№ 976
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203277 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Корабно машиностроене” АД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 7/16.07.2021г. на директора на Дирекция
„Морска администрация-Варна“ към ИА „Морска администрация“ –гр.София,
с което на дружеството било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 лева, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ.
Санкционираното дружество счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в НП не са конкретизирани по вид,
регистрационен номер или по друг начин плавателните средства, които се
твърди, че са били швартовани. В тази връзка счита за неустановено
наличието на плавателни съдове при проверката. Намира и че е налице
непълнота в описанието на обстоятелствата около нарушението, която следва
да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва
констатациите в Заповед № В-3-39/23.02.2021г. на директора на ДМА-Варна
за състоянието на Пристан 2. Изтъква и че на дружеството са извършвани
множество проверки и са били издадени много предписания, чийто брой
затруднявал изпълнението им. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на изложените
основания. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност
1
на случая.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.Т. Н.-С. от ВАК, която поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски в минимален размер.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Въззивното дружество е собственик и
оператор на яхтено пристанище „Корабостроител“, намиращо се на адрес:
гр.Варна, ж.к.Южна промишлена зона. За пристанището имало издадено
Удостоверение за експлоатационна годност №31019 от 15.03.2018г. и било
вписано под №6, на стр.261-263 и стр.281-283 в Регистъра на пристанищата
на Република България, в раздел „Яхтени пристанища“ по чл.108 от Закона за
морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на
Република България. Морско-техническите пристанищни дейности и услуги,
предоставяни от дружеството, били: швартоване, снабдяване на корабите с
вода и електрическа енергия и приемане и обработване на отпадъци-резултат
от корабоплавателна дейност. Пристанището било с обща територия от 919
кв.м. и включвало следните кейови съоръжения: Пристан 1: 19м. и пристан
2:15м.+14м.
На 09.02.2021г. комисия от служители на Дирекция „Морска
администрация-Варна“ извършили проверка на експлоатационната годност на
яхтеното пристанище, в хода на която било установено, че Пристан 2 не
съответства на изискванията-установено било, че мост с метална конструкция
с дървено покритие е с корозирала основна конструкция, както и че при
движение конструкцията се клати и е нестабилна. Установено било също, че
дървената носеща конструкция от Пристан 2 е компрометирана. За
резултатите от проверката били издадени Протокол №03/09.02.2021г. и
Проверовъчен лист на експлоатационната годност ФК 14-03-04/09.02.2021г.
Копия от документите били връчени на дружеството на 17.02.2021г., като
2
същото не депозирало възражения по констатациите на комисията. Поради
това била издадена Заповед № В-3-39/23.02.2021г. на директора на ДМА-
Варна, с която било забранено приставането и швартоването на плавателни
средства, както и слизането и качването от и на тях на Пристан 2, до
възстановяване на експлоатационната годност на хидротехническото
съоръжение в съответствие с изискванията на НИЕГПСПО. Със същата
заповед на „Корабно машиностроене“ АД били дадени задължителни
предписания пристан 2 да се обезопаси и обозначи по подходящ начин,
осигуряващ превенция срещу настъпване на инциденти и злополуки, както и
пристанът да се обозначи с табела, видима от сушата и водата, указваща
забраната по т.1, със срок за изпълнение- веднага и до възстановяване на
експлоатационната годност на Пристан 2. Заповедта била връчена на
въззивното дружество на 02.03.2021г., като в съпроводителното писмо
изрично било посочено, че сроковете, посочени в Заповедта, започват да
текат от датата на получаването й.
Със Заповед № В-3-58/23.03.2021г. на директора на Дирекция „Морска
администрация-Варна“ била назначена целева проверка на яхтеното
пристанище за изпълнение на дадените задължителни предписания. В
изпълнение на заповедта, на 23.03.2021г. от свидетелите Д. Р. В. и ВЛ. Г. К.-
служители при ДМА-Варна била извършена проверка на обекта, при която
било установено, че на Пристан 2 са швартовани 5 бр. плавателни средства.
Установено било също, че Пристан 2 не е обезопасен и обозначен с табела,
информираща за наложената със Заповед № В-З-39/23.02.2021г. забрана за
приставане и швартоване на плавателни средства, както и за слизане и
качване на хора от и на тях. Констатациите от проверката били отразени в
Протокол №06/23.03.2021г. и в Проверовъчен лист от същата дата, които
били връчени на дружеството на 30.03.2021г. В установения за това срок не
постъпили възражения относно резултатите от проверката и на 09.06.2021г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
санкционираното лице, за констатираното швартоване на 5бр. плавателни
средства на Пристан 2. Актът бил съставен в присъствието на изпълнителния
директор на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 10
3
000.00 лева за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ, вр. с чл.106, ал.1, т.2
от НИЕГПСПО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите Д. Р. В. и ВЛ. Г. К., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По
делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да
бъдат приети за обективни и правдиви. Недостоверни са единствено
показанията на св.К. в частта, в която заявява, че актът е съставен в
отсъствието на представител на дружеството. От текста на акта и от
оформената на л.2 разписка е видно, че същият е съставен в присъствието на
надлежен представител, който го е подписал на датата на съставянето му.
Констатираното несъответствие обаче лесно може да се обясни с изтеклия
период от време и не рефлектира върху достоверността на показанията на
свидетеля в останалата им част.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение
за изясняването на делото са приложените копия на Заповед № В-3-
39/23.02.2021г. на директора на ДМА-Варна, Протокол №03/09.02.2021г. и
Проверовъчен лист на експлоатационната годност ФК 14-03-04/09.02.2021г.,
Протокол №06/23.03.2021г. и Проверовъчен лист от същата дата,
Удостоверение за експлоатационна годност №31019/15.03.2018г. и др., които
позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.
В жалбата се изразява съмнение дали действително е имало швартовани
плавателни съдове на Пристан 2 при проверката и дали са били 5 на брой.
Съдът не намира основания да се съгласи, че това обстоятелство не е доказано
по несъмнен начин. В тази насока са категоричните показания на двамата
свидетели и особено тези на св.К., който предоставя подробна информация за
констатациите при проверката. Както беше посочено, липсват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания. Следва да се отбележи, че
в практиката си ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК
(субсидиарно приложим в настоящото производство) въвежда общото правно
положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
4
да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната
истина (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о.,
НК). Поради това съдът намира за достатъчни показанията на двамата
свидетели за установяването по несъмнен начин, че на датата на проверката
на Пристан 2 са били швартовани пет отделни плавателни средства, още
повече, че доказателства в различна насока не са посочени от
санкционираното лице, което не е направило и възражения при съставянето
на акта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение по чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ, вр. с чл.106, ал.1, т.2 от
НИЕГПСПО. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
предвижда, че изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с
изключение на военните, за квалификация на работната сила и за издаване на
удостоверения за експлоатационна годност следва да бъдат определени с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. В изпълнение на това нормативно изискване е издадена
Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на
пристанищата и специализираните пристанищни обекти. В чл.105, ал.1, т.1 от
Наредбата се предвижда, че когато при извършване на планова или на целева
проверка на експлоатационната годност, се установи несъответствие с някое
от установените в тази наредба изисквания на експлоатационната годност, се
дават задължителни предписания (когато установеното несъответствие
(несъответствия) е извън посочените съответно в чл. 96, ал. 2 и 3 и чл. 111в,
ал. 3 ЗМПВВППРБ). Случаите, в които се постановява временно
ограничаване на експлоатацията на пристанище или временно
5
преустановяване на експлоатацията на пристанище или специализиран
пристанищен обект, са визирани съответно в чл.105, ал.1, т.2 и т.3 от
Наредбата. В процесната Заповед № В-З-39/23.02.2021г. изрично е посочено,
че констатираните несъответствия с изискванията за експлоатационна
годност на Пристан 2 не са от категорията на тези, които налагат временно да
бъде преустановена или ограничена експлоатацията на яхтено пристанище
„Корабостроител“, а налагат на собственика на пристанището да бъде указано
да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъответствията,
като му се предостави подходящ срок за това. Поради това със Заповедта са
дадени и процесните задължителни предписания. Понятието „задължителни
предписания“ е дефинирано в чл.106, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, според
който те представляват: 1. указване на действие или действия, които следва да
бъдат предприети, за да се отстрани установеното несъответствие
(несъответствия) с изискванията на тази наредба и 2. налагане на
ограничения, които следва да се съблюдават до отстраняване на
установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази
наредба. По силата на втората алинея на цитираната норма, т.1 и т.3, адресати
на задължителните предписания са: собствениците на пристанища,
пристанищни терминали и специализирани пристанищни обекти, както и
пристанищните оператори, извършващи пристанищни дейности и услуги по
чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ в пристанищата и на пристанищните
терминали.
Въззивното дружество е собственик и оператор на яхтено пристанище
„Корабостроител“ и следователно е адресат на задължителните предписания,
дадени на основание чл.105, ал.1, т.1 от Наредбата. По силата на чл.106, ал.1,
т.2 от НИЕГПСПО дружеството е следвало да съблюдава наложените му със
Заповед № В-З-39/23.02.2021г. ограничения, до отстраняване на установеното
несъответствие, а именно- да спазва забраната за приставане и швартоване на
плавателни средства на Пристан 2 от пристанището. От коментираните по-
горе доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството не е
спазило тази забрана и не е съблюдавало ограниченията, наложени му по
съответния за това ред. Липсват също така доказателства, а и твърдения,
експлоатационната годност на хидротехническото съоръжение да е приведена
в съответствие с изискванията на НИЕГПСПО и следователно наложената
забрана не е била отпаднала към момента на проверката. С неспазването й
6
дружеството действително е извършило нарушение на чл.106, ал.1, т.2 от
НИЕГПСПО, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с
обжалваното наказателно постановление.
Следва да се отбележи, че в акта и в НП е описано, че дружеството не
е изпълнило и второто от дадените му предписания- да обезопаси и обозначи
по подходящ начин с табела наложената забрана за приставане и швартоване
на плавателни средства. В НП обаче изрично се приема, че изпълнителното
деяние е осъществено чрез нерегламентирано швартоване на 5 бр. плавателни
съдове на хидротехническо съоръжение, до което е забранен достъпа. Поради
това не следва да се обсъжда осъществено ли е противоправно поведение във
връзка с второто задължително предписание, тъй като волята на наказващия
орган е да санкционира лицето само за нарушението на забраната.
От своя страна нормата на чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ предвижда
имуществена санкция за юридическо лице, което наруши други разпоредби на
закона или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извън описаните
в предходните текстове. Доколкото нарушението по чл.106, ал.1, т.2 от
НИЕГПСПО не е описано в нормите на чл.118-чл.121, ал.1 и ал.2 от
ЗМПВВППРБ, следва да се приеме, че в случая действително е приложима
общата санкционна разпоредба на чл.121, ал.3 от с.з. Наказанието е наложено
в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
по-нататъшна индивидуализация.
В жалбата са изложени възражения, че е невъзможно от датата на
издаване на УЕГ до датата на издаване на заповедта, с която са дадени
задължителните предписания, да настъпят констатираните от проверяващите
несъответствия. Следва да се има предвид обаче, че фактическите твърдения,
изложени в процесната заповед, не са предмет на настоящото производство.
При несъгласие с констатациите в съставените Протокол №06/23.03.2021г. и в
Проверовъчния лист дружеството е имало възможност да депозира съответни
възражения, но такива не са били направени. Заповедта, с която са дадени
задължителни предписания също така е подлежала на обжалване по реда на
АПК, но няма нито данни, нито дори твърдения да е била обжалвана. Поради
това изложените в жалбата възражения срещу дадените предписания и
доводите за невъзможност същите да бъдат изпълнени поради големия брой
указания, които са били отправяни до дружеството, са ирелевантни за случая.
