РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1976
гр. Пловдив, 10.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря П. Д. и участието на прокурора И. ДЖ.,
като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА КАНД № 2182 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Д.Н.Р., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес ***,
чрез пълномощника му адвокат С.П., против
Решение № 1191 от 30.06.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІI н.с.,
постановено по АНД № 6909 по описа на същия съд за 2022 г. в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 22-3389-000321 от 15.11.2022 г. на Началник сектор
в ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Р., на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 20 лв., за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд и
издаденото НП да бъдат отменени в оспорената част. С писмена молба по делото от
пълномощника на жалбоподателя се претендират разноски за двете съдебни
инстанции.
3. Ответникът по касационната
жалба - Шесто РУ при ОД на
МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. НП е издадено въз основа на АУАН № GА570647
от 01.11.2022 г., съставен от Д. В.Ш.– командир отделение при Шесто РУ към ОД на МВР гр.
Пловдив. Обективираните в акта констатации, в относимата в случая част,
се свеждат до следното:
На
01.11.2022 г., около 08.20 часа в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ № 49, Р. е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“ с рег. №
***, чужда собственост, без ППС да е представено на
технически преглед, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да
потвърди процесното НП в обсъжданата част районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Конкретно в тази насока съдът е приел, че по несъмнен и
категоричен начин е доказано вмененото на жалбоподателя административно
нарушение, квалифицирано по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, доколкото към момента на
проверката от органите на МВР, превозното средство не е било представено на ГТП,
каквото изискване е въведено с цитираната норма. В тази връзка съдът се е
позовал на чл. 138, ал. 1 от ЗДвП (според
който по пътища, отворени за обществено ползване се допускат ППС, които
отговарят на изискванията на ЗДвП) и е приел, че за водача е съществувало задължение да управлява
технически изправно МПС, поради което последният следва да носи и административнонаказателната
отговорност за това нарушение, тъй като именно той е управлявал МПС по улицата
в населеното място - отворен за обществено ползване път, без това МПС да
отговаря на разпоредбите на ЗДвП. Според районния съд, правилно наказващият
орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. Цитираната норма
определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв. Противното според съда би означавало безнаказаност и
злоупотреба за водачите на технически неизправни ППС по пътищата, които не са
собственици. Посочено е още в мотивите на оспорения съдебен акт, че индивидуализацията
на наказанието "глоба" в размер на 20 лева е извършено при стриктното
спазване на законовите изисквания, доколкото същото е абсолютно определено и
съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо неговото редуциране.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно.
9. В нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Според
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
10. В рамките на тези материални и
административнонаказателни норми, по отношение на възраженията на жалбоподателя,
районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата,
които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
11. Относно изложените в касационната
жалба възражения е необходимо да се добави още следното:
11.1. Неприложимостта в случая на
административнонаказателната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП (според която, наказва се с глоба 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед), произтича от факта, че процесното
административно наказание е наложено на водач на регистрирано МПС, който не е негов
собственик, но го управлява, въпреки че същото (процесното МПС) не е преминало периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност. Безспорно в случая се касае за
нарушение на ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание, поради
което правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
водача именно по чл. 185 от закона.
В тази връзка следва да се посочи, че собственикът на
процесното МПС подлежи на самостоятелно наказание по чл. 181, т. 1 от ЗДвП,
независимо от наложеното такова на Д.Р..
11.2. В случая се касае за продължено
административно нарушение, т.е. за нарушение, чийто състав се осъществява
непрекъснато (продължено) във времето, докато се поддържа неправомерното
състояние. При това положение, за дата на извършване на нарушението следва да
се приеме датата, на която същото е констатирано, а тази дата изрично е
посочена, както в АУАН, така и в процесното НП – 01.11.2022 г. Противното
становище би довело до недопустимо заобикаляне на закона. В конкретния казус
това би означавало след изтичане на предвидения в чл. 34 от ЗАНН преклузивен
срок от момента на изтичане на срока за преминаване на периодичен технически
преглед, процесното МПС да бъде безнаказано управлявано, без да е преминало технически
преглед независимо от възведеното в нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
императивно изискване в тази насока. Казано с други думи, би се стигнало до
невъзможност да се наложи административно наказание на посочените в т. 11.1. лица,
респ. процесното МПС да се приведе в съответствие с изискванията на ЗДвП.
12. При
това положение следва да се приеме, че съставеният АУАН досежно обсъжданото в настоящото
решение административно нарушение е съобразен с изискванията на закона,
нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му
е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение
съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното
наказателно постановление против Р., което е изцяло съобразено с изискванията
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
13. Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила в
обжалваната част.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1191 от 30.06.2023
г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с., постановено по АНД № 6909 по описа на същия съд за
2022 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 22-3389-000321 от 15.11.2022 г. на Началник сектор в ОД на МВР гр. Пловдив,
РУ 06 Пловдив, с което на Д.Н.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 20 лв., за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.