поддържани от машината функции, включително с букви се изписва
вида на повредата и вида на режима, в който във всеки момент се намира
машината-ръчен, автоматичен.
Машината разполага с
видима във всеки един момент външна, разположена в най-високата част на
машината, система, която сигнализира наличието на проблем в затварянето на
вратата на работното помещение с червен светлинен сигнал, но при извършеното шунтиране на блокировката, сигнализиращата система не се
задейства той като не засича наличието на проблем.
В инструкцията за
безопасност при работа с машините МАZAK, утвърдена от ответника изрично е
записано „преди поддръжка изключете и блокирайте захранването при основния
електрически панел“.
Съгласно Наредба
№7/23.09.1999год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на РМИРО /чл.191, чл.202, ал.2/ операциите по поддръжка на работното
оборудване се извършват когато то е спряно. Всички операции, извършвани с
работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж,
експлоатация, поддържане и ремонт се изпълняват при спазване на инструкциите на
производителя. При извършване на ремонтни работи, свързани с риск за
работещите, задължително се осъществяват следните организационни и технически
мероприятия за безопасност: спиране на работното оборудване, изключване на енергозахранването, реализиране на мерки против повторно
включване.
Въз основа на
Разпореждане №108/27.08.2014год. на НОИ-ТП Стара Загора съдът приема, че
декларираната от осигурителя „Капрони“АД злополука вх.№108/20.08.2014год.,
станала със С.Ю. П. на 15.08.2014год. е трудова злополука станала през време и
във връзка с извършваната работа-при ремонт на металообработваща машина Mazak Variaxcis 500 -5X ІІ,
когато С. П. предприема действия по профилактика и ремонт, влиза в работната
зона на обработващия машинен център, зад вратата на работното пространство и
пред вратата на магазина за инструменти, с лице към масата на машината, наведен
на ляво в пространството на магазина за инструменти. Вследствие на удар на
някои от работните органи на машината Mazak Variaxcis 500 -5X ІІ С. П. получава несъвместими с живота
груби анатомични увреждания с летален край.
Разпореждането се
ползва с формална доказателствена сила, има действие
спрямо лицата, които са негови адресати. Въпросът относно характера на
злополуката, може да бъде пререшаван само при условията на чл.99 АПК - при
откриване на нови обстоятелства /причиняване на смърт по небрежност или
непредпазливост/.
На 26.08.2014год.
Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора при проверка в „Капрони“АД гр.
Казанлък, ул.“Ген. Столетов“№ 45 извършена на 15-ти и
18-ти август 2014г. съставила Акт №24-000140 за установяване на следното
административно нарушение: в качеството си на работодател „Капрони“АД е
допуснал на 15.08.2014год. да се извършва обработване на детайли на машинен
център Mazak Variaxcis 500
-5X ІІ сериен № 200426 /№56 от технологичната схема на участък 3105/ чиято
блокировка на вратата към работната зона е неизправна /постоянно действаща,
имитираща затворена врата към работната камера/. С действията си работодателят нарушил чл.173,
ал.1 от Наредба №7 /1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на работното оборудване. Резултатите от проверката са отразени в
протокол №1890/26.08.2014год. Видно от съдържанието на протокола ответникът не
е извършвал периодични прегледи на работните органи на машината, осигуряващи
безопасността на оборудването, не е създал организация за изключване на
машината чрез главния прекъсвач или натискане на бутон стоп следствие на
аварийно спиране, не е създал организация за поставяне на ограждение
или предупредителни табелки „не включвай, работят хора“ и др., не е определил в
длъжностната на С. П. минималната
квалификационна група по електробезопасност, която
трябва да притежава, не е утвърдил инструкция за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на профилактика и ремонт на машинен
център Mazak Variaxcis 500
-5X ІІ; допуснал е да се извършва обработване на детайли на машинен център
сериен №200426 или № 56 по технол. схема на участъка,
чиято блокировка на вратата към работната зона е неизправна, постоянно
имитираща затворена врата, не е извършвал и не е документирал извършването на
периодични прегледи на работните органи на машините Variaxcis 500 -5X
ІІ.
Въз основа на
констатациите в Акт №24-000140 и в протокол №1890/26.08.2014год е издадено от
Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора Наказателно постановление №24-000140
от 19.09.2014 год., с което на „Капрони
АД“ е наложена имуществена санкция от 5000лв. Постановлението е обжалвано от
„Капрони“АД и с Решение №444/16.12.2014год. по а.н.д. 1135/2014год. по описа на
РС Казанлък след като съдът е приел за установено, че „Капрони“АД не е изпълнил
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е
изменил размера на наложената с НП имуществена санкция от 5000 на 1500лв.
Ответникът „Капрони“АД към момента на злополуката е имал
сключени в полза на своите работници застраховка „Злополука и заболяване“ и
застраховка “Трудова злополука“. По първата застраховка застрахователното
обезщетение на едно лице е в размер на 1000лв., а по втората седем кратния размер
на годишната брутната работна заплата на пострадалото лице, в конкретния случай
575лв., определящи размер на обезщетението от 48 300лв. В качеството на един от
общо двамата наследници на С. П., на ищеца Ю.П. застрахователите изплатили
500лв. на 04.03.2015год. по първата застраховка и 24 150лв. на 11.06.2015год.
по втората застраховка.
Смъртта на С. П.
причинила промяна в поведението на ищеца. Видно от показанията на св. Антонова,
Ю.П. често се усамотява и гледал в една точка, гледал снимки на сина си и
плачел, забравял елементарни неща като ключовете на вратата.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът
прави следните изводи:
Налице са
предпоставките за имуществена отговорност на работодателя при настъпили вреди
от трудова злополука. Размерът на обезщетението следва да бъде определен по
справедливост и съобразен с извършеното получаване на парични суми по две
застрахователни обезщетения.
Обемът на имуществената
отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука причинила смърт на
работника не зависи от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването на вредите. Работодателят дължи обезщетение
за причинената неимуществена вреда, включително и за пропуснатата полза.
„Капрони“АД, в
качеството си на работодател на С. П., на осн. чл.127
от КТ е бил длъжен, но не е осигурил на работника С. П. нормални и безопасни
условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение:
В нарушение на чл.173,
чл.186, чл.194, чл.202 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване,
ответникът е допуснал експлоатация на работно оборудване с липсваща,
респ. неизправна система за защита, не е
осигурил на работника безопасен достъп и безопасност в място, където се
извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на
работно оборудване. Ответникът не е изпълнил задължението си при извършване на
ремонтни работи, свързани с риск за работещите, да организира мероприятия за
безопасност като спиране на работното
оборудване; изключване на енергозахранването;
преустановяване на технологичното захранване с материали, суровини и др.;
реализиране на мерки против повторно включване на ел. захранването. В нарушение
на чл.16 ЗЗБУТ ответникът е възложил на С.
П. изпълнението на задачи, в условия не съобразени с неговите опит и
възможности.
„Капрони“АД допуснало
да се извършва обработване на детайли на неизправен машинен център Mazak Variaxcis 500 -5X ІІ сериен
№ 200426 /№56 от техн. схема на участък 3105/.
Блокировка на вратата към работната зона на машината, от преди постъпването на С.
П. на работа, била постоянно действаща, имитираща затворена врата към работната
камера, което позволявало свободен достъп до работните органи на машината по
време на самия работен процес.
Функцията, която изпълнява блокировката на вратата е да не допусне влизане
в работната зона на машината в момент на работа на машината. За това състояние
на машината спомогнали липсата на периодични прегледи на работните органи на
машината, целящи осигуряване безопасността на оборудване експлоатирано при
условията на непрекъснат процес на работа, невземането под внимание на
изразеното от работещия на машината оператор Т.К. несъгласие да работи на
машината при наличието на тази неизправност. В нарушение на свои нормативно
определени задължения ответникът не е създал организация за изключване на
машината чрез главния прекъсвач или натискане на бутон стоп следствие на
аварийно спиране, не е създал организация за поставяне на ограждение
или предупредителни табелки „не включвай, работят хора“, не е утвърдил
инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на профилактика и ремонт на машинен център Mazak
Variaxcis 500 -5X ІІ. След проведен първоначален
инструктаж и инструктаж на работното място, С. П. е допуснат до работа на
06.02.2014год. на длъжността „електрончик“, за която
има необходимото образование – висше, специалност „електроника“. Ответникът
провел и два периодични инструктажа на С. П. в съответствие с нормативните
изисквания. С Протокол №7233 от 09.04.2014год.
на С. П. е призната минималната за извършваната от него дейност трета
квалификационна група по Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V,
ДВ, бр. 21/2005 г., т.е. удостоверява наличието на знания по електротехника,
теоретични и практически познания по електрообзавеждането; ясна представа за
опасностите и пораженията от електрическия ток при работа по
електрообзавеждането; знания по общите и специфични правила за безопасност,
мерките за защита и ползването на предпазни средства. За придобиване на трета
квалификационна група правилникът изисква когато лицето е с висше техническо
образование /неелектротехническо/ да има поне три месеца трудов стаж, какъвто С.
П. към този момент не е имал.
Изискванията за заемане
на длъжността „електрончик“ не предвиждат наличието
на посочените знания по електрообзавеждане, ответникът не е провеждал
инструктаж за безопасна работа със съоръжения с повишена опасност на С. П., а
фирма „Протекта консулт“ ЕООД в нарушение на
нормативните изисквания е удостоверила, че С. П. на 09.04.2014год. с общ трудов
стаж два месеца непритежаващ друга квалификационна група, придобива трета
квалификационна група по правила за безопасност при работа по електрически
уредби и мрежи и се допуска до работа без стаж, т.е –веднага, от деня на
издаване на протокола. Ответникът не е определил в длъжностната характеристика
на С. П. изискване за владеене на чужд език, нито изискване на степен на
владеене на англ. език, въпреки, че при постъпването
на С. П. на работа техническата документация на машините Mazak
Variaxcis 500 -5X ІІ е била на език, различен от
официалния в Република България български език.
Налице са множество
нарушения на нормативно определените изисквания към работодателя „Капрони“АД за
осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд на С. П.. Нито едно от
тях само по себе си не е причинило пряко смъртта на С. П., но съвкупността от
констатираните нарушения косвено е допринесла за настъпването на трудовата
злополука и вредоносния резултат. Технически неизправната врата на работното
помещение е позволявало вратата на работното помещение на машината, в нарушение
на изискванията за безопасност, да се
отваря по време на протичане на работния процес. Наличието на технически
изправна врата на работното помещение не би позволило на никое физическо лице
да попадне в обсега на и под въздействието на работещи работни органи на
машината. Неизпълнението на и не осъществяването на постоянен контрол за
изпълнението на задължителни организационни и технически мероприятия за
безопасност като поставянето на ограждение или
предупредителни табелки „не включвай, работят хора“ при и по време на
отстраняване на авария, не утвърждаването на инструкция за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на профилактика и
ремонт на машинен център Mazak Variaxcis
500 -5X ІІ, не реализиране на мерки против повторно включване на захранването,
каквато мярка би било присъствието на
още едно лице наред с лицето натоварено с отстраняването на аварията, не водят
непосредствено до настъпването на злополука, но създават условия за
настъпването й предвид възможността работниците по една или друга причина да не
възприемат, да не възприемат правилно или да пренебрегнат съществуваща за
живота и здравето им опасност. Работодателят възложил на имащия общо 7 месеца
трудов стаж, С. П. задачи не съобразени с неговите опит и възможности,
натоварвайки го за срок от 2 седмици с цялата отговорност за качественото
функциониране на електронната част на множество работещи при непрекъснат процес
на работа машини и съоръжения. Макар и
да е имал в достатъчна степен базови теоретични познания, С. П. не е имал в
необходимата степен конкретни /касаещи конкретните машини и съоръжения/ познания за машините и съоръженията, не е
имал никакъв опит в това да изпълнява сам, без присъствието на втори човек и в отсъствието на всички негови колеги, възложената му трудова
функция. С. П. за пръв път в живота си попадал в ситуация, в която сам трябва
да организира работния си процес, сам трябва да взема решения, сам трябва
да ги реализира.
Настъпването на
трудовата злополука е пряк резултат от неизпълнение на задължението на С.Ю. П.
да спре работата на работните органи на машината по време на извършване на
ремонтна дейност на същата. На С. П. му е било известно, че машината на която е
станала злополуката, е била в процес на работа – той е повикан именно поради
това, че работният процес на тази машина е прекъснат/преустановен. Известно му
било, също, че тази машина се задвижва с електричество. Целта, с която С. П. се
е отправил към машината е да отстрани причината довела до прекъсването на
работата й. На С. П. му е било предварително известно, че задачата по
отстраняване на аварията следва да изпълни сам, тъй като на друго лице не е
наредено или предварително вменено в задължение да го съпровожда. С. П. не се е
погрижил за собствената си безопасност по време на отстраняване на аварията на
машината, възлагайки например на друго лице да изключи електрозахранването на
машината или да наблюдава изключено от него електрозахранване да не бъде
включено повторно по време на ремонта.
Той пристъпил към отстраняване на авария на машина, влизайки в работното
помещение докато машината била в автоматичен режим на работа, действия абсолютно недопустими както от житейска
гледна точка, така и от гледна точка на изискванията на работодателя, на
производителя и на закона към С. П., в качеството му на „електрончик“.
Действията му съставляват неизпълнение на поетите с длъжностната характеристика
задължения да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на
труд и да се грижи за собствената си безопасност. Те съставляват нарушение на
правно регламентираните изисквания да извършва ремонтите на работното
оборудване в съответствие с изискванията на съпроводителната, технологичната и
ремонтната документация при спазване на инструкциите на производителя както и
нарушение на изникванията на производителя да изключи захранването от главния
ключ и го застопори в позиция „изключено“ когато
влиза в машината за поддръжка, да вземе мерки за безопасност като например
изключване на главния ключ или натискане на бутона „авариен стоп“, които
прекратяват работата с машината, при ремонт на машината, да постави главния
превключвател в позиция „изключено“ и го застопорете
в тази позиция, винаги да изключва главния прекъсвач и го застопорява преди да
извърши дейност по поддръжка.
С. П., като е знаел и е
бил длъжен, не е извършил нито едно от трите действия, които биха преустановили
работата на работните органи на машината и не биха допуснали тяхната работа да
се възобнови веднага след отстраняване на аварията – изключване на ел. захранването на машината
от главния ключ, спиране работния процес на машината от бутона „авариен стоп“,
натискане на бутона за преминаване на машината от автоматичен на ръчен режим на
работа. Той не се е съобразил и не е изпълнил нито едно от указанията
разположени на табелка директно върху машината, а именно да се пази от машината
когато тя е в автоматичен режим, да включи на ръчен режим преди да стъпи върху,
респ. да влезе в машината, да изключи захранването на електрическия панел преди
обслужване на машината.
Смъртта на С.Ю. П. е
причинила на ищеца неимуществени вреди, които ответникът по силата на чл.200 от КТ има задължение да обезщети. Не
имуществените вреди търпяни от Ю.П. са неизмерими в
пари. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по принципа на справедливостта.
То цели да се възмездят страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от увредения вследствие увреждането, затова база за преценка на
вредите е действителното състояние на отношенията между увредения и починалия.
Приложението на този принцип е разяснено със ПП № 4/61 г., № 5/69 г., № 2/84 г. на ВС на РБ.