7
„Корабно машиностроене“ АД е санкционирано за неизпълнение на дадено
задължително предписание от надлежен за това орган. Даденото
задължително предписание представлява индивидуален административен акт,
който в случая не е обжалван, влязъл е в сила и представлява стабилен акт,
обвързващ своите адресати. След като няма данни предписанието да е било
оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, същото подлежи
на изпълнение на общо основание. В този смисъл изрично е Решение № 1237
от 6.06.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 686/2016 г., в което се посочва
също, че за констатирането на неизпълнението на задължително предписание
е необходимо да се докаже наличието на предписание и неговото
неизпълнение в срок. Касационната инстанция подчертава, че
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство
и не следва да бъде обсъждана в настоящото, поради което доводи в подобна
насока са ирелевантни и нямат връзка със законосъобразността на издаденото
НП. В решението се посочва, че административнонаказващият орган не
следва да подлага на преценка съответствието на предписанието със закона,
като такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за
законосъобразността на издаденото НП. Формиран е категоричен извод, че
произнасяне по възражения за незаконосъобразност на задължителните
предписания в административнонаказателното производство по ЗАНН са
недопустими.
Настоящият състав споделя напълно цитираните становища. По
делото липсват данни срещу Заповедта да е подадена жалба и да е образувано
съдебно производство, по което то да е отменено с влязъл в сила акт и
следователно същото е влязло в сила, като обвързва адресата си да осъществи
предписаното поведение. Дружеството е имало възможност да атакува
законосъобразността на Заповедта, но като не е направило това, същото е
било задължено да съблюдава дадените с нея забрани, като за неизпълнението
на това задължение следва да носи административнонаказателна отговорност.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление и актът са е издадени от компетентни органи, видно от
приложените копия на Заповед № 3-75/19.04.2021г. и Заповед №3-
208/07.10.2015г., двете издадени от изпълнителния директор на ИА „Морска
8
администрация“. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите
са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Както в акта, така и в наказателното
постановление са посочени заповедта, с която са дадени задължителните
предписания, съдържанието на наложената забрана, датата, на която е
извършено нарушението, като изрично е описано, че същото се изразява в
швартоване на 5 бр. плавателни средства на Пристан 2. С това е постигната
пълна яснота относно вмененото на дружеството нарушение и
обстоятелствата около извършването му. Известната лаконичност на
описанието на нарушението в акта е преодоляна законосъобразно по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите в жалбата за непълнота в описанието на
нарушението, тъй като не били индивидуализирани швартованите на Пристан
2 плавателни средства чрез посочване на техния вид, регистрационни номера
и т.н. Тези възражения биха били основателни в случай, че е била наложена
забрана за швартоване на определен вид или брой плавателни средства.
Доколкото обаче забраната е била за швартоване на каквито и да било
плавателни средства, независимо от техния вид или брой,
неконкретизирането на отделните такива, установени от проверяващите, не
може да се счете за съществена непълнота при описанието на нарушението.
За наличието на разглежданото нарушение е достатъчно да се установи, че
наложената забрана не е спазена, което обстоятелство е безспорно установено
в случая. Поради това и неописването на отделните плавателни съдове не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като на практика по
никакъв начин не е накърнило правото на защита на санкционираното лице,
още повече, че от страна на последното е изразено само известно съмнение,
но не е отречено твърдението на наказващия орган за наличието на
плавателни съдове на Пристан 2, като не са посочени и доказателства в
подобна насока.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на
случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната, а в случая няма
данни за наличие на такива. Следва да се отбележи също, че от показанията
на св.К. и от приложените писмени доказателства се установява, че
конструкцията на Пристан 2 е била увредена по начин, създаващ опасност за
9
живота и здравето на лицата, използващи съоръжението, а това обстоятелство
категорично изключва възможността случаят да бъде счетен за маловажен.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски, предвид липсата на съответно искане.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №
7/16.07.2021г. на директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“ към
ИА „Морска администрация“ –гр.София, с което на „Корабно
машиностроене” АД- гр.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева,
като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10