№ 159
гр. гр.Несебър, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно
наказателно дело № *0242150200544 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на О. Ф. Р. с ЕГН **********, подадена от упълномощен
представител - адвокат С. И. от АК – В., срещу Заповед № **** от ****г. за задържане на лице,
издадена от И. Д. П. – ст. полицай при РУ- Несебър.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане. Не се излагат основания
и не се сочат конкретни доводи за незаконосъобразността на атакувания акт.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
представител. Дава обяснения, поддържа жалбата. В хода на съдебните прения процесуалния
представител поддържа жалбата и излага подробни доводи за незаконосъобразност, касаещи
липсата на факти и правни основания в заповедта, което обуславя отмяната на акта. Иска отмяна на
заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата старши полицай при РУ-Несебър се явява лично в провелите се по
делото съдебни заседания, като оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Заповед № **** от ****г. за задържане на лице, издадена от И. П.,
старши полицай при РУ-Несебър, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която О. Ф. Р. е
задържан за срок до 24 часа поради наличието на данни, че е извършил престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК.
От изготвените материали по преписката, вкл. докладна записка, попълнена от И. П., се
установява, че на ****г. в РУ Несебър е образувано ДП № 304 ЗМ 713/ 2024г. за престъпление по чл.
1
131, ал. 1, т. 12 от НК - за това, че на ****г, около 15:06 часа в град О., община Несебър, на улица
„Р.“ № * в близост до павилион за дюнери, към бистро „С.“ в град О. е нанесена телесна повреда по
хулигански подбуди на лицето В.А. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. Ж., общ. П., обл. В., като са му
нанесени удари по главата и тялото и същия е получил порезни рани.
При първоначално проведените действие се установило, че на мястото има много кръв, нож
и ножица. На място са установени и извършителите на престъплението – участвалите в сбиването
Ф. Р. Ш. и синовете му – жалбоподателя О. Ф. Р. и Е. Ф. Р., които стопанисват дюнер на посочената
улица. Установено е, че повод за сбиването е бил спор за място на маса тип гъба на тротоара на
дюнерите. Сбиването станало между собствениците на единия дюнер и служител на друг съседен
дюнер – пострадалия В.А. Д.. Последният бил откаран в болница, поради причинени порезни рани.
След пристигане на полицейските органи на място били установени извършителите, вкл.
жалбоподателя, били извършени процесуално следствени действия, в следствие на което
участниците в сбиването били задържани за 24 часа и отведени в РУ Несебър. На Ф. Ш. и О. Р.
били издадени заповеди за задържане на лице, а на Е. Р. била предоставена полицейска закрила на
дете, тъй като бил непълнолетен. За случилото се била уведомена Неджибе Сали – съпруга на Ф.
Ш. и майка на жалбоподателя О. Р..
В заповедта за задържане № **** от ****г. И. П. вписал като основание за задържането на
О. Р. – „Данни за извършено престъпление в град О., ул. „Р.“ № * – бистро „С.“ - чл. 131, ал. 1, т.
12 от НК – участва в сбиване по хулигански подбуди“. Заповедта била подписана от жалбоподателя
без обяснения или възражения. Препис от същата бил връчен на О. Р.. При издаването й било
спазено изискването на закона. Съгласно изложеното в заповедта жалбоподателя О. Р. бил
задържан в 15:15 часа на ****г., въпреки че реалното му задържане е след като била проведена
беседа с него. На следващия ден – 04.08.2024г., Р. бил освободен още в 10:15 часа, преди
изтичането на 24 часа.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-дневния срок за
обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена от легитимирано да обжалва лице, имащо право и
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал.
1 от ЗМВР - старши полицейски инспектор в РУ Несебър. Компетентността на полицейския орган
произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Издателят на заповедта е разполагал с
компетентност да постанови задържане на лице при хипотезата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, тъй като е
полицейски орган.
Оспорената заповед е съставена в предвидената за това писмена форма по смисъла на чл. 74
от ЗМВР и има изискуемото се по закон съдържание. Спазена е процедурата на закона по
задържането, до колкото не са направени възражения в тази насока. В производството по издаване
на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно е, че е цитирано правно
основание на задържането – чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, което се подкрепя от наличните по
преписката доказателства, че в такова деяние е участвал жалбоподателя. Посочено е правното
основание за издаването, а именно - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочена и правна
квалификация на престъплението, по подозрение в извършването на което се задържа лицето,
2
спрямо което е издадена оспорената заповед. Макар и лаконично, съдържанието на посоченото
описание е достатъчно, за да е запознато задържаното лице във връзка с какво наказателно
производство и по разследването на какво престъпление е задържан. Задържането е осъществено
непосредствено след осъщественото сбиване, като лицето е установено на място и е посочено като
участник в сбиването от свидетели очевидци. Ненужно и в противоречие с изискванията на НПК за
разгласяване на информация по водено разследване по наказателно производство, е в заповедта за
задържане да се описва детайлно престъплението, за което се води производството и
предполагаемото участие на задържаното лице в него.
В тази връзка съдът не споделя възраженията на адв. И., изложени в хода по същество, че в
заповедта не са описани фактите и правните основания, които обуславят издаването на акта, както и
че не може да се приеме за достатъчно да се цитира само разпоредба на закона. Действително по
арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта следва да се посочат фактическите и правните
основания за задържането и отсъствието им следва да бъде класифицирано, като нарушение на
изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта, но в
настоящия случай това не е налице. Видно е, че в заповедта е вписано задържане на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в празното поле, в което и според приложената бланка на заповедта
следва да се впишат фактическите и правните основание за задържането, е отразено чл. 131, ал. 1, т.
12 от НК, като е конкретизирано, че лицето участва в сбиване по хулигански подбуди в град О., ул.
„Р.“ № * – бистро „С.“. Посочени са не само правните, но и фактическите основания, които макар и
кратки са достатъчно ясни, за да разбере лицето за какво е задържано. Посочени са както деянието,
което се смята, че е осъществил жалбоподателя, така и мястото, на което то е извършено. В този
смисъл не е нарушено неговото право да разбере за какво е задържан и да организира защитата си.
Процедурата по задържане по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. По
правна си същност заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР за срок до 24 часа представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресатачиято цел е
чрез задържането на едно лице да се предотврати възможността същото да извърши престъпление,
да се укрие или да предприеме действия, които биха затруднили полицейските органи в работата
им по установяване на фактическите обстоятелства. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Същевременно със задържането на едно лице се цели
осигуряването му за провеждане на процесуално следствени действия. Основанието за задържане
не изисква наличието на достатъчно данни за съпричастност към разследваното престъпление,
каквото е изискването по НПК за вземане на постоянна мярка за неотклонение. Мярката
„Задържане по ЗМВР“ за срок от 24 часа има превантивна функция, а именно - цели да се попречи
на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно
преследване.
Задържането по чл. 72 от ЗМВР, като принудителна административна мярка, се предприема
от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния
орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя
3
условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно
деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72
от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите,
а с оглед тяхното изясняване.
Налице са били всички основания да се смята, че в конкретния случая издалият заповедта
орган е разполагал с достатъчно основание за задържането на О. Р. - съпричастност към процесната
престъпна деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, направени с дадените от него
обяснения, че заповедта за задържане не му е била връчена. Както беше посочено по-горе
заповедта е подписана от жалбоподателя без обяснения или възражения. В самата заповед има
подпис на жалбоподателя, което е индиция, че същата му е връчена и същия е имал възможност да
се запознае с нейното съдържание. Твърдението на жалбоподателя, че не е имал заповедта при
среща с адвокат и не му я е дал, не се подкрепя от доказателствата по делото. По преписката липсва
представено пълномощно от адвокат за посочената дата, както и дали са осъществявани срещи – с
кого, къде и кога, както и възражения срещу липса на своевременно издадена заповед.
Съдът счита, че в случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане
за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на производството, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Ф. Р. с ЕГН **********, чрез адвокат С. И. от АК-В., против
Заповед за задържане на лице № **** от ****г., издадена от издадена от И. Д. П. – старши
полицай при РУ - Несебър.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5