Лицата нямат право на обезщетение за неимуществени вреди, ако „са били в лоши
лични отношения с починалото лице, като родители, изоставили децата си ... ,
защото в този случай те не търпят болки и страдания от загубата на
починалия“. В този смисъл е и
разбирането на ЕС за предназначението на обезщетението за неимуществени вреди -
психологически страдания, които увредените реално търпят в резултат на
загубата, поради съществуването на
особена емоционална връзка с починалия. (вж. Решение на Общия съд по
дело T 401/11 P от 10 юли 2014 г., § 40). Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, предполага установяването на
конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Претърпените от ищеца морални
вреди (болки и страдания) следва да се преценяват чрез изясняването на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства: какви са били отношенията и
емоционална близост между починалия и ищеца,
начин и обстоятелства, при които е настъпила злополуката; възрастта на
починалия, възрастта на ищеца,
отношението на починалия към ищеца и на търсещия обезщетение към
починалия, вид и размер на вредоносни последици като наличие на стрес от
внезапното настъпване на смъртта, продължителност и степен на интензитет на
вредоносните последици, преживени
страдания от загубата на близкия човек, загуба на морална, емоционална или др. вид подкрепа. Добрите взаимоотношения
предполагат трайно и устойчиво съществуване на доверие между С. П. и Ю.П.,
демонстриране на уважение един към друг, съзнание за високата стойност на
другия, поддържане на открита комуникация, конструктивно участие в конфликти,
поемане на пълна отговорност за действия, думи и обещания. Изключително близки
и добри биха били взаимоотношения между
ищеца и Ю.П., ако същите да са живели към момента на смъртта на С. П. в общо
домакинство, ако ищецът се е грижил за сина си до дипломирането му през
2013год., ако баща и син да са се грижили един за друг във времето след като С.
П. е навършил пълнолетие, не са имали неразбирателства, или конфликти, извън
обичайните за едно семейство, споделяли са подробности от личния си живот,
имали са общи интереси или занимания.
Събраните
доказателствата по делото сочат, че взаимоотношения между ищеца и С. П. са се
характеризирали със сериозен дефицит на доверие и уважение, не достатъчно
висока стойност в скалата на ценностите, отсъствие на елемента поемане на
отговорност и на способността за конструктивно решаване на конфликти.
Между ищеца и С. П. е
съществувала емоционална връзка обусловена от кръвната връзка родител-дете,
която е била трайно проявена. Емоционалната връзка между хората се формира и
укрепва чрез непрестанното полагане на грижи, откритото демонстриране на радост
от общуването с другия, постоянни прояви на взаимност и привързаност. В
отношенията между ищеца и С. П. съществувалата в емоционален план връзка, в
сравнителна степен е била не достатъчно устойчива и не във всички аспекти
положителна, защото комуникацията между ищеца и С. П. е била ограничена,
поддържането й в ранната детска възраст на С. П. е било в отделни, кратки
отрязъци от време обусловено и от взаимоотношенията на С. П. с трети лица-баба
и дядо, а в продължение на последните 9 от общо 10 години тази връзка била
поддържана преимуществено от разстояние. Създаването и укрепването на връзката
баща-син е отговорност на ищеца. Няма данни по делото някога, в скалата на
ценностите ищецът Ю.П. да е поставял сина си, интересите и добруването на сина
си С. П. на първо място, т.е. преди себе си и преди своите собствени интереси
както постъпват родителите. Неизпълнението
на задълженията на Ю.П. да полага в пълен обем грижи за сина си, да дава
издръжка на С. П., рефлектира негативно в отношенията на Ю.П. с майката - Т.П./другият
най-значим за С. П. възрастен/ и освен, че има разделящо в отношенията баща –син действие, поставя С. П. в една неблагоприятна както във
финансово отношение така и в морален,
социален и емоционален план ситуация. Опитът през октомври 2013год. баща
и син да изградят по-близки отношения завършил 10 месеца по-късно с неуспех. За
сериозността на възникналото неразбирателство с ищеца следва да се съди по
последиците – то било толкова сериозно,
че С. П. да напусне дома на ищеца и да се върне в дома на своята майка Т.П..
Резултатите от конфликта сочат на липсата на достатъчно уважение във
взаимоотношенията, на липса на способност за конструктивно справяне с
възникнали конфликтни ситуации, на недостатъчна ценност на единия субект в
ценностната система на другия.
На 44 годишна възраст
ищецът Ю.П. внезапно е загубил единствения си син С. П.. Съществувалите между
двамата отношения и емоционална връзка мотивират съда да приеме, че ищецът е
претърпял вреди от стреса изпитан от внезапното неочаквано настъпване на
смъртта на двадесет и четири годишния С. П., страдал и продължава да страда от
загубата на сина си, страданието му ще го съпътства до края на живота му.
Страданието на ищеца, изразяващо се в често усамотяване, гледане в една точка,
натъжаване до плач при разглеждане на снимки на починалия и разсеяност сочат на
степен на интензитет на вредоносните последици, които съдът определя около и
под средния. Това е така тъй като изброените по-горе действия, представляващи
доказаните по делото прояви на скръбта на ищеца, не го определят нито като изключително силно
травмиран от внезапната смърт на най-близкия му човек, нито като болезнено изживяващ загубата на сина си.
Предвид завършилия с неуспех опит за съжителство между ищеца и С. П., не може
да се приеме за доказано, че с настъпването на смъртта на С. П. ищецът е
загубил съществуваща възможност да получи от С. П. морална, емоционална или др. вид подкрепа.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на
трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, съдът като взе предвид
всички установени по делото обстоятелства свързани с възрастта на ищеца,
възрастта на починалия, внезапността на смъртта,
характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищеца и
починалия, страданията, които смъртта е причинила на ищеца, страданието което
ищецът ще търпи от загубата на сина си като единствено дете, намира, че същият
възлиза на 40 000лв.
Не са налице основания
съдът да приеме, че отговорността на ответника-работодател, респ. обезщетението
следва да се намали на осн. чл.201, ал.2 от КТ . Не
се установи по делото пострадалият да е допуснал груба небрежност, която груба
небрежност да е причина за настъпването на трудовата злополука, респ. - за
настъпването на вредите. В Кодекса на
труда няма дефиниция на понятието "груба небрежност", за това по
аналогия следва да се приложи понятието визирано в чл. 11, ал. 3 НК, определящ
деянието като извършено умишлено или непредпазливо. Груба небрежност има
тогава, когато пострадалият предвиждайки възможността за настъпване на
вредоносния резултат се е надявал да го предотврати. Влизането в работното
пространство на машината, за отстраняване на авария, когато машината е в
състояние на автоматичен режим на работа, съставлява извършена от С. П.
непредпазливост, несъзнавана небрежност. С. П. не е съзнавал, респ. предвиждал,
че машината ще възстанови работния си процес непосредствено след отстраняване
на аварията. Той е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща
се в нарушение на основни, известни му правила за безопасност, която
непредпазливост обаче не е основание за намаляване на дължимото обезщетение. За
да е налице груба небрежност следва събраните по делото доказателства да
установяват, че той умишлено е влязъл в работното помещение на машината по
време на временно преустановен от аварията автоматичен режим на работа на
същата, знаейки, че така ще си причини увреждане, самонадеяно разчитайки, че ще
го избегне. Такива данни по делото не се сочат и няма събрани. С. П. е бил
добре запознат с техническите характеристики на машината, характеризираща се с
много висок клас на защита на човешкия фактор. Видът на защитните механизми, с
които машината е снабдена е такъв, че при изправна машина да не се допусне
нараняване на физическо лице. Специалното отношение на работодателя към С. П. в
продължение на 6 години, положителната оценка и надеждите възлагани от
работодателя на новоназначеният С. П., проявяващи се в проведените и
организирани обучение по англ. език, обучение във
фирма „Марка“, обучение във Великобритания и не на последно място голямото
доверие гласувано на С. П. от работодателя с оставянето му на работа по време
на годишния отпуск на фирмата, са създали у С. П. една прекомерно завишена и
неотговаряща на действителността самооценка за собствените му възможности,
умения и способности. Фактът, че вратата на работното помещение се е отваряла,
без С. П. да изпълни задължителните за него действия по спиране работата на
работните органи на машината е бил съществен за настъпването на злополуката тъй
като отварянето на вратата на работното помещение, респективно вече отворената
при пристигането му врата на работното помещение, е създало у недостатъчно опитния и със завишена
самооценка С. П. несъотвестващо на действителното
положение усещане за състоянието, в което се намира машината.
Дължимото от ответника
обезщетение следва да се намали с размера на получените от ищеца суми по
сключените договори за застраховане на работника, 500лв., платени на
04.03.2015год и 24 150лв., платени на 11.06.2015год.Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от настъпването на деликта.
Доколкото обаче отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението се дължи от датата на увреждането.Отговорността на ответното
дружество за причинените на ищеца
неимуществени вреди, следва да се ангажира в посочения размер заедно със
законната лихва, считано от дата на увреждането – 15.08.2014 г. до
окончателното им изплащане.
