№ 3
гр. Шумен, 05.01.*0** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
*0*1363010**78 по описа за *0*1 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. *40 от ЗЗД, вр.чл.
79, ал.1, от ЗЗД, за сумата от 3000лв. предявен от Й. СТ. Й., ЕГН **********, чрез адв.А.Н.
при АК К., срещу Б.. З.. М., ЕГН **********, както и с насрещен иск по чл. *40, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 4000лв., предявен от Б.. З.. М. срещу Й. СТ. Й..
Ищецът по първоначалният иск твърди, че в началото на м. октомври *0*0г.
ответникът Б.. З.. М. го помолил да му услужи с пари в заем, за да погаси свое парично
задължение към ЧСИ, тъй като не му стигали пари до общо дължимата сума от 35 000лв.
Поискал сума в размер от 3 000лв. до 5000лв. Ищецът Й. СТ. Й. твърди, че на 19.10.*0*0г. в
присъствие на свидетели предал на ответника сума в размер на 3000лв. като заем, която
следвало да му бъде върната от Б.. З.. М. до 10 дни. Непосредствено след получаването на
сумата, Б.. З.. М. внесъл 35 000лв в банка „А. Б.“ по изпълнително дело, като на връщане от
банката предоставил екземпляр от банковия документ на ищеца за внесената сума. След
изтичане на определения срок за връщане на заетата сума, ищецът потърсил няколко пъти
Б.. З.. М. по телефона, но той не му отговарял, поради което ищецът написал съобщение по
вайбър, на което също не получил отговор. Моли да бъде осъден ответникът Б.. З.. М. да му
заплати заетата сума в размер на 3 000лв., ведно с направените по делото разноски.
Представя доказателства .Прави доказателствени искания.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор. В отговора
ответникът Б.. З.. М. заявява, че претенцията на ищеца не отговаря на обективната истина.
Излага, че в продължение на две години е давал парични заеми на лицето Й. СТ. Й. лично и
в присъствие на свидетели, с уговорка да бъдат връщани в месечен срок. Заявява, че парите,
които е давал в заем на Й. СТ. Й., му били необходими, за да заплати стойността на
половината апартамент, поделен с бившата си съпруга. Твърди, че се обадил на Й. СТ. Й. да
му върне заетите суми, той отказал под предлог, че няма средства. Ответникът сочи, че дал
срок на ищеца до 19.10.*0*0г. да му върне заетите суми. На тази дата 19.10.*0*0г. сочи, че
Й.С. Д. му върнал сума в размер на 3000лв , като останало да му дължи още 1000лв. до края
на месеца.
С молба рег. № ***г. ответникът Б.. З.. М. предявява насрещен иск за сумата от
4000лв. срещу първоначалния ищец Й. СТ. Й.. Заявява, че в средата на м. август *0*0г. Й.
СТ. Й. го помолил да му услужи с пари, като на *4.08.*0*0г., в присъствието на свидетели, в
кантората на Й. СТ. Й., намираща се в гр. Т., на ул.“П. *, ет.*, стая *07, ищецът по
насрещната искова молба предал на Й. СТ. Й. сумата от 1600лв. срещу задължението до
месец да я върне. Твърди също, че през м. септември *0*0г. Й. СТ. Й. отново го помолил за
1
паричен заем, като твърди, че на 17.09.*0*0г., в присъствие на свидетели, в кантората на Й.
СТ. Й., намираща се в гр. Т., на ул. “П.“ *, ет.*, стая *07, ищецът по насрещния иск Б.. З..
М. предал на Й. СТ. Й. сума в заем, в размер на *400лв., срещу задължението до месец да
я върне. Заявява, че след изтичане на месечния срок, започнал да търси по телефона Й. СТ.
Й., но той не отговарял. Й. СТ. Й. му се обадил и му казал да дойде до кафето в хотел „М.“
в гр. Т., за да му върне парите. Върнал само 3000лв., а до месец ще се постарае да му
възстанови всички 4000лв. Това обуславяло правния му интерес от завеждане на настоящия
иск. Депозира допълнителна молба с уточнение с рег. № *** от *1.1*.*0*0г., в която се
твърди, че е налице само едно заемно правоотношение, в което заемодател е Б.. З.. М., а
заемател е Й. СТ. Й., като е заета сума от 4000лв. Моли да бъде осъден Й. СТ. Й. да
заплати на ищеца по насрещната искова молба Б.. З.. М. сумата от 4000лв., ведно с
направените по делото разноски. В условията на алтернативност иска да бъде извършено
прихващане на изискуемите суми. Представя доказателства. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание първоначалният ищец се явява лично и с адв. Н. от АК К.,
насрещният ищец се явява лично и адв. Д.. Поддържат исковите си молби и отговорите си.
В с.з. насрещният ищец поддържа претенция в размер на 4000лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. *35, ал. *, вр. с чл. 1* ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на всеки от предявените искове, всеки от ищците следва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения
по договор за заем, сключен с ответника и факта на предаването на паричните суми.
Следва да докаже по основание и по размер дължимостта на процесните суми.
Ответникът по всеки от исковете следва да проведе насрещно доказване по тези
факти, че е погасил търсените суми.
По смисъла на чл. *40, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да я върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо
дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението. Тежестта на доказване
за съществуването на договора е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на
ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал съответната сума.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици при
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното
за нестанало.
По делото е проведен разпит на свидетели, поискани от всяка страна, както и на
осн. чл. 176 от ГПК насрещният ищец Б.. З.. М. отговори на въпроси на първоначалният
ищец Й. СТ. Й..
По първоначалният иск предявен от Й. СТ. Й..
Съдът приема, че ищецът Й. СТ. Й. доказа успешно претенцията си по договор за
заем от 3000 лева. Този извод се прави на база съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства, като най-голямо значение за това са изцяло кредитираните показания на св.
Т. и св. Т.. Показанията на свидетелите относно този факт са допустими, по арг. от чл. 164,
ал.1, т.3 ГПК. Очевидец на факта на предаването на паричната сума в заем от 3000лв. е св.
Т.. В съдебно заседание проведено на 16.1*0*1г. същият заяви: „Й. даде пари назаем на Б..
Мисля, че беше след средата на октомври, но не знам за какво точно му ги е дал. Даде му
3000лв., в мое присъствие. Тази сума, предполагам, че беше дадена назаем от Й. на Б.. Не е
връщал някакви пари…………....Б. искаше на Й. 5000лв., но той каза: „Нямам пет хиляди,
мога да ти дам 3000лв.“ Бяха банкноти по 50лв. Й. отвори чантата си, извади банкнотите и
му ги даде. След като взе парите, Б. той ходи до някаква банка и донесе документ на Й.. „
Съдът, съобразявайки нормата на чл. 17* ГПК, намира, че показанията на тези
свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с останалите доказателства
по делото и са ясни, последователни и непосредствени и категорични. Единият от тези
свидетели е очевидец на предаването на парите от първоначалния ищец на ответника, като
заем. Факта, че такава сума е дадена на заем от първоначалния ищец Й. СТ. Й. на Б.. З.. М.
2
се потвърди и от отговора даден от самия ответник Б.. З.. М. на въпрос по чл. 176 от ГПК.
В съдебно заседание проведено на 16.1*0*1г.същият заяви : “Даде ми 3000лв. на
19.10.*0*0г. Даде ми ги назаем.„ В тази насока са и приложените писмени доказателства,
свързани с факта на извършения паричен превод от насрещният ищец Б.. З.. М. на дата
19.10.*0*0г. по изпълнително дело.
Предвид изложеното, искът за осъждане на ответника Б.. З.. М. да върне сумата от
3000 лева по сключения договор за заем от 19.10.*0*0г. следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба .
По насрещния иск предявен от Б.. З.. М. за сумата от 4000лв.
Във връзка с твърденията за предаване в заем на паричните средства общо на
4000лв., предадени на два пъти, първо 1600 лв. на *4.08.*0*0г. и на 17.09.*0*0г. - дадени
*400лв. от страна на насрещният ищец са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Б.М. и св. П.. Показанията относно този факт, съдът намира за допустими, по арг.
от чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира,
че не се доказа фактът на предаване на парична сума общо 4000лв. /на *4.08.*0*0г. 1600лв.
и на дата 17.09.*0*0г. *400 лв. /. Не се установи също и твърдението относно основанието,
посочено в насрещната искова молба, че такива суми са дадени именно като заем на Й. СТ.
Й. от Б.. З.. М.. Двамата свидетели М. и П. предават информация, дадена им само от
насрещният ищец Б.. З.. М., което води до обосновано съмнение в достоверността на
твърденията им. Същевременно двамата не са очевидци на твърдяното предаване на
паричните суми. Поради изложеното, показанията на тези свидетели съдът не кредитира.
Твърденията по насрещния иск не се доказват и от останалите приложени по делото
доказателства. Следователно, насрещният ищец не доказа при условията на пълно и
главно доказване нито факта на предаването на парите, нито, че съответната сума е дадена
като заем, т.е. срещу поето от страна на заемателя задължение за връщането. Не се
установиха съществените елементи на договора по чл. 240, ал. 1 ЗЗД правопораждащ
отговорност на ответника, юридически факт по предявения насрещен иск.
Предвид изложеното и липса на доказателства, установяващи твърденията за
наличие на заемно правоотношение по договор за заем общо за 4000лв., предявеният
насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, съдът намира направеното от страна на насрещният ищец
възражение за прихващане, за неоснователно.
За да бъде направено прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, следва да са налице
следните елементи: съществуването на две насрещни и действителни вземания (задължения), с
предмет пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане.
Доколкото в случая съдът приема, че не са налице насрещни и действителни вземания между
страните, тъй като не се доказа наличие на вземане на Б.. З.. М. от Й. СТ. Й. по договори за заем
за общо 4000лв., то не е налице основание за извършване на прихващане.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат от ответника по първоначалния иск
на ищец, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По делото е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК от ищеца за сумата от 9*0
лв. от които 800 лв. адв.възнаграждение и 1*0 лв .държавна такса по делото.
По възражението за прекомерност на адв. хонорар от ответната страна, съдът
съобрази следното : Нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на
насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения
размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие серия К №
00000**557 сключен между първоначалния ищец и адв. Н. от 0*.11.*0*0г. за сумата от 500
лв. платени в брой за процесуално представителство по делото, както и договор за правна
защита и съдействие серия К № 00000**56* на адв. Н. от *8.01.*0*1г. за сумата от 800 лв.
платени в брой за процесуално представителство по насрещния иск.
Съобразно представения в съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК се претендират
разноски в общо 800лв. за адвокатско възнаграждение и 1*0 лв. платена държавна такса
или общ размерна претендирани разноски 9*0 лв..
Безспорно адв. Н. представлява ищеца Й. СТ. Й. по иска му срещу ответника и по
насрещния предявен иск срещу него, като са налице доказателства за извършено плащане
общо на 1300лв. по двете адвокатски пълномощни. Съгласно чл.7,ал.*,т.1 от действащата
към момента на упълномощаването Наредба № 1 от 7.09.*004г. за минималните размери на
3
адвокатското възнаграждение, възнаграждението по искове с интерес до 1000лв. е 300лв.и
това е минималното дължимо възнаграждение за представителство по първоначално
депозираната искова молба. Съобразно чл.7,ал.*,т.* от действащата към момента на
упълномощаването Наредба № 1 от 7.09.*004г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение, възнаграждението по искове с интерес от 1000лв. до 5000лв. е 300лв.+7%
за горницата над 1000лв.В случая, за представителство по насрещния иск от 4000лв.
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 510лв. или общо за двата иска сумата е
810лв.
Поради изложеното и доколкото се претендира дори по –малка сума от минимално
дължимата, съдът намира, че не е налице прекомерност на на адв. хонорар и в този смисъл
възражението се явява неоснователно. Поради изложеното, съдът намира, че ответникът
дължи на ищеца общо 9*0лв., от които 800лв. за адвокатско възнаграждение и 1*0 лв. за
държавна такса .
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.. З.. М., ЕГН ********** да заплати на Й. СТ. Й. ЕГН **********, на
основание чл. *40, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 3000,00 лева /три хиляди
лева/, дължима по договор за заем от 19.10.*0*0г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Б.. З.. М., ЕГН ********** да заплати на Й. СТ. Й., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 9*0,00лв. (деветстотин и двадесет лева),
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.. З.. М., ЕГН ********** срещу Й. СТ. Й., ЕГН
********** по чл. *40, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, общо за сума от 4000 лева, като
НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4