Р Е Ш Е Н И Е
Номер 197, 24.02.2023г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2054 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се по процесуалния ред на чл.145
и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП. Образувано е по жалба на Й.Й.М. *** срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 22-0769-001277/07.11.2022г.
на В. С.– Полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП била прекратена регистрацията на
пътно превозно средство за срок от една година, считано от 05.11.2022г., с
искане за отмяна на атакуваната заповед.
Твърдят се следните отменителни основания :
Било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила : актът бил издаден от некомпетентен орган; липсвало описание както на
фактическите, така и на правните основания за издаване на акта; не бил посочен
нормативният акт, а само текстът от него, на основание на който се
постановявала оспорената заповед; словесно не било прецизирано правното
основание за издаване на заповедта; не било осигурено участието на
жалбоподателя в административното производство.
Било допуснато противоречие на материалния закон.
Моли за отмяна на атакуваната заповед.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят Й.М. се явява лично и
се представлява по пълномощие от адвокат Р.Р. от АК Бургас, който поддържа
жалбата и наведените в нея отменителни основания. Алтернативно моли за
намаляване на срока на ПАМ.
Ответникът оспорването - В. С.– Полицейски инспектор в
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят М. е собственик на лек автомобил БМВ 740 ИЛ с рег. № А3953НМ и на 05.11.2022г.
го управлявал в посока от кв. Крайморие към град Бургас. Бил спрян за проверка
от служители при сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, които предприели
извършване на проверка дали водачът е употребил наркотични вещества. За
извършения тест с Dreger Drag Test 5000 в 16:30 часа бил съставен Протокол фабр. № А 0011605, в
който извършилият проверката младши автоконтрольор Георги Дачев отразил, че
техническото средство е отчело употреба на канабис 25.
Същият полицейски служител съставил и талон за изследване
фабричен № 138102, в който разяснил на жалбоподателя възможността да отиде до
УМБАЛ Бургас до 45 мин, за да даде кръв за извършване на медицинско изследване.
Опцията „медицинско и химическо изследване“ е избрана от жалбоподателя, който
получил препис от талона в 16:30 часа.
Жалбоподателят отишъл на указаното в талона медицинско
заведение в 16:45 часа, но отказал да даде кръв за изследване. Отказът му е
удостоверен в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество серия А, фабр. № 0010988, съставен от Лилия Линкова –
лекар в Отделението по спешна медицина в УМБАЛ Бургас.
Същия ден срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за следното : На 05.11.2022г.
в 14:20часа по път І-9 от кв. Крайморие в посока към град Бургас на км.253+9
управлява собствения си лек автомобил БМВ с рег. № А3953НМ след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е установено в 16:01ч с
проба № 181 с техническо средство Dreger Drag Test 5000 с фабр. № ARLB 0021 – канабис 25. Извършеното деяние е квалифицирано като
административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
С мотивирана резолюция № 22-0769-М000459/24.11.2022г. на
Началник група при ОД на МВР Бургас административнонаказателното производство,
образувано със съставяне на АУАН, било прекратено, тъй като за същото деяние
било образувано наказателно производство.
С протоколно определение от 23.11.2022г., постановено по
НОХД №4375/2022г. на РС Бургас, неподлежащо на обжалване, било одобрено
постигнатото между РП Бургас и защитника на настоящия жалбоподател (тогава
обвиняем) споразумение, с което жалбоподателят се признал за виновен, затова че
на 05.11.2022г. по път І-9 от кв. Крайморие в посока към град Бургас на
км.253+9 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил БМВ с рег. № А3953НМ
след употреба на наркотично вещество – „канабис 25“, установено с техническо
средство Dreger Drag Test 5000 с
фабр. № ARLB-0021, проба №
181/05.11.2022г., с което осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343б, ал.2 от НК. Наложените му наказания са четири
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, 250.00 лева глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като е зачетено
времето, през което жалбоподателят бил лишен от право по административен ред.
Процесната ЗНПАМ № 22-0769-001277 била издадена на
07.11.2022г. от В. С.– Полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Бургас, в която са преповторени фактите, описани в АУАН и в одобреното от
съда споразумение. Прието е, че жалбоподателят виновно бил нарушил чл.5, ал.3,
т.1, предл.2 от ЗДП. На жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП
била наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за
срок от една година, считано от 05.11.2022г., с мотива, че се налага
максималния срок, тъй като деянието било с висока степен на обществена
опасност. Посочено е, че били отнети както свидетелството за управление на МПС,
така и двете регистрационни табели на лекия автомобил.
Заповедта била съобщена на жалбоподателя на 30.11.2022г.
и жалбата срещу нея е подадена същия ден.
Със заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи са определени структурите от МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДП. В т.1.3 са посочени областните дирекции на МВР в рамките на
обслужваната територия. С издадена въз основа на нея заповед №
251з-1821/26.04.2022г. Директорът на ОД на МВР Бургас оправомощил да издават
ЗНПАМ длъжностни лица от ОД на МВР Бургас, вкл. и полицейските инспектори в сектор Пътна
полиция.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания
административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Липсват очертаните в
чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл.
да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка,
съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не
установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от оправомощено за това лице –
съгласно описаните по-горе заповеди, при спазване на чл.172, ал.1 от ЗДП,
според който ПАМ по чл.172, т.2а от ЗДП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите по контрол, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповедта от 01.12.2021г. Министърът
на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР, в рамките на
обслужваната територия, за служби по контрол по смисъла на чл.165 от ЗДП, а
Директорът на ОД на МВР Бургас е оправомощил полицейските инспектори в сектор
Пътна полиция да издават ЗНПАМ – т.1.8 от заповедта.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването ù,
с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДП. В ЗНПАМ
се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния
орган факти – посочено е за какво точно нарушение е наложена ПАМ, а именно
затова че жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил след употреба
на наркотични вещества, като употребата е установена с техническо средство,
след което жалбоподателят отказал да даде кръв за лабораторно изследване. Посочено
е и правното основание за налагането на марката, а именно чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДП, затова са несподелими наведените в жалбата отменителни доводи, че не
бил посочен нормативният акт, на основание на който се налагала ПАМ. Макар и
лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като
нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В
конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените
в ПАМ факти и обстоятелства и който според ответника се вписва в една от
алтернативните хипотези на нормата на чл.171,
т.2а, б."б" от ЗДП, като това изпълнява
изискването на закона за мотивиране на административния
акт.
Изложени са и мотиви за продължителността
на налагане на ПАМ. Съответствието на изложените от административния орган
мотиви с установените в производството факти не касае формалната, а
материалната законосъобразност на акта.
Относно другото наведено в жалбата
отменително основание – че жалбоподателят не бил участвал в производството по
издаване на ЗНПАМ, с което било допуснато съществено нарушение на чл.34, ал.1
от АПК : ЗНПАМ е издадена във връзка със съставения срещу жалбоподателя АУАН за
извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, затова че
управлява МПС след употреба на наркотични вещества. АУАН бил съставен в
присъствие на жалбоподателя и веднага му бил връчен лично. След съставяне на
АУАН му бил връчен лично талон за медицинско изследване, след което
жалбоподателят се явил в УМБАЛ Бургас за даване на кръв за изследване, но
отказал. В негово присъствие бил съставен и протоколът за извършване на проверката
за употреба на наркотично вещество с техническо средство. Или иначе казано,
всички документи, представляващи част от административната преписка по издаване
на оспорения акт, са били съставени с участието на жалбоподателя, който е имал
възможност да възрази срещу тях и по този начин правото на участие на
жалбоподателят в започналото административно производство не се счита за
нарушено. По – скоро конкретиката на случая индицира на нарушение на чл.26,
ал.1 от АПК, според който за започване на производството се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Доколкото обаче
спецификата на случая не предполага нито заявител, нито заинтересовани граждани
и организации, то административният орган не е имал задължение да уведомява когото
и да било. Правата на оспорващия по чл.34 от АПК са получили пълноценно
проявление в инициираното по негова жалба съдебно производство, в което на жалбоподателят
бяха гарантирани в пълен обем правата му да ангажира защитник, да поиска
събиране на доказателства в същия обем и със същите последици, както и в
рамките на административното производство. Следва да се отбележи в тази връзка,
че от страна на жалбоподателя не се представиха никакви доказателства – нито
писмени, нито гласни, в подкрепа на твърденията в жалбата.
От изложеното дотук съдът приема, че ЗНПАМ
е издадена при спазване на процесуалните правила. При проверката по реда на
чл.146, т.4 от АПК съдът установи, че при издаването ù стриктно са
съблюдавани материалноправните разпоредби на закона.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от
ЗДП, послужила като основание за налагане на ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат редица принудителни административни мерки, между които и прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, след като е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Правният разбор на цитираната разпоредба сочи, че тя съдържа
няколко фактически състава, които са предвидени алтернативно и осъществяването на който и да е от тях е достатъчно, за да се реализира предвиденото в
нея властническо правомощие и то в условията на обвързана администрация. Не се изисква нарушаване на някаква конкретна
законова разпоредба, а единствено определено констатирано поведение от лице,
управляващо МПС в качеството му на водач и едновременно на собственик на това
МПС.
В изследвания по настоящото дело случай
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на
наркотични вещества, което е установено с техническо средство. Прилагането на
ПАМ не предполага изследване на вината (за разлика от административното
нарушение и престъплението), тъй като става въпрос за индивидуален
административен акт, който не изисква във фактическият си състав виновно
поведение, а само проявата на обективни факти и обстоятелства. Разпоредбата на чл.171
от ЗДП е императивна и при наличието на предпоставките
на чл.171,
т.2а, б."б" от ЗДП административният орган
е длъжен да наложи ПАМ прекратяване регистрацията на превозното средство. ПАМ е
вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата
на регулираните с него обществени отношения и се прилага превантивно.
Оспорената ЗНПАМ е съобразена и с целта на
закона. Прекратяването на регистрацията на превозно средство, собственост на
лице, употребило наркотици при управлението му, в голяма степен гарантира
безопасността на останалите участници в движението по пътищата. Законът цели
чрез тази мярка ограничаването на проявата на бъдещи вредни последици, предвид
възможността съответният водач на МПС да застраши живота, здравето и/или
имуществото на останалите участници в движението по пътищата. ПАМ не цели да
санкционира, респ. да накаже нарушителя, а да се постигне правно определен
резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението.
Относно срока на действие на ПАМ, който
въпрос е повдигнат по делото с искане да се намали продължителността му, тъй
като наложеният срок е максималният предвиден : Определянето на срока на ПАМ
също е въпрос, предоставен на преценката на административния орган, която
преценка подлежи на съдебен контрол. В заповедта е посочено, че деянието е с
висока степен на обществена опасност, обосноваваща налагане на максимална
продължителност на мярката. От твърде лаконичните мотиви не може да се направи
извод за необходимостта мярката да бъде определена в максималния срок и затова
съдът приема, че административният орган е ограничил необосновано правата на
оспорващия в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В закона предвиденият срок за прекратяване на
регистрацията е определен в диапазона от шест месеца до една година. Съдът,
съобразявайки данни по делото, вкл. и приложената справка за наложените на
жалбоподателя наказания в битието му на водач на МПС, прецени, че решението на
административния орган в частта за действие на наложената ПАМ, следва да бъде
изменено, като бъде определен срок около средния, а именно осем месеца.
С оглед дотук изложеното, жалбата срещу ЗНПАМ
се явява неоснователна, като съдът следва да измени заповедта само в частта
относно продължителността на мярката.
Съобразно разпоредбата на чл.172, ал.5 от
ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001277/07.11.2022г.
на В. С.– Полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, в
частта ù, в която срокът на прекратяване на регистрацията на лек
автомобил БМВ 740 ИЛ с рег. № А3953НМ е определен на една година, като го
намалява на осем месеца, и ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Й.Й.М., ЕГН **********,***,
срещу заповедта в останалата ù част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
С Ъ Д И Я :