При постановяване на
решението съдът е имал предвид съдебната
практика на ВС и ВКС със задължителен и препоръчителен характер - ПП № 4/61 г., № 5/69 г., № 2/84 г. на ВС на РБ,
Решение №79/27.02.2012г. по гр. дело № 673/2011г., ІV г.о., Решение
№348/11.10.2011г. по гр.д. 387/2010г. ІV г.о., Решение № 291/11.07.2012г. на
ВКС по гр.д. №951/2011г. ІV г.о, Решение № 14 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 3456/2008 г., II г. о., ГК, чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК чл. 290 ГПК чл. 55, ал. 1 КСО чл. 200, ал. 1, Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, ТР №45 от 19.04.1990 г. по гр. дело №33/1989
г. ОСГК, Решение №68 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр.дело № 3456/2008 г., ІІ
г.о., Решение №85 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр.дело № 7182/2013 г., ІІІ г.о.,
Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, чл. 290 ГПК, Решение № 66 от 12.03.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК, чл. 290 ГПК, чл. 200, ал. 1 КТ,
чл. 52 ЗЗД, Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I
г. о., ГК, чл. 290 ГПК, чл. 201, ал. 2 КТ, чл. 52 ЗЗД и др.
Предявения от ищеца иск
следва да бъде уважен за сумата 15 350лв. В полза на ищеца следва да бъде
присъдена законната лихва върху сумата 40 000лв. считано от 15.08.2014год. до
03.03.3015год., законната лихва върху сумата 35
000лв. считано от 04.03.2015 год. до 10.06.2015год., законната лихва върху
сумата 15 350лв. считано от 11.06.2015год до изплащането й. В частта до 200
000лв. претенцията е неоснователна и недоказана.
Страните не представят
списък на разноските.
По делото ищецът е бил
представляван от упълномощени от
него представители адв. П. Димитрова К. /л.4/ при условията на чл.38, ал.1,т.2
от ЗА, адв. А.Н.Б./л.189/,
адв. Р.Д.Г.-преупълномощена
от адв. П. К. /л.190/.
Видно от чл.38,
ал.1,т.2 от Закона за Адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, които са
материално затруднени или са роднини, близки. В случаите по когато в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Размерът на възнаграждението на адв. П.К.,
определено въз основа на чл.7, ал.1, т.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ /при интерес над 10 000 лв. - 830
лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв./ възлиза на 991лв., с ДДС – на 1189лв.
Ответникът е
представляван по делото от адв. М.К.К. /л.28/. Не представя документ, удостоверяващ договорен
или реално извършен разход за процесуалното представителство.
Разноските необходими
за извършването на допуснатите от
съда процесуални
действия експертиза и оглед в размер на 480лв., пратени от сметката на съда следва
да бъдат възложени на ответника.
Ответникът следва да
заплати на РС Казанлък и сумата 614лв., представляваща държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Капрони“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д. И.-изпълнителен
директор да заплати на Ю.С.П. ЕГН **********
*** със съдебен адрес *** за причинени
от смъртта на С.Ю. П. ЕГН ********** настъпила в резултат на възникнала на
15.08.2014год. на територията на „Капрони“АД трудова злополука неимуществени
вреди:
- обезщетение в размер
на 15 350лв. /петнадесет хиляди триста и
петдесет лева/ като ОТХВЪРЛЯ частично предявеният иск в частта му до 100 000лв.
- законната лихва върху
сумата 40 000лв. считано от 15.08.2014год. до 03.03.3015год.,
- законната лихва върху
сумата 35000лв. считано от 04.03.2015 год. до 10.06.2015год.,
- законната лихва върху
сумата 15 350лв. считано от 11.06.2015год до изплащането й.
ОСЪЖДА „Капрони“АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на осн. чл.38,
ал.1,т.2 от ЗА на адв. П. Димитрова К., в качеството
й на процесуален представител на Ю.С.П. възнаграждение в размер на 1189лв.
/сумата е с включен ДДС/.
ОСЪЖДА „Капрони“АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Районен съд Казанлък сумата 1094лв., от
които 480лв. разноски за експертиза и 614лв. /шестстотин и четиринадесет
лева/ за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :