№ 4482
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Милев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора Р. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Частно наказателно
дело № 20221100203461 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Р. П. Я. се явява лично, доведен от затвора в гр. София,
където е продължено изтърпяването на негово наказание след временното му
прекъсване.
В залата се явява и адв. В. К. - упълномощен защитник.
За началника на затвора се явява И.М., упълномощен с писмена заповед
от началника на затвора гр. София.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили материали от затвора в гр. Белене.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приемат. Запознати сме.
СЪДЪТ, като намери представеното становище от затвора в гр. Белене
за относимо към предмета на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА становище рег. № ВХ 6954/09.11.2022 г., изготвено от затвора
в гр. Белене като писмено доказателство по делото.
1
И.М.: Представям изисканата от съда справка за остатъчния период от
наказанието към днешна дата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме. Запознати сме.
СЪДЪТ намери представения документ за относим към предмета на
делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство писмо-справка от затвора в гр.
София, рег. № 235/.24.11.2022 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания по доказателствата.
Поради липсата на други доказателствени искания и след преценка, че
не се налага служебно събиране на други доказателства
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам на първо място, че така депозираната пред Вас
молба от 10.08.2022 г. на лишения от свобода Р. Я. за УПО за неоснователна.
Защо мисля така?
Мисля така, защото намирам, че капацитета на кумулативно
предвидените предпоставки, които законодателят е заложил в нормата на чл.
70, ал. 1 от НК не е изпълнена. Съгласно официално изготвената справка,
която е приложена в делото от началника на затвора - София и с вх. №
235/31.08.2022 г., лишеният от свобода Я. е започнал да изтърпява
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което и към момента
търпи, наложено му по НОХД № 694/2020 г. по описа на ОС-Русе, а именно 5
години „Лишаване от свобода“ при първоначално определен „общ“ режим от
17.12.2019 г. В този смисъл, той е изтърпял фактически към тази дата 2
години и 10 месеца. Остатъкът, който има да търпи е в размер на 2 години, 1
месец и 8 дни. Формално, предпоставката на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК е
2
изпълнена, тъй като лишеният от свобода е изтърпял повече от ½ от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
На следващо място, законодателят изисква в тази разпоредба на чл.70,
ал.1 от НК осъденият да е дал положителни доказателства за своето
поправяне, а дефинирането на доказателствата за поправяне на осъдения се
извеждат от процесуалната разпоредба на чл. 439а, ал. 2 от НПК.
От събраните в това производство писмени и гласни доказателства, на
които прокуратурата дава доверие, намирам, че липсват категорични,
убедителни, положителни доказателства за поправянето на лишения от
свобода в рамките на пенитенциарното заведение, каквото е изискването на
чл. 155, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от ЗИНЗС.
В хода на това производство, отново не са събрани такива, които да
водят до извод за установена трайна, а не фиктивна положителна промяна в
нагласите и поведението на лишения от свобода. Може да се приеме, че
осъденото лице покрива изискванията за дължимо поведение, но в института
на УПО са поставени по-високи изисквания, а именно трайност на това
поправяне. Като се запознах с всички доказателства по делото намерих, че
целите на чл. 36 от НК все не са изпълнени. В този смисъл и коментара, който
е направил като становище началника на затвора – гр. София за това, че
извършената корекционна работа по плана на присъдата следва да продължи
за изпълване целите по този план.
Направен е акцент в това производство относно здравословното
състояние на лишения от свобода, като намирам, че ако това беше една от
причините, които биха могли да способстват за преценката на съда с оглед
прилагането на този институт УПО, законодателят би ги предвидил такива
като регламент в закона, но тъй като не е предвиден такъв ред и такава
предпоставка приемам, че молбата към тази дата е неоснователна, поради
което моля да я оставите без уважение.
И.М.: Становището на началника на затвора по отношение на молбата
на осъдения е отрицателно.
Според него е налице само първата предпоставка, изискуема от закона,
а в случая да е изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка, началникът на затвора смята, че
3
няма достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за
постигане на целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, като мотивите
за това са изложени в неговото становище и придружаващите документи и са
еднопосочни в това отношение, като за процесуална икономия няма да ги
преповтарям.
С оглед изложеното, моля да оставите без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване.
АДВ. К.: Изслушах с внимание особено становището на представителя
на държавното обвинение. Очевидно е, че аз ще изразя с несъгласие с това
становище, още повече че то кореспондира с учудването на съда по
отношение съдържанието на представените по делото доказателства от
пенитенциарното заведение, подписано от отделни членове на СЦЗ. Там беше
обърнато внимание, че в справката моят подзащитен отговаря на всички
условия за УПО, но в един момент в края на справката се отбелязва, че няма
необходимите точки. Това становище, изразено в писмената справка и
представена като доказателство в съдебна зала, нямаше как да не събуди
съмнение относно тоя конфликт, който се създава между първата част в
съдържанието на справка и във втората част на справката. Оказа се, че това
поведение на подзащитния ми е в голяма степен в зависимост от т.нар.
„точкова система“.
На второ място, искам да посоча, че тая колизия в становището на
справката постави въпроса защо се получава така, че в едната част на
справката посочват положителни характеристики относно поведението на моя
подзащитен за времето от предварителното му задържане преди
постановяване на осъдителния съдебен акт и втората част. Тогава
представителя на СЦЗ, разпитан в качеството на свидетел посочи, че моят
подзащитен Р. Я. в продължително време той е ползвал болнични и то
свързани с провеждане на оперативното му лечение по отношение на
здравето, констатирано от специалисти, епикризата, която нееднократно е
представяна и към настоящото дело, назначената СМЕ, също е приложена и
тя сочи също за влошено здравословно състояние и в този смисъл
представителят на държавното обвинение като посочи накрая, че ако това е
било толкова съществено, ОС-Русе щял да го вземе под внимание при
4
постановяване на осъдителната присъда. Аз не бих могъл да изразя съгласие с
това становище, защото тук се търси опора в чл. 36 от НК, видите ли целите
не били постигнати. Точно по повод на това, кой може да даде една
обективна оценка относно поведението на моя подзащитен по времето на
съдебното следствие преди постановяване на съдебния акт, осъдителната
присъда „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и времето, когато е
постановен тоя съдебен акт и той е започнал да изтърпява това наказание, кой
може да даде една обективна справка относно това поведение на моя
подзащитен. В този смисъл, аз считам, че е много подробна тази справка,
която е изпратена от затвора в гр. Белене и е приложена по делото, входирана
с рег. № 6954/09.11.2022 г. Тази справка, съдържаща характеристики на моя
подзащитен са отразени в рамките на три страници почти какво е неговото
отношение към останалите лица, които са в неговото съдебно положение. Там
е посочено, че с всички се държи много добре, не е конфликтен, инициатор е
на много от мероприятията, които съобразно неговото здравословно
състояние са набелязани от затвора в гр. Белене и независимо от неговото
здравословно състояние той е включен в провеждане на такива мероприятия,
където не се изисква физическа натовареност, а негово лично участие и там
посочени конкретно две такива мероприятия, в които той активно е участвал.
Това са безопасност на движение по пътищата и обсъждане на текстове от
НК и НПК.
Видно е, че затворническата администрация в гр. Белене е насочила
своята дейност към изграждане на такива трайни навици в лишените от
свобода и в същото време, както беше и неговото положение обвиняем и
подсъдим, тая дейност е насочена точно след неговото освобождаване дали
той ще има тази възможност психическа, психологическа да се приобщи
възможно бързо към обществото, т.е. да се върне към стария си начин на
живот с нови навици и нови привички.
За тази му дейност в самата справка е отразено и това, че за примерно
поведение, за активно участие в тези, проведени в затвора мероприятия на
него са му четени награди, едната от които е удължен срок на свиждане.
Всичко това нещо е отразено в справката. И аз днес като слушам становището
на прокурора, имам чувството, че тази справка по съдържание по-скоро е
съобразена със становището на началника на СЦЗ, където моят подзащитен е
заведен там на отчет само като „етапно придвижване“ от гр. Белене, затвор -
5
София и съответното лечебно заведение за извършване на оперативното му
лечение, рехабилитация. В този смисъл, затворническата администрация на
София, те са само едно депо за престой и то съвсем кратък и се учудвам в
днешно съдебно заседание представителят на затворническата администрация
като казва: „Становището на началника на затвора е, че тази молба за УПО,
която молба е пусната по реда на чл. 70, ал. 1 от НК, естествено чрез мен, като
неоснователни и следва да бъде оставена без уважение“.
Аз считам, че моят подзащитен, ако не на 100 %, а то няма как да се
изпълни за един такъв период, независимост от това, че повече от половината
почти 3 години, без някои и друг ден, му остават 2 години изтърпяване на
наказание, да бъде оставена тази молба без уважение. Ако беше такова
обективно отношението на началника на затвора, защо пък той е прекъснал
изтърпяване на наказанието за срок от един месец? Ако всичко това, което се
твърди, че той не се приобщил, че целите по чл. 36 не са изпълнени, аз
считам, че по-скоро трябва де се обърне внимание на обективната справка,
която е изготвена от затвор-Белене, тъй като той там е престоял повечето
време, т.е. да се счита, че молбата е законосъобразна, изпълнени са
изискванията да е изтърпял ефективно повече от ½, която той е надхвърлил,
даже остават му 2 години, като той 3 години фактически е изтърпял и на това
основание, моля да уважите молбата като основателна и законосъобразна.
Моят подзащитен със своето поведение е доказал, че той изпълнява всички
планирани мероприятия по плана на затвора за приобщаване след
изтърпяване на наказанието на осъдените лица към обществото, където те ще
продължат да живеят. Ако всичко това не беше вярно, той нямаше да
получава награди, а те се издават на базата на предложение и се утвърждават
от съответния началник на затвора.
ОСЪДЕНИЯТ Я.: Придържам се думите на адв. К.. Мисля, че за 3
години съм изпълнил…..Нямам никакво наказание, нищо, никакви проблеми,
мисля че съм изтърпял каквото е нужно. Имам две малки деца и да се
прибирам, да си ги гледам искам.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Я.: Моля да бъда условно
предсрочно освободен.
6
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за произнасяне на
определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Осъденият Р. П. Я. е поискал по реда на чл. 437, ал. 2 НПК да бъде
условно предсрочно освободен от изтърпяваното към момента в затвора - гр.
София наказание „Лишаване от свобода в размер на 5 години, наложено след
сключено споразумение по НОХД № 694/2020 г. на ОС-Русе.
Молбата на Я. съдът намери за неоснователна и прецени, че следва да
бъде оставена без уважение, доколкото не са изпълнени всички предпоставки
за приложението на чл. 70 от НК.
Независимо, че е преполовен срокът на търпяното наказание, към
днешна дата не са налице константни и убедителни доказателства, които да
сочат на необратим процес на корекция и на постигане на предвидените в чл.
36 от НК цели. Никой по делото не отрича започналата положителна промяна
в поправителния процес на осъденото лице, множеството му награди, доброто
поведение в местата за лишаване от свобода, демонстрираното от него
уважение към длъжностните лица в затвора, инициативността му да поема
трудови ангажименти и т.н. В същото време, установените обстоятелства с
нищо не надскачат стандартните случаи на положително поведение, така че
да обосновават в действителност по убедителен начин цялостно поправяне на
осъдения.
От една страна - това че е трудово ангажиран, на практика е
обстоятелство, от което самият той може да черпи привилегии, поради
вземането предвид на положения труд и зачитането му при изчисляването на
изтърпяното наказание. От друга страна, прави впечатление, че
констатираният - макар и в сравнително ниски стойности - риск от рецидив в
размер на 23 т. е останал непроменен от самото начало на изтърпяването на
наказанието. Нещо повече, за да се убеди лично дали становището на
затворническата администрация е обективно, съдебният състав
непосредствено изслуша двама от нейните представители - свидетелите С. и
Б.. Последната недвусмислено заяви, че счита, че при Я. прогресивната
система на изпълнение на наказанието не е постигната; че преките й
наблюдения сочат, че планът на присъдата следва да бъде изпълнен в цялост
7
и едва при промяна на режима на Я. от „общ“ на „лек“ може да се говори за
цялостна корекция.
Съдът в действителност отчита необходимостта доказателствата за
поправяне да бъдат убедителни не за друго, а защото това не е първо
осъждане на лицето и криминалната му биография сочи и предходна
престъпна активност, като само за едно от осъжданията му е настъпила
реабилитация по право. За другите липсват данни осъжданията да са заличени
с акт на съда по чл. 87 от НК, поради което на практика може да се обоснове,
че става дума за лице с трайно и устойчиво престъпно поведение. Точно в
такива случаи стандартното положително поведение не е достатъчно, за да
наложи извода за цялостна корекция, позволяваща предсрочно излизане на
свобода. Още повече, че на фона на целия размер на санкцията - 5 години
„Лишаване от свобода“, остатъчният период изобщо не е малък, защото към
днешна дата той възлиза на 2 години, 1 месец и 8 дни. Няма и как
затворническата администрация да е твърдо убедена в цялостното поправяне
на осъдения, защото нейните наблюдения в режим на реално изтърпявано на
наказание „Лишаване от свобода“ са твърде кратки. От процесуалното
развитие на приключилото наказателно производство и данните от
затворническото досие става ясно, че до лятото на 2022 г. осъденият е бил със
статут на задържан под стража подсъдим. Едва през м. юни 2022 г. той се е
превърнал в осъдено лице, изтърпяващо наказание по влязъл в сила съдебен
акт. Именно от този момент спрямо него е могъл да бъде развит целият
инстР.тариум от поправителни средства в пенитенциарното заведение.
Независимо, че престоят му в затворническо общежитие на територията на
затвора в гр. Белене е бил кратък, той е бил достатъчен, за да формира у
тамошните служители убеждението, че все още не може да се каже, че
поправителният процес е завършен. Писмени изявления в този смисъл са
направени в доклада на инсп. И. от затвора в гр. Белене. В същия смисъл е и
становището на Софийската затворническа администрация. Налице са само
няколко месеца на реалното изпълняване на наказанието „Лишаване от
свобода“ с всички поправително превъзпитателни методи, независимо че
фактически изтърпяното до този момент наказание включва и значителен
период на предварително задържане.
И не на последно място - съдът не отрича множеството здравословни
проблеми при осъденото лице, данни за които неговият защитник е приложил
8
по делото. Те обаче са неотносими към производството по глава 35, раздел 1
от НПК. Здравният статус на затворниците има правно значение единствено с
оглед възможността спрямо от тях да се прилага разпоредбата на чл. 415 от
НПК, която е поместена в друг раздел на НПК и чието приложение се
извършва с акт на прокурора. Самият закон целенасочено е разделил тези два
критерия и не е дал възможност на съда в производство по предсрочно
освобождаване да преценява дали заболяването на един лишен от свобода е
основание той да бъде предсрочно освобождаван.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 440, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения Р. П. Я., ЕГН: ********** , от изпълняваното
към момента наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 694/20 г. на ОС
– Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок,
считано от днес, пред Софийски апелативен съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.40
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9