М О Т И В И
на СГС, НО, 23 с-в по
НОХД № 5 154/2017г.
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.Б.Г. за това, че на 04.02.2016 г., около 14.00 ч. в
гр. София при управление на моторно превозно средство — автобус марка
„Мерцедес”, модел „Конекто” с peг.
№ *******по ул. “Андрей Сахаров“ с посока на движение
от ул. „Андрей Ляпчев” към ул. „Професор Марко Семов“
и в района на спирка на масов градски транспорт „Посолствата” № 1401 при
маневра „потегляне“ да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците“, като реализирал пътно-транспортно произшествие с падналата на
платното за движение от дясната страна на превозното средство спрямо посоката
му на движение пешеходка В.К.Т., като не бил внимателен и предпазлив към нея,
преминавайки със задно дясно колело на автобуса през десния й крак и по
непредпазливост причинил смъртта на Т./починала на 13.02.2016 г./ – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
В проведеното разпоредително
заседание по делото съдът е конституирал
наследницата на починалата В.К.Т.– нейната
дъщеря К.Х.З. с ЕГН ********** в качеството на частен обвинител в
наказателното производство.
В проведеното разпоредително заседание, преди даване
ход на съдебното следствие, подсъдимият Г.Г. и
неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.1 от НПК, като както те,
така и частният обвинител З. и упълномощеният й повереник адв. К.Т. са изразили
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица от
досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал.3 от НПК съгласието им
е одобрено от съда.
В съдебно заседание, в хода на
съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата,
че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно
от която подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3
от НК. От фактическа страна прокурорът намира
за доказана описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като акцентира
в пледоарията си, че деянието на подсъдимия не може да бъде преценено като
случайно по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като в качеството си дългогодишен
водач на МПС подс. Г. е разполагал с
техническа възможност да забележи пострадалата, ако е наблюдавал дясното
огледало за обратно виждане и в този смисъл е могъл да избегне произшествието; прокурорът
сочи, че в конкретния случай за водача
на автобуса -подсъдимият Г. са били налице определени, фиксирани в ЗДвП задължения
за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, които са го задължавали да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и се касае до отклонение от тези правила, дължащо се единствено на
поведението на подсъдимия. Поради изложеното прокурорът предлага на съда
да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му наложи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години, което да бъде
отложено за срок от 4 (четири) години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 (четири) години.
Упълномощеният повереник на частния обвинител К.З. - адв. К.Т. поддържа становището на
прокурора, като изтъква, че от заключението на експертизите и установената в
хода на съдебното следствие фактическа
обстановка може да бъде направен извод за наличие на пряка и непрекъсната
причинно следствена връзка между деянието извършено от подс. Г. и обществено
опасните последици. Прави искане подс. Г.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
наказание в рамките на средния размер, предвиден в закона. Прави искане за
присъждане на направените от доверителката му разноски.
Частният обвинител К.З. в хода на съдебните прения
заявява, че поддържа изложението на повереника си.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия Г. – адв. И.Б. – прави искане
за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й. В подкрепа на тезата си навежда обстойни
аргументи, които обобщени, са в две насоки. Фактическа - на първо място адв. Б. посочва като установено
по делото, че след спирането на управлявания от подзащитния й автобус на
означената спирка за МГТ, неговата дясна странична част е била плътно до бордюра
на тротоара и след слизането си от ППС, пострадалата се е намирала на тротоара;
след като се е уверил, че пътниците са слезли от автобуса, респ. са се качили в
него чакащите на спирката, подс. Г. е затворил вратите на ППС, след което е
предприел действия по включване в движението , включващи наблюдение в лявото
странично огледало и плавно потегляне с бавна скорост. Липсват според защитата
данни за покачване на гумите на автобуса на тротоара, поради което не са били
налични индикации за опасност; позовавайки се на установените наранявания ( и
липсата на такива) по тялото на пострадалата, адв. Б. излага становище, че пострадалата
Т., намирайки се на тротоара е предприела е движение по него, обратно на
движението на автобуса и тялото и е изведено от равновесие с падане, вследствие
на подхлъзване, с оглед силно влошените
метеорологични условия, хлъзгавият терен и минусовите
температури в началото на месец февруари. Адв. Б.
заключава, че от стъпването на пострадалата на тротоара, тя се е намирала на
безопасно място, обособено за пешеходци, които, намирайки се на тротоара, не са
участници в движението и след слизането й от автобуса водачът на автобуса не е
имал задължение да презюмира
опасност и да бъде внимателен и предпазлив - подхлъзването с падането на пътното
платно не е предвидимо обстоятелство и пострадалата се е поставила в тази
непредвидима за подсъдимия ситуация, т.е. в конкретния случай се касае за случайно
деяние, което не е виновно извършено. На второ място защитата оспорва правната
част на обвинителната теза, като сочи, че чл. 5 от ЗДвП не може да обоснове
повдигане на обвинение,, тъй като не изисква специално дължимо поведение - не
предписва конкретни права и задължения и няма характеристиката на правна норма,
каквато е правната норма с диспозиция и със санкция“. Поради това счита, че в
обвинението липсват данни за извършено престъпление, тъй като не е описано
нарушение на каквото и да е правило; оспорва твърдяната от обвинението маневра „потегляне“,
като намира, че е непозната на ЗДвП ( чл. 25 от с.з., където са изброени
маневрите).
В обобщение адв. Б. счита, че подзащитният
й е изпълнил стриктно задълженията си като водач на автобус на МГТ, а настоящият
случай е хипотеза на случайно деяние, реализиран е нещастен инцидент, но
инцидент, за който подзащитният й не може да
отговаря.
Подс.Г. се възползва от правото си да даде обяснения по
повдигнатото му обвинение и дава подробни такива. Заявява, че на
инкриминираната дата управлявал автобус по линия 111 на СКГТ, като около
14.00ч. на спирка „Посолствата“ спрял МПС
плътно в дясно до бордюра, отделящ платното за движение от тротоара, тъй като
липсвало уширение на пътното платно. Отворил вратите
на автобуса, като възприел, че пострадалата излязла от средната ( втората) врата на ППС и след като
се уверил ( с помощта на дясното странично огледало) , че всички пътници са
излезли от автобуса ( нямало чакащи за влизане ), затворил вратите и подал ляв
мигач за включване в движението. След изкачване на попътно изпреварващите го
МПС от около 1 минута потеглил плавно и
бавно, като тогава чул викове от вън, че има паднала жена под автобуса, поради
което незабавно преустановил движението и поглеждайки в дясното огледало
възприел, че кракът й е пред задната гума. След това се обадил на тел. 112 и на
Градска мобилност, за да съобщи за настъпилия инцидент.
В
хода на съдебните прения подс. Г. заявява, че поддържа доводите на защитника
си.
В последна дума подсъдимият Г. прави искане да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните,приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Г.Б.Г. е роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
пенсионер, живущ ***, с ЕГН ********** .
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, притежаващ
свидетелство за правоуправление № *********,
категории „С, ДЕ, Д, СЕ, АМ, В, ТКТ, ВЕ”,
на отчет в гр.София, валидно до 21.11.2021г. Към м. 02.2016г. подс. Г. работел
като шофьор на несъчленен автобус към „*******“ ЕАД ( по силата на трудов договор №
11/ 07.04.2005г.) по линия № 111, управлявайки автобус „Мерцедес”, модел
’’Конекто” с peг. номер СА 1151 MX, собственост на
„А.Л.Б.” АД.
На 04.02.2016г., около 14,00 часа, подс. Г., изпълнявайки служебните си задължения, управлявал автобуса, движейки се по маршрута
на линия № 111 по ул. “Андрей Сахаров“ с посока на
движение от ул. „Андрей Ляпчев” към ул. „Професор
Марко Семов“. В района на спирка на МГТ „Посолствата” № 1401 подс. Г. предприел
спиране на автобуса, в който се возела като пътник пострадалата В.К.Т.с ЕГН **********.
Последната предната вечер споделила със своята дъщеря св. З. , че иска да
закупи капак за тенджера, което и сторила, а така също купила кухненски кърпи и
каничка. Пострадалата В.К.била висока около 160 см.,
като на инкриминираната дата била облечена
с ярко розово дълго палто, вълнен кариран панталон и черни обувки.
Пътното платно на бул.“Андрей Сахаров“
в района спирка на МГТ „Посолствата” било покрито с асфалт, без неравности и
дупки, предназначено за движение на пътни превозни средства двупосочно, като
във всяка посока на движение имало по една пътна лента, разделени помежду си с
двойна непрекъсната разделителна линия M2. Спирка № 1401 „Посолствата” била
обозначена с указателна табела и наличие на спирков
навес. На мястото нямало уширение на платното,
предназначено за спиране на превозни средства на градския транспорт, като
същите при установяването си на мястото спирали върху платното за движение. Вдясно
от десния край на платното за движение се намирала тротоарна площ с широчина от
2.50м.
Времето било студено (температурата на въздуха била около
3.5 градуса С), имало лек снеговалеж, като настилката на пътното платно била
мокра.
Подс. Г. спрял автобуса в района на
спирката на пътното платно в непосредствена близост до бордюра, отделящ
платното за движение на МПС и тротоара. След отварянето на трите врати на
автобуса, пострадалата Т.слязла от втората ( средната ) врата на превозното
средство върху тротоара и продължила движението си по предназначеното за
пешеходци място в посока, обратна на тази на автобуса, в близост до превозното
средство.
След като се уверил, че пътниците от
автобуса са го напуснали и тъй като на спирката нямало желаещи да се качат в
него, подс. Г. затворил вратите на автобуса, след което подал ляв мигач за
включване в движението. Същият наблюдавал движението в лявото странично
огледало на МПС, тъй като спрелият автобус бил изпреварван от попътно движещи
се автомобили. След като намерил „пролука“ в трафика, подс. Г. потеглил плавно
и с ниска скорост. В този момент пострадалата Т.се намирала на тротоара, в
близост до бордюра и потеглящия автобус, когато загубила равновесие и десния й
крак попаднал на платното за движение, а тялото и левия й крак останали на
тротоара. Тогава задната дясна гума на автобуса застигнала и притиснала дясната
подбедрица на пострадалата Т., като по този начин бил
осъществен значителен натиск върху нея и настъпило разкъсване на предна и задна
и в частичност латерална мускулни групи и счупването на кости - малкият и голям
пищял на дясната подбедрица. При притискането на подбедрицата върху подлежащия терен били получени разкъсно - контузна рана, охлузвания
по предната й повърхност, а следствие на продължаващия натиск и превъртането на
гумата е настъпило и отслояване на кожата с
образуване на подкожна травматична кухина. След потеглянето и прегазването на пострадалата
Т., подс. Г. чул викове за настъпилия инцидент, погледнал в дясното огледало за
обратно виждане и веднага спрял управлявания от него автобус, след което отворил вратите му. Тялото и левия крак на Т.се
намирали на тротоара, а десният крак на пострадалата Т.се намирал на платното
за движение.
На място пристигнал екип на „Спешна помощ”, който
транспортирал пострадалата Т.в медицинско заведение УМБАЛ ”Св.Анна”-София,
където на 13.02.2016 г. Т.починала.
Вследствие на прегазването пострадалата В.К.Т.получила
травматични увреждания на десния долен крайник, довели до оперативна бедрена
ампутация на десния долен крайник, отслояване на
кожата на дясната подбедрица с образуване на
травматичен джоб, наличие на мастна емболия във венозната система на бели
дробове, сърце, бъбреци и мозък. Смъртта на В.Т.се дължи на мастната емболия, довела
до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност поради изпълване на
белодробните съдове с мастни емболи, масивно размачкване на мастна тъкан и
разкъсване на кръвоносни съдове.
При извършване на аутопсията по
трупа й не били установени други травматични увреждания.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези
факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства:
обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на съдебното следствие, показанията
на св. К.З., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните
на досъдебната фаза на производството свидетели, приобщени по реда на чл. 373,
ал.1q вр. чл. 283 от НПК, а именно: К.З. от 02.03.2016
г. ( л. 46 от том І на д.п.) и от 29.11.2016г. ( л. 177 от т.ІІ на д.п.), Г. Х.от
23.02.2016 г. (л.50 от том І на д.п.) , Х.З.от 23.02.2016 г. ( л.51 от том І на
д.п.) и от 16.11.2016г. ( л.180 от т.ІІ на д.п.), И.И.от
23.02.2016 г. (л. 52 от том І на ДП) и от 20.12.2016г. ( л. 181 от т.ІІ на
д.п.), Б.М.от 21.04.2016 г. ( л. 53 от том І на д.п.), К.К.от
11.05.2016 г. ( л.54 от том І на д.п.), Ц.Ц.от 17.05.2016 г.
( л.55 от том І на д.п.), Р.Н. от 16.12.2016 г. ( л.179 от том ІІ на д.п.), П.З.от
12.06.2017 г. ( л.210 от том ІІ на д.п.), Б.К.от 12.07.2017 г. (л.211 от том ІІ
на д.п.), А.А.от 11.07.2017 г. ( л.212 от том ІІ на
д.п.), заключенията на изготвените на досъдебната фаза на производството
експертизи, приобщени по реда на чл. 373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК, а именно: Съдебно
медицинска експертиза на труп по протокол № 126/2016г. ( л.л.
22 до 25 от том І на д.п.), Комплексна медико - автотехническа
експертиза ( КМАТЕ) ( л.л. 57 - 60
от том І на д.п.), техническа
експертиза по протокол № 206-Ф/2016 (л.л. 153-156 от
том І на д.п.), повторна техническа експертиза по протокол № 6-Ф/2017г. ( л.л. 185 – 190 от том
ІІ на д.п.), допълнителна КМАТЕ ( л.л. 214 - 216 от
том ІІ на д.п.) и писмените
доказателства по делото: констативен протокол №К-91 ( л. 5 от т.І на д.п.), протокол за оглед на местопроизшествие от 04.02.2016г.
(л.л.7-8 от т. І на д.п./ с приложена към него скица (л.
9 от т. І на д.п.) и фотоснимки ( л.л.10-13 от т. І
на д.п.), посмо от МВР – Д „НС 112“ л. 16 от т.І на д.п.), фиш за спешна медицинска помощ (л.л.76-77 от т. І на д.п.), удостоверение за наследници на В.
К.(л. 49 от т. І на д.п. и л. 27 от съд. дело), препис – извлечение от акт за
смърт на В. К.(л.л. 48, 181 от т. І на д.п. и л. 29
от съд. дело), писмо от СТА ЕАД ( л. 68 от т.І на д.п.), пътен лист ( л. 69 от
т.І на д.п.), трудов договор ( л.л. 70 – 71 от т. І
на д.п.), длъжностна характеристика ( л.л. 72-73 от
т. І на д.п.), епикриза и други медицински документи (
л.л. 26 от т.І на д.п и 3, 8-133 от т.ІІ на д.п.), писмо
от МВР- СДВР, О „ПП“ ( л. 221 от т.ІІ на д.п.), справка
- картон на водач от О „ПП“ -СДВР (л.л.
222 - 223 от д.п. ), удостоверение за
раждане ( л. 232 от т.ІІ на д.п. и л. 28 от съд. дело).
Относно съществените обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК, съдът не констатира значими противоречия
между събраните по делото доказателствени средства, защото наличните по делото
доказателствени материали обективно са еднозначни и еднопосочно обосновават
изведените от състава фактически положения. Предвид това и съдът не дължи
излагането на подробни съображения кои приема и кои отхвърля по силата на чл.
305, ал.3 от НПК.
Тъй като с оглед на проведеното по реда чл. 371, т.1
от НПК съкратено съдебно следствие, включващо разпитите на всички свидетели и
експертни заключения от д.п. ( т.е. при сходни по обем доказателствени средства
– в хода на проведеното съдебно следствие допълнително бяха събрани обясненията
на подсъдимия и разпитана св. З. ) съдът прие различни от
въведените с обвинителния акт фактически изводи относно механизма на деянието,
следва да бъде изложена обосновка за това разрешение.
Така в обвинителния акт относно механизма на деянието
прокурорът посочва, че „ … След слизането си от автобуса Т.продължила
движението си като се намирала в непосредствена близост до автобуса. Обв.Г.…. привел автобуса в движение, като не забелязал
намиращата се в непосредствена близост до автобуса от дясната му страна
пешеходка В.Т.. В този момент - при потеглянето на автобуса тялото на постр. Т.се намирало в задно леко дясно странично положение
спрямо автобуса. Задната дясна гума на автобуса застигнала и притиснала дясната
подбедрица на Т., което довело до падането на Т.на
земята…“.
За разлика от прокурора, съдебният състав прие, че намирайки
се на тротоара, по неустановен по делото начин, пострадалата Т.е загубила
равновесие, в резултат на което е паднала на земята, като десният й крак е
попаднал на платното за движение, а тялото и левият й крак са останали на
тротоара.
За това обстоятелство следва да бъде посочено, че по
делото не са налице преки доказателства – не са установени при разследването
свидетели – очевидци на инцидента. Относими към
доказването му се явяват показанията на свидетеля Захариев, възприел
пострадалата непосредствено след инцидента, който заявява „ …На около метър зад
дясната дясна гума на превозното средство видях, че лежи жена, като тялото й и
левият й крак бяха на тротоара, а десният й крак се намираше в лентата за
движение към ул. „Проф. Марко Семов“. Аз веднага изтичах към нея и с други хора
издърпахме жената на тротоара…..“ ( разпит от 23.02.2016г.) и „ … на около
метър зад задната дясна гума на превозното средство видях, че лежи жена, като
тялото й и левия й крак бяха на тротоара, а десният й крак се намираше в
лентата за движение към ул. „Проф. Марко Семов“, като десният крак беше
буквално „смачкан“ и се намираше на около педя – две разстояние пред задната
дясна гума на автобуса под превозното средство…“ ( разпит от 16.11.2016г.) и
заключението на допълнителната КМАТЕ „ … Установените морфологични
характеристики на травматичните увреждания в областта на десен долен крайник на
пострадалата В.К.Т.дават основание за следните обсъждания и изводи относно
механизма на причиняването им: Към момента на инцидента пострадалата В.К.Т.е
била в задно леко дясно странично положение на тялото спрямо автобуса и в
близост до него. При потегляне на автобуса задната дясна гума застига и
притиска дясната подбедрица на пострадалата, което
довежда до падане на тялото с предната му повърхност върху подлежащия терен. Гумата
на превозното средство притиска и се качва върху подбедрицата,
осъществявайки значителен натиск, при което е настъпило разкъсване на предна и задна и в
частичност латерална мускулни групи и счупването на кости - малкият и голям
пищял на дясната подбедрица, където най – изразено е
раздробяването на малкия пищял. При притискането на подбедрицата
върху подлежащия терен били получени разкъсно - контузна рана, охлузвания по предната й повърхност, а следствие на продължаващия натиск и
превъртането на гумата е настъпило и отслояване на
кожата с образуване на подкожна травматична кухина….“.
Прокурорът очевидно като механизъм на произшествието е
приел отразения в заключението на допълнителната КМАТЕ – че задната дясна гума
на автобуса е „застигнала“ дясната подбедрица на
пострадалата, което е довело до падане на тялото й с предната му повърхност
върху подлежащия терен.
В тази му част описаният от експертите механизъм на
произшествието според мнението на съда на първо място не е обоснован – в ДКМАТЕ
липсва изложение на причините (научно обосноваване ), което да навежда
експертите да приемат такова по вид съприкосновение между автобуса и
пострадалата; но най – същественото е, че посоченият механизъм на „застигане“
на крака на пешеходеца от гумата на автобуса не съответства опитните правила – ноторно е, че подбедрицата е тази
част на крака, намираща се между глезена и коляното. Тази част от крака на
човек е обективно невъзможно да бъде „ застигната“ от движещо се колело на МПС,
тъй като при изправено положение на тялото се намира във вертикално положение спрямо земята, съответно спрямо
движещото се по повърхността колело, което също е във вертикално положение
спрямо повърхността. Т.е. при два намиращи се във вертикално положение предмета
не е възможно съприкосновение помежду им освен при пресичане на траекторията им
на движение. В случая обаче е установено по делото ( както от описания в
показанията на свидетелите и констатациите в огледния
протокол, така и от обясненията на подсъдимия), че при потеглянето си автобусът
не е предприел маневра завой наляво, в който случай задната му част би се
изместила надясно ( към тротоара, където се е намирала пострадалата), а е
продължил движението си направо по пътното платно на ул. “Андрей Сахаров“, т.е. не е възможно да е пресякъл траекторията на
движение на пострадалата Т., която се е движела по тротоара в срещуположна на
движението на автобуса посока. Ето защо и съдът не прие заключението на
допълнителната КМАТЕ в тази му част като необосновано и несъответно на опитните
правила, а оттам и прие описания в обвинителния акт механизъм на произшествието
за недоказан.
В обясненията си подс. Г. заявява, че преди затварянето
на вратите на автобуса е осъществил визуален контрол върху наличието на пътници в тази област, след което е затворил
вратите, като на таблото е имало светлинни индикатори, които са обозначили
затварянето им, след което е предприел действия по потегляне от спирката за
МГТ. Тези негови обяснения съответстват със заявеното от св. Захариев, който
непосредствено след инцидента сочи, че тялото на пострадалата е било на
тротоара, а единствено десният й крак се е намирал на пътното платно. Визуализацията
(в сн.1 от стр.1
от долу на горе и от ляво на дясно и сн. № 6
от стр.2 от долу на горе и от ляво на
дясно в във фотоалбума ) на разстоянията ( височина и широчина) между прага на автобуса и пътното платно и между прага
на автобуса и бордюра на тротоара водят
до извод за възможно попадане на човешки крак на пътното платно в пролуката,
образувана от прага на автобуса и бордюра на тротоара.
Съпоставката между описаното от водача и съответно на
конкретния пътен участък движение на МПС, установеното положение на
пострадалата след настъпването на произшествието, мястото на нараняването на
пострадалата (подбедрицата на десния й крак) и предметът, причинил
нараняването ( задната дясна гума на потеглящ автобус), водят до обоснован и
съобразен с опитните правила извод, че десният крак на Т.в областта на подбедрицата се е намирал на платното за движение, когато е
бил „застигнат“ и след това притиснат от автобусното колело. За да бъде десният крак на Т.в областта на подбедрицата на
платното за движение ( в хоризонтално положение) е необходимо тялото й също да е било в хоризонтално положение, т.е.
вече да е загубила равновесие и паднала на тротоара. Причината, поради която
пострадалата Т.е паднала на земята остава неустановена по делото поради липсата
на доказателства, изясняващи това обстоятелство, като възможните обяснения
могат да бъдат многобройни – неблагоприятни способстващи за това фактори са
мократа настилка, възрастта на пострадалата ( 82 години), носеният от нея товар
и т.н. – но почиващи единствено на предположения.
Същественото за
правилния изход на делото е установяването на обстоятелството дали поради
съприкосновение между автобуса и пешеходката, тялото на пострадалата е паднало
на земята и след това десният й крак е прегазен от неговото колело или
първоначално тялото на Т.е било паднало на тротоара, като десният й крак се е
отзовал на платното за движение, поради което е бил прегазен от потеглящия
автобус. В първия случай водачът на автобуса би проявил невнимание и непредпазливост
при потегляне на МПС, докато при втория е налице непредвидимо стечение на
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав прие за съответна на
доказателствената маса именно втората хипотеза, която съответства на
доказателствената маса, още повече че това разрешение почива на разпределянето
на доказателствената тежест в наказателното производство и спазването на
принципа in dubio pro reo.
Въз основа на констатациите в огледния протокол
съдът прие, че на инкриминираната по делото дата е имало снеговалеж ( срв. л.7, последно изр. от т. І на д.п.), а след справка в
общодостъпния сайт ****.com ( ******* че температурата на въздуха на инкриминираната
дата и час е била около 3.5 градуса по
Целзий; фактите на мокра настилка и спирането на автобуса непосредствено до
тротоара е онагледен в снимките към огледния протокол
( л.12 от т.І на д.п.), като се потвърждава и от обясненията на подс. Г.. От последното
следва, че пострадалата Т.след слизането си от автобуса е продължила движението си по тротоара с
широчина от 2.50м., намиращ се в района на спирката. Фактите, свързани с височината,
облеклото на пострадалата Т.и носеният от нея багаж ( капак за тенджера, кухненски
кърпи и каничка) се установят от показанията на св. З.,
дадени в хода на съдебното следствие.
Както
бе посочено по-горе относно включените в
предмета на делото и значими за правилния му изход обстоятелства, противоречие
между доказателствените материали, събрани по делото не съществува. Съставомерният резултат – смъртта на В.Т.и причините за
това се установяват от заключението на СМЕ на труп, заключението на КМАТЕ и
ДМАТЕ, акта за смърт, обясненията на подсъдимия
и свидетелските показания по делото; управлението на МПС от страна на
подсъдимия и състоянието на МПС се установяват от обясненията на самия подсъдим,
показанията на св. М., св. К., св. Ц., справките от „*******“ ЕАД. Състоянието
на пътното платно и неговите характеристики също по несъмнен и категоричен
начин се установяват от еднопосочните и последователни свидетелски показания и обяснения на подс. Г. и констатациите в огледния протокол, изготвен в съответствие с правилата в
глава ХІV, раздел ІV и ползващ се със
посочената в чл.131 НПК доказателствена сила, както и от изготвените при огледа
фотоснимки
В заключение съдът кредитира показанията на
свидетелите (като показанията на св. Н. и св. Заваринов
обективно не установяват каквито и да било релевантни за изхода на делото факти),
обясненията на подсъдимия и заключенията на изготвените по делото експертизи (
с изключение на заключението на допълнителната
КМАТЕ в частта му относно механизма на произшествието, за което мотиви по
смисъла на чл. 154, ал.2 от НПК бяха изложени по – горе) и и писмени доказателства по
делото.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият Г.Б.Г. не е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал.1, б.”в” вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НК, като според настоящият съдебен
състав деянието е извършено при условията на чл.15 от НК – случайно деяние.
Преди да изложи съображения за това свое виждане,
съдебният състав намери за необходимо да отговори на довода на защитата, че обвинението,
повдигнато на подс. Г. е изначално несъставомерно, тъй като твърдяното
нарушение на правилото на чл. 5, ал.2,
т.1 от ЗДвП по своето естество също е бланкетно
предписание. Този довод на адв. Б. е неоснователен, тъй като в дългогодишната
си практика ВКС константно е приемал, че бланкетната диспозиция
на чл. 342, ал.1 от ЗДвП е в състояние да бъде запълнена от правилото на чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП, като на идентично възражение в р. № 586/30.01.2013г. по н.д.
№ 2938/29012г., І н.о. на ВКС изрично е отговорил отрицателно: „….Безспорно разпоредбата на чл. 342 от НК е с бланкетна диспозиция, но не така стои въпросът с нормата на
чл. 5 от ЗДП. Последната се намира в глава втора „ Правила за движение по
пътищата”, раздел първи „ Общи правила” от закона и в нея са регламентирани:
общи правила за всички участници в движението - чл. 5, ал. 1 ЗДП; дължимо
поведение на водачите на ППС - чл. 5, ал. 2 от ЗДП; поведение, което е
забранено за водачите на ППС - чл. 5, ал. 3 от ЗДП, и не съдържа препращане към
друг нормативен акт. Общите правила за движение, за разлика от бланкетните норми, са конкретизирани с отделни норми от
самия закон и/или от правилника за приложението му. Безспорно е, че в ЗДП и
ППЗДП присъстват правила и изисквания, които не са предназначени да осигурят
безопасността на движението. Нарушаването им не може да предизвика съставомерните последици по чл. 342 - 343 НК, нито пък дори
да създадат непосредствена опасност за движението. Правилото на чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДП не може да бъде причислено към тази категория, защото предписаното
задължение на водачите на ППС е насочено към защита на особена категория
участници в движението - „уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства”……….В принципен план обаче, не е изключено бланкетната правна норма бъде попълнена и с по-общи
правила, стига те да създават достатъчно нормативно основание за дължимо
поведение и нарушаването им да е предпоставка (причинно да обуславя) за
настъпване/то на предвидения в Наказателния кодекс резултат…нарушението на правилата по чл. 5,
ал. 2, т. 1 от ЗДП, проявено чрез непредприемане на действия за намаляване на
скоростта след възприемането на движещия се пострадал велосипедист причинно
обуславя настъпилия резултат“. Тези съждения, въпреки че не са
задължителни за съдилищата, се споделят напълно от настоящия съдебен състав,
като следва да бъде отбелязано, че е невъзможно законът да регулира в пълнота
всички възможни житейски ситуации, поради което, както в конкретния случай, задължението
в диспозицията на правната норми е формулирано по – общо, но нарушаването му от
адресата дава възможност за преценка противоправността
на поведението му.
Съдът прие, че деянието на подс. Г. е случайно. Случайно деяние ще е налице, когато водач МПС
не по своя вина /не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици/ е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици,
т.е. първото основание за невиновно поведение е задължението на дееца да се
съобрази с определени предписания, с оглед на които да предприеме или да се
въздържи да извърши определени действия. Конкретно за процесния
случай това е било визираното в разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП
правило, съгласно което „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците”. В този аспект следва да бъде изследвано дали подс. Г. е положил
дължимата в качеството му на водач грижа – внимание, предпазливост – към
пешеходеца В.Т.. Отговорът на пози въпрос според съда е положителен –
подсъдимият е спрял автобуса на означеното за това място – спирка на МГТ, отстоянието от прага на автобуса до тротоара е позволявало
слизането на слизащите пътници на
тротоарната площ, подсъдимият е отворил вратите на автобуса и е предоставил
възможност на намиращите се в МПС пътници да слязат, убедил се е, че в зоната
на вратите няма пътници, след което е затворил вратите на превозното средство и
е потеглил бавно в права посока. Несъмнено подс. Г. е спазил специфичните
изисквания при превоза на пътници, визирани в чл. 132, т.т.
1-5 от ЗДвП и в частност т.2 ( преди
потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им
превозване) и т.3 ( да затваря вратите на автобуса…преди потеглянето и да не ги
отваря по време на движение). При потеглянето на автобуса от спирката на МГТ
пострадалата Т.се е намирала на тротоарната площ с широчина 2.5м. в района на
спирката, но в близост до потеглящото МПС. Същата е вървяла по предназначено за
пешеходци място на пътното платно – тротоар и в този смисъл не е представлявала
опасност за движението предвид обстоятелството, че при потеглянето на автобуса не
е било необходимо извършването на маневра, при която задната част на МПС би
навлязла в зоната на тротоара ( така р. № 819/19.08.1980г. по н.д. № 722/1980г., ІІІ
н.о „…Пешеходецът обаче няма да бъде опасност за движението, когато се намира
на такова място, което е предназначено за него, без да показва предстоящо
намерение за проява на неправомерно поведение….“). В този смисъл, в качеството
му на водач на МПС, за подс. Г. са съществували всички предпоставки за
потеглянето му от спирката на МГТ, което същият е сторил. Прокуратурата упреква
подсъдимия, че е предприел потегляне при наличието на близкостоящ
до габаритите на автобуса пешеходец, но с оглед на конкретните пътни фактори ( движение
направо по платното за движение на МПС, движение направо по тротоара на
пешеходеца) подсъдимият е изпълнил
предписаното му от закона поведение и е предприел действия, адекватни на
пътната обстановка, като тази преценка
на Г. съответства на пътната обстановка и почива на обективни фактори ( липса
на опасност за движението). След затварянето на вратите на автобуса напълно
житейски и правно оправдано водачът на автобуса е насочил вниманието си към
включването в движението, наблюдавайки
трафика в лявото огледало за обратно виждане и без да следи намиращите се на
тротоара пешеходци посредством дясното огледало за обратно виждане ( срв. чл. 67 от ЗДвП: Водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани
с потеглянето им от обозначените спирки. Това не освобождава водачите на
пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да
вземат необходимите мерки за безопасност.). Именно във времевия интервал от затварянето
на вратите на автобуса до потеглянето му от спирката на МГТ „Посолствата“,
пострадалата В.Т.загубила равновесие и десния й крак попаднал на пътното
платно, поради което бил застигнат и притиснат към асфалтовата повърхност от задната
дясна гума на автобуса в областта на подбедрицата. Именно
като резултат на последващо и внезапно
предприето поведение на пострадалата В.Т.в
нарушение на правилата за движение (чл.114, т.1 от ЗДвП: На пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение) е настъпило
съприкосновението между пешеходеца и управлявания от подсъдимия автобус. От изложеното следва извод, че подсъдимият Г. не е създал предпоставки за
настъпването на общественоопасния резултат, а настъпването на
общественоопасните последици се дължи единствено и само на поведението на
пострадалата пешеходка. Ето защо и съдът намира, че съставомерният
резултат не се дължи на виновното поведение на подс. Г. и затова е основателно
възражението на защитата, че е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК –
случайно събитие. Липсва причинна връзка между поведението на подсъдимият и съставомерният
резултат /причиняването на смъртта на пешеходеца В. Т./, а последният е следствие единствено от нарушаване от страна
на пешеходеца на забраната, визирана в разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗДвП –
пешеходците да не навлизат внезапно на платното за движение.
По изложените съображения и на основание чл.304 от НПК
съдът оправда подсъдимият Г.Б.Г. по
повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
При този изход на делото и на осн.
чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка
на Държавата.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: