Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
V-1 Година 2019, 28 януари гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен
граждански състав
на
десети януари година две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Ани
Цветанова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1708 описа за 2018 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Т.С.Д. и И.С.К.,
против решение
№ 1687 от 26.07.2018 г. по гр.д.7956/2012 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което е постановено, че се ДОПУСКА ПОПРАВКА на
очевидна фактическа грешка в решение № 1216 от 15.07.2015 г., постановено по
гр.д.7956/2012 г. по описа на Бургаски районен съд, както следва:
„втори диспозитив на решението на ред от 18 до 28 вместо „ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ВЪЗЛАГА НА Ж.Е.К.,
ЕГН **********, К.И.В., ЕГН ********** и В.Х.В., ЕГН **********, К.Б.Б.,
ЕГН ********** и З.Е.Б., ЕГН **********, Р.М.Р., ЕГН **********, В.Д.В.,
ЕГН **********. поземлен имот с идентификатор 07079.609.204, с административен
адрес: гр.Б., ул. „О.”
№ *, целият с площ от
200 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 07079.609.203, 07079.609.205,
07079.609.268 и 07079.609.202, при следните квоти след възлагането: Ж.Е.К. - 26,03 кв.м. ид.ч., К.И.В. и В.Х.В. - 24,23 кв.м. ид.ч., К.Б.Б. и З.Е.Б. - 50,27 кв.м. ид.ч., Р.М.Р. - 59,96 кв.м. ид.ч., В.Д.В.
- 39,51 кв.м. ид.ч.“, следва да се чете:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ВЪЗЛАГА НА Ж.Е.К., ЕГН **********, К.И.В.,
ЕГН **********, В.Х.В., ЕГН **********, К.Б.Б., ЕГН **********, З.Е.Б.,
ЕГН **********, Р.М.Р., ЕГН **********, В.Д.В., ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор
07079.609.204, с административен адрес: гр.Б.,
ул. „О.” № *, целият е площ от 200 кв.м., при граници: имоти с идентификатори
07079.609.203, 07079.609.205, 07079.609.268 и 07079.609.202, при следните квоти
след възлагането: Ж.Е.К. - 17,61 кв.м.
ид.ч., К.И.В. и В.Х.В. - 16,40 кв.м. ид.ч., К.Б.Б. и З.Е.Б. - 34 кв.м. ид.ч., Р.М.Р.
- 40,66 кв.м. ид.ч., В.Д.В. - 26,72 кв.м. ид.ч., В.Х.В. - 64,73 кв.м. ид.ч.;“
„диспозитиви 19 до 33 на решението на ред от 71 до 110 вместо „ОСЪЖДА Ж.Е.К.,
ЕГН ********** да заплати на Ж.
Я. Д., ЕГН ********** сума в размер на 23411,19 лв. ОСЪЖДА Ж.Е.К.,
ЕГН ********** да заплати на Е.Т.И.,
ЕГН ********** сума в размер на 12604,58 лв. ОСЪЖДА К.И.В.,
ЕГН ********** и В.Х.В., ЕГН ********** да заплатят
на Е.Т.И., ЕГН ********** сума в размер на 21482,11
лв. ОСЪЖДА К.И.В., ЕГН ********** и В.Х.В., ЕГН ********** да заплатят на В.Х.В.,
ЕГН ********** сума в размер на 12042,71 лв. ОСЪЖДА К.Б.Б.,
ЕГН **********, и З.Е.Б., ЕГН ********** да заплатят
на В.Х.В., ЕГН **********
сума в размер на 34779,66 лв. ОСЪЖДА К.Б.Б., ЕГН **********,
и З.Е.Б., ЕГН ********** да заплатят на С.Д.В., ЕГН ********** сума в размер на 27494,10 лв. ОСЪЖДА
К.Б.Б., ЕГН **********, и З.Е.Б.,
ЕГН ********** да заплатят на С.Р.А.,
ЕГН ********** сума в размер на 7285,56 лв. ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН ********** да заплати на С.Р.А.,
ЕГН ********** сума в размер на 10207,28 лв. ОСЪЖДА Р.М.Р.,
ЕГН ********** да заплати на В.С.Б., ЕГН ********** и С.В.Б., ЕГН ********** сума в размер на 46822,38 лв. ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН ********** да заплати
на Я.Н.Д., ЕГН ********** сума в размер на 5337,75
лв. ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН **********
да заплати Д.Н.У., ЕГН ********** сума в размер на
5337,75 лв. ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН ********** да заплати
на С.Г.М., ЕГН ********** и Ж.А.М.,
ЕГН ********** сума в размер на 15245,37 лв. ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** да заплати на С.Г.М.,
ЕГН ********** и Ж.А.М., ЕГН ********** сума в размер
на 19721,58 лв. ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.Д., ЕГН ********** сума в размер на
8746,42 лв. ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** да заплати
на И.С.К., ЕГН ********** сума в размер на 26220,53 лв“, следва да се
чете:
ОСЪЖДА Ж.Е.К.,
ЕГН ********** да заплати на Ж.
Я. Д., ЕГН ********** сума в размер на 20245,99 лв.
ОСЪЖДА В.Х.В.,
ЕГН ********** да заплати на Ж.
Я. Д., ЕГН ********** сума в размер на 3165,19 лв.
ОСЪЖДА В.Х.В.,
ЕГН ********** да заплати на Е.Т.И.,
ЕГН ********** сума в размер на 34086,69 лв.
ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН ********** да заплати на С.Д.В., ЕГН **********
сума в размер на 27494,10 лв.
ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН ********** да заплати на С.Р.А.,
ЕГН ********** сума в размер на 9664,14 лв.
ОСЪЖДА К.И.В., ЕГН **********
и В.Х.В., ЕГН ********** да заплатят на С.Р.А., ЕГН ********** сума в размер на 7828,70 лв.
ОСЪЖДА К.И.В., ЕГН ********** и В.Х.В., ЕГН ********** да
заплатят на В.С.Б., ЕГН ********** и С.В.Б., ЕГН ********** сума в размер на 11031,35 лв.
ОСЪЖДА К.Б.Б., ЕГН **********,
и З.Е.Б., ЕГН ********** да
заплатят на В.С.Б., ЕГН ********** и С.В.Б., ЕГН ********** сума в размер на 35791,02 лв.
ОСЪЖДА К.Б.Б., ЕГН **********,
и З.Е.Б., ЕГН ********** да заплатят на Я.Н.Д., ЕГН ********** сума в
размер на 3296,30 лв.
ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН ********** да заплати на Я.Н.Д., ЕГН **********
сума в размер на 2041,46 лв.
ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН **********
да заплати на С.Г.М., ЕГН ********** и Ж.А.М., ЕГН ********** сума в размер на 34966,95 лв.
ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН **********
да заплати на Т.С.Д., ЕГН ********** сума в размер на
8746,42 лв.
ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН **********
да заплати И.С.К., ЕГН **********
сума в размер на 1067,55 лв.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********
да заплати на И.С.К., ЕГН ********** сума в размер на
25152,98 лв.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** да заплати на Д.Н.У.,
ЕГН ********** сума в размер на 5337,75 лв.“
Твърди
се, че решението на БРС е неправилно и
постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила. По-конкретно се
твърди, че обжалваното решение е постановено без страните да са били призовани
в открито съдебно заседание. На второ място се твърди, че с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е изменил постановения вече диспозитив, с
което се е стигнало до пререшаване на спора, което е недопустимо в
производството по чл.247 от ГПК. На последно място се сочи, че неправилно са
изчислени паричните уравнения, неправилно са оформени отделните дялове „и
съответно постановеното решение е несправедливо досежно гарантирането правата
по закон на страните“. Навеждат се твърдения, че предявеният иск за делба
изначално е бил непрецизен по отношение на страните и недвижимите имоти, като
тези нарушения са били трансформирани във втората фаза на делбата. Претендира
се отмяна на обжалваното решение на БРС и постановяване на „справедлив съдебен
акт“. Претендират се разноски за всички инстанции. Нe са
ангажирани нови доказателства.
Въззиваемитe-ищци Ж. Я. Д., Е.Т.И., Ж.Е.К., К.И.В., В.Х.В., С.Р.А., Ж.Б.Р., Р.М.Р., С.М.Р., В.Д.В., С.Д.В., М.П.Д.-В. и Л.Й.В., чрез
процесуалните си представители адв. Т.Желязкова и адв.В.Въндев, представят в законовия срок писмен отговор, с
който оспорват въззивната жалба като недопустима, а
по същество – и като неоснователна. Твърди се, че въззивната
жалба е недопустима, тъй като с нея се цели промяна на влязлото в сила решение
по извършване на делбата в частта на разпределението на имотите.
Неоснователността на жалбата, според въззиваемите, се
изразява в това, че освен посочените по-горе недопустими оплаквания и искания, въззивниците не са посочили никакви конкретни нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд в решението му за поправка на очевидна
фактическа грешка. Претендира се оставяне без разглеждане на жалбата,
евентуално – оставянето й без уважение. Отговорът на въззивната
жалба се поддържа в съдебно заседание. Също не се сочат нови доказателства.
Въззиваемитe-ищци К.Б.Б., З.Е.Б., както и въззиваемите
ответници В.С.Б., С.В.Б., Я.Н.Д., С.Г.М., Ж.А.М. и Д.Н.У., не представят в
законовия срок отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание процесуалните представители на тези въззиваеми
оспорват въззината жалба и претендират потвърждаване
на обжалваното решение. Процесуалният представител на въззиваемите К.Б.Б. и З.Е.Б. – адв. Б.Темелков, посочва
още, че в обжалваното решение първоинстанционният съд отново е допуснал
очевидна фактическа грешка – по отношение на квотата на съделителката
Р.М.Р., за която неправилно е посочено, че е
собственик на 40,66 кв.м.ид.части от имота, вместо на
40,50 кв.м.ид.части.
Претендира се, при възможност въззивният съд да
посочи в решението си правилния размер на квотата на тази съделителка.
Не се сочат доказателства.
Въззивната жалба е подадена
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано
лице, поради което е допустима. Съдът намира, че евентуално наведените в
жалбата недопустими оплаквания и искания, не водят до недопустимост на самата
жалба, доколкото тя е насочена против акт на първоинстанционния съд, подлежащ
на обжалване.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Очевидна
фактическа грешка в съдебен акт е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Съгласно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка
представлява погрешното пресмятане на суми, както и погрешното посочване на
имената на страните и на размера на присъдените суми. Отстраняването на
очевидна фактическа грешка не следва да има за резултат изменяне или отменяне
на формираната воля на съда.
В
настоящия случай, както се посочи по-горе, с обжалваното решение БРС е изменил
посочения размер на квотите на съделителите в
поставения им дял и възложен им поземлен имот с идентификатор
07079.609.204, както и е изменил осъдителните диспозитиви за уравнение на
дяловете, както по отношение на сумите, които страните си дължат, така и по
отношение на лицата, които следва да заплатят тези суми, и лицата, на които
следва да се заплатят тези суми.
Спорно
по делото е, дали с обжалваното решение първоинстанционният съд е изразил вече
формираната от съда воля по отношение на квотите и на уравненията на дяловете,
или е изменил формираната воля по отношение на тези два въпроса.
Съдът
констатира, че с решение № 1216 от 15.07.2015 г. по първоинстанционното дело,
БРС е поставил в дял и възложил на съделителите Ж.Е.К., К.И.В. и В.Х.В., К.Б.Б. и З.Е.Б., Р.М.Р. и В.Д.В. ПИ с идентификатор 07079.609.204, при следните квоти
след възлагането: Ж.Е.К. - 26,03 кв.м.
ид.ч., К.И.В. и В.Х.В. - 24,23 кв.м. ид.ч., К.Б.Б. и З.Е.Б. - 50,27 кв.м. ид.ч., Р.М.Р. - 59,96 кв.м. ид.ч., В.Д.В.
- 39,51 кв.м. ид.ч.
Така
посочените квоти на съделителите съвпадат с посочените
от съда квоти в мотивите на решението. В същото време, в мотивите на решението
си БРС е посочил, че квотите на страните в имота след възлагането му, са
определени от съда като допълнително получените от тези съделители
147,76 кв.м.ид.части от ПИ с идентификатор
07079.609.204, се разпределят между съделителите
съобразно притежаваните от тях преди възлагането на имота идеални части от
него.
При
въззивното обжалване на това решение, с решение №
І-14 от 22.03.2017 г. по в.гр.д.27/2016 г., БОС е потвърдил решението на БРС,
като приел, че принципно правилни са изводите на съда за начина на извършване
на делбата, както и за начина на определяне на квотите на съделителите
Ж.Е.К., К.И.В. и В.Х.В., К.Б.Б. и З.Е.Б., Р.М.Р. и В.Д.В. в ПИ с идентификатор 07079.609.204, след възлагането
му, респ.за начина на разпределяне на допълнително получените от тези съделители идеални части от имота, но първоинстанционният
съд е пропуснал да отчете самостоятелния дял на съделителя
В.Х.В. от 25 кв.м.ид.части
в този имот, като по този начин, общо притежаваните идеални части от съделителите, на които е възложен имотът, са 77,24 кв.м.ид.части, а не както е приел районният съд - 52,24 кв.м.ид.части. Въззивният съд
изрично е посочил, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че тези съделители ще получат допълнително 147,76 кв.м.ид.части от имота, вместо 122,76 кв.м.ид.части,
каквато е действителната допълнителна част. Също изрично въззивният
съд е посочил, след преизчисляване, дяловете на правоимащите, на които се
възлага имота, като е констатирал, че изхождайки от неправилно приетия размер на
получените допълнително идеални части от имота, районният съд е допуснал
математически грешки при определяне на съразмерния дял от новополучените
идеални части за всеки от съделителите. В мотивите
си, БОС изрично е посочил както неправилно определените от БРС квоти на съделителите във възложения им имот, така и правилния,
изчислен от БОС размер на квотите, а именно: за съделителката
Ж.К. неправилно приети от БРС общо 26,03 кв.м. ид.части от имота, вместо 17,61 кв.м.ид.части; за съделителите К.В. и В.В. - общо 24,33 кв.м.ид.части,
вместо 16,40 кв.м.ид.части;
за съделителите К.Б. и З.Б. - 50,27 кв.м.ид.части, вместо
34 кв.м.ид.части;
за съделителката Р.Р. - посочени
от БРС 59,96 кв.м.ид.части, вместо 40,66 кв.м.ид.части;
и за съделителя В.В. – приети
от БРС 39,51 кв.м.ид.части, вместо 26,72 кв.м.ид.части.
Посочено е още, че съделителят В.В.
е пропуснат със самостоятелния му дял от 25 кв.м. ид.части,
при което съразмерният му дял в имота следва да бъде определен на 64,73 кв.м.ид.части. Въззивният съд е
посочил, че поради грешката при
определяне на квотите на съделителите, наново следва
да бъдат определени и сумите за уравнение на дяловете, съобразно действителните
дялове, които получават съделителите, на които се
възлага имот 07079.609.204. Потвърждавайки
решението на БРС, БОС е посочил, че допуснатите грешки от първоинстанционния
съд при математическото изчисляване, следва да бъдат отстранени по реда на
чл.247 от ГПК.
Решението
на БОС по в.гр.д.27/2016 г. не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 391 от 06.07.2018 г. по гр.д.459/2018 г. на ВКС, ІІ-ро г.о.
След влизане
в сила на решението по извършване на делбата, първоинстанционният съд е
постановил обжалваното в настоящото производство решение, за отстраняване на
допуснати очевидни фактически грешки, като действително не е призовал страните
в открито съдебно заседание.
Съдът
констатира, че посочените от първоинстанционния съд в решението му по чл.247 от ГПК квоти на съделителите Ж.К., К.В. и В.В., К.Б.
и З.Б., Р.Р. и В.В., съвпадат точно с квотите, посочени от БОС във въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното
решение, и в което решение въззивният съд е възприел
принципния начин на изчисляване на размера на квотите на съделителите
във възложения им имот и е отчетел грешката при
изчисляването им. Ето защо по отношение на квотите на на съделителите Ж.К., К.В. и В.В.,
К.Б. и З.Б., Р.Р. и В.В. в имот 07079.609.204 след възлагането му,
според настоящия състав не е налице разминаване между волята на съда, отразена
в решение № 1216 от 15.07.2015 г. по гр.д.7956/2012 г. на БРС, потвърдено с
решение по в.гр.д.27/2016 г. на БОС, а привеждане на диспозитива на решението
(изразената от съда воля) в съответствие с формираната воля на съда.
Следва да се отбележи, че изложеното касае и приетото от
първоинстанционният съд досежно посочената за съделителката
Р.М.Р. квота от 40,66 кв.м.ид.части
от имота, доколкото същите идеални части са посочени в решението на БОС, а в
настоящото производство (по чл.247 от ГПК) съдът следва да прецени единствено
наличието на съвпадение между формираната от съда воля и нейното отразяване в
диспозитива на решението.
По отношение на останалата част от обжалваното решение, с която съдът е
отстранил очевидни фактически грешки в диспозитиви от 19 до 33 на решението на
ред от 71 до 110, съдът намира следното:
В
първоинстанционното решение № 1216 от 15.07.2015 г., БРС
е изложил съображения, че стойността на паричните уравнения следва да се
определи на база изчислена „стойност на един дял от двата имота (за имот 07079.609.203 - 734,55 лв, а за
имот 07079.609.204 - 1872,895 лв)“,
след което в съответствие с допълнителния дял, който част от съсобствениците
получават, съответно в първия и втория имот, съдът е определил какъв размер
уравнение общо следва да заплати на другите, които губят собствеността си в
конкретния имот. Съдът е изложил съображения в мотивите на решението си, че с оглед
целесъобразност и улесняване на съсобствениците при последващото уреждане на
паричните отношения помежду им, не е оправдано заплащане на парично уравнение
от един съсобственик, получаващ дял от имот, на всички останали, които губят
собствеността си върху имота, съразмерно на дяловете им. Поради това, съдът е
посочил, че определя уравненията на дяловете между съделителите,
следвайки поредността на имената на съсобствениците, посочена в диспозитива на
решението за допускане на делбата в частта, определяща квотите в имотите.
Посочен е и пример как конкретно съдът извършва разпределение на паричните
уравнения - „първият съсобственик, получаващ в дял имота - Ж.Д.,
да заплати парично уравнение на първата, която не получава в дял имота - Ж.К. (Ж.Д. получава допълнително
15,18 кв. м. ид. ч., стойността на които заплаща на Ж.К.); Е.И. получава допълнително
22,10 кв.м., които са разпределени така - следва да доплати на Ж.К. остатъка от нейните ид. ч..
които тя губи - 18,5 кв.м.ид.ч. минус 15,18 кв.м.ид.ч., т.е. 3,32 кв.м.ид.ч.,
на В. - 17,20 кв.м.ид.ч. и на Б. - 1,57 кв.м.; остатъкът
на Б. следва да се изплати от В.В.
и т.н.“.
Съпоставяйки
двата диспозитива – на решение № 1216 от 15.07.2015 г., и на обжалваното решение № 1687
от 26.07.2018 г., настоящият състав констатира, че в обжалваното решение, първоинстанционният
съд е спазил същия принцип на определяне на сумите за уравняването на дяловете
на съделителите, като разликата в сумите, а и в
поредността на заплащането съобразно приетия принцип на изчисляване, се явява
поради извършената по реда на чл.247 от ГПК промяна в размера на квотите на съделителите, на които е възложен имот 07079.609.204, и
които по този начин са получили допълнително идеални части от този имот. Самият
размер на сумите е изчислен на база приетата от БРС в основното решение
„стойност на един дял от двата имота (за имот 07079.609.203
- 734,55 лв, а за имот 07079.609.204
- 1872,895 лв)“, т.е.на
база посочената от вещото лице по СТЕ стойност на 1 кв.м.от всеки от двата
имота.
Правилността
на възприетия принцип на изчисляване на квотите и на сумите, които страните си
дължат за уравнение на дяловете, не е предмет на настоящото производство, което
е по реда на чл.247 от ГПК. В случая решение № 1216 от 15.07.2015
г. е преминало и през инстанционен контрол, било е
потвърдено и е влязло в сила, както се посочи по-горе. Ето защо, оплакванията
на въззивниците за
неправилно са изчислени парични уравнения, неправилно оформени отделните дялове
и за това, че „постановеното решение е несправедливо досежно гарантирането
правата по закон на страните“, не подлежат на обсъждане в това производство. По
същите съображения в настоящото производство не подлежат на обсъждане и
преценка твърденията на въззивниците, че предявеният
иск за делба изначално е бил непрецизен по отношение на страните и недвижимите
имоти, като тези нарушения са били трансформирани във втората фаза на делбата.
Неоснователно е, според настоящия
състав, оплакването на въззивниците, че обжалваното
решение е неправилно, поради това, че е постановено без страните да са били
призовани в открито съдебно заседание. Съгласно чл.247, ал.3 от ГПК, преценката
дали в процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка страните да се
призоват в открито съдебно заседание, е предоставена на съда, и в настоящия
случай БРС е преценил, че това не е необходимо.
Предмет
на настоящата проверка е, както се посочи по-горе, само съвпадането на
формираната от съда вола с изразената такава в диспозитива на решението. Ето
защо, след като установи, че с обжалваното решение е постановен резултат,
отговарящ на формираната от съда воля в първоинстанционното решение, а и във въззивното решение, с което първоинстанционното решение е
било потвърдено, настоящият състав приема, че с обжалваното решение са
отстранени допуснатите в решение № 1216 от 15.07.2015 г. по гр.д.7956/2012 г.
на БРС очевидни фактически грешки, без по този начин да е извършена подмяна на
формираната воля на съда, и да се стигне до
пререшаване на спора, което е недопустимо в производството по чл.247 от ГПК. По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното решение е правилно.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1687 от 26.07.2018 г. по
гр.д.7956/2012 г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.