Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2825 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна срещу решение №
260505/03.12.2020 г. по н.а.х.д. № 3172/2020 г. на Районен съд - Варна, VІ
състав, с което е отменено наказателно постановление № ВН-19-34/08.07.2020 г.
на началника на РДНСК – Варна, с което за нарушаването на чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ на В.Г.Г. в качеството му на управител на „Инженеринг ВГ 60” ЕООД е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/лева, на
основание чл. 233 ЗУТ.
По съображения за допуснато от въззивния съд съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона се иска
решението да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя да постанови
друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление да се потвърди изцяло.
В съдебно заседание касаторът РДНСК –Варна се представлява от юрисконсулт К.,
която изцяло поддържа касационната жалба. Ответникът по касация В.Г.Г., редовно
призован, не се явява и не се представлява в заседанието. С предявено
възражение срещу касационната жалба я оспорва изцяло чрез пълномощника си адв. И.К.,
която след подробни доводи в подкрепа на правилността на решението моли съда да
го остави в сила и да присъди на доверителя й направените за касационната
инстанция съдебни разноски.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 08.12.2020 г. /л. 31 от н.а.х.д. № 3172/2020 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 10.12.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
По основателността на касационната жалба тричленният състав
намира следното:
С отмененото от
районния съд наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност по чл. 233 ЗУТ на В.Г.Г. за това, че
като управител на „Инженеринг ВГ 60” ЕООД – лице, упражняващо на основание
сключен договор от 30.01.2018 г. с „Трансконтинентал бизнес консултинг” ЕООД
/действащо по силата на сключен с „БТК” ЕАД договор от 09.05.2014 г./ строителен
надзор върху индивидуализирания в АУАН и в НП строеж, за който е издадено РС №
117/ГИ/17.07.2019 г. на главния архитект на община Варна, не е изпълнил
вмененото му с чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ задължение да осъществи контрол относно
пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството.
От фактическа страна в АУАН и в НП е прието, че в съставения
за строежа констативен акт образец 15 липсва подпис за единия от възложителите
на строежа /”Теленор България” ЕАД, съгласно издаденото РС № 117/ГИ/17.07.2019
г./ като няма данни този възложител да е бил поканен за съставянето на акт
образец 15, поради което в него не е положен и подпис на органа, издал
разрешението за строеж, заместващ на основание чл. 5 ал. 3 от Наредба №
3/31.07.2003 г. поканената и неявила се страна. АНО е приел, че с така
съставения акт образец 15 са нарушени разпоредбите на чл. 2 ал. 2 т. 1 вр. чл.
7 ал. 3 т. 15 и чл. 5 ал. 2 и 3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ за
съставяне на актове по време на строителството.
Без да споделя решаващите мотиви на районния съд,
обусловили отмяната на наказателното постановление и свързани с погрешните доводи, че наказаният управител на „Инженеринг
ВГ 60” ЕООД не може да бъде субект на нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ, след
като не той лично, а представляваното от него дружество упражнява строителен
надзор върху строежа, който пък според съда включвал два самостоятелни строежа,
за съставяне на актовете за които не било нужно участието на двамата
възложители /”БТК” ЕАД и „Теленор България” ЕАД/, тъй като всеки от тях бил
възложител на отделен строеж в рамките на РС № 117/ГИ/17.07.2019 г.,
касационната инстанция намира за правилен като краен резултат постановения и
обжалван пред нея съдебен акт.
Принципно правилно съдът е приел, че страна-изпълнител
по сключения на 30.01.2018 г. договор за строителен надзор е дружество
„Инженеринг ВГ 60” ЕООД, а не управителят му В.Г.Г..
Неправилен обаче е изводът на съда, че поради това Г. не
може да бъде субект на нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ и следователно не
може да носи административно-наказателна отговорност при неспазване на
разпоредбата. Последната вменява на лицето, упражняващо строителен надзор,
отговорността за осъществяването на контрол относно пълнотата и правилното съставяне
на актовете и протоколите по време на строителството. За неспазването на
регламентираната с чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ отговорност на упражняващите
строителен надзор юридически лица не са предвидени отделни
административно-наказателни състави в ЗУТ, включително и в специалните такива
по чл. 237 ал. 1 и 2 ЗУТ. Същевременно обаче в чл. 232 ал. 1 ЗУТ е
регламентирана административно-наказателна отговорност за длъжностните лица,
каквото по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 93 т. 1 б. „б” НК е и управителят на
„Инженеринг ВГ 60” ЕООД, като приложим към процесния случай е административно-наказателният
състав на чл. 232 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Според него се наказва с глоба от 1000 лв. до
5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения,
възложени му по този закон, актове по неговото прилагане и други правила и
нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания,
основани на тях. Регламентираната в специалния закон административно-наказателна
отговорност на длъжностните лица – ръководители на търговски дружества,
неизпълнили нормативно вменени им задължения /в случая тези на чл. 168 ал. 1 т.
2 ЗУТ/, се основава на изричната разпоредба на чл. 24 ал. 2 ЗАНН.
Поради това въззивният съд при неправилно тълкуване и
прилагане на закона е приел, че наказаното ФЛ В.Г.Г. не може да бъде субект на административно-наказателна
отговорност за индивидуализираното в АУАН и в НП нарушение на чл. 168 ал. 1 т.
2 ЗУТ, адресат на която разпоредба е ЮЛ, упражняващо строителния надзор.
Независимо от това, отмененото от съда наказателно
постановление се явява незаконосъобразен юрисдикционен акт, но по съображения, различни
от изложените от въззивната инстанция.
След като в ЗУТ, както вече се посочи, съществува
изрична разпоредба, регламентираща отговорността на длъжностните лица за
нарушаването на чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ /тази на чл. 232 ал. 1 т. 1 ЗУТ/, то
неправилно, за да накаже нарушителя, АНО се е позовал в НП на общата норма на чл.
233 ЗУТ, която е приложима единствено в случаите, в които за нарушенията по този
закон, на приетите от МС или издадени от министри актове по неговото прилагане
и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, не са предвидени
изрично специални административно-наказателни състави.
Неправилното издирване и прилагане на неотносим към
случая административно-наказателен състав обуславя незаконосъобразността на издаденото
наказателно постановление, което не би могло да бъде изменено в тази част като
се има предвид, че относимият за извършеното нарушение административно-наказателен
състав предвижда по-висок размер на наказанието „глоба” в сравнение с приложения
от АНО.
Поради това обжалваното въззивно решение, с което наказателното
постановление е отменено, следва да се остави в сила въпреки неправилността на изложените
от районния съд решаващи мотиви.
Предвид крайния изход на спора и изрично направеното
от пълномощника на ответника искане в подаденото възражение срещу касационната
жалба, на В.Г.Г. следва да се присъдят сторените за тази инстанция съдебни
разноски в размер на 300 лв., съгласно приложения на л. 12 от делото договор за
правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260505/03.12.2020 г. по
н.а.х.д. № 3172/2020 г. на Районен съд - Варна, VІ състав, с което е отменено
наказателно постановление № ВН-19-34/08.07.2020 г. на началника на РДНСК –
Варна, с което за нарушаването на чл. 168 ал. 1 т. 2 ЗУТ на В.Г.Г. в качеството
му на управител на „Инженеринг ВГ 60” ЕООД е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 /сто/лева, на основание чл. 233 ЗУТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол
– Варна да заплати на В.Г.Г., ЕГН **********, направените разноски за
касационна инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/