Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1979
гр. Б., 13.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията
Николова административно дело № 2220 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.В.Я., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. И.Н. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001494/23.08.2021
год. на Р.П.– началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., с която на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя
е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се
твърди,
че оспорената заповед противоречи на материалноправните разпоредби и е
постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се,
че не е спазен реда за извършване на проверката, тъй като Я. не е бил участник
в движението и не е имал качеството „водач” на МПС, както и че е нарушена
процедурата за установяване на административното нарушение, поради факта, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да
бъде тестван посредством вземане на кръвна проба. Прави се искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и ангажира
доказателства – обяснения на жалбоподателя и свидетелски показания. Излага
твърдения за допуснати нарушения на чл.15,
ал.5 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в
която се оспорва неспазването на срока за явяване в УМБАЛ Б..
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорената заповед, като при изпращането й ответникът – началник група
към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б. не е изразил
становище по оспорването.
В съдебно заседание, редовно уведомен, ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Административен
съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената заповед №
21-0769-001494/23.08.2021 год., издадена от Р.П.– началник група към ОДМВР,
сектор „Пътна полиция“ Б., на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя И.В.Я. е приложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН №
АВ67995/22.08.2021 г. против И.В.Я.
за това, че на 22.08.2021 г., около 09:05 часа в гр.Б., кв.„Победа”, ул.”Ч.”,
като водач на МПС с рег. № А 5276 НТ, на паркинга на автомивка „Фреш” управлява
собствения си лек автомобил „Нисан”, с рег. № А 5276 НТ, след употреба на
алкохол. Водачът е тестван с техническо средство дрегер алкотест 7510 с
фабричен № ARBB-0052, който в 09.08ч. е отчел положителна проба в издишания
въздух – 0.59 промила, като е издаден талон за изследване № 0002084. Извършил е
управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 до 0,8 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Към преписката е приложен цитирания АУАН № АВ67995/ 22.08.2021
г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената
заповед. С акта са били иззети като доказателства свидетелството за управление
на МПС и контролния талон на жалбоподателя, както и СРМПС – II част и 2 броя регистрационни табели с рег. № А 5276 НТ. В
АУАН И.В.Я. не е вписал възражения. Приложен е и описания в акта талон
за изследване № 0002084, който е бил връчен на жалбоподателя в 09.30 часа на
22.08.2021 год. и с него той е бил уведомен да се яви в ЦСМП на УМБАЛ Б. до 45
мин. от връчването му.
Жалбоподателят
е запознат с обжалваната заповед на 27.08.2021 г., за което е направено
отбелязване върху заповедта и е обжалвал същата с жалба, подадена на 30.08.2021
год., в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В хода на проведеното съдебно
оспорване на заповедта по делото са приети като доказателства писмо с вх. №
10788/21.10.2021 г. от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., видно от което на
22.08.2021 год. в УМБАЛ Б. са били актосъставителя П.В.П. и свидетеля по акта -
Г.Д.Д., както и писмо с вх. № 11018/27.10.2021 г. на директора на УМБАЛ Б., в
което е посочено, че медицински лица, които са били дежурни и са извършвали
вземане на кръвни проби на дата 22.08.2021 г., между 09:30 и 11:00 часа, са д-р
Л., м.с.Т., м.с.Т. и м.с. Г.. Към второто писмо-справка е приложено и копие на
Амбулаторен журнал започнат на 08.08.2021 год. и завършен на 11.09.2021 год.,
видно от страницата на който под № 51 е записан жалбоподателят И.В.Я., възраст
55 год., местожителство ***, като е отбелязано че се е явил извън
регламентираното време – 10.33 часа.
По
делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя П.В.П., който е
заявява, че си спомня за случая, когато на отразената в акта дата е бил с
колегата си, посочен в акта на ул. „И.“. Покрай тях минал автомобил „Нисан“,
който се движел агресивно и изпреварвал в лентата за насрещно движение,
нарушавайки маркировката. Полицейските служители тръгнали след автомобила и го
спрели на автомивка „Фреш”. Извършили проверка на водача и при разговор с него,
усетили мирис на алкохол. Тествали водача, чиято проба била положителна и му
издали документи - акт и талон за изследване. През цялото време водачът говорел
по телефона. Консултирал се и с адвокат. При изготвянето на медицинския талон,
свидетелят вписал часа на разписването на документа и в същият вписал
максималното време, което е 45 минути, за явяване в УМБАЛ. Водачът на лекият
автомобил се явил в УМБАЛ – Б. с 5 минути закъснение, поради което нямало как
да даде кръв и лекарите не го приели, поради закъснението му. Свид. П. изрично
е разяснил, че първоначално лекарите са казали на Я. да изчака и след като са
го приели и са се осведомили от свид. П. в колко часа се е явил водача. Не са
му взели кръв, тъй като са констатирали закъснението, съобразявайки отразеното
в талона.
В
хода на съдебното следствие, жалбоподателят Я. е пожелал да даде обяснения, в
хода на които е споделил, че на 22.08.2021 година, около 09.15 часа управлявал
личния си автомобил по ул. „И.“ в посока автомивка „Фреш“, на която да извърша
измиване на автомобила си. След като паркирал на автомивката, вече извън
автомобила, към него се приближил мотоциклет с автоконтрольор, който го попитал
за къде бърза. Поискал му документи и му извършил проверка за неплатени глоби и
невръчени актове. Повикал колегата си и му извършили проверка за алкохол с
дрегер. Пробата показала 0,59 промила алкохол и тъй като Я. не бил съгласен с
показанията, му връчили талон за кръвна проба и го насочили да се яви в кръвния
център. Проверката приключила в 09:30-09:35 часа и Я. тръгнал към кръвния
център. Успял да хвана такси едва от автогара „З.“, като пристигайки пред
спешния център, забелязал двамата автоконтрольори, които го чакали отвън, пред
центъра. Полиците го насочили към помещението, където следва да даде кръв, но
влизайки, служителите от кръвния център го върнали. Изчаквайки пред залата 3-4
минути, полицаят който бил на входната врата, влязъл за да попита защо не
взимат кръв на Я.. Жалбоподателят не си спомня отговора на служителите, но
заявява, че в момента, когато следвало да му вземат кръв, медиците си погледнали
часовника и констатирайки закъснение с 10 минути, отказали взимането на кръв.
Според Я., с действията си служителите са нарушили чл.15 от правилника,
изречение второ от Правилника, тъй като били задължени да му вземат кръв,
въпреки закъснението.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му
са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице
правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Нормата на чл.168,
ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване на
административните актове по смисъла на чл.146
от АПК.
Съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на
АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по
административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не
подлежи на обжалване.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№
21-0769-001494/23.08.2021 год., издадена от Р.П.– началник група към ОДМВР,
сектор „Пътна полиция“ Б., е издадена от компетентен орган,
съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Б..
Процесната
заповед е издадена и в законоустановената форма. В нея е
посочено, че се издава въз основа на АУАН № АВ67995/22.08.2021 г., като са
описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59,
ал.2 от АПК, като в текста й фигурира позоваване
на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото
от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. Посочено е правното основание – чл.171,
т.1,
б.”б” от ЗДвП
и са описани фактите, обосноваващи преценката за приложението на тази
разпоредба, като процесната заповед се явява и мотивирана.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му
и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е
изпълнил задължението си по чл.36
от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Представен е и талонът за изследване.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел.
С нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП
е предвидено налагането на принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца. В
случая, със съставения АУАН е констатирано, че жалбоподателят Я. управлява
собствения си лек автомобил „Нисан”, с рег. № А 5276 НТ, след употреба на
алкохол, като положителната проба – 0.59 промила, е установена с техническо
средство дрегер алкотест 7510 с фабричен № ARBB-0052.
Съдът намира за неоснователно
възражението, че Я. не е имал качеството „водач” на МПС, тъй като както от
проведеният разпит в качеството на свидетел на актосъставителя П., така и от
дадените обяснения от самия жалбоподател Я., категорично се установява, че на
описаната в АУАН дата и час, същият е управлявал личното си МПС - лек автомобил „Нисан”, с рег. № А 5276 НТ в гр.Б., по ул. „Ч.”,
като е спрял на автомивка „Фреш”, където му е била извършена проверка за
употреба на алкохол.
Неоснователно се явява и
възражението за нарушена процедурата за установяване на административното
нарушение, както и за допуснати
нарушения на чл.15, ал.5 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП относно
редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, препраща към наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.Това
е приетата и приложима Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Тази Наредба дава
приоритет на резултатите от кръвната проба, по принцип.
В случая обаче, от доказателствата по делото безспорно
се установява, че нарушението - управление на МПС след употреба на алкохол е
установено на 22.08.2021 год. в 09,05 часа. Талонът за медицинско изследване е
издаден и връчен на Я. в 09,30 часа и в него е указано задължението му да се
яви в ЦСМП на УМБАЛ Б. до 45 мин. от
връчването му, т.е. до 10.15 часа за даване на кръвна проба. Я. *** със
закъснение от 5 минути, според дадените от актосъставителя свидетелски
показания или със закъснение от 18 минути, според отразения в амбулаторния
журнал час - 10.33 часа, поради което кръвна проба не му е била взета.
Съгласно чл.15,
ал.5, изречение 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, вземането на кръв и урина за
изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. В случая, жалбоподателят не се е явил в медицинското заведение в
предоставения му с медицинския талон срок от 45 минути, като съдът намира за
неоснователни възраженията, изложени в писмената защита, че неспазването на
срока за явяване не е доказано. Напротив, видно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – свидетелски показания и копие на страница от водения в
УМБАЛ – Б. амбулаторен журнал, Я. не се е явил своевременно в лечебното
заведение, поради което за медицинските служители не е съществувало задължение
да вземат кръв за анализ.
Нарушената, според жалбоподателя разпоредба на чл.15, ал.5, изречение 2 от Наредбата, гласи: „При
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският
специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на
вземането.” Т.е. предвидена е хипотеза, в която да се вземе кръв след
определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе
навреме. По делото обаче, съдът намира, че не се установиха обстоятелства,
които да са препятствали Я. да се яви в медицинското заведение в указания му с
талона за изследване срок. Жалбоподателят Я. не ангажира доказателства в подкрепа
на своите твърдения, че поради натоварения трафик не е успял да се придвижи
навреме, поради което съдът намира същите за недоказани и счита, че след като
не е бил съгласен с показанията на техническото средство, жалбоподателят е бил
длъжен да положи необходимата грижа, за да се яви навреме в ЦСМП на УМБАЛ Б. и да
обори с изследване оспорените от него показания. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира така определеният срок за явяване до 45 минути за
правилно определен от контролния орган, още повече че се касае за придвижване в
рамките на града.
Разпоредбата на чл.6, ал.9 от приложимата Наредба
регламентира, че в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство или теста. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредбата - При
неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Разпоредбата не се интересува от
причините за невземането на кръвната проба в указания срок, а единствено урежда
последиците от невземането ѝ в срок, а именно - в този случай релевантни
се явяват показанията на техническото средство.
Следователно, от събраните по делото доказателства
по категоричен начин се установяват относимите обстоятелства, а
именно управлението на МПС от жалбоподателя след употребата на алкохол над
допустимата концентрация, установена с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Алкохолната концентрация е надлежно установена чрез способ, изрично предвиден
от законодателя, а отсъствието на медицинско изследване за наличие на алкохол е
резултат от поведението на жалбоподателя, който не се е явил в медицинското
заведение в указания му с медицинския талон интервал от време. Горните
обстоятелства сочат на приложимост на хипотезата на чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
според която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство.
Възражението
на жалбоподателя, че с невземането на кръвна проба, макар и при явяване след
посочения в медицинския талон час, е нарушена процедурата за установяване на
административното нарушение, съдът намира за неоснователно. От една страна,
както се посочи вече по-горе, жалбоподателят не е доказал наличието на обективна невъзможност да се яви навреме, за да
попадне в хипотезата на чл.15, ал.5, изречение 2 от Наредбата. От друга страна,
предвид разпоредбата на чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която указва, че при неявяване на лицето за изследване в
указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство или теста, се налага извод, че дори
и да беше взета кръвна проба, административният орган отново
следваше да се позове на установената с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта на водача.
От
всичко изложено по-горе, се налага извод, че законосъобразно спрямо
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Съдът намира, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП административният
орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при
установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали
да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на
обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от 03.05.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 8650/2015 г., VII о.) Анализът на разпоредбата на чл.171
от ЗДвП сочи, че мерките от вида на
процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон – в случая чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок
(ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се
счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с
което е обвързано действието й.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на ПАМ е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, тъй като са били налице материалноправните
предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед,
с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона принудителна
административна мярка.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Б.,
осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Я., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. И.Н. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001494/23.08.2021
год. на Р.П.– началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., с която на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя
е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл.172,
ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: