РЕШЕНИЕ № 145
САМОКОВ 26 юли 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд първи състав в
публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Павлов
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1009 по описа за две
хиляди и деветнадесета година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото дело е образувано по подадената искова молба от Кредитреформ
България ЕООД гр. София ЕИК ********* с която е предявен срещу ответника И.Д.П. обективно
съединени искове както следва:
1. Иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД с който моли съда да постанови решение с
което да осъди ответника И.Д.П. да му заплати главница в размер на сумата от
286, 75 лв. представляваща неизплатено задължение по договор за кредит №
********** сключен на дата 20. 03. 2015 год. между 4финанс ЕООД опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка Вивус с ответника И.Д.П. и
2. Иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД с който Кредитреформ България ЕООД гр. София моли съда да постанови
решение с което да осъди същия ответник И.Д.П. да му заплати обезщетение за
забава в размер на мораторната лихва върху горепосочената главница от 286, 75
лв. дължима се за периода от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Същият
горепосочен ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от
него съдебно деловодни разноски по настоящото дело на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
В съдебно заседание
редовно призован не се явява нито законен нито процесуален представител на
ищцовото дружество, но същото чрез неговия пълномощник с нарочна молба поддържа
така предявения иск и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.
Ответната страна И.Д.П. е
редовно уведомена за предявените срещу нея искове, на която съдът е указал
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й
в съдебно заседание, като същата чрез специално назначеният й особен
представител адвокат Т. е подал писмен отговор в определения й от съда законов
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди, че
искът се явява изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер и моли
съдът да го отхвърли като такъв по съображения посочени в отговора й на
исковата молба.
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените по
делото доказателства, а именно: неподписан от ответника договор за кредит №
********** от 20. 03. 2015 год., Общи условия към същия, разписка за извършено
плащане от дата 20. 03. 2015 год. без
подпис на ответника, договор за прехвърляне на вземания № BGF
-2018-005/01.02.2018 г.сключен между 4Финанс ЕООД гр. София и Кредитреформ
България ЕООД гр. София ведно с 3 бр. страници от приложение № 1 към него,
писмо обективиращо потвърждение за прехвърляне на вземания представляващо приложение
№ 5 по горепосочения процесен договор за цесия, пълномощно представляващо
приложение № 4 към същия процесен договор за прехвърляне на вземания,
уведомление за прехвърляне на вземания ведно обратна разписка към него за
доставяне, сумата от 286, 75 лв. по нареждане на Вивус, между ищеца 4Фифанс
ЕООД гр. София опериращ на пазара за финансови услуги под търговската си марка
Вивус и ответника И.Д.П. не се установява да е сключен договор за кредит №
********** по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. В тежест на ищеца е на доказване, а не се установява на ответника
да е предоставена по този договор и
ответникът да е получил сумата в размер на 350 лв., от която се претендират
неизплатени по договора 286, 75 лева. като страните са се съгласили кредитът да бъде
отпуснат за период от 25 дни с падежна дата - 27.09.2015 г.. В тежест на
доказване на ищеца е, а не се установява сумата да е получена от ответника И.Д.П.
в съответен клон на Изи Пей за което той собственоръчно да се е разписал на
разписката за получаване на сумата. Когато 4Финанс ЕООД действащ като Вивус е счел, че е
настъпила изискуемостта на вземането, от което се претендира, че ответникйт не
е погасил дължимата се от него сума в размер на 286, 75 лв. 4Финанс ЕООД
действащ като Вивус е започнал да му начислява и съответната наказателна лихва,
която не се претендира с настоящия иск. След това на 01.02.2018 г. между 4Финанс ЕООД
гр. София в качеството му на цедент и ищцовото дружество Кредитреформ България
ЕООД гр. София в качеството му на цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания № BGF -2018-005/01.02.2018 г. по силата на който цедентът е прехвърлил
на цесионера претендираните, но неустановени в настоящия процес вземания срещу
ответника, а именно: 1. Главница в размер на 286, 75 лв. и 2. Наказателна лихва
за която не се претендира в настоящия процес.
В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните
последици от недоказване на факт, на който страната основава своите претенции
или възражения. Щом не се доказва от ищеца, че ответникът И.Д.П. е получил
сумата 350 лева, нито че е сключил процесния договор, съдът прилагайки
правилата на доказателствената тежест приема че такъв договор не е сключван и
ответникът не е получил сумата 350 лева, за която се твърди че е предоставена
по договора за кредит.
Договорът за кредит е
реален договор и щом сумата предмет на кредита не е получена, дори такъв
договор да е сключен, това не означава че за ответника е възникнало каквото и
да било задължение по кредита. Отделно от това в тежест на ищеца е на
доказване, а също не се установява с необходимото пълно доказване самото
сключване на договора за кредит, на главното е че ищецът не доказва
получаването на сумата 350 лева както твърди в ИМ. Щом не се установява с
необходимото пълно доказване получаването на тази сума, респективно усвояването
на кредита от ответника, няма основание същият да бъде осъждан да заплаща
исковата сума в размер на 286, 75 лева.
При наличието на така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че е сезиран с облигационен осъдителен иск, с който
ищеца претендира вземане от ответника, предмет на сключен между страните
Договор за кредит № **********/20. 03. 2015 г., за който договор се твърди, че
е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на
електронен документ и отношението между страните е реализирано при спазване на изискванията
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Легалната дефиниция на понятието "Договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние" е дадено в чл. 6 от
ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от систама за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора, страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде
обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика на
финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в
чл. 8-10 от ЗПФУР информация.
Освен това тъй като, както се посочва в исковата
молба се касае за договор за заем, чиято материално правна уредба е нормативно
регламентирана в текста на чл. 240-241 от ЗЗД, то по правната си същност този
договор е реален и фактическият състав на сключването му завършва с предаване
на парите или вещите, като тежестта на доказване на предаване на определената
договорна сума на ответника е в тежест на ищеца. В тежест на ищеца е и
доказването на точният размер на претендираното вземане с всички допустими по
ГПК доказателствени средства, което той не стори и не представи доказателство
че ответникът е получил сумата по заема в размер на 350 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретният казус не може да се приеме, че между "4 финанс" ЕООД и С.
И. С. действително е възникнало облигационно правоотношение по силата на
сключен между страните Договор за кредит № **********/20. 03. 2015 г. и то при
условията на ЗПФУР.
Съгласно чл. 18 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже,
а не е сторил това, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация
по чл. 8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие
за сключването на договора. За доказване на тези обстоятелства приложение
намира разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите с електронни изявления се
прилага Закона за електронния документ и електронен подпис /понастоящем Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. В чл. 18, ал. 3
на ЗПФУР се предвижда, че преддоговорната информаци я, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Не на последно място съдът намира, че в
конкретният казус и при наличието на наведени в исковата молба твърдения за
облигационни правоотношения, възникнали от договор за кредит, следва да намерят
приложение текстовете на ЗПК. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Процесният договор се
твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е
допустимо съгласно ЗПФУР. По делото обаче липсват и не са представи електронни
записи, от които да се установи по безпорен начин, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира
от ищцовата страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е този по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28.08.2014 г. /,
наричан Регламент /ЕС/ № 910/2014. Този регламент определя електронният
документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. В случая такова електронно изявление на ответника липсва.
Според Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 868/2012 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, електронното
изявление, се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ -
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент
/ЕС/ № 910/2014. Според посочената разпоредба "електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електорен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението /чл. 180 от ГПК/.
С оглед на изложеното дотук и съобразявайки
задължителната практика на ВКС по този въпрос, съдът намира, че в случая не е
налице валидно сключен договор за заем. Представеният договор № **********/20.
03. 2015 г. не носи подписа на ответника И.Д.П.. Доколкото този договор се
твърди да е сключен от разстояние и в този случай е нужно да се докаже
изявление на ответника, каквото ищецът не е сторил в настоящия процес. И при
договор сключен от разстояние изявленията на страните са разменени чрез
средствата за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им. Макар и неподписани тези електронни
документи съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ГПК. Същите
обаче само на хартиен носител, както в случая, и то само на заемодателя не са
достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните,
за което тежестта на доказване е на ищеца, който трябва да установи и
получаването на съгласието на потребителя за сключване на процесния договор за
кредит, както и самото получаване на сумата по кредита.
Следователно след като ищецът не доказва при
условията на пълно и главно доказване спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях - чл. 153 от ГПК, съдът приема, че исковата му
претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Ще следва да се отхвърли като неоснователен и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
законната лихва върху главницата от 286, 75 лв. за периода от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Щом не е налице главното задължение за
претендираната по кредита сума от 286, 75 лева и искът за тази сума е
неоснователен, такъв е и иска за претендираната законна лихва върху тази
главница считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Водим от изложените
съображения, съдът
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Самоковският районен съд
с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 286, 75 лв. за периода
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Кредитреформ България ЕООД със седалище и адрес на
управление - гр. София район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10 с ЕИК
********* срещу ответника И.Д.П. ЕГН ********** осъдителни искове
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 286, 75 лв.
претендирана като неизплатено задължение по договор за кредит № ********** от
дата 20. 03. 2015 год. между 4финанс ЕООД опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка Вивус и И.Д.П., както и акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 286, 75
лв. за периода от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: