РЕШЕНИЕ
№ ...187
гр. Самоков, 11.12.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1324 по описа на съда за
„НД М.” ООД, гр. П., е предявило срещу И.С.В.
*** иск за заплащане на сумата 1332 лв., представляваща непогасената част от
главницата по договор за потребителски кредит № .. г., ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че по
силата на горепосочения сключен между страните договор на ответника бил
предоставен потребителски кредит в размер 1480 лв., а той се задължил да върне
тази сума на ищеца ведно с възнаграждение. Съобразно уговорките в договора
предоставеният кредит следвало да бъде погасен на 40 седмични вноски, всяка в
размер 37 лв., първата с падеж 27.09.2019 г. До предявяване на иска ответникът
извършил само едно плащане по договора, като на 16.09.2019 г. платил сумата 148
лв. Ищецът не получил други плащания от ответника и затова на основание чл. 11,
ал. 5 от договора вземанията по него били обявени за предсрочно изискуеми на
01.11.2019 г. – поради неплащане на две седмични погасителни вноски. Поради
това ищецът претендира от ответника на договорно основание заплащане на сумата
1332 лв., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска.
В исковата молба са изложени и
съображения, че ако съдът не приеме за осъществено договорното основание на
иска, исковата сума се претендира евентуално на основание чл. 55, ал. 1, респ.
чл. 59 от ЗЗД поради неоснователно обогатяване на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В писмена молба-становище,
постъпила в съда преди провеждане на първото насрочено открито съдебно
заседание, адв. К. П. – пълномощник на ищеца,
заявява, че поддържа иска и моли същият да бъде уважен – евентуално с
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.
В проведените открити съдебни
заседания ответникът се явява лично. Същият изрично заявява, че не оспорва, че
е подписал всяка от страниците на договора за потребителски кредит, на
погасителния план, на приложимите към него Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит от „НД М.” ООД, както и че е подписал искането за кредит,
декларацията-съгласие за обработване на лични данни от субект на лични данни,
както и разходния касов ордер, с който му е изплатена сумата по кредита –
всички документи - приложени към исковата молба и получени от него. Единственото
възражение на ответника по същество е, че той никога не е посещавал град П. и не си представя защо е
посочено в договора, че той е сключен там.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск за същата сума, претендирана на
основание чл. 55, ал. 1, респ. чл. 59 от ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД е на общо основание допустим, а разгледан по същество е
основателен.
С оглед представените
доказателства и конкретните становища на страните, съдът приема за установено и
доказано, че между тях валидно е възникнало облигационно отношение, основано на
сключен между тях договор за потребителски кредит № 36478/29.08.2019 г. По
силата на този договор ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в
размер 1480 лв. и сумата по кредита е усвоена от ответника изцяло на 29.08.2019
г., видно от представения и неоспорен разходен касов ордер от тази дата. С
договора ответникът се е задължил да върне на ищеца тази сума в срок до
26.06.2020 г. на 40 равни седмични вноски, всяка в размер 37,00 лв., съгласно
погасителен план, според който първата погасителна вноска е с падеж 27.09.2019
г. Видно е от неоспореното от ответника отбелязване в приложения погасителен
план към договора, че на 16.09.2019 г. той е платил по договора сумата 148 лв.
Ответникът не твърди и не доказва да е извършвал други плащания по договора до
предявяване на иска и до приключване на устните състезания в настоящото
производство. Така общият непогасен размер на съществуващото му парично
задължение за плащане на погасителни вноски по кредита е 1332,00 лв. (1480 –
148 = 1332). Към датата на приключване на устните състезания (06.07.2020 г.)
изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила с настъпване на падежите
им, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК доводите на
ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита поради осъществяване
на обстоятелствата, визирани в чл. 11, ал. 5 от процесния договор за
потребителски кредит, се явяват неотносими в конкретния случай. С настъпване на
26.06.2020 г. на падежа на последната погасителна вноска съгласно погасителния
план към договора е настъпила редовна, а не предсрочна изискуемост на
задължението на ответника да върне на ищеца получения кредит и, както вече се
посочи, размерът на това съществуващо и изискуемо негово задължение е 1332 лв.
В обобщение, фактите и обстоятелствата
относно основанието на главния предявен иск, чиято правна квалификация се
основава на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и относно
съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на този иск, не са
оспорени в срока за отговор на исковата молба, а и се установяват от събраните
и неоспорени писмени доказателства.
Единственото конкретно възражение
на ответника – че той не е посещавал град Перник, за да сключи процесния
договор, както е посочено в него, е преклудирано, тъй като не е заявено в срока
за отговор на исковата молба. За пълнота следва да се отбележи, че то е и
неотносимо към предмета на делото, тъй като в конкретния случай мястото на
сключване на договора, посочено в него, е без каквото и да било правно значение
за валидното възникване, съществуването и изискуемостта на процесното парично
задължение на ответника, произтичащо от този договор.
По изложените съображения искът с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
С оглед уважаването на главния
иск и по арг. от чл. 271, ал. 2 от ГПК съдът не се произнася по евентуалния иск
за заплащане на същата сума, предявен на основание чл. 55, ал. 1, респ. чл. 59
от ЗЗД.
По разноските.
При този изход на делото и с
оглед направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сторените по делото разноски в общ размер 413,28 лв., от които 53,28
лв. представляват внесена по сметка на РС – Самоков държавна такса по иска в
дължимия й размер, а 360 лв. представляват платено адвокатско възнаграждение с
ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „НД М.” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. П.,
ул. „Р. Д.”, бл. .., вх. ., ет. ., ап. ., сумата 1332,00 лв.
/хиляда триста тридесет и два лева/, представляваща непогасената част от главница, дължима на основание сключен между
тях договор за потребителски кредит № 36478/29.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. (датата на предявяване на иска), до
окончателното й изплащане, както и сумата 413,28 лв. за разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат по
банкова сметка *** „НД М.” ООД с IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: