Р
Е Ш Е Н И Е
№ 212/ 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 270 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Д.К. и А.Д.В. против
Решение № 286/ 19.12.2018 г. по гр. д. № 225/ 2018 г. на Районен съд –
Свиленград, с което са отхвърлени предявените против Агенция „Пътна инфраструктура" искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1078. 33 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на
800 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № 36110.33.921 по кадастралната
карта на с.***, община Свиленград, м.*** , целият с площ от 833 кв. м., за
периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се излагат доводи, че ищците – жалбоподатели не могат
да се ползват от имота по вина на ответника, който с изграждането на
магистралата е преградил достъпа им до имота. Предвид изложеното жалбоподателите
искат да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което
да се уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура" не взима
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което е допустима.
К.Д.К. и А.Д.В. са предявили против Агенция „Пътна инфраструктура" иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1078. 33
лв. съгласно допуснатото в съдебно заседание на 12.12.2018 г. изменение на иска,
представляваща обезщетение за лишаването им без
правно основание от ползване за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на 800
кв. м. от собствения им недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 36110.33.921
по кадастралната карта на с.***, община Свиленград, м.***, с площ от 833 кв. м.
Видно от представените по делото НА № 10, т. I, рег. № 198, д. № 10/ 2002 г. и НА № 49, т. V, рег. № 5200, д. № 827/ 2007 г. К.Д.К. и А.Д.В. са
съсобственици при равни квоти на нива от 2.108 дка в землището на с.***, м.***,
съставляваща имот № 033017.
С Решение № 536/
15.07.2011 г. на Министерски съвет от имот № 033017са отчуждени 1275 кв. м. за
изграждане на автомагистрала „Марица“.
От заключението на приетата пред районният
съд съдебно – техническа експертиза и устния доклад на вещото лице се установява,
че след отчуждаване на имота от него са
останали 833 кв. м., като същият е получил нов идентификационен номер - №
36110.33.921. Процесният имот не попада в очертанията на АМ „Марица“, но през
него минава нерегламентирана пешеходна пътека за връзка с магистралата.
Достъпът до имота се е осъществявал от полски път със стар пл. № 033019, който
е попаднал изцяло в очертанията на магистралата, вследствие на което имотът е
останал изолиран без достъп с агростопански машини.
При тези данни по делото съдът намира
жалбата за неоснователна.
Ищците К.Д.К. и А.Д.В.
претендират обезщетение от Агенция „Пътна инфраструктура“ поради ползването на
притежавания от тях недвижим имот – имот с идентификатор № 36110.33.921 с площ от 833 кв. м., без основание. При тези
фактически твърдения и заявеното искане за защита предявеният иск следва да се
квалифицира по чл. 59 ЗЗД.
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при
наличието на следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на друга
възможност за обеднилия се да се защити. Когато се претендира обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение за собственика е
обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице. В този случай
обогатяването на неоснователно ползващия имота се изразява в спестените
средства за наем на имота, а обедняването на собственика – в пропуснатата
възможност за получаване на наем от него. Следователно основната предпоставка за
уважаване на предявения иск е ползването на имота от ответника, тежестта на
доказване на който факт се носи от ищеца.
По настоящето дело по категоричен начин се установи от
приетото по делото заключение и св. Е. К., че част от притежавания от ищците
имот е отчужден за изграждане на автомагистрала „Марица“. Останалата част от
833 кв. м. не попада в чертите на автомагистралата, но не може да се ползва по
предназначение – като земеделски имот, тъй като поради липса на полски път
достъпът до него на селскостопански машини е невъзможен. Както се отбеляза по –
горе, правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква само при неоснователно
ползване на имота, а в случая такова не се установи от страна на ответника АПИ.
След като не ползва имота на ищците, ответникът не се е обогатил за тяхна сметка,
което обосновава извод за неоснователност на исковата претенция.
По делото се установи, че невъзможността на ищците да ползват
притежавания от тях земеделски имот се дължи на одобрения ПУП, в който в
нарушение на чл. 27, т. 3 от Наредбата за поддържане картата на възстановената
собственост не е предвиден полски път, който да го обслужва, но това
обстоятелство не може да се приравни на неоснователно ползване като основание
на иска по чл. 59 ЗЗД. Липсата на полски път до имота на ищците възпрепятства
достъпа на селскостопански машини, без които той не би могъл да се използва по
предназначение, което несъмнено уврежда техните права. В този случай защитата
на правата им следва да се осъществи не на основание чл. 59 ЗЗД, а чрез обжалване
на заповедта по чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „в“ ЗУТ на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и предявяване на имуществена претенция по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ за времето, през което не са могли да ползват имота по
предназначение. Наред с това ищците разполагат с възможността да инициират
промяна на одобрения ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ чрез прокарване
на път до имота, а така също и като временна мярка да поискат на основание чл.
36, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество от кмета на
района или кметството да им разреши право на преминаване през съседни земи. От
изложеното се налага извод, че невъзможността на ищците да се ползват от своята
земеделска земя не се дължи на твърдяната от тях причина - ползването й от
ответника, а поради непредвиждането на полски път в одобрения ПУП, защита срещу
което следва да се осъществи по друг ред и на друго основание. Като е достигнал
до този правен извод, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 286/ 19.12.2018 г. по гр. д. № 225/ 2018 г.
на Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.