Р Е Ш Е Н И Е
№ 613
гр. Пловдив, 29.03.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на седми март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и
участието на прокурора Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 214 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по подадени касационни жалби от ТД Митница – Пловдив, чрез ст.юриск. Д. и от М.И.Г.,
с ЕГН **********, чрез адв.С., против
Решение № 2070/04.11.2022 г., постановено по АНД № 1960/2022 г. по описа на
Пловдивски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № BG2022/3000-92/НП от 15.03.2022 г. на Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“,
в частта, с която на М.И.Г. на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ са наложени две административни наказания:
глоба в размер на 12 561,54 лева и глоба в размер на 6 783,86, като НП е
потвърдено в частта, с която на основание чл.124, ал.1, вр. чл.126 от ЗАДС се
отнемат стоките, предмет на нарушението, в полза на Държавата от М.И.Г., както
следва: общо 2051,95 литра дестилатен етилов алкохол, с различен алкохолен
градус, намиращ се на съхранение във Второ РУ-Пловдив.
В
касационната жалба, подадена от ТД Митница – Пловдив срещу решението на Районен
съд – Пловдив в отменителната му част са изложени доводи, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че нито
актосъставителя, нито наказващия орган са посочили количества които районен съд
в своето решение е указал. Пак в тази посока се поддържа, че нито в АУАН, нито
в НП е посочено общо количество литри на държания алкохол. Иска се отмяна на
решението в отменителната му част и потвърждаване на НП в частта за наложените
глоби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба, подадена от М.И.Г. срещу решението на Районен съд – Пловдив в потвърдителната
му част е посочено, че са допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че
иззетия алкохол е останал наследство от дядото и бащата на М.И.Г., което
обстоятелство е щяло да бъде установено от съда ако са били допуснати до разпит
исканите от жалбоподателя свидетели. Твърди се, че неправилно съдът не е уважил
доказателствените искания на Г. за изискване на информация от кметствата на
селата Ц., О. и Я., както и за назначаване на експертиза която да установи
годината на производство на иззетия алкохол. Иска се отмяна на решението в
потвърдителната му част. Претендират се направените разноски.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност
на жалбите.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок
от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното Решение № 2070/04.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1960/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Наказателно
постановление № BG2022/3000-92/НП от 15.03.2022 г. на Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“,
в частта, с която на М.И.Г. на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ са наложени две административни наказания:
глоба в размер на 12 561,54 лева и глоба в размер на 6 783,86, и е потвърдил
НП в частта, с която на основание чл.124, ал.1, вр. чл.126 от ЗАДС се отнемат
стоките, предмет на нарушението, в полза на Държавата от М.И.Г., както следва:
общо 2051,95 литра дестилатен етилов алкохол, с различен алкохолен градус,
намиращ се на съхранение във Второ РУ-Пловдив.
За да постанови този резултат Районен съд Пловдив е приел за безспорно установено,
че за
държаната в процесните два административни адреса /два апартамента и
прилежащите към тях изби/ акцизна стока - дестилатен етилов алкохол,
неденатуриран, годен за консумация – общо 2051,95 литра, М.Г. не е имал данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което е в
нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съдът се е позовал на заключенията
на изготвените по административното производство митнически лабораторни
експертизи, според които изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно
чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с
действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 %vol“. Така районен
съд е направил извод, че М.Г. е извършил от обективна и субективна страна
нарушението за което е ангажирана неговата отговорност. От друга страна обаче
съдът е приел, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
касателно описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване.
Според първоинстанционния съд е налице неяснота и неточност при описание на
самите обстоятелства по административното обвинение и по -конкретно, че сборът
на посочения отделно етилов алкохол (който според изчисленията на районен съд е
2015,95) не съответства на приетия за държан етилов алкохол, а именно 2051,95
литра алкохол. Поради изложеното съдът е отменил НП в частта относно наложените
глоби на Г..
На
следващо място районен съд е направил извод, че НП в частта с която се отнемат
в полза на държавата стоките, предмет на нарушението е направено на законово
основание по чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и е съобразено и с чл. 20, ал. 3 от ЗАНН.
Поради това съдът е потвърдил НП в тази му част.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2
от АПК, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден и
допустим, но неправилен.
Възраженията
в касационната жалба на М.Г., че районния съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила са основателни. Съдът не е изпълнил задължението си да
изследва в пълна степен цялата фактическа обстановка. Не е допуснал събирането
на доказателства за твърденията на Г., че дядо му и баща му са произвели
ракията. По искане на адв.С. - процесуален представител на Г., с протоколно
определение от 30.06.2022г., съдът е изискал от Кметство на с.Ц. представяне на
информация, дали лицата И. М. Г. и М.И.Г.,*** подавали декларации за изваряване
на алкохол. Пак с протоколно определение от 30.06.2022г. е оставено без
уважение искането на адв.С. за допускане до разпит на три лица, които са
присъствали на производството на ракия при дядото и бащата на Г.. С определение
от с.з. на 29.09.2022г. районен съд е оставил без уважение искането на адв.С.
за изискване на информация за наличие на регистри за производствени листи в
селата О., Ц. и К. и е отменил протоколно определение от 30.06.2022г., в частта
с която е разпоредено да се изиска информация от Кметство с.Ц.
Правилно първостепенния съд е оставил без уважение исканията
за назначаване на съдебна експертиза, която да установи датата на производство
на алкохола.
Необходимо е да се отбележи, че чрез експертиза – лабораторно изследване може
да се установят киселинност, екстракт, органични
киселини, фенолни вещества, метилов алкохол, бистрота, захари и т.н., т.е. все
обстоятелства, касаещи съдържанието на ракията, но не и годината ѝ на
производство.
Касационна
инстанция счита за необходимо да отбележи, че изпълнителното деяние на
нарушението по чл.126 ал.1 от ЗАДС "държи", включва упражняването на
фактическа власт върху конкретен обект. По делото не се спори, че
жалбоподателят е държал процесното количество алкохол, което твърди че е
наследство от дядо му и баща му. Специфичното в случая обаче е, че обекта е
акцизна стока-алкохол. Съгласно чл. 2, т.1 от ЗАДС на облагане с
акциз подлежат алкохола и алкохолните напитки. Същевременно по смисъла
на чл. 9, т.1 от ЗАДС етилов алкохол /алкохол/ е всеки продукт,
включен в КН 2207 и 2208 с действително алкохолно съдържание по обем,
превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от друг, попадащ в
различна глава от комбинираната номенклатура. Съдът намира за безспорно
установено обстоятелството, че процесните напитки, открити в апартаментите и
избените помещения на Г., представляват алкохолен продукт, с алкохолно
съдържание превишаващо 1,2 % vol, което е установено по несъмнен начин от
изготвените митнически експертизи. Другият елемент от обективна страна на
нарушението е притежаването на данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Такъв документ Г. не притежава и в тази връзка с
възраженията срещу съставения АУАН сочи, че алкохолът е наследство от дядо му и
по-малка част баща му преди повече от 30 години, преди влизане в сила на
действащия ЗАДС.
Следва
да се отбележи, че и за произведената преди 30
години ракия се е дължал акциз, ако е над 1600 градуса годишно на домакинство –
чл.26б от Закона за данък върху оборота и акцизите (отм.). Съгласно чл.
24в от Закон за данък върху оборота и акцизите (отм.), акцизът за ракиите
се определя по данни от производствените листове и се внася след тяхното
издаване. Следователно, законът е изисквал във всички случаи издаването
на определени документи, в случая производствени листи, от които да се установи
произведеното количество ракия и съответно, ако то е надхвърляло количеството,
предназначено за нужди на домакинството, за това количество се е дължало
заплащането на акциз.
За произведената ракия за лично потребление в размер над 2000
алкохолни градуса годишно на семейство се е дължало заплащане на акциз и според
действалата до 2006 г. нормативна уредба – чл. 8, ал. 1 във вр.
с чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите (отм.).Разпоредбата
на чл. 2 от Закона за акцизите (отм.), представлява изключение от
общия принцип, заложен в този закон за облагане с акциз на стоките и услугите
от местно значение, както и внасяните стоки, посочени в Тарифата за акцизите.
С чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите (отм.) е предвидено
данъчно облекчение (неначисляване на акциз) за производство от физически лица
на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление на 2000
алкохолни градуса годишно на семейство, а над тези размери се начислява акциз.
Редът за освобождаване от заплащане на акциз съгласно цитираната законова
норма, е уреден в чл. 21 от Правилника за приложение на Закона за акцизите
(ППЗА), като в ал. 2 е указано, че лицата по чл. 2, т. 3 от Закона за
акцизите (отм.) декларират произведените от тях количества в
производствени листове, които според ал. 3 се отпечатват по реда
на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни
книги. Според чл. 21, ал. 6 от ППЗА териториалните данъчни дирекции
издават служебна бележка, с която се удостоверява, че лицето, на което е
издадена, е производител на грозде и плодове. Освен това законодателят в същата
правна норма е установил, че с тази бележка се установяват и видът и
количеството на материалите (плодове, джибри, вино или друг подобен материал),
които ще се изваряват в ракия. Нещо повече, според ал.3 и
ал.4 на чл.21 от ППЗА, производствените листове се отпечатват по реда на
Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа,
съставят се на името на пълнолетен член на семейството от отговорника на пункта
по ракиеизваряването, издават се в три екземпляра и се подписват във всеки
конкретен случай от отговорника на пункта по ракиеизваряването и от лицето, на
чието име се съставя. В алинеи от 5 до 10 на чл.21 е разписана процедурата във
връзка с документацията и отчетността - при предаване на суровините и
материалите в пунктовете за ракиеизваряване лицата по чл. 2, т. 3 от закона
задължително представят декларация, че обработват лозя и/или овощните насаждения
и са производители на грозде и/или плодове, по образец (приложение № 15);
отговорникът на пункта по ракиеизваряване описва и ежемесечно представя първите
екземпляри от производствените листове заедно с декларацията по ал. 5 в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
месторегистрацията на пункта. Вторият екземпляр на производствения лист се
предава на физическото лице по чл. 2, т. 3 от закона, а третият остава към
кочана на производствените листове; отговорникът на пункта по ракиеизваряването
събира и внася акциза за количествата ракии над размерите по чл. 2, т. 3 от
закона ; когато физическите лица предоставят произведените от тях грозде и
плодове за обмен срещу произведени спиртни напитки или за преработка на ишлеме
на регистрирани и лицензирани производители на спиртни напитки, лицензираният
производител бутилира получените спиртни напитки, внася дължимия акциз по т. 3
от Тарифата за акцизите и облепва с бандерол спиртните напитки; в случаите по
ал. 9 лицензираните производители водят отчетност за количествата на получените
грозде и плодове и количествата на предадените ракии. Отчетността се води за
всяко физическо лице отделно. Т.е. и Законът за акцизите е изисквал във всички
случаи издаването на определени документи, в случая производствени листи,
единият екземпляр от трите идентични от които задължително е оставал за
съхранение у лицето по чл.2, т.3.
Доколкото
двата предхождащи ЗАДС закони, регламентиращи дейността по ракиеизваряване за
лични нужди, са изисквали издаването и съхраняването на писмени документи,
удостоверяващи произведеното количество алкохол, включително за нуждите на
облагането с акциз за произведеното количество алкохол над позволеното за лична
употреба, то доказването твърдението на Г., че дядо му и баща му са произвели
намереното количество алкохолен продукт следва да стане само с писмени
документи. Така според настоящата инстанция чрез уважаване на доказателствено искане за изискване на
информация от Кметствата на селата Оризаре, Цалапица и Крумово може да бъде
даден отговор на въпроса дали намереното количество алкохолен продукт в
действителност е произведено от дядото и бащата на Г..
В случая ако по делото чрез писмени доказателства се
установи, че дядото и бащата на Г. са произвели намереното количество алкохолен
продукт, то следва да се установи и произведеното от тях годишно количество
ракия и съответно, ако то е надхвърляло количеството, предназначено за нужди на
домакинството да се вземе предвид, че за това количество също се дължало заплащането
на акциз.
На следващо място неправилен е извода на районен съд, че разминаването
между обстоятелствената част на акта и НП и техните диспозитиви е довело до
нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е довело до
нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В
съставения АУАН и в издаденото НП е посочено, че Г. държи литри етилов алкохол годни за консумация
както следва: 464 /44,37%vol/, 861,7 /42,37% vol/, 368 /42,37% vol/ и 358,25
/42,55% vol/. Сборът на така описаните литри е 2051,95 литра. В описателната
част на процесните АУАН и НП, сборът на установеното държане на течност с мирис
на алкохол в различните по вид и вместимост бутилки и съдове, както е посочил и
районен съд е равен на 2015,95 литра. Т.е. в действителност се констатира се
разминаване, което обаче според настоящата инстанция не представлява съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, но води до нарушение на правилата
за определяне на глобата, доколкото съгласно чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС за
процесното нарушение глобата се налага в двойния размер на дължимия акциз. В
случая видно от приложената по преписката служебна бележка от и.д. началник
отдел „Акцизна дейност“ в ТД Митница Пловдив, глобата е определена при дължим
акциз на стоката предмет на нарушението общо за 2051,95 литра етилов алкохол,
вместо действително намереното 2015,95 литра. Съобразявайки разпоредбата на
чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН, настоящия съдебен състав счита, че решението на
Районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато
на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав, който ако установи, че за
намерените количества алкохолен продукт е дължимо заплащането на акциз, следва чрез
назначаване на експертиза да установи точния размер на дължимия акциз на
стоката предмет на нарушението общо за 2015,95 литра етилов алкохол
(действително намереното количество) и да намали размера на наложеното административно
наказание.
Изложеното е основание за отмяна на
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за
произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане районният съд следва
да събере относимите за правния спор доказателства и съобразно изложените
по-горе съображения, да ги обсъди и съобрази при постановяването на акта си.
На
основание чл. 226, ал. 3 АПК, районният съд следва да се произнесе и по
искането за присъждане на разноските, претендирани в настоящото производство.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2070 от 04.11.2022 г., постановено по
АНД № 1960/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд– Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: