ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
16.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА ч. гр. д. № 237 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Г.С. срещу определение № 21а от 08.
02. 2021 г., постановено по гр. д.№ 124/2020 г. на Районен съд - гр. Пирдоп, с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на протоколно определение
№ 103 от 20. 10. 2020 г. по същото дело, в частта за разноските.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, като се посочва, че по делото липсвали надлежни доказателства за
наличието на реално извършени разходи за адвокатско възнаграждение,
алтернативно, поисканите и присъдени на страната разноски били прекомерни и
надвишавали предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г., като моли същите да
бъдат определени до размер на 800 лева.
Искането до съда е
да отмени обжалваното определение, като това за присъждане на разноски бъде
отхвърлено. Алтернативно, при преценка, че разходите за адвокат са действително
установени, възнаграждението да бъде намалено до предвидения в наредбата
минимум от 800 лева, предвид неговата прекомерност.
Насрещната страна - П. „Н.", представлявана от адв. З., в срока за
отговор на частната жалба не е депозирала такъв.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
При направено от една от страните в производството възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка, свеждаща се до съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото, след съобразяване с фактите
и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. За определянето на правната и фактическа сложност на едно дело значение
имат броят и характерът на извършените процесуални действия, наличието или
отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, броят,
естеството и сложността на поставените правни въпроси, както и фактите и
обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване.
В разглеждания случай производството по гр. д. № 124/2020 г. по описа
на Районен съд - гр. Пирдоп е образувано по предявен от С.Г.С. конститутивен
иск, с правно основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите, срещу П. „Н."***.
По делото е било проведено едно открито съдебно заседание на 20. 10. 2020 г.,
при което и с оглед депозираната от ищеца молба по чл. 233 ГПК за отказ от
предявения иск, производството по делото е прекратено. Със същото протоколно
определение и във връзка с направеното от страна на ответника искане са му
присъдени разноски за заплатен от него адвокатски хонорар в размер на
1 200 лева, за
която сума е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че е заплатена в брой и който по съществото си представлява разписка
за извършено плащане. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че
ответникът не е представил доказателства за заплатено възнаграждение за един
адвокат е неоснователно.
От данните по делото се установява, че извършените от процесуалния
представител на ответната кооперация процесуални действия се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба и явяване в едно съдебно заседание, в
което е направен отказ от иска, д оглед на което предвид конкретната правна и
фактическа сложност на спора заплатеното от кооперацията адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева се явява прекомерно.
Ето защо, настоящият състав намира направеното от жалбоподателя-ищец
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за
адвокат за основателно, като същото следва да бъде определено при прилагане
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая приложимата е тази на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., а не посочената от жалбоподателя - чл. 7, т. 10, регламентираща
искове по Търговския закон, съгласно която за неоценяеми искове, какъвто е
настоящият, минималният размер за адвокатско възнаграждение е 600 лева, до
който размер ще следва да бъдат намалени дължимите на ответника разноски.
Предвид несъвпадане
на изводите на настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционния,
обжалваното определение следва да бъде отменено, като прекратителното
определение бъде изменено с намаляване на възложените в тежест на ищеца
разноски за платено от ответната кооперация адвокатско възнаграждение до
минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер от 600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал.
3, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 21а от 08. 02. 2021 г., с което
е оставена без уважение молбата на С.Г.С. за изменение на постановеното по
делото протоколно определение № 103 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 124/2020 г. по
описа на Районен съд - гр. Пирдоп, в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 103 от 20. 10. 2020 г., постановено по гр. д.
№ 124/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Пирдоп в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на П. „Н."***,
представлявано от Добринка Григорова Тодорова разноски от 1 200 лева на 600
лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен
срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.