Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 19.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1060 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Л.С.К. твърди, че на 26.03.2014г. с нотариален
акт № 54, том 1, рег.№ 1255, нот.дело № 43/26.03.2014г. на нотариус № 215 с
район на действие РРС, нейните родители Х.Б. и съпругът й С.Б.прехвърлили на
ответниците собствения си недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.2071.1.11, представляващ Апартамент № 11 – Б с
административен адрес: ***, състоящ се от стая, кухня, антре, баня, тоалетна и
тереса с площ от 48.53 кв.м., при граници: на същия етаж: имот
63427.2.2071.1.12 и имот 63427.2.2071.1.10; под обекта – 63427.2.2071.1.7; над
обекта: имот – 63427.2.2071.1.15, заедно с прилежащите към обекта склад и
20.15% идеални части от общите части на сградата, срещу задължението на
приобретателите за гледане и издръжка на прехвърлителите, като им осигурят
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, за двамата заедно и за
всеки един от тях поотделно, докато са живи, в това число и погребението им
съгласно установените християнски обичаи и традиции. Праводателите си запазили
правото, за двамата заедно и за всеки един от тях поотделно, да ползват имота
безвъзмездно и без ограничения, докато са живи. От самото начало на действие на
договора ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора за издръжка
и гледане по никакъв начин въпреки напредналата възраст на праводателите, която
не им е давала възможност да посрещат всичките си нужди сами. Здравословното им
състояние също е било значително влошено. С.Б.е бил с изключително влошен слух,
освен това е страдал от сериозни сърдечни заболявания. Х.Б. е с диагностицирана глаукома далеч преди момента на прехвърляне
на процесния имот. Зрението й е дотолкова влошено, че вижда единствено
контурите на заобикалящите я предмети, без да е в състояние да различи детайли.
Именно поради тези съображения двамата са решили да потърсят хора, които да се
грижат за тях срещу прехвърляне собствеността на притежавания от тях недвижим
имот. Покойния към настоящия момент С.се е спрял на ответниците като е видял в
тяхно лице хората, на които може да разчита да задоволяват ежедневните му
нужди, изразяващи се в грижа за дома, покупки, придружаване до лекари. Твърди
обаче, че такива грижи от ответниците не са полагани. От лятото на 2014г. домът
на сем.Б.е посещаван често от майката на Я.М.. Последната обаче по-скоро е
създавала допълнително неудобство у възрастното семейство, отколкото да
облекчава тяхното ежедневие. Присъствието на А.в дома на Б.е налагало Х.Б. да
става рано, за да сготви, тъй като майката на ответника се е хранила у тях. Не
рядко се е случвало след като се нахрани да си ляга и да си почива. Имало е
случаи, в които дори е карала Х. да й сипва от сготвената от нея храна, за да я
носи в собствения си дом. На А.Х. е дала много вещи от дома си, тъй като тя
непрекъснато се оплаквала, че й липсват разни неща. По този начин е успяла да
измоли спално бельо и пижама, домакинска посуда. В редките случаи, в които А.е
поемала ангажимента да купи продукти от първа необходимост за сем. Б.,
изразяващи се в хляб и лекарства, винаги е чакала покупките й да бъдат
осребрени, ако не е взела преди това пари от възрастните хора. Грубото и
господарско отношение на тази жена стигнало до там, че през зимата на 2018г.,
след като се измокрила в опита си да намери едно от предписаните на С.лекарства
заявила, че повече няма да ходи да им пазарува, защото времето е лошо, пък я
болели и краката. След този момент А.продължила да посещава дома на сем.Б.и, но
нейното присъствие в това жилище по никакъв начин не облекчавало ежедневието на
възрастните хора. Всички ежедневни дейности от бита на домакинството се
изпълнявали от Х.. Тя е готвела, перяла и гладела. Единственото, което тяхната
„помощница” А.е правела и то с голяма неухота е било почистването на
апартамента. То обаче, не е обхващало санитарните помещения, които са били
покрити с мухъл и които е почиствала внучката на Славчо, когато е идвала да ги
види. На същата жена на име Кристина се е налагало да решава много от
възникналите проблеми на дядо си и неговата съпруга от разстояние, тъй като тя
живеела в гр.Асеновград. Когато е установила, че за нейните близки не се
полагат дължимите им се грижи тя започнала да пътува често между гр.Русе и
гр.Асеновград, като всеки път пазарувала и снабдявала с необходимите провизии
възрастните хора. Продукти на сем.Б.са носели и други техни близки и приятели.
От момента на сключване на договора за издръжка и гледане на Х. и на покойния й
вече съпруг се е налагало да бъдат хоспитализирани нееднократно. По време на
престоя им в болница те са били посещавани от техни близки и приятели, но не и
от ответниците. След смъртта на С.ответниците продължили да заплащат консумативните
разходи на процесното жилище, както са правели и преди, като са приели, че с
тези си действия се изчерпват техните задължения по договора за издръжка и
гледане. По организираните помени в определени периоди от смъртта на Славчо,
съпругата му приготвяла без чужда помощ всичко според силите си, за да бъде
спомената паметта на починалия. На тези събития присъствали ответниците,
техните деца и баба им Анка. На едно от тези събития А.е решила, че храната,
която остава е твърде много за Х. и е решила да си вземе за вкъщи, при което
ответницата се разсърдила, че за нея не е останало да си вземе. По този начин
със собствени сили и продукти и осигурени от нейни близки Х. е изхранвала
цялото семейство на ответниците. С.А.Б.е починал на 02.03.2018г., като е
оставил за свои законни наследници: Х.С.Б. – съпруга и Л.С.К. – дъщеря. Ищцата
като законен наследник на покойния си баща – кредитор по процесния договор, е
легитимирана да упражни правото си на разваляне на договора, до размер на
правата, които би наследила от него. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да развали поради неизпълнение от страна на приобретателите –
ответниците по делото – договора за продажба на процесния недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 54, том 1, рег.№
1255, нот.дело № 43/26.03.2014г. на нотариус № 215 с район на действие РРС, до
размера на 1/6 идеална част, представляваща нейния наследствен дял от
наследството на С.Б.. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ответниците Г.Г.М.
и Я.Т.М. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че са полагали изцяло грижите
за прехвърлителите и осигурявали средства за издръжката им от сключване на
договора до м.февруари 2020г., когато без причина ищцата Х.Б. е отказала повече
да приема поетите от ответниците задължения по договора. Освен плащането на
консумативните разноски за апартамента, ответниците започнали всеки месец да
превеждат по 200.00 лева с пощенски запис на ищцата Х.Б., поради което считат,
че задължението им по договора за издръжка и гледане следва да се трансформира
в парично, за което са изпратили и нотариална покана до прехвърлителката.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 54, том 1, рег.№
1255, нот.дело № 43/26.03.2014г. на нотариус № 215 с район на действие РРС, Х.Б.
и съпругът й С.Б.прехвърлили на ответниците собствения си недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2071.1.11, представляващ
Апартамент № 11 – Б с административен адрес: ***, състоящ се от стая, кухня,
антре, баня, тоалетна и тереса с площ от 48.53 кв.м., при граници: на същия
етаж: имот 63427.2.2071.1.12 и имот 63427.2.2071.1.10; под обекта –
63427.2.2071.1.7; над обекта: имот – 63427.2.2071.1.15, заедно с прилежащите
към обекта склад и 20.15% идеални части от общите части на сградата, срещу
задължението на приобретателите за гледане и издръжка на прехвърлителите, като
им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, за двамата
заедно и за всеки един от тях поотделно, докато са живи, в това число и
погребението им съгласно установените християнски обичаи и традиции, както и че
праводателите си запазили правото, за двамата заедно и за всеки един от тях
поотделно, да ползват имота безвъзмездно и без ограничения, докато са живи.
Липсва спор по делото относно фактите, които се признават от ищцата в исковата
молба, че от сключване на алеаторния договор и до момента, ответниците заплащат
консумативните разходи за апартамента, предмет на договора. От представеното
удостоверение за наследници се установява, че С.А.Б.е починал на 02.03.2018г.,
като е оставил за свои законни наследници: Х.С.Б. – съпруга и Л.С.К. – дъщеря.
Представени са 2 броя собственоръчно
написани от Х.Б. декларации и подписани от нея, с която тя декларира, че е
доволна от грижите и вниманието на Я. и Г.М., които полагат за нея. Първата
декларация не е ясно кога е била написана, а втората е с дата 14.03.2018г. В
молбата си от 23.11.2020г. за отказ от предявения от Х.Б. иск за разваляне на
алеаторния договор, същата заявява, че предявяването на иска било под чуждо
влияние, а тя самата иска Г.и Я. М. да продължат да се грижат за нея, както са
го провели и до момента.
Представена е нотариална покана,
изпратена от ответниците до Х.Б., с която първите уведомили втората, че за тях
е необяснимо защо от м.март 2020г. без причина Х.Б. отказва да приема поетите
от ответниците задължения по договора, поради което освен плащането на консумативните
разноски за апартамента, ще й заплащат всеки месец по 200.00 лева с пощенски
запис.
Със заповед № Р-93/23.01.2013г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Русе, на С.Б.била отпусната
помощ от 24.00 лева за закупуване на слухов апарат.
В показанията си свидетелката К.И.К.,
която е дъщеря на ответницата, обяснява, че според наблюденията й ответниците
не полагали необходимите грижи както за С.Б., така и за Х.Б.. Тя живеела в
гр.Асеновград, като идвала в гр.Русе по 3-4 пъти годишно, когато почиствала
дома им и пазарувала хранителни продукти. Х.Б. сама готвела, като след това
загубила връзка с нея, тъй като ответниците и майката на Я.М. препятствали
контактите им.
В показанията си свидетелите А.Г.М.
и К.С.М. обясняват грижите, които са били полагани от ответниците лично и чрез
майката на Я.М. спрямо прехвърлителите по алеаторния договор, осигуряваните средства за издръжката
им, както и близките отношения между прехвърлителите
и купувачите по договора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Конститутивните права, включително и
възможността за развалянето на договор поради неизпълнение, принадлежат на
прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно легитимиран
кредитор по смисъла на чл.87 от ЗЗД за това право е той. Налице са обаче и
случаи, когато може да се въздейства прекратително на договора или да иска
развалянето му по съдебен ред от наследници на прехвърлителя на вещни права.
Това са случаите на правоприемство поради наследяване. В качеството на
наследник, последния придобива актива на наследството. В него се включват
всички имуществени права. Правото да се иска и постигне конститутивно
въздействие над сключените договори от наследодателя поради виновно
неизпълнение от съответния длъжник е имуществено право. Към актива на
наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора и при
проявено неизпълнение от длъжника по отношение на договорните си задължения,
всеки наследник ще е активно легитимиран да иска развалянето на договора. Наследникът на кредитора-прехвърлител ще може
да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в
обема на притежаваните от него права – съобразно дяла си, а не и по отношение
на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на
наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на
договора поради неизпълнение може да се осъществи частично. В конкретния случай
процесният алеаторен договор е сключен между Х.Б. и съпругът й С.Б.– като прехвърли и ответникът Я.М. – като приобретател. Прехвърлянето на имота е станало към момент,
когато Я.М. има сключен граждански брак с ответницата Г.Г.М.,
поради което прехвърления недвижим имот е станал съпружеска имуществена общност
между двамата съпрузи на основание чл.19, ал.1 от СК /отм./ и съпругата Г.М.
също е следвало да изпълнява вменените с договора задължения. От представеното удостоверение за
наследници С.А.Б.е починал на 02.03.2018г., като е оставил за свои законни
наследници: Х.С.Б. – съпруга и Л.С.К. – дъщеря. Съгласно чл.9 от ЗН съпругата
наследява част равна на частта на всяко дете. Като наследник по закон на починалия си баща, ищцата е
наследила 1/2 идеална част от наследството му, а в случая би следвало да
наследи 1/6 идеална част от процесния апартамент. Поради това и ищцата може
като законен наследник на прехвърлителя С.Б.по алеаторния договор да иска развалянето на договора поради
неизпълнение от страна на приобретателите до размера от 1/6 идеална част.
Поради това предявеният иск за разваляне на 1/6 част от имота се явява
процесуално допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.
Х.Б., С.Б.и ответниците са били
обвързани по силата на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу поемане на задължение за гледане, издръжка от страна на
приобретателите спрямо прехвърлителите,
като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, за
двамата заедно и за всеки един от тях поотделно, докато са живи, в това число и
погребението им съгласно установените християнски обичаи и традиции, като
праводателите си запазили правото, за двамата заедно и за всеки един от тях
поотделно, да ползват имота безвъзмездно и без ограничения, докато са живи. Най-същественото в правната
характеристика на този вид договор е, че той е алеаторен, двустранен и
възмезден. Срещу еднократната престация на прехвърлителите, приобретателите
дължат една переодична престация – гледане и издръжка на прехвърлителите до
края на живота им. От начина, по който е формулирано задължението на
приобретателите по договора, ясно личи желанието на прехвърлителите да прекарат
остатъка от живота си по спокоен и нормален начин, без лишения. Поради това те
са се лишили от собствеността си, за да възнаградят Я.М. и неговата съпруга Г.М.
за техните бъдещи грижи, като са се надявали, че те ще ги гледат и издържат до
края на живота им. В настоящото производство, тежестта на доказване на
изпълнение на задълженията по договора е върху ответниците.
Съдът намира, че по делото е доказано
от страна на ответниците, че са полагали необходимите грижи и са осигурявали
средства за издръжката на С.Б.за периода от сключване на договора –
26.03.2014г. до неговата смърт – 03.03.2018г. От
показанията на свид.А.М., която е роднина на С.Б., е
видно как се е стигнало до сключване на договора, какви са били уговорките
между страните за реалното му изпълнение, какво е било желанието на прехвърлителите за изпълнението на условията и как се е
изпълнявал договора за периода 2014г. – 2018г. Тя подробно описва за
ежедневните грижи, които е полагала към Б.и, с изричното им съгласие, вместо
ответниците, а за последните е оставало задължението за издръжка, касаещо заплащане на консумативните разноски за
апартамента, водинето по лекари, посещението на гроба
на починалия син на Славно Б., пазаруване и др. Ответниците
са поели и изцяло разходите за погребението на С. Б., както е било уговорено, а
неговите дъщеря и внучка дори не са присъствали. Свидетелката излага и факти за
влошени отношения между С.Б.и неговите роднини, особено с внучката – свид.К.К., което е било и
причината недвижимия имот да се прехвърли на ответниците, а не на нея или
нейната майка. Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от показанията на свид. К.М.,
в които той обяснява доброто физическо състояние на С.Б., за разговорите си,
които е водил с него, за ежедневните грижи, които са били полагани от страна на
А.М. и ответниците, както и изказвана нееднократна благодарност от страна на Б.за
тези полагани за него и съпругата му грижи от последните. Свидетелят твърди и
че дори е изненадан, че Б.имали дъщеря и внучка, които не е виждал, а и Б.не
говорел за такива. Самият факт, че след смъртта на С.Б., Х.Б. собственоръчно е
написала декларации, че е доволна от грижите на ответниците, потвърждава
косвено и отношението на съпруга й към даваните до смъртта му грижи. Единствено
свидетелката К.К. твърди, че не са били полагани
грижи в пълен обем по договора за наследодателя й от страна на ответниците.
Показанията й обаче изцяло противоречат на останалите доказателства по делото –
описани по-горе. От същите е видно и че тя не е била ежедневно до Б.и, тъй като
живее в гр.Асеновград, като епизодично ги е посещавала, като не представя
никакви други доказателства за твърденията си. От останалите доказателства е
видно и че дори отношенията й с Б.са били влошени, което е довело и до това те
да прехвърлят недвижимия си имот на ответниците, а не на нея или нейната майка,
защото не са разчитали на тях. Като се съобрази и факта, че тя е дъщеря на
ищцата, а и същата не еднократно е изявявала желанието си апартамента на Б.да й
бъде прехвърлен и да остане за нея, съдът намира, че на основание чл.172 от ГПК
не следва да цени показанията й, тъй като тя се явява пряко заинтересувана от
изхода на делото, показанията й противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, както и на последващите действия на Х.Б.
по отношение направения отказ от предявения от нея иск за разваляне на договора
и отразеното в молбата, че тя е извършила предявяването пад давление на други
лица /има предвид ответницата и свидетелката/.
След анализа на доказателствата по
делото следва и извода, че ответниците са изпълнявали, съгласно уговорките с прехвърлителя, своята част от поетите с договора задължения
в пълен обем – заплащане на всички консумативни разноски за жилището,
обслужване при повикване за превоз, за пазаруване на храни и лекарства, за
водени по лекари и др., а А.М. е осъществявала от името на ответниците и със
съгласието на прехвърлителите, ежедневните грижи за
прехраната и хигиената в жилището на Б.и.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответниците са изпълнявали договорните
си задължения, поради което предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен до развалянето на 1/6 част от договора и следва да
се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения иск, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 250.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. До този размер съдът присъжда разноските
съобразно направеното искане, което е 1/6 част от общо заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.С.К., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: *** – адвокат А.Г.,
против Г.Г.М., с ЕГН: ********** и Я.Т.М., с ЕГН: **********,
двамата с адрес ***, партер, кафе-аперетив „Сантана”, иск, с който се иска да се развали поради
неизпълнение от страна на приобретателите договора за продажба на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2071.1.11,
представляващ Апартамент № 11 – Б с административен адрес: ***, състоящ се от
стая, кухня, антре, баня, тоалетна и тереса с площ от 48.53 кв.м., при граници:
на същия етаж: имот 63427.2.2071.1.12 и имот 63427.2.2071.1.10; под обекта –
63427.2.2071.1.7; над обекта: имот – 63427.2.2071.1.15, заедно с прилежащите
към обекта склад и 20.15% идеални части от общите части на сградата, срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 54, том 1, рег.№
1255, нот.дело № 43/26.03.2014г. на нотариус № 215 с район на действие РРС, до размера
на 1/6 идеална част, представляваща нейния
наследствен дял от наследството на С.Б., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.С.К., с ЕГН: ********** и
съдебен адрес: *** – адвокат А.Г., да заплати на Г.Г.М.,
с ЕГН: ********** и Я.Т.М., с ЕГН: **********, двамата с адрес ***, партер, кафе-аперетив „Сантана”, сумата
от 250.00 /двеста и петдесет/ лева - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: