РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Смолян, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100745 по описа за 2025 година
Делото е образувано по постъпила искова молба от Н. Н. В. ЕГН
**********, с адрес *****, против *****, ЕИК *****, с адрес *****,
представлявано от управителя *****, с предявен иск за признаване за
установено, че сключеният между тях Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № **** от *****г., е недействителен, поради нарушения на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.
В исковата молба се сочи, че на ***** г. между страните по делото е
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****, по силата
на който кредиторът ***** е предоставил на ищеца заем в размер на 1500,00
лева при следните параметри: Годишен лихвен процент: 40,15%, обща
дължима сума - 1821,78 лева, обща дължима сума при непредставяне на
обезпечение по чл.3 (1) - 2441,70 лева, годишен процент на разходите -
48,44%.
Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4, със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или две
1
физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетния им осихурителен доход е в размер над 1000 лв.;
да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с *****; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „редовен";
да подпишат договор за поръчителств***** Съобразно чл. 3, ал. 2 от договора
неизпълнението на задължението почл. 3, ал. 1 от договора ще причини на
кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка в размер на
619,92 лева.
Ищецът счита, че договор за предоставяне на кредит № **** от
*****г. е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския
кредит поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-10 и чл.19 ал.4
от ЗПК при сключването му.
Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, която
предвижда потребителят да да заплати неустойка за непредоставено
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави. Намира, че предвидената неустоечна клауза
в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава
многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради
което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Сочи, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне
на договорните условия. Според Н.В. основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума,
поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД.
Според ищеца включването й в договора за кредит представлява
2
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 от ЗПК. Твърди, че посоченият годишен
процент на разходите в размер на 48,44 % не отговаря на действителният ГПР
за този кредит, тъй като при изчисляването му не е взет предвид разходът за
неустойка в размер на 619,92 лева в нарушение на чл.19 ал.1 ЗПК. Изглага, че
неточното обявяване на ГПР- без да са включени всички разходи, води до
нищожност и длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и
разноски.
В исковата молба се изтъква, че договорът за кредит е недействителен
и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК - действителният размер на ГПР,
тоест този с включен разход за заплащане на неустойка - надвишава
максималния праг от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Ищецът счита, че поради
допуснатите нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 ЗПК при
сключването му, целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен на осн.чл.22 ЗПК.
***** депозира отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в
който оспорва предявения иск.
Ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като в хода на
ЧГД№**** г. на СмРС съдът в хода на образувано заповедно производство е
извършил проверка за действителност на договора и е издал заповед за
изпълнение съобразно претендираното в заявлениет***** Счита, че на
осн.чл.299 ГПК по-късно образуваното дело, а именно настоящото, подлежи
на прекратяване.
***** твърди, че договорът е погасен поради плащане, поради което
няма възможност за претенции към ищеца. Заявява, че неустойка от
кредитополучателя не е претиндирана и че е искало да я премахне от
договора. Затова счита, че за ищеца не съществува правен интерес от
предявяване на установителен иск, че В. има интрес от предявяване само на
осъдителен иск за неоснователно обогатяване.
На следващо място***** заявява, че на осн.чл.237 ГПК признава
изцяло предявения иск. Сочи, че между страните по делото е образувано гр.д.
№*** г. на РС Смолян, водено от дружеството срещу В. с искане договорът да
се прогласи за недействителен, но то било прекратено с влязло в сила
3
определение. Дружеството твърди, че е положило всички усилия да прекрати
договорната връзка и че не е дало повод за водене на делот*****
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява.
От негово име процесуалният му представител адв.***** поддържа
предявения иск и моли съдът да постанови решение при признание на иска и
той да бъде уважен, като претендира съдебни разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. От
него е постъпило писмено становище с доводи на ищеца да не се присъждат
съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК за
признаване за установено, че сключеният между страните по делото Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № ****/ *****г., е недействителен,
поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.
Ответникът намира иска за недопустим, твърдейки, че в хода на ч.гр.д.
№**** г. на РС Смолян с предмет претендирани от дружеството вземания въз
основа на процесния договор за кредит съдът е извършил проверка за
действителността на договора. Сочи, че съдът е счел договора за действителен
след като е издал заповед за изпълнение.
Съдът не споделя тези доводи, доколкото в хода на заповедното
производство по ч.гр.д.№**** г. на РС Смолян съдът не разгледал в пълнота
наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, на
който се основава вземането на кредитора и отражението им върху
задължениет***** В този смисъл е и съдебната практика – определение
№***** г. по ВЧГД№**** г. на ОС Смолян.
Недопустимост на иска не може да обоснове и влязлото в сила
определение по гр.д.**** г. на РС Смолян, с което насрещният иск на Н. В.
срещу дружеството за установяване нищожност на договора е оставен без
разглеждане. Прекратителните определения не се ползват със сила на
присъдено нещо, защото с тях не се разрешава мотериално-правния спор.
Както вече беше изяснено, с отговора на исковата молба, ответникът
4
признава исковете. С оглед искането от процесуалния представител на ищеца
за постановяване на решение при признание на иска от ответника, с
определение на съда, съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по делото
не са събирани други доказателства, освен вече приобщените.
По своята правна същност, направеното признание на исковата
претенция представлява процесуално действие на ответника, с което същият
се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в
случая, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК.
Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до
отсъствието на правен спор между тях.
Същевременно релевираното в процеса признание не попада в някоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 ГПК, нито в друго въведено от закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда.
Признанието не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е
брачен, нито по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
поради което, съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки
исковата претенция на това основание.
Предвид установеното, съдът намира, от правна страна, че искът се
явява основателен.
С оглед изхода от спора, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, основателно е
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производств*****
Ответникът моли, съдът да не присъжда разноски в полза на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, ответникът може да бъде
освободен от отговорността за разноски при наличието на две кумулативни
предпоставки – ако с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и ако
признае иска.
Действително гр.д.№**** г. на РС Смолян е образувано по иск на
***** срещу Н.В. за признаване за установено, че клаузата по чл.3 от договора
за кредит е нищожна. Доколкото обаче липсва стигнало до знанието на Н.В.
изявление на ответника, че намира целия договор за нищожен и то на
посоченото в исковата молба основание, съдът намира, че дружеството е дало
повод за водене на делото и че на ищеца се дължат разноски.
5
Съдът намира, че поведението на ответника, е станало повод за водене
на настоящия процес, с оглед и на това, в полза на ищцовата страна и се
следват сторените от нея разноски в размер на: 50 лева - заплатена държавна
такса.
Предвид направеното искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца адв.***** сумата от по 200 лв.
В представения договор за правна защита и съдействие от ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат *****, поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе
предвид вида и цената на иска, обстоятелството, че по делото е проведено
едно единствено открито с.з., действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работаи при съобразяване на Решение на СЕС
по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., намира, че дължимите в случая разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 200 лева.
Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител,
а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е направил този
разход.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № **** от *****г, сключен между Н. Н. В. против ***** по
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от Н. Н. В. ЕГН
**********, с адрес *****, срещу ***** ЕИК *****, с адрес *****,
представлявано от управителя *****.
ОСЪЖДА ***** да заплати на Н. Н. В. разноски по делото в размер
6
на 50лв, представляващи държавна такса по делот*****
ОСЪЖДА ***** да заплати на адвокат *****-АК Смолян с личен
номер *****– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на Н. Н. В. по